Определение по дело №298/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищцата в първоинстанционното производство В. П. Б. от с. Д., О., частна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваното определение № 45/11.11.2015г., с което Момчилградският районен съд е прекратил производството по гр.д. № 388/2015 г. и е върнал исковата молба на В. П. Б., с която е предявен срещу А. М., гражданин на САЩ, иск по чл. 127а, ал. 2 от СК, е неправилно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от РС, гр. Момчилград. Изтъкват се доводи, че не следвало да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ГПК за призоваване на ответника чрез публично обявление. Жалбодателката твърди, че тъй като адресът на ответника в чужбина й бил неизвестен, неприложими се явявали цитираните от решаващия съд разпоредби на чл. 32 - чл. 35 от КМЧП, защото в тях било уредено призоваването и връчването на съдебни книжа на страна, която има известен адрес в чужбина. Именно когато адресът в чужбина не бил известен и страната нямала заявен адрÕс в административните служби в Република България, призоваването се извършвало по реда на чл. 48 от ГПК. Жалбодателката изтъква, че противното би означавало, че тя, като българска гражданска и майка на двете си деца, да бъде лишена от възможността да защити правата си по съдебен ред срещу бащата на децата - американски гражданин.

Настоящият Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, приема за установено следното :

Първоинстанционното производство по гр.д. № 338/2015 г. по описа на Момчилградския районен съд е образувано по повод предявен от жалбодателката в настоящото производство В. П. Б. от с. Д., общ. К. против А. М., роден на г., с неизвестен адрес в САЩ, иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.

Първоначално с разпореждане от 07.10.2015 г., решаващият Момчилградски районен съд е оставил исковата молба без движение, с указание в едноседмичен срок ищцата да представи справка, че ответникът няма адресна регистрация.

В рамките на дадения и продължен при условията на чл.63 от ГПК срок, ищцата е представила Удостоверение № УРИ:292000-14651/21.10.2015 г., с което Областна дирекция на МВР, гр. Кърджали е удостоверила, че в информационните фондове на МВР няма данни за адресна регистрация на М. А., гражданин на САЩ, роден на 20.05.1966 г.

Независимо от така представеното удостоверение, с определение № 558/ 28.10.2015 г., решаващият съд е оставил отново без движение исковата молба и е дал нов едноседмичен срок, в който ищцата да поправи нередовностите в нея, като посочи адрес за призоваване на ответника А. М., гражданин на САЩ.

В едноседмичния срок ищцата е депозирала молба, в която е уточнила, че е представила по делото декларация, че адресът на ответника в чужбина- САЩ не й е известен, както и че е представила и удостоверение от ОДМВР, гр. Кърджали, че ответникът няма адресна регистрация на територията на страната, поради което моли, с оглед на това че е изпълнила кумулативните предпоставки, съдът да приложи разпоредбата на чл.48, ал.1 от ГПК .

С обжалваното в настоящото въззивно производство определение, първоинстанционният съд е констатирал, че ответникът в производството е гражданин на САЩ, че в информационните фондове на МВР няма данни за адресна регистрация на това лице, но и че няма данни за това, дали лицето пребивава или е пребивавало в страната, поради което е приел, че в производството не разпоредбите на ГПК са приложими, а тези на КМЧП, и в частност чл.35, ал.1 от КМЧП, съгласно който призоваване чрез публикация се извършвало, когато страната имала известен адрес в чужбина, но на този адрес бил извършен неуспешен опит за призоваване. В този смисъл съдът е приел, че ищцата като не сочела адрес за призоваване в чужбина, не е изпълнила указанията му, поради което е прекратил образуваното пред него гр.д. № 388/2015 г. и е върнал депозираната искова молба, с която ищцата предявила против ответника А. М., гражданин на САЩ, иск по чл. 127а, ал. 2 от СК.

В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Намери частната жалба за допустима, а по същество и за основателна. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ГПК, ако при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. От цитираната разпоредба определено не може да бъде извлечено тълкуването, направено от решаващия съд, че тази норма би била приложима, ако в производството ответникът- чужд гражданин е пребиваващ или е бил пребиваващ в страната. Това тълкуване определено е в несъответствие с наложилата се съдебната практика. В постановеното по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, определение № 354/ 29.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 876/2009 г., ВКС приема, че връчването на съдебни книжа по реда на чл. 48 от ГПК се извършва, когато при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България и на ищеца не е известен адрес на ответника в чужбина, което той е длъжен да декларира по делото. Ако адресът на ответника в чужбина е известен, ищецът е длъжен да го посочи и да поиска призоваване на този адрес, а в случаите, когато ищецът не изпълни това свое задължение, т.е. когато въпреки знанието на адреса на ответника, ищецът декларира неверни обстоятелства, то осъдителната присъда за това престъпление би била основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. За да се приеме доводът на първоинстанционния съд, че ответниците–чужди граждани, които нямат адрес в страната, се призовават по реда на чл.35, ал.1 от КМЧП, е нобходимо тези чужди граждани да имат адрес в чужбина, който да е известен на ищеца. В казуса непредставянето на адрес за призоваване в чужбина на ответника, гражданин на САЩ, не е неизпълнение на дадените с определение № 558/28.10.2015 г. указания, а се дължи на факта, че този адрес е неизвестен на ищцата, което обстоятелство, последната под страх от наказателна отговорност, декларира с приложената към исковата молба декларация от 07.09.2015 г. За изрядност и изчерпателност, при възникнали у съда съмнения, че не се сочи в производството, че ответникът- чужд гражданин е пребиваващ или е бил пребиваващ в страната, решаващият съд е следвало не да прекрати производството и върне исковата молба, а да изиска съответна справка и от надлежната по смисъла на чл.22 от Закона за гражданската регистрация, Национална база данни "Население". И с оглед резултата и изложените до тук съображения, да прецени и приложи разпоредбата на чл.48 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 45/11.11.2015г., с което Момчилградският районен съд е прекратил производството по гр.д. № 388/2015 г. и е върнал предявената от В. П. Б. искова молба, с която е предявен срещу А. М., гражданин на САЩ, иск по чл. 127а, ал. 2 от СК.

ВРЪЩА гр.д. № 388/2015 г. на Момчилградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.