Решение по дело №430/2018 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№909

06.12.2018 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на   шести ноември   две хиляди и  осемнадесета година в състав:

                                                                        СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...

Прокурор:……………………………………………………………………………………….

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело №  430  по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на  С.С.Ю.  и Г.С. ***, против  Мотивиран отказ № МО-1/27.02.2018г. на Кмета на Община Хасково   постановен на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ.

В жалбата се твърди, че отказът е необоснован и незаконосъобразен, тъй като не са налице предпоставките на закона  за постановяването му.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният акт и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващите и упълномощен от тях процесуален представител. Излагат се допълнителни съображения за отмяна на обжалваният акт. Твърди се, че  са налице както предпоставките на чл.134  и на пар.8 от от ЗУТ,  да се допусне изменение на ПУП за имота на оспорващите.  Заявява, се че  е допусната техническа грешка при изписване на правното основание за изменение на  ПУП-а, искането било основано на чл.134, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а не на т.4 от чл.134 ЗУТ, както било посочено в заявлението.  Претендира се по реда на косвеният съдебен контрол да се  обяви нищожността на  Заповед №301/21.02.2014г. на Кмета на Община Хасково.     

 

 

 

 В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателите и от упълномощен от тях процесуален представител

                 Ответникът -  Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата.  Счита обжалваният мотивиран отказ за законосъобразен , като излага подробни съображения в насока, че не са налице основания за  отмяната му. Претендира разноски.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

 

 

 На 02.08.2017г.  На 02.08.2017г. С.С.Ю. подал Заявление рег. индекс № 94С-3128-1 от 02.08.2017г.  до Кмета на Община Хасково. В същото посочил, че е собственик на  ПИ с идентификатор  77**5.7**.***по КК на гр. Хасково, който е част от УПИ IV -3110 по плана на кв. 472,  одобрен със Заповед № 1079/03.09.1993г. и поискал   на основание чл. 134, ал.2,т.1 от ЗУТ да бъде изменен регулационният план  на квартала досежно имота им, като северната част на същия  се възстанови по предходният план –този от 1986г., както и да се отрази  в скицата на съществуващата в имота  сграда с идентификатор -едно, като една, а не две отделни сгради.  Към заявлението С.Ю. приложил  нотариален акт легитимиращ  го като собственик на  имота, скица за същия имот, скица –проект   и  писмо рег. индекс 94 Ф-571-1# от 09.06.2015г. на Кмета на Община Хасково.

 На 28.08.2017г. с рег. индекс 94 С-3128-2 С.Ю.  подал жалба   срещу мълчалив отказ на Главният архитект на Община Хасково да се произнесе по подаденото от него Заявление  вх. № 94С-3128-1 от 02.08.2017г.

   С писмо рег. индекс 94С-3128-1#1 от 29.08.2017г.Кмета на Община Хасково уведомил С.Ю.,  че не е възможно да бъде издадено  разрешение за изменение на плана за регулация.  Посочено било, че УПИ IV, кв. 472  по плана на гр. Хасково одобрен със Заповед № 1070/1993г. е урегулиран от  ПИ 77**5.7**.***и ПИ 77**5.7**.126 по КК на гр.Хасково. Кадастралните граници за двата имота  съвпадат с предвижданията  на плана за улична и дворищна регулация, с изключение на малка част от уличната регулация засягаща сграда с идентификатор77**5.7**.125.2. Посочено било, че С.Ю. не представя документи за собственост  за имот различен от ПИ 77**5.7**.***и чийто граници да не съвпадат  с предвижданията на регулационният план. Предвижданията на предходният план  от 1986г.  в съответствие с предвижданията на който С.Ю. е поискал  поставяне на северната граница на имота му , не са реализирани, т.е. не е проведена процедура по отчуждаване и няма как  неприложените регулационни линии  да се поставят в съответствие  с тях.  Със същото писмо на С.Ю. било указано, че видно от приложената към заявлението му скица-проект има съществени различия  в площа и границите на ПИ 77**5.7**.***в сравнение с тези по КК. Указано било, в случай, че се иска  изменение на плана за регулация без изменение на КК   да се представи  скица предложение по чл. 135 ал.2 от ЗУТ, а ако има правно основание за изменение на КК  - да се представят данни  за приключилото производство по  изменение на кадастралната карта  и скица предложение по чл. 135, ал.2  ЗУТ изготвено върху влязлото в сила  изменение на кадастралната карта. На заявителя било указано също, че в случайь че желае изменение на  регулационният план, като  новите регулационни граници се поставят  в съответствие с  кадастралните граници  по скицата –проект е необходимо първо да се  направи изменение на кадастралната карта, както и че отразяването на съществуващите сгради  в един идентификатор не е от правомощията на кмета на община Хасково.

На 29.09.2017г.  било подадено ново заявление  до Кмета на Община Хасково,  с искане на основание чл. 134, ал.2,т.1 и т.4 от ЗУТ, чл.208 от ЗУТ  и пар.8 от ПР на ЗУТ за изменение на  ПУП на имот 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково, който е част от УПИ IV -3110 по плана на кв. 472  одобрен със Заповед № 1079/03.09.1993г. , като северната и южната регулационни граници на имота се възстановят по предходен план от 1986г. и се ситуират върху съществуващите на място видими имотни граници.  Заявлението било подадено, както от С.С.Ю. ,така и от Г.Ю..

 С писмо  рег. индекс 94 С-3***-1#3  от 13.10.2017г.  С.Ю. , бил уведомен,  че заявление  вх. № 94 С-3***-1#2  от 29.09.2017г., ще бъде разгледано след оттегляне  на жалбата му от  28.08.2017г. срещу мълчалив отказ и заплащане на  съответна такса.

 Със Заявление заведено под вх. рег. № 94 С -3128-1# 4 от 28.12.2017г.  адресирано до Главният архитект на Община Хасково, С.Ю. посочил, че оттегля жалбата си против мълчалив отказ на същият орган за  произнасяне по заявление  с вх. № 94 С-3***-1 от 02.08.2017г.  и поискал  продължаване на действията по  произнасяне по заявлението му от 29.09.2017г.

 С ново заявление рег. индекс 94 С-3***-1#5 от 05.01.2018г.  С.Ю. представил вносна бележка за внесена държавна такса  и четливи копия удостоверяващи правото на собственост на заявителите.

С  писмо рег. индекс 94 С-3***-1#6 от 06.02.2018г. отправено до С.Ю.,***   посочил, че исканото изменение на плана за регулация на УПИ IV,  касае  разделяне на същия  на два урегулирани поземлени имота , което изменение не попада в хипотезата на чл.134, ал.2,т.1 от ЗУТ, а е допустимо на основанията на чл. 134, ал.2,т.6 от ЗУТ, т.е. има съгласие на всички  съсобственици на имоти  по чл.131, ал.2,т.1 от закона . Към заявлението липсват  документи за делба на съсобственият УПИ  IV, от което да е видно че  ПИ 77**5.7**.***и ПИ 77**5.7**.***са отразени в кадастралната карта на гр. Хасково, поради което и при представяне на  съгасие по чл.134, ал.2,т.6 от ЗУТ, и/или документ за делба заявлението отново ще бъде разгледано.  Посочено било също, че видно също от  заявлението и скицата предложение  по чл.135, ал.2 от ЗУТ  се иска изменение  на плана  за регулация на УПИ IV кв. 472 по РП на гр. Хасково, на основание чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, като северната регулационна и южната  регулационна граница  се поставят  в  съответствие с  кадастралните граници  на имота от предходни планове от 1986г. и 1993г.  Видно от изложеното в същото писмо, налице са  съществени различия в площа и границите на  ПИ  77**5.7**.***по КК на гр.Хасково  в сравнение с тези по кадастралният план от 1993г., който не е действащ. Указано било също и че  съгласно чл.15, ал.3 от ЗУТ границите на урегулираните имоти  можели да се променят  с план за регулация само със съгласието на  собствениците им , изразено със заявление и предварителен договор  за прехвърляне на собственост  с нотариално  заверени подписи, като към заявлението не е приложеното необходимото съгласие за изменение  на плана  за регулация на УПИ IV  и УПИ XXI.При наличие на възможна грешка в кадастралната карта  исканото изменение на плана за регулация  може да бъде разрешено на основание чл.134, ал.2,т.2 от ЗУТ  след изменение на кадастралната карта. При липса на правно основание за изменение на кадастралната карта  е необходимо да се представи  съгласие вр. с чл.134, ал.2 т.6 от ЗУТ, предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ и нова скица предложение по чл.135, ал.2 от ЗУТ за отстраняване на  посочените нередовности.

 Със заявление  рег. индекс 94 С-3***-1#7 от 14.02.2018г. С.С.Ю.  поискал по  заявлението им за изменение на регулационният план  Кмета на Община Хасково да се произнесе с надлежен акт. В заявлението били изложени и допълнителни съображения относно основателността на отправеното искане за изменение на ПУП.

  По отправеното искане за изменение  на плана за регулация на УПИ IV, кв. 472 по РП на гр.Хасково на основание чл.135, ал.4,т.1 от ЗУТ е изразено становище от   Главният архитект на Община Хасково.

  С Мотивиран отказ № МО-1/27.02.2018г. Кмета на Община Хасково е отказал да издаде заповед за разрешаване изработването на изменение на ПУП-ПР на УПИ IV кв. 472 по РП на гр. Хасково и план за улична регулация от север на същия имот.

 Отказът е съобщен на С.С.Ю. на 21.03.2018г.  До приключване на съдебното производство не са представени доказателства, че отказът е съобщен на  Г.  С.Р..

              Жалбата срещу същия е подадена до съда  от оспорващите на 05.04.2018г. ,чрез Община Хасково и заведена  с рег. индекс № 94 С-3***-1.      

 

 

 

За изясняване на делото от фактическа страна, без оспорване от страните  са приети съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице архитект и съдебно- техническа(геодезическа) експертиза изготвена от вещо лице –геодезист .

 

 

 

               При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:  

Жалбата е насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал.1 ЗУТ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.Оспорването на С.С.Ю. е подадено е в преклузивния срок за оспорване, а до приключване на съдебното производство от страна на административният орган не са представени доказателства че обжалваният ИАА е връчен на Г.Р., поради което следва да се приеме, че оспорването на последната също е подадено в законоустановеният срок.  

Жалбата е подадена от активно легитимирани лица, адресати на акта. Независимо, че първоначално административното производство е  започнало само по искане на С.С.Ю.- собственик на ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково , впоследствие към него  с подаване на заявление  рег. индекс 94 С-3***-1#2 от 29.09.2017, което е цитирано в обжалваният отказ, към производството се е присъединила и Г.С.Р., която видно от приложените към преписката удостоверения за наследници и нотариални актове, които не са оспорени от ответната страна , в качеството си на наследник на С. Х. Ю. се явява и съсобственик на ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково, който  ведно с 77**5.7**.126 по КК на гр.Хасково е урегулиран в УПИ IV , кв. 472 по плана на гр.Хасково, с номер по предходен план  3110, 3111 кв.473, парцел 4, одобрен със Заповед № 1070/1993г.(видно от Скица № 15-745294 от 17.02.2016г.).

              Следователно жалбата е подадена от лица за които  обжалваният отказ поражда неблагоприятни правни последици. Ето защо жалбата е процесуално допустима.   

 

 

 

 

 

Разгледана по същество жалбата е частично  основателна.

Като взе предвид наведените от жалбоподателите доводи за  незаконосъобразност и извърши проверка на оспорвания административен акт на всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи:

              Обжалваният мотивиран отказ  № МО-1 от 27.02.2018г.е  постановен в предписаната от закона форма, от компетентен административен орган -  Кмета на Община Хасково съобразно предоставените му по силата на чл. 135, ал.3,предл.2-ро,  вр. с ал.1 от  Закона за устройство на територията –правомощия да отказва  изработване на проект за изменение на ПУП.

С приетите по делото писмени доказателства и двете съдебно-технически експертизи безспорно е установено обстоятелството, че имотът  на жалбоподателите    ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково попадат в обхвата на  УПИ IV , кв. 472 по плана на гр.Хасково, с номер по предходен план  3110, 3111 кв.473, парцел 4, одобрен със Заповед № 1070/1993г.     

 

Видно от съдържанието на подаваните от С.С.Ю. и Г.Р. заявления и от представената в хода на административното производство на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ  скица –предложение,  искането за изменение  за плана за регулация се е състояло в: разделяне на  УПИ IV , кв. 472 по плана на гр.Хасково, на два  отделни урегулирани поземлени имоти - ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково и  ПИ 77**5.7**.126 по КК на гр.Хасково, поставяне на южната регулационна  граница на новия УПИ,    и изменение на уличната регулация, като северната улично регулационна граница се поставят в съответствие с предходни планове от 1986г. и в съответствие с видимите имотни граници за парцела. Като правно основание за подаване на искането са посочени , чл. 134, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, вр. с чл. 208 от ЗУТ и пар. 8 от ПР на ЗУТ. В съдебно заседание  от 06.11.2018г. процесуалният представител на жалбоподателя е уточнил, че  при посочване на правното основание за изменение на искането е допусната техническа грешка, като следва да се иска че изменението на плана се иска на основание чл. 134, ал.2, т.1 и т.2, а не   на основание т.4 от ЗУТ.

По отношение искането за разделяне на  УПИ IV , кв. 472 по плана на гр.Хасково, на два  отделни урегулирани поземлени имоти - ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково и  ПИ 77**5.7**.126 по КК на гр.Хасково, поставяне на южната регулационна  граница на новия УПИ съдът намира следното :

              Между страните по делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства съдържащи се в административната преписка, че притежаваният от жалбоподателите имот  ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково и  съседният му ПИ 77**5.7**.126 по КК на гр.Хасково образуват общ УПИ IV, находящ се в кв. 472 по плана на гр.Хасково.   От изготвената съдебно -техническа експeртиза от арх. В.,    безспорно се установява,че по регулационният план от 1986г. одобрен със Заповед № 377/1986г.,   ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково е бил с пл. №  3110, като имотните граници на същият поземлен имот по плана от 1986 и понастоящем действащият план не съвпадат.

  Съгласно разпоредбата на пар.8 ал.1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. За да бъде изменен плана за регулация по реда на  пар.8 във вр. с пар.6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ е необходимо да са налице следните  предпоставки: а/ действащ към 31.03.2001 год. дворищнорегулационен план в случаите на § 6 ал.2, а в случаите на § 6 ал. 4 - одобрен по реда на § 6 ал.3 от ПР на ЗУТ план; б/ предвиждане по него на придаваеми части от или към парцела на молителя; в/ изтекъл по § 6 ал. 2 или ал.4 от ПР на ЗУТ 6-месечен срок, в който не е постъпило искане за оценка на придаваемите части.         

В случая тези предпоставки не са налице, тъй като безспорно от експретизата изготвена от архитект В., неоспорена от страна на жалбоподателите  се установява и че  дворищната регулация по плана от 1993г. е приложена.  Това обстоятелство се установява и  документите на които се е позовало вещото лице в заключението си , и които са приети  по делото като писмени доказателства : заповед № 480/19996г. на Кмета на Община Хасково(41-л.42)   и приложената и представляваща неразделна част от нея скица,  в които е отразено, че за имоти  пл. № 3110 и пл. № 3111 е предвидено  да се образува парцел IV -3110,3111, съсобствен, със застройка от три етажа, протоколите изготвени от  Община Хасково(л.52-55) за  оценка за изравняване на идеалните части придавани към двата имота,  от които е видно, че   към имот  пл. № 3110 се придават 85 кв.м. общински терен, попадащ в парцел IV -3110,3111, а към пл. № 3111 се придават 33 кв.м. попадащи в имот пл. № 3110. Установява се  от изготвените  нотариален акт № 169, том IX, дело № 3374/07.08.1996г. (л.58), и нотариален акт  № 170, том IX, дело № 3375/08.08.1996г. (л.58), за собственост на  посочените придаваеми места от 85 кв.м. и 33 кв.м.,  че стойността на  същите  е изплатена изцяло  в касата на Община Хасково.  След като дворищната регулацията по плана от 1993г., касателно УПИ IV е приложена, то пар. 8 не може да намери приложение в случая  и искането за поставяне на южната регулационна  граница на новия УПИ, с който се регулира ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково   в съответствие с  кадастралната граница на имота от предходен план от 1986г.(който не е прилаган),   правилно е прието за неоснователно с оспореният административен акт. По същите съображения  и доколкото  от страна на жалбоподателите не са представени доказателства за наличие на съгласие от всички съсобственици на УПИ IV, кв. 473  на гр.Хасково за разделянето му на две отделни и самостоятелни УПИ, или за сключен договор по реда на чл.15, ал.3 от ЗУТ, а и такива твърдения не се и излагат от  оспорващите, то   правилно  административният орган е приел,  че не са налице основания за изменение на ПУП,  като от него се образуват два самостоятелни урегулирани поземлени имота  (ПИ 77**5.7**.***и ПИ 77**5.7**.126), по начина по който това е посочено в скицата –предложение по чл. 135, ал.2 от ЗУТ, представена на административният орган от жалбоподателите.          

Следователно в частта, с която е отказано  исканото изменение  на ПУП –ПР на УПИ IV , кв. 472 по РП на гр. Хасково(разделяне на  УПИ IV , кв. 472 по плана на гр.Хасково, на два  отделни урегулирани поземлени имоти - ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково и  ПИ 77**5.7**.126 по КК на гр.Хасково, поставяне на южната регулационна  граница на новия УПИ, с който се регулира ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково  с  кадастралната граница на имота от предходен план от 1986г. )  актът се явява законосъобразен – като постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при  спазване процесуалните и материални норми и целта на закона, ето защо оспорването, в тази му част следва да бъде отхвърлено.

 Що се касае до искането за изменение на плана, касаещо    северната улично регулационна граница на имота на жалбоподателите,  е необходимо да се посочи следното:  

Законосъобразността на обжалван административен акт  се проверява въз основа   на  изложените в него  фактически съображения от административният орган.  

В конкретният случай, за да откаже  изменение на ПУП – в частта на уличната регулация, административният орган се е позовал на две обстоятелства. Първо е възприето, че уличната регулация е приложена, като  при изработването на кадастралната карта  е спазено изискването на  §  5 от ПЗР на ЗКИР- урегулираният имот  е отразен в кадастралната карта  в съответствие с регулационните му линии  като поземлен имот(т.е.  е  възприето   че липсват грешки в кадастралната карта), поради което не са налице предпоставките на чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ. Второ е прието, че   поради факта, че денивелацията  между УПИ е повече от 2 метра и обслужването на имота от към тази улица е затруднено, изменение  на плана за улична регулация,  може да бъде поискано  при наличие на правно основание и представена скица-предложение.  Възприето е обаче, че  с предложеното изменение  не са спазени  нормативните изисквания за проектиране на улици предвидени в ЗУТ, тъй като се затваря достъпът до улица  на ПИ 77**5.7**.374 по КК на гр.Хасково и се отнема възможността   имотът да бъде урегулиран при условията на чл. 19 от ЗУТ, а така също и се затруднява достъпът до  УПИ IV, тъй като не е осигурена необходимата ширина на улицата съгласно чл. 80, ал.1 и ал.2 и ал.3 от ЗУТ , а поради това  са нарушени разпоредбите на чл. 81, ал.2 от ЗУТ  и  чл.108, ал.5 от ЗУТ и  принципът за съразмерност по чл.6 от АПК.

Според трайната практика на Върховният административен съд, приложимостта на изменението на ПУП- ПР по  чл. 134, ал. 2, т. 1, вр. чл. 208 ЗУТ е обусловена от наличието на няколко предпоставки, най-важната от които е заявителя да е установил правен интерес от искането изменение, засягащо негов имот, на основание незапочнато в срок отчуждително производство спрямо този имот, който по действащия към датата на влизане в сила на ЗУТ подробен устройствен план да е отреден изцяло или частично за изграждане на обект - публична общинска или държавна собственост. Изрично, с разпоредбата на § 70 ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ бр. 61/2007 г./ е посочено, че сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури за имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на ЗУТ подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или общинска собственост, текат от 31.03.2001 г.      

В  обжалваният акт, е посочено, че  с плана за регулация, одобрен със заповед № 377/1986г., се предвижда комплексно жилищно застрояване, като през имоти пл. № 3110 и 3111 е предвидена улица с дължина 20 м. Този план  не е приложен- обстоятелство възприето от самият орган в оспореният отказ. Съответно предвижданията с този план, който не  е  и действащ  са  без правно значение.

Жалбоподателите не  оспорват  твърденията на органа, че  действащият регулационен план ,  одобрен със Заповед № 1070/1993г. предвижда  в северната част на имота на жалбоподателите  улица с ширина 10 м. Улиците представляват публична общинска собственост и за изграждането им несъмнено са необходими отчуждителни процедури в случаите,  когато преминават през имоти които не са  общински.

В конкретиката на случая следва да се приеме, че имота на жалбоподателите с плана от 1993г. е бил частично отреден  за изграждане на обект публична общинска собственост. 

               Към момента на одобряване на плана от  1993. е бил действащ  ЗТСУ и ППЗТСУ (отм.) и именно тези нормативни актове  имат отношение към настоящия случай. 

 Визираната от  административният орган  разпоредба на чл.262 от ППЗТСУ (отм.), на която основава довода си, че  уличната регулация е приложена   регламентира особени правила за обезщетяване на при отчуждение за улици, булеварди и площади съгласно чл. 93 от закона, вкл. за задънени улици, но не и самата отчуждителна процедура, вкл. за подобни мероприятия. Редът за отчуждаване е регламентиран в т.4 от Глава Пета на ЗТСУ(отм.) като съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗТСУ (отм.) „Недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство“. Изискването за издаване на нарочен акт за отчуждаване сочи, че планът за улична регулация няма непосредствено отчуждително действие, а то се предпоставя от провеждане на отчуждителна процедура. В случая за предвидената по  плана от  1993г. улица, засягаща според заключението по назначената СТИ имот пл. № 3110 и 3111, т.е.  имота на жалбоподателите, не се установява такава да е проведена, вкл. не се установява да е издадена заповед по чл.95 от ЗТСУ(отм.). Предвид липсата на непосредствено отчуждително действие на този план, не може да се приеме, че засегнатите с него части от горепосочените имоти са преминали в собственост на общината, респ. че  улицата, която и към настоящият момент, видно от заключението на съдебно-техническата (геодезическа) експертиза не е осъществена, е станала общинска собственост . В този смисъл Решение № 10054 от  23.07.2018г. по адм. дело № 4662/2018г. на Върховен административен съд и др.

Идентично е положението с понастоящем действащите разпоредби на ЗУТ. Видно от разпоредбите на чл. 16 от ЗУТ планът по  ал.7  от с.н. ЗУТ, т.е за улична регулация  е такъв по чл. 110, ал.1, т.2 от ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие каквото има този издаден на основание чл. 16, ал.1 от ЗУТ.  Ето защо по отношение на  него не са приложими изискванията на ал.3, ал.4 и ал.5 на чл. 16 от закона, а важат общите правила на отчуждителното производство и обезщетяването по реда на глава XVII от ЗУТ. В този случай планът за улична регулация съгласно пар.22, ал.1т.1,б.“в“  от ПР на ЗУТ се счита приложен  с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства.

Обстоятелството, че уличната регулация за имот УПИ IV-3110, 3111, в  северната му част  не е приложена,  изцяло се  потвърждава и от  заключението на вещото лице В..  Следователно  от доказателствата по делото се установява, че към настоящият момент несъмнено е изминал срок по голям от предвиденият в чл. 208 от ЗУТ, вр.  § 70 ПЗР на ЗИДЗУТ,  такъв за започване на отчуждителни процедури  от влизане в сила на плана от 1993г., уличната регулация не е приложена и жалбоподателите, като съсобственици на УПИ IV находящ се в кв. 472 по плана на гр.Хасково, разполагат  с правото  да  инициират  изменение на влезлият в сила ПУП-ПУР на имота им на основание чл. 134, ал. 2, т.1 от ЗУТ. Като е приел обратното административният орган неправилно е тълкувал и приложил материалният закон.  Съответно предвид факта, че уличната регулация не е приложена, а самата улица не е осъществена на място- в северната част на УПИ  IV,  то  незаконосъобразни  и неотносими са  и изводите на административният орган, че исканото изменение  следва  да бъде съобразявано с нормите на чл. 80, ал.1-ал.3 от ЗУТ, чл.81, ал.2 от ЗУТ, а и на оттук и на посочените в акта чл. 108, ал.5 от ЗУТ и чл.6 от АПК, който според органа са нарушени именно поради несъобразяването на исканото изменение с неприложената и неосъществена улична регулация.

 За това какъв е предмета на едно административно производство се извежда от конкретното искане на съответното заинтересовано лице. В случая   административният орган, съобразявайки се с даденото становище от главният архитект на Община Хасково,   е    приел че исканото изменение противоречи на чл. 108, ал.5 от ЗУТ  и нарушава принципът за съразмерност въведен с чл. 6 от АПК, но е разглеждал искането за изменение уличната регулационна граница, само  спрямо  поставянето й  в съответствие  с плана от 1986г.,  без да се съобрази   обстоятелството, че в заявление рег. индекс 94С-3128-1 #2 от 29.09.2017г. , жалбоподателите са поискали поставянето  на тази граница и  в съответствие със съществуващите на място видими имотни граници.  В случай, че органът е считал, че искането в тази му част е неясно е следвало да процедира по реда на чл. 30, ал.3 от АПК като  изиска  уточняване и конкретизиране от оспорващите на подаденото  заявление в тази му част.   В случая това не е сторено. В хода на административното производство не са събрани  никакви доказателства установяващи факта съвпадат ли уличните регулационни граници по плана от 1986г. с материализираните на място граници, а същевременно от  оспорващите не е поискано  уточнение  дали под  видими имотни граници имат  предвид заснетите в  кадастралната карта такива(които в частта на уличната регулация се различават от тези по плана ) или  материализираните на място   такива  с ограда,  а   видно от събраните по делото писмени доказателства  и заключения, в частта на северната регулационна граница, кадастралните граници на имота се различават,   както от материализираните, така и от тези по плана от 1986г.   Като  не е определил правилно предмета на производството, административният орган от една страна е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, свързани с конкретното искане на жалбоподателите. От друга страна, поради липсата на мотиви в  обжалваният отказ по отношение на това възможно  и законосъобразно ли  би било  плана за  уличната регулация на процесният имот  да се измени като се постави в съответствие с границите по кадастралната карта, или с материализираните на място в имота,    съдът се оказва в невъзможност да контролира оспорения акт по същество в тази му част, доколкото, както вече бе посочено, законосъобразността на обжалван ИАА се преценява само на база изложените в него  мотиви. 

Спазването на  изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като   неизлагането на  съображения  защо административния орган е издал съответния акт от една страна  не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да  осъществят  адекватно защитата си срещу него,  а от друга  страна препятства  възможността съда да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на решението. Изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни  и да са относими към приложимото материално право, а когато акта е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административният орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират  с искането, поради което  в  тях трябва да е ясно   изразено становището на административният орган,  по основателността на  отправената претенция на съответното лице.    Отговорът на този въпрос обаче е съществен, тъй като   при приложимост на нормата на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, вр. с чл. 208 от ЗУТ и при наличие на възможност за    изменение на уличната регулация в северната част на УПИ  IV, кв. 473 по плана на гр.Хасково, при поставянето му в съответствие с материализираната или кадастралната граница, то  ответникът би могъл да достигне и до друго решение.

Ето защо,  обжалваният ИАА в тази му част ще следва да бъде отменен, а преписката върната на компетентният орган за ново произнасяне по подаденото  искане на С.С.Ю. и Г.С.Р. за изменение на северната регулационна граница на имота им, като се съобрази законосъобразно осъществима ли  е  исканата промяна  на това основание.  

В съответствие с гореизложеното, при новото разглеждане на  исканото изменение, като съобрази обстоятелството, че имотната граница на ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково,  не съвпада изцяло с уличната регулационна линия, в частта от сградата с идентификатор 77**5.7**.125.2(по която  видно от скицата на л. 114 от делото и л. 9 от делото върви кадастралната граница),  както и че се различава и от материализираната на място ограда от жалбоподателите, след като изиска уточнение и конкретизиране  от страна на жалбоподателите относно исканото от тях изменение на северната улична регулационна  граница, и едва  след като  да събере и доказателства кога са поставени материализираните на място имотни граници- преди или след одобрение на кадастралната карта,  да  извърши съответна преценка дали  исканото изменение отговаря на  устройствените изисквания  на ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му.

Само за пълнота на изложението,  на жалбоподателите  следва да бъде посочено, че в настоящото производство не е допустимо упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на  Заповед  № 301/21.02.2014г. на Кмета на Община Хасково, с която одобрен ПУП  за съседният на ПИ77**5.7**.***недвижим имот, а именно за   ПИ № 77**5.7**.27. Дори и да се приеме, че разпоредбата на  чл. 17, ал. 2 от ГПК е субсидиарно приложима в съдебната фаза на административния процес по силата на чл. 144 от АПК, то следва да се уточни, че съдебната практика допуска, че съдът би могъл да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административен акт, само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участник в административното производство по издаването и обжалването и не разполага със средства за административен контрол, а настоящият случай не е такъв. По делото е приета пълната административна преписка по издаване  на  процесната заповед. Видно от същата  процесният административен акт е съобщен и на двамата жалбоподатели. Т.е. оспорващите  са  били участник в административното производство по издаване на  Заповед  № 301/21.02.2014г. на Кмета на Община Хасково, при което инцидентният контрол за законосъобразност на същата по настоящото съдебно административно производство не е допустим и на това основание.

 Предвид изхода на делото,  основателни се явяват претенциите както на жалбоподателя така и на ответника  за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателите са реализирали разноски общо в размер на 1520. 00 лева, от които 20 лева ДТ, 1200.00 лева адвокатски хонорар и 300 лева депозити за възнаграждение на вещи лица. Ответникът  е реализирал разноски в размер на 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение и 150.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.  В случая  разноските  следва да бъдат определени по реда на чл. 78, ал.1 и  ал.3 от ГПК, приложим  съобразно чл. 144 от АПК  и съгласно чл. 143ал.1 и ал.3 от АПК: а именно съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от иска.  Ето защо  в полза на жалбоподателите следва да бъде присъдена сумата от 506.67лева - разноски по делото, а в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на  166.67 лева -разноски по делото .

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на  С.С.Ю.  и Г.С. *** , против  Мотивиран отказ № МО-1/27.02.2018г. на Кмета на Община Хасково ,  в частта му с  която  е отказано  исканото изменение  на ПУП –ПР на УПИ IV, кв. 472 по РП на гр. Хасково(разделяне на  УПИ IV , кв. 472 по плана на гр.Хасково на два  отделни урегулирани поземлени имоти - ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково и  ПИ 77**5.7**.126 по КК на гр.Хасково и  изменение на южната регулационна  граница на новия УПИ, с който се регулира ПИ 77**5.7**.***по КК на гр.Хасково  ).

ОТМЕНЯ Мотивиран отказ № МО-1/27.02.2018г. на Кмета на Община Хасково,   в частта му,  с която  е отказано  исканото изменение  на  План за улична регулация  от север на имот УПИ IV, кв. 472 по плана на гр.Хасково.

ВРЪЩА преписката на  административният орган  за ново произнасяне по подаденото от  С.С.Ю. и Г.С.Р.  заявление, частта му с която се иска  за изменение на  план за улична регулация  от север на  УПИ IV, кв. 472 по РП на гр. Хасково, съобразно изложеното в мотивите на решението .

ОСЪЖДА С.С.Ю., с ЕГН ********** ***  и Г.С.Р. с ЕГН **********,***   да заплатят на Община Хасково сумата от  166.67 лева, представляващи  разноски по делото.

ОСЪЖДА   Община Хасково да  заплати на С.С.Ю., с ЕГН ********** ***  и Г.С.Р. с ЕГН **********,***   сумата  от 506.67 лева  (петстотин и шест лева  и шестдесет и седем стотинки )  представляващи разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

     

        

 

                                                                               Съдия: