Р Е Ш Е Н И Е
№ 277/гр.Добрич, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 222/2022
г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144 и чл. 156 от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на М.Л.Л., с ЕГН ********** ***,
срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ 107-1/22-1/07.01.2022
г., издаден от главен експерт „Данъци и такси“ в отдел “Местни данъци и такси” при
община Добричка, потвърден с решение № Ж-4≠1/ 24.03.2022 г. на началника на
отдел “Местни данъци и такси” при община Добричка, с който на жалбоподателката
са установени задължения за данък върху превозните средства за притежавания от
нея лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с рег.№ хххх, рама № хххххх и двигател АЕВ171362, за периода 2019 г. – 2021 г. в размер на 387, 99
лева и лихви върху тях в размер на 35, 15 лева, начислени към 07.01.2022 г. В
жалбата се твърди, че оспореният АУЗ е издаден от некомпетентно длъжностно
лице, тъй като не е налице надлежно оправомощаване на издателя на акта. Излагат
се доводи за неспазване на установената от закона форма и за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателката. Счита се, че неправилно в акта е посочено, че може
да бъде обжалван пред община Добричка, а не пред директора на дирекция „Местни
данъци и такси“ към община Добрич, който е компетентният решаващ орган съгласно
чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Твърди се, че установените с акта задължения са
неправилно изчислени, тъй като данъкът е различен за всеки един от данъчните
периоди, както и че данните относно регистрационния номер на превозното
средство са погрешни. Излагат се съображения и за неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 09.12.2019 г.,
поради което и съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за него не се дължи данък,
считано от м.януари 2020 г. до датата на възстановяване на прекратената
регистрация, а именно 14.10.2021 г. Не се споделят аргументите на решаващия
орган, че след като в разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ не е предвидена
хипотеза за служебно прекратяване на регистрацията за движение, то данък се
дължи. Твърди се, че това разбиране противоречи на съдържанието на правната
норма, защото тя установява основание за освобождаване от задължение за данък
върху превозните средства, без да поставя изисквания към основанието, на което
е извършено прекратяването на регистрацията на превозното средство. Релевантен
е само фактът на самото прекратяване, което е видно и от мотивите на ЗИДЗМДТ, с
който е изменена разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Сочи се, че
законодателят е въвел изменението с цел постигане на по-справедливо облагане на
данъчнозадължените лица, като в мотивите не се съдържа каквото и да било
основание за тълкуване различно от това, а именно, че независимо от основанието
за прекратяване на регистрацията на превозното средство, данъкът е недължим. По
тези съображения се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел “МДТ” при
община Добричка, не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Административното производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е започнало служебно поради неплащане в срок на данъчно задължение. При
извършената проверка от органа по приходите е установено, че с декларация по
чл. 54 от ЗМДТ с вх. № **********/16.10.2021 г. М.Л.Л. е декларирала
притежанието на лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с рег. № хххх, рама
№ хххх и двигател Ахххх, придобит на 08.10.2019 г. Установено
е, че жалбоподателката има неплатени задължения за данък върху превозните
средства, в резултат на което е издаден процесният акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ 107-1/07.01.2022 г. С този акт в тежест на Л. са определени
задължения за данък върху превозните средства за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.,
ведно със съответстващите им лихви за забава, изчислени към 07.01.2022г. в общ
размер на 423, 14 лева. В акта са описани в табличен вид задълженията на ДЗЛ по
размер и години, като е направена
разбивка на главница и лихви.
Актът е издаден от Д. Ц. на длъжност главен експерт
„Данъци и такси“ в отдел “Местни данъци и такси” при община Добричка. От
представената по делото заповед № 1495/09.12.2020 г. на кмета на община Добричка,
издадена на основание чл. 4, ал. 4, във вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, се
установява, че тя е сред служителите на общинската администрация, които имат
правата и задълженията на органи по приходите.
Актът е съобщен на ДЗЛ на 12.01.2022 г., като на
25.01.2022 г. е оспорен по административен ред по съображения, идентични с
изложените в настоящата жалба до съда.
С решение № Ж-4≠1/ 24.03.2022 г. началникът на отдел
“Местни данъци и такси” при община Добричка е потвърдил изцяло акта. След
проверка в база данни МДТ в отдел „МДТ“ при община Добричка и извършена
служебна проверка решаващият орган е установил, че жалбоподателката е придобила
автомобила на 08.10.2019 г. въз основа на договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите. На същата дата в сектор ПП е получена
информация за промяната на собствеността върху ППС въз основа на изградената
връзка между информационните системи на МВР и Нотариалната камара. На
09.12.2019 г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на МПС по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП поради неизпълнение на задължението на Л. да регистрира автомобила
в двумесечен срок от придобиването му. На 14.10.2021 г. регистрацията на ППС е
възстановена по искане на жалбоподателката, като едновременно с това е
направена промяна в регистрационния номер на автомобила от ххххх на ххх. След
като е анализирал разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, съгласно която за
превозните средства, на които е прекратена регистрацията за движение, данък не
се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение, решаващият орган е приел, че в нея не се включва хипотезата на
служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
поради което жалбоподателката дължи данък за придобития от нея автомобил за
целия процесен период. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП
собствеността се прехвърля от момента на подписването на договора. По силата на
чл. 53 от ЗМДТ новият собственик става ДЗЛ, поради което правилно органът по
приходите е установил задължения за ДПС на жалбоподателката, като размерът им е
определен в съответствие с чл. 41, ал. 1 от Наредба № 13 за определяне размера
на местните данъци на територията на община Добричка.
Решението на решаващия орган е връчено на жалбоподателката
на 29.03.2022 г. На 12.04.2022 г. е подадена жалбата до съда, с която е оспорен
потвърденият с решението АУЗ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт е по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и е за
установяване на задължения за местни данъци по декларация. Издаден е от компетентно
длъжностно лице съгласно представената по делото заповед № 1495/09.12.2020 г.
на кмета на община Добричка, с която са определени служителите от общинската
администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите, в необходимата писмена форма,
с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване и при липса
на допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението в
жалбата за некомпетентност на издателя на акта. От приложената по делото
оправомощителна заповед е видно, че длъжностното лице, издало АУЗ, е надлежно определено
да изпълнява функциите на орган по приходите за периода 2019 г. – 2023 г.,
поради което е действало в кръга на правомощията си по време, място и
степен.
Неоснователно е и възражението
за неспазване на установената от закона форма, тъй като неправилно в акта е
посочено, че може да се обжалва пред община Добричка вместо пред директора на
дирекция „МДТ“ към община Добрич. Жалбоподателката е с постоянен адрес ***,
поради което съгласно чл. 61 от ЗМДТ процесният данък е дължим в полза на община
Добричка и именно нейните органи са компетентни да упражняват правомощията по
чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗМДТ. Община Добрич и община Добричка са две
отделни общини и компетентният решаващ орган за разглеждане на жалби срещу актове
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издадени от служители на общинската администрация
при община Добричка, е началникът на отдел „МДТ“ при община Добричка съгласно чл.
4, ал. 5 от ЗМДТ, а не директорът на дирекция „МДТ“ при община Добрич, който е решаващ
орган в съвсем друга общинска администрация. Действително неправилно в акта е
посочено, че може да се обжалва пред община Добричка вместо пред началника на
отдел „МДТ“ при община Добричка, но това не е съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване на правото на защита на страната. Погрешното посочване или непосочването в административния акт на органа, пред който може да се подаде жалба, има за последица приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК, т.е. удължаване на срока за обжалване на акта, но не може да бъде самостоятелно основание за неговата отмяна. В случая е видно, че
жалбата на Л. е приета за подадена в срок и
правото й на защита е било надлежно упражнено.
Обжалваният акт обаче не съответства
на материалния закон в частта, в която са определени задължения за ДПС за
периода на дерегистрацията на автомобила.
По делото не е спорно, че на
09.12.2019 г. е извършена служебна дерегистрация на автомобила на
жалбоподателката на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а на 14.10.2021 г. е
възстановена прекратената му регистрация.
Спорно между страните по
делото е приложението на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в която са
предвидени предпоставки за освобождаване от ДПС при прекратяване на
регистрацията на превозното средство.
Не се споделя становището на
административния орган, че служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ,
поради което за превозното средство се дължи данък за периода на служебната му дерегистрация.
От тълкуването на тази норма
следва, че предвидената в нея недължимост на данъка не е поставена в зависимост
от това по чия инициатива е прекратена регистрацията или от други допълнителни
условия. Достатъчно е наличието на прекратена регистрация. Единствените изключения
от това правило са регламентирани в разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, но
те касаят превозните средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и превозните средства със служебно прекратена
регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591. Действително служебната дерегистрация по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП е сходна с посочените две служебни дерегистрации, тъй като
се отнася до служебно прекратени ПС, на които не са отнети регистрационните
табели и свидетелствата за регистрация, но уредените в закона изключения не
подлежат на разширително тълкуване и прилагане по аналогия. Касае се за данъчна
норма, която следва да се тълкува стриктно, като се изхожда от принципа за
законоустановеност на данъчните задължения. С оглед на изложеното не може да се
приеме, че превозните средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, попадат в изключенията на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ.
При това положение съдът
намира, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е приложима за процесното
превозно средство и за него не се дължи данък за периода от дерегистрацията му до
възстановяването на прекратената му регистрация (м. януари 2020 г. – м.
септември 2021 г.), поради което актът, с който са установени задължения на
жалбоподателката за този период (главница и лихви) в размер на общо 326, 62 лева
(166, 48 лева за 2020 г., от които 146, 41 лева главница и 20, 07 лева
лихви, и 160, 14 лева за 2021 г., от които 153, 72 лева главница и 6, 42 лева
лихви) е незаконосъобразен по същество и следва да бъде отменен в тази му част.
В останалата му част актът е
правилен и законосъобразен. Извън периода на дерегистрацията жалбоподателката в
качеството си на собственик на регистриран за движение по пътищата автомобил се
явява данъчнозадължено лице съгласно чл. 53 от ЗМДТ и дължи заплащането на
данък върху превозното средство по силата на чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, поради което
правилно са установени задължения (главница и лихви) в нейно лице за времето от
м. октомври до м. декември 2019 г. (ДПС в размер на 36, 61 лева и лихви в
размер на 7, 73 лева) и за времето от м. октомври до м. декември 2021 г. (ДПС в
размер на 51, 24 лева и лихви в размер на 0, 96 лева) съобразно чл. 60, ал. 1 и
ал. 2 от ЗМДТ, според които данъкът е в размер на 1/12 част от годишния данък
за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването,
съответно на регистрацията за движение и е платим на две равни вноски в срок до
30 юни и до 31 октомври.
При извършване на служебната
проверка по чл. 160, ал. 2, във вр. чл. 144 от АПК съдът намира, че правилно е
изчислен размерът на дължимия данък за тези периоди, а и в жалбата не се
съдържат конкретни възражения за това. Не може да се сподели твърдението на
жалбоподателката, че данъкът е неправилно начислен, тъй като е различен за всеки
един от данъчните периоди. Касае се за задължения за различни данъчни периоди с
различна продължителност (за 2019 г. данъкът е начислен
от месеца на придобиването на МПС), по време на които са
действали различни редакции на приложимия чл. 41, ал. 1 от Наредба № 13 за
определяне на размера на местните данъци на територията на община Добричка (изм. с
решение № 150/26.03.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), поради което няма как те да
са с еднакъв размер.
Неоснователно е и възражението
за незаконосъобразност на акта, тъй като в него неправилно е посочен
регистрационният номер на автомобила. Действително регистрационният номер на
автомобила е бил друг преди смяната му заедно с възстановяването на
прекратената регистрация, но основните идентификационни белези на МПС са
номерът на рамата и номерът на двигателя. В случая те са точно посочени според данните
от полицията и не пораждат никакво съмнение относно това кой е облагаемият
обект.
С оглед на изложеното не са
налице основания за отмяна на акта в тази му част и жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателката има право на разноски по делото в
размер на 378, 23 лева съразмерно уважената част от жалбата. Ответникът не е претендирал
разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Л.Л., с ЕГН **********
***, акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ 107-1/22-1/07.01.2022
г., издаден от главен експерт „Данъци и такси“ в отдел “Местни данъци и такси”
при община Добричка, потвърден с решение № Ж-4≠1/ 24.03.2022 г. на началника
на отдел “Местни данъци и такси” при община Добричка, В ЧАСТТА, в която на
жалбоподателката са установени задължения за данък върху превозните средства и
лихви за забава в размер на общо 326, 62 лева, както следва : за 2020 г. – 166,
48 лева, от които данък върху превозните средства в размер на 146, 41 лева и
лихви за забава в размер на 20, 07 лева; за 2021 г. – 160, 14 лева, от които
данък върху превозните средства в размер на 153, 72 лева, съставляващ разликата
от 51, 25 лева до 204, 97 лева, и лихви за забава в размер на 6, 42 лева,
съставляващ разликата от 0,93 лева до 7, 35 лева, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата й част.
ОСЪЖДА община Добричка да заплати на М.Л.Л.,
с ЕГН ********** *** сумата от 378, 23 лева, представляваща разноски по делото съразмерно
на уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :