Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003 , 01.07.2020 г.,
гр.Търговище
В И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд-
Търговище
седми състав в публичното съдебно заседание на петнадесети
юни две
хиляди и двадесета година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:Михаил Пенчев
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1704 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ .
Ищецът твърди
в исковата си молба, че въз
основа на издаден на 25.12.2018 г. Запис на заповед ответникът се задължил да
плати без протест на негова заповед сумата от 4 200 лв. Твърди,че
записът на заповед бил с падеж 11.03.2019 година. Нито към пъдежа, нито към
настоящия момент ответникът е изплатил дължимата сума. Поради
това ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени на основание чл.417 , т.10 от ГПК. Ответникът е възразил против издадената заповед, поради което е предявен настоящия установителен иск за вземане в
размер на 4 200 лв., представляваща
задължение по запис на заповед. Претендират се и направените в исковото и заповедното производство разноски.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът
упражни правото си на
отговор. С отговора се навеждат възражения,
че не е автор на издадения запис
на заповед и не е поемал задължение да заплати тази сума
на ищеца. Освен това твъдри, че записа освен падеж има и уговорка на предявяване, което прави ценната книга нередовна от външна страна.
По
депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е образувано ч.гр.д.№ 882/19 година по описа на РС-Търговище.
По делото е издадена заповед за изпълнение на основание чл.417, т.10 от ГПК, по
силата на която ответникът Д.С.Т. е осъден да заплати на ищеца В.М.В. сумата от
4 200 лв., представляваща задължение по запис на заповед с падеж
11.03.2019 година. Против издадената заповед за изпълнение, длъжникът е
депозирал възражение, че не дължи изпълнение. Това обуславя правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането му по
издадената заповед.
Видно от приложените по делото доказателства- запис на
заповед, издаден на 25.12.2018 година, в гр.Търговище, ответникът Д.С.Т. се е
задължил безусловно и неотменно да заплати на ищеца В.М.В. сумата от 4 200
лв., на 11.03.2019 година. Възраженията
на ответника, са че не е издател на записа, тъй като не е подписвал същия и не
е поемал задължение да заплаща сумата, посочена в него. За доказване на тези
негови твърдения беше изготвена по делото графологическа
експертиза. Видно от изготвеното, неоспорено от страните и напълно възприето от
съда заключение, въпреки твърденията, подписа на в записа на заповед за
„издател“ е положен от ответника Д.С.Т.. Последният представи и удостоверение
от МВР Областна дирекция Търговище, справка за излизане и влизане в Република
България, за периода 15.11.2017 г. до 31.12.2019 година на Д.Т.. От справката е
видно, че към датата на издаване и падежа на записа, ответникът не е бил на
територията на Р България. В самата справка е отразено, че от 01.01.2007 година данните за пътуванията на българските
граждани в държавите – членки на Европейския съюз са непълни.Ответникът е
представил и трудов договор, от който е видно, че работи по трудово
правоотношение от 04.12.2017 година в Република Северна Ирландия.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи: Ищецът основава
претенцията си на запис на заповед,
поради това то той следва отговаря
на изискванията на чл.535 от ТЗ, в противен
случай издаденият документ губи менителничната си сила и престава
да бъде запис
на заповед,а може да служи
единствено като разписка,удостоверяваща факта на получената сума. Записа на
заповед е безусловна и абстрактна сделка, но от това не следва, че той е
напълно независима от други правоотношения и по правило всяка сделка има
основание. Записа има валидно издаден менителничен ефект по смисъла на
чл.535 от ТЗ, който удостоверява ликвидно и изискуемо вземане на ищеца като
кредитор срещу ответника в качеството на длъжник, който
не е изпълнил поетото задължение за заплащане на
определена парична сума. Основанието
за сключване на определена сделка
не може да
се презюмира, а подлежи на доказване
от страната, която се позовава
на него. Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.10 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед.
При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. В настоящия случай нито в
исковата молба, нито в отговора на същата са въведени твърдения за съществуване
на каузално правоотношение, поради което предмет на делото е възникването и
съществуването на валидно менителнично правоотношение
с издателя. Настоящия съдебен състав намира, че издадения в полза на ищеца
запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което
същият е редовен от външна страна. Съгласно чл. 535, т. 3 ТЗ записът на заповед
следва да съдържа падеж, като начините за определяне падежите на ценната книга
са законоустановени. Чл. 486 ТЗ, която разпоредба
съгласно чл. 537 ТЗ намира приложение и при записа на заповед, падежът може да
бъде: на предявяване ; на определен срок след предявяването ; на определен срок
след издаването ; на определен ден. Законодателят изрично е предвидил, че
менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни
падежи, е нищожна. Съдът не споделя възражението на ответника, че процесния запис на заповед е нищожен, поради нарушение на
нормата на чл.486, ал.2 от ТЗ. В конкретния случай не може да се приеме, че
освен падеж на определен ден, е определен и падеж на предявяване. Констатнтата съдебна практика е, че в записа на заповед
падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не
дава основание за различно тълкуване. Самото изписване в документа „този запис
ми беше предявен за плащане“, не представлява договорка за падеж на
предявяване. Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана
за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на
самата изискуемост /освен при падеж „на предявяване„/, а представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. В този
смисъл са решение № 213/22.12.2014г. по т. д. № 2700/2013г. на ВКС, ТК, II т.
о. и решение № 105/23.10.2012г. по т. д. № 515/2011г. на ВКС, ТК, I т. о; решение
№246 от 15.01.2015г. по т.д. № 2879/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.
Съдът не
споделя възражението на ответника, че записа на заповед не е подписан от него,
поради което не може да се приеме, че той е издател по записа, както и, че не е
поемал задължение за плащане на посочената в него сума. Въпреки, че нямаше изрично оспорване на истинността на
документа и не беше открито производство по чл.193 от ГПК, беше назначена
експертиза, която да провери истинността на положение в записа подпис на издадел. Експертизата е категорична, че записа носи подписа
на ответника Д.Т., за издател на заповедта. Нещо повече текста в документа е
изписан от него самия. Дали към момента на изготвяне на документа е бил на
територията на страната или не, не е относимо и не засяга валидността на документа. Представено
е удостоверение за периодите на влизане и излизане на ответника от и в Република
България, но и в самото удостоверение е посочено, че от 01.01.2007
година след като Република България е станала пълноправен член на Европейския
съюз, данните за пътуванията на българските граждани към страни членки, са
непълни. И това е логично, с оглед свободното движение на хора на територията
на съюза.
След
извършена проверка за съответствие на представения по делото запис на заповед с
цитираните текстове на ТЗ и задължителната практика на ВКС, настоящия съдебен
състав намира, че представения документ е редовен от външна страна. Същия е
изготвен в писмена форма, съдържа наименование "запис на заповед",
както под формата на заглавие, така и в текста на документа на езика, на който
е написан, формулирано е безусловно обещание да се плати определена сума пари,
посочени са падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се
плати, дата и място на издаването и е положен подпис на издателя. Налице е
уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на
чл. 537 вр. чл. 486 ал. 1 ТЗ, чрез посочен като такъв
в текста на заповедта определен ден – 11.03.2019 г., в която хипотеза е
приложим чл. 486 ал.1 т.4 ТЗ. Предвид гореизложеното съдът намира, че
представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед е годен
от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, поради настъпилия падеж.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищеца
разноски, в настоящото производство, които са в размер на 85.79 лв.,
представляващи платена държавна такса. Ответникът следва да бъде понесе и
отговорност за разноските на ищеца в заповедното производство, които са в
размер на 84 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на
Венислав М.В. ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв. Н.С. *** от Д.С.Т. ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощника си адв. Т.Г.М. *** за сумата от 4 200 лв., представляваща задължение
по запис на заповед, издаден на 25.12.2018 г., ведно със законната лихва от 21.05.2019
година, за което е издадена Заповед № 510 от 23.05.2019 година по ч.гр.д.№
882/19 по описа на РСТ, на основание чл.417 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, на основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл. 535 от ТЗ .
ОСЪЖДА Д.С.Т. ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощника си адв. Т.Г.М. *** да заплати на Венислав М.В. ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощника си адв. Н.С. ***,
направените в настоящото производство в размер на 85.79 лв., както и разноски
по ч.гр.д.№ 882/19 по описа на РСТ, в размер на 84 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Търговище.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: