П Р И С Ъ Д А
Номер
……… Година 2014 Град Казанлък
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Казанлъшки
районен съд V-ти наказателен състав
На
двадесет и четвърти януари Година 2014
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Деян
ИЛИЕВ
Членове П.А.
Съдебни
заседатели: Н.М.
Секретар:
А.Д.
Прокурор:
Кръстин КАЦАРОВ
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Деян Илиев
НОХ дело № 1314 по описа за 2013
година за да се произнесе взе предвид следното:
Обвинението срещу подс. Л.Г.Г. е по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 16.08.2010 г. в гр. Казанлък е
причинил средна телесна повреда на К.Т.Г., изразяваща се в избиването на втори
горен десен зъб и счупването на нивото на венеца на първи горен десен зъб, без
които се затруднява дъвченето и говоренето.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът
му – адв. Р. К. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят
на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
Предявен
е граждански иск от К.Т.Г.
против подсъдимия Л.Г.Г. за сумата от 4000 лв. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва както и направените по делото разноски, който бе приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, а пострадалия бе
конституиран като граждански ищец.
Повереникът на гражданския ищец –
адв. Б. в с.з. поддържа гражданския иск.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На
16.08.2010 г. св. Г. Н., продавач в склад за дърва на „Енерготрейд сервиз” ЕООД
в гр. Казанлък, се обадила на св. К.Т.Г. и го помолила да събере хора, които да
разтоварят товарен автомобил, натоварен с дърва за огрев. Св. К. Г. се обадил
на свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С., които се съгласили да разтоварят дървата. Последните
трима отишли в склада, а св. Г. отишъл да купи цигари. Свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С. започнали да разтоварват
дървата, но камионът не бил паркиран по подходящ начин и те помолили подс. Г.
да го премести, но той им се развикал и отказал. Тогава те накарали св. Г. Н.
да го помоли, но той не послушал и нея. Тримата се качили на камиона и
започнали да го разтоварват. След малко време дошъл св. К. Т., който също забелязал,
че камионът не е добре позициониран. Той извикал с молба към подс. Г. да го
премести. Неочаквано за свидетеля подс. Л. Г. му извикал „Ти ли ще ми кажеш,
мангал!“ и го ударил с ръка в областта
на тила. От удара св. К. Г. паднал на земята. Тогава подс. Л. Г. започнал да
рита св. К. Г.. С един от ритниците подс. Л. Г. ударил св. К. Г. в областта на
устата и по този начин засегнал два негови зъба - избил втори горен зъб вдясно и счупил коронката на първи горен зъб на
нивото на венеца. Свидетелят Е.Г. също се включил и започнал да
нанася удари по св. К. Г.. Тогава свидетелите
Т. Г., М. Б. и М. С. се намесили, за да защитят свидетеля К. Г. и нанесли
наранявания по св. Е.Г., а подс. Л. Г. преустановил побоя. След действията на
свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С., подсъдимият Г. и свидетеля Е. Г. влезли в
стаята на пазача П.В. и се заключили. Подсъдимият уведомил РУП Казанлък за
агресивното поведение на свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С., както и повикал
медицинска помощ във връзка с нараняването на брат си.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Т.Г., Т.К.Г.,
М.К.Б., М.С.С., И.И.И., експертното заключение на съдебно-медицинската
експертиза, съдебно-медицинско удостоверение № 252/10 г., справка на ФСМП изх.№
27 от 03.12.2013г., копия от амбулаторен журнал и книга за повиквания на ФСМП
Казанлък, които отчасти кореспондират на обясненията на подс. Г., дадени пред
друг състав на съда и прочетени в с.з. на осн. чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК,
както на показанията на свидетелите Е.Г. и П.В..
В
с.з. от 18.6.2012 г. пред друг състав на съда подс. Г. не отрича, че е ударил
св. К. Г. и предвид другите доказателства, установяващи факти в тази насока,
съдът приема, че той е автор на деянието, с което главния факт на доказване по
чл. 102, т. 1 от НПК, е бил осъществен.
Подсъдимият
обаче установява, че е казал на единия от разтоварачите да се махне от камиона,
но според него той погрешно е разбрал жеста му и посегнал да го удари.
Подсъдимият установява още, че причината за инцидента било хвърлено дърво,
което е счупило страничен спойлер (това обстоятелства го установява в с.з. от
13.12.2014 г.) на камиона, чужда собственост
и това му струвало 3 000 лв.
Съдът
не дава вяра на тези две обстоятелства от обясненията.
Първото,
че св. К. Г. се е опитал да го удари. И второто, че имало счупване на спойлер.
В
тази връзка не се споделя възражението на адв. Р. К., че подс. Г. е действал в
условията на неизбежна отбрана.
От
показанията на св. И., който е независим свидетел се установява, че подс. Г.
първи е нанесъл удари на св. К. Г., като не може да каже дали последният е
нанасял удари на подсъдимия.
Това
обстоятелство се потвърждава както от показанията на пострадалия, така и от
показанията на свидетелите Т.Г., М.Б. и М.С..
Тези
показания дори не са в противоречие с показанията на св. Е.Г., защото той само
установява, че единият от групата разтоварачи започнал да се разправя с брат
му, като се стигнало до физическа саморазправа, т.е. имало е словесно
пререкание, но не че го бил.
В
хода на съдебното производство не се установиха доказателства за причинени
наранявания на подсъдимия, от когото и да е било.
От
показанията на св. Н., също независим свидетел по делото, се установява, че тя
е молила подсъдимия да премести камиона за това, че същият не е бил правилно
позициониран за разтоварване, което е в кореспонденция с показанията на
пострадалия и останалите трима разтоварачи.
По
делото няма нито едно доказателство, от което да е видно, че подс. Г. е закупил
или правил ремонт на спойлер. Поначало е нелогично съществуването на страничен
спойлер. Целта на спойлера е подобряване на аеродинамиката на МПС-во с промяна
на посоката на насрещната въздушна струя идваща срещу него т.е. мястото на
спойлера е отпред върху кабината и/или под предната броня на камиона, но не и
отстрани.
Показанията
на свидетеля П.В. остават изолирани от всички останали доказателства. На първо
място свидетелят установява, че подсъдимият също е имал наранявания, като
избиване на зъби, но медицински документи за това няма, а и самият подсъдим в
обясненията си не установява такива по вид наранявания. Освен това, свидетелят
установява, че не е видял началото на боя, защото е пускал лампи. Не се
установява като факти, че други лица от цигански произход от съседен склад за
дърва са се намесили в боя.
Следователно
върху тези показания не могат да се правят решаващи изводи.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Г. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
Престъплението
е от вида на резултатните.
С
нанасяне на удари по тялото на пострадалия, подс. Г. е осъществил
изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
От експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че при инцидента на 16.08.2010 г. пострадалият е
получил избиване на втори горен зъб в дясно; счупване на
коронката на първи горен зъб на нивото на венеца, оток, кръвонасядане и
разкъсноконтузни рани на долната устна на устата; кръвонасядане и оток на
горната устна на устата; болезненост в тилната област на главата и шията по
задната й повърхност.
От
експертното заключение се установява, че на пострадалия са били причинени различни
по вид телесни наранявания, но в НК е възприет принципа на поглъщането –
по-тежките по вид наранявания поглъщат по-леките (ПП 3-79, т. 18).
Избиването
на втори горен десен зъб и счупването на нивото на венеца на първи горен десен
зъб осъществявали медикобиологичния квалифициращ признак избиване
на зъби без които се затруднява дъвченето или говоренето (ПП 3-79, т.11).
Следователно
осъществена е средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 от НК.
От
обективираните действия на подсъдимия, следва извода, че той е действал с пряк
инцидентен умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият
е имал пълно съзнание, че с нанасяне на удари по тялото на пострадалия му
причинява телесни наранявания.
В
обвинителния акт е прието, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл.
Съдът
обаче не споделя този извод на РП-Казанлък, тъй като при евентуалния умисъл
съставомерния резултат е странична последица, която деецът допуска с
безразличие при преследването на друга правомерна или неправомерна цел.
В
настоящия казус целта е една – нанасянето на телесно нараняване, поради
причина, че св. К. Г. е направил забележка на подсъдимия за неправилното
позициониране на товарния автомобил.
НК
обаче не диференцира наказателната отговорност при различните видове умишлената
вина, т.е. този извод нито смекчава отговорността на подсъдимия, нито я
утежнява, нито променя правната квалификация, нито поражда други негативни
правни последици за него.
Съдът
не приема, че е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, защото по
делото не се установи нападение на свидетеля К. Г., спрямо подсъдимия Г.. Напротив,
свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С. са се намесили да защитят свидетеля К. Г..
Обстоятелството, че тези им действия е принудило подсъдимия Г. и неговия брат
да се скрият в стаята на свидетеля П.В. е без правно значение за отговорността
на подсъдимия.
Имайки
предвид изложените дотук мотиви, съдът намира, че подс. Г. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс. Л.Г. съдът приема като смекчаващи вината му обстоятелства необремененото
му съдебно минало и добрите му характеристични данни, а като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се приеме изразеното некритично отношение.
На подс.Л.Г. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства като целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.
В с.з. адв. Б. пледира за налагане на
ефективно наказание на подсъдимия Г., но съдът не приема това нейно становище.
На първо място свидетеля К. Г. е
конституиран само като граждански ищец в процеса, но не и като частен обвинител,
т.е. не може да иска отежняване на положението му. На второ място делото веднъж
е било разглеждано от ОС Стара Загора по жалба на подсъдимия, без да са налице съответни
жалба и протест, съответно на гражданския ищец и РП Казанлък с претенции за
по-високо наказание.
Предвид забраната за влошаване на
правното положение на подсъдимия Г. при обжалване, съдът счита, че това
становище на адв. Б., следва да бъде оставено без разглеждане.
Изложеното съображение и необремененото
съдебно минало на подсъдимия, дава основание на съда да отложи наложеното
наказание съгл. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Деянието на подсъдимия осъществява
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявения гр. иск се явява
основателен. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
присъждат по справедливост.
Съдът като взе предвид показанията
на свидетелите Ф. Т., З. С., характера на уврежданията, формата на вината,
възрастта на пострадалия, причинените болки и страдания, начина на
възстановяване на увреждането, другите увреждания, имащи характер на лека
телесна повреда и техния възстановителен период, съдът счита, че по
справедливост следва да присъди обезщетение, в размер на 1500 лв. върху тази сума, подсъдимият дължи и
законната лихва, считане от датата на увреждането 16.08.2010г.
Подсъдимият Г. следва да заплати на
гр. ищец и направените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
В останалата част до 4000 лв. съдът
приема, че гр. иск се явява недоказан и следва да се отхвърли.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
направените по делото разноски, в размер на 562 лв., представляващи
възнаграждение на експертите за изготвените от тях експертизи и за явяването им
в с.з., следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на РС Казанлък.
Подсъдимият следва да заплати на РС
Казанлък и държавна такса в размер на 60 лв. върху уважената част на гр. иск.
Водим
от горните мотиви съдът
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимия Л.Г.Г. - роден на *** ***,
бълг. гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, неосъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
16.08.2010 г. в гр. Казанлък е причинил средна телесна повреда на К.Т.Г.,
изразяваща се в избиването на втори горен десен зъб и счупването на нивото на
венеца на първи горен десен зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето,
поради което и на осн. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
ШЕСТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
осн. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание за срок
от ТРИ години.
ОСЪЖДА
подсъдимия
Л.Г.Г. да заплати на К.Т.Г. с ЕГН **********
за причинените му неимуществени вреди сумата от 1 500 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 16.08.2010 г., както и за
направените по делото разноски от него в размер на 500 лв., а в останалата част
до 4 000 лв. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия Л.Г.Г. да заплати на РС-Казанлък
направените по делото разноски в размер на 562 лв., както и държавна такса в
размер на 60 лв. върху уважената част на гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15 дневен срок пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия,
Съдебни заседатели (1),
(2),