№ 171
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500315 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. Ц. Н.
от гр.Варна срещу решение № 69/17.01.2022 г. по гр.д.№ 808/2021 г. на
Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска му, предявен срещу Х.П.Х.Р.
от гр.Варна, за заплащане на сумата от 64112.04 лв., представляваща
половината от възнаграждението, платено от "Дойче Банк Нидерланд Н.В." –
Амстердам за действията за предаването на два кораба, задържани в
пристанищата на гр.Варна и на гр.Бургас, по сметка на ответника, дължимо на
ищеца по договор от 08.09.2014 г., за периода след 01.01.2015 г., на основание
чл. 361 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея - от датата на предявяване
на иска – 19.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата и е осъден да
заплати разноските по делото. Оплакванията са за неправилност, поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение
по съществото на спора, с което искът да бъде уважен изцяло.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание ответникът оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
1
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС - Варна се е произнесъл по предявен от Н. Ц. Н. против Х. П. Х.
осъдителен иск с правно основание чл. 361 ЗЗД за присъждане на сумата от
64112.04 лв., представляваща половината от печалбите, реализирани от
дейността под формата на гражданско дружество, сключено с договор от
08.09.2014 г.
Изложените в исковата молба и уточняващите молби твърдения са, че
при отправена оферта адв. Раев се съгласил да бъде ангажиран като
процесуален представител на „Дойче Банк Нидерланд Н. В.“ срещу 50% от
уговореното от ищеца възнаграждение – 150 евро на час. На 08.09.2014 г.
страните са сключили договор с цел освобождаване на кораби, находящи се в
пристанищата на гр. Варна и гр. Бургас от арести. Страните уговорили с
договора съотношението на възнаграждението, което да разпределят от
съвместната си дейност. Раев изготвял ежемесечни отчети, описващи
изработените часове, които съгласувал с Н. и впоследствие изпращал на
„Дойче Банк Недерланд Н. В.“. За уреждане на финансовите отношения
между страните на 15.12.2014 г. изготвили протокол за уравняване на
сметките и който следвало да ползват за деклариране на данъчните си
задължения за 2014 г. През началото на 2015 г. получили възнаграждение от
„Дойче Банк Нидерланд Н. В.“ – Амстердам за извършената работа през 2014
г. и за м. януари 2015 г. На 12.06.2015 г. по искане на ответника изготвили
втори протокол за сумите получени през 2014 г. На 17.07.2015 г. ответникът
изпратил на ищеца покана/уведомление за прекратяване на договора от
08.09.2014 г. Изтъквал, че ищецът не участвал по никакъв начин с работа по
договора, поради което договорът следвало да се счита прекратен от
15.01.2015 г. Следвало да представи отчет за извършената работа и да бъде
извършено прихващане на изплатените за м. януари 2015 г. суми. Ищецът
изразил становище за неоснователност на поканата. Позовал се на
уговорените в договора основания за прекратяване на същия.
Ответникът оспорва иска с твърдения за нищожност, евентуално - за
унищожаемост на договора; твърди, че след м. януари 2015 г. не са
извършвани действия по него, евентуално – че претенцията е погасена по
2
давност. Излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковата
претенция: Твърди, че бил заблуден от ищеца, че е юрист и поради това
заблуждение приел да се ангажира като процесуален представител на „Дойче
Банк Нидерланд Н. В.“ – по естеството си твърдение за порок, обуславящ
унищожаемост на договорното правоотношение на осн. чл. 29, ал. 1 ЗЗД.
Впоследствие, по настояване на ищеца, сключили договор, който да отчита
работата на Н.. Излага, че е сключил договора без да знае, че Н. Н. не е
адвокат и няма да може да работи по случая. В договора било посочено, че
същият е с предмет: фактически и правни действия за влизане във владение
на ипотекарния кредитор „Дойче Банк Нидерланд Н. В.“ на корабите
„Скаген“ и „Санта Роса“. Получил пълномощно от клиента и осъществил
процесуално представителство по множество дела. С ищеца се провеждали
срещи неколкократно, като последният единствено претендирал заплащане на
възнаграждение. През м. февруари 2015 г. бил изпълнен предмета на
договора, за което свидетелствало писмо от корабния агент „Бон Марин“
ООД. Ответникът изтъква, че заплащал сумите на ищеца, както са посочени в
приложени към исковата молба разписки, въпреки че ищецът не извършвал
работа съобразно уговореното. Излага, че банката не е инструктирала Н. Н. и
не е заплащала хонорари за извършвани от него дейности. Ответникът сочи,
че възнагражденията, които е получил са били единствено за правна защита и
съдействие по дела, по които страна е била „Дойче Банк Нидерланд Н. В.“
Противопоставил е възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се
на правоизключващо възражение за нищожност на договора от 08.09.2014 г.,
поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 41
ЗАдв/ и поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД/.
В евентуалност, с довод за неизправност на ищеца като страна по договора от
08.09.2014 г., ответникът изтъква, че ищецът не е представил доказателства за
участие в адвокатската работа, която клиентът е заплащал. Отделно изтъква,
че след м. февруари 2015 г. не е извършвана работа по договора, тъй като
целта на същия била изпълнена, а именно предаване във владение на „Дойче
Банк Нидерланд Н. В.“ на моторен кораб /“м/к“/ „Скаген“ и м/к „Санта Роса“
на 13.02.2015 г. След м. януари 2015 г. бил упълномощен от други дружества
във връзка с посочените кораби.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
3
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Против твърдението на ищеца за наличие на валидно основание за
получаване на сумата от 64 112.04 лв., изразяващо се в съвместна дейност
уговорена с договор за дружество ответникът – въззиваем в настоящото
производство се е бранил с реплики за нищожност на договора, поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, както и с реплика
за унищожаемост на договора, който бил сключен при измама.
Нищожната на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ЗЗД сделка не произвежда
желаните от страните последици, когато е сключена в нарушение на
императивна правна норма, т.е. сделката противоречи на закона, когато
нейният резултат противоречи на закона. С разпоредбата на чл. 41 ЗАдв.
законодателят е уредил изрична забрана за адвоката или адвокатът от
Европейския съюз да привлича клиенти чрез използването на посредници. В
случая между страните не е уговорено възнаграждение за посредничество, а
за съвместно извършване на фактически и правни действия насочени към
предаване на фактическата власт на м/к „Скаген“ и м/к „Санта Роса“ на
ипотекарния кредитор „Дойче Банк Недерланд Н. В.“, поради което ищецът –
въззивник в настоящото производство не е посредник, а съдружник в
гражданското дружество, а сключеният договор не противоречи на закона.
При формиране на изводите относно накърняване на добрите нрави чрез
сключване на договора от 08.09.2014 г., съдът съобрази че добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Преценката за нищожност на договора
за гражданско дружество следва да се извърши към момента на извършване
на сделката. Не е налице твърдяното от ответника противоречие на договора с
добрите нрави, валидно само по отношение на двустранните договори,
какъвто не е договорът за дружество.
Неоснователно е и възражението за унищожаемост на сделката, поради
измама. Въззиваемата страна не е била подведена, че въззивникът е юрист,
предвид приложеното по делото удостоверение за придобита юридическа
правоспособност от Н. Н..
От приложените писмени доказателства е видно, че на 08.09.2014 г.
4
страните са сключили договор за дружество насочено към установяване на
владение от страна на „Дойче Банк Недерланд Н. В.“ – чуждестранно
юридическо лице със седалище в гр. Амстердам, Нидерландия, над м/к
„Скаген“, плаващ под флага на Република Панама, IMO № 9537472, находящ
се към момента на сключване на договора в акваторията на пристанище със
специално предназначение (ПСП) „Бургаски корабостроителници“ в гр.
Бургас и над м/к „Санта Роса“, плаващ под флага на Република Панама, IMO
№ 9227871, находящ се към този момент в акваторията на ПСП „Булярд“,
чрез извършване на фактически и правни действия.
С пълномощно от 12.09.2014 г. /апостил от 15.09.2014 г./ „Дойче Банк
Недерланд Н. В.“ – чуждестранно дружество със седалище в гр. Амстердам,
Нидерландия същото е упълномощило „Адвокатска кантора Раев“ – Варна,
представлявано от Х. П. Х.в – Раев в съдебни производства и в производства с
предмет арест на кораби, в качеството на ищец/ответник, като получава,
изпраща, подписва и отправя молби за издаването на всякакви документи,
включително в производства срещу собственици, оператори, агенти,
настоящи или бивши членове на екипажи на м/к „Скаген“ и м/к „Санта Роса“,
срещу „Ахилеос Шип Мениджмънт“ ЕООД, „Бумеранг Шипинг“ ЕАД,
„Булярд“ АД, „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, Рубин Бисеров
Коцев, Благомир Рубинов Коцев, всички български общински, областни или
правителствени организации, ангажирани в управлението на пристанища
Бургас и Варна, бреговата охрана или правоприлагането. През периода от м.
септември 2014 г. до м. януари 2015 г. са образувани редица частни и искови
производства с участието на „Дойче Банк Недерланд Н. В.“ /ч. т. д. 1871/2014
г. на ВОС, ч. т. д. № 518/2014 г. на БОС и др./ Извършваните правни и
фактически действия обективирани в отчетните доклади от септември 2014 г.
до януари 2015 г. попадат в обхвата на договора от 08.09.2014 г.
От справките по молбите, включени в отчетите и в справки на л. 195-
203 и 219 от делото на РС, е видно, че до 13.01.2015 г. извършваните
действия са в предмета на процесния договор между страните, като банката
подава молби за главно встъпване или за отмяна на обезпечения, допуснати
по искове от трети лица срещу "Берген Шипинг Лимитед" и "Скаген Шипинг
Лимитид". След упълномощаването на адв.Раев от тези дружества, работата
по делата, макар образувани през 2014 г. по молби на банката, е извън
предмета на процесния договор за дружество поради изчерпване на
5
съвместната дейност за разрешаване на спора, а дължимата на ищеца част от
възнаграждението за м. януари е платена.
Безспорно е упълномощаването на ответника от"Аспен Меритайм
Инвестмънт Инк" за извършване на действия в производства за задържане на
двата кораба от 07.01.2015 г. и оттеглянето на всички предходни
пълномощни, дадени на други лица, упълномощаване от "Скаген Шипинг
Лимитид" от 6.01.2015 г. за извършване на действия в производства за
задържане на кораба "Скаген" от 06.01.2015 г. и упълномощаване от "Берген
Шипинг Лимитид" за кораба "Санта Роса" от 06.01.2015 г.
От показанията на свидетелите П. и С., които съдът кредитира като
обективни, логични и взаимно допълващи се, доколкото се основават на
лични впечатления, става ясно, че фактическата власт на м/к „Скаген“ и м/к
„Санта Роса“ е предадена на „Дойче Банк Недерланд Н. В.“, чрез назначаване
и качване на екипаж от страна на банката, през средата на м. февруари 2015 г.
С осъществяване на посочения фактически резултат целта на договора е
изпълнена, а сделката е прекратена, съобразно уговореното в раздел IV, т. 2
от същия договор.
Съдът приема, че страните са уредили взаимоотношенията си във
връзка с разпределяне на печалбите до 2014 г. с уравнителни протоколи от
15.12.2014 г. и от 12.06.2015 г. /л. 31-32 от гр. д. 20883/2019 г. на ВРС/.
Претенцията на въззивника се разпростира върху половината от печалбите за
месеците януари и февруари 2015 г. Действително дейностите, които попадат
в предметния обхват на договора от 08.09.2014 г. се осъществяват до м.
януари 2015 г. включително /л. 45 – 62 от гр. д. № 808/2021 г. на ВОС/, но не
и за м. февруари 2015 г. Видно от разписките от 12.05.2015 г., 18.05.2015 г.,
26.05.2015 г. и 12.06.2015 г. /л. 27-30 от гр. д. № 20883/2019 г. на ВРС/
въззивникът е получил възнаграждение за м. януари 2015 г.
Приложеното споразумение от 07.07.2015 г. установява уреждане на
отношенията между "Берген Шипинг Лимитид","Скаген Шипинг Лимитид",
"Сий Партнер Шипинг" ЕООД, "Навиборн" ООД, Д.С. и "Дойче Банк
Нидерланд Н.В", по повод на което банката е оттеглила всички свои
претенции. Споразумението е подписано от ответника, но не като
пълномощник на банката, а като пълномощник на "Берген Шипинг Лимитид",
от което следва извод, че сключването му не попада в предмета на процесния
6
договор. С оглед на това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Видно от отчетния доклад за м. януари 2015 г. съвместната дейност на
страните е извършена в рамките на 7 часа и половина, т. е. следва се
възнаграждение в размер на 652.5 евро, с равностойност 1 100.15 лева
/съобразно извършени аритметични действия, както следва: 7.5 х 150 / 2 х
1.95583 = 1100.15. За същия месец въззивникът е получил възнаграждение в
общ размер на 2 500 евро. През месец февруари 2015 г. страните не са
извършвали съвместна дейност, попадаща в предметния обхват на договора
от 08.09.2014 г.
Неоснователно е възражението за погасяване на исковата претенция по
давност: Правопораждащият факт на претенцията е договорът от 08.09.2014
г., в който не е уговорен падеж през предварително определени интервали от
време и плащанията по него не са периодични, поради което е приложима
общата петгодишна давност.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният от Н. Ц. Н.
осъдителен иск с правно основание чл. 361 ЗЗД за присъждане на сумата от
64 112.04 лв., представляваща половината от печалбите, реализирани от
дейността под формата на гражданско дружество, сключено с договор от
09.09.2014 г. е неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Не са представени доказателства за реално сторени разноски за
настоящата инстанция от въззиваемият, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/17.01.2022г., постановено по гр.д. №
808/2021г. на ОС – Варна.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8