Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … ...

 

град Кърджали, 08.10.2020 год.

 

                                          В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ...…….............. в публично заседание ………..…… 

на осми септември  …..……..…......…..…………………………..……………………..……………….......……

през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:    АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                                                                              МАРИЯ  БОЖКОВА

                                                                       

при секретаря ……………………………………………………….…. Павлина Петрова, ……….…..…........

и при участието на ……….….... прокурор Бонка Василева от Окръжна прокуратура – Кърджали … 

като разгледа докладваното от .......................................... съдията Виктор Атанасов ................. 

административно дело ….. №216 ….. по описа за ............. 2020 година ....................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е административно, по реда на чл.191, във връзка с чл.185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Делото е образувано по протест от Б. В. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против разпоредбите на чл.11, ал.1, в частта й „от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40; чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и 5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел.

В протеста се сочи, че с Решение №148 от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет - Джебел, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.1, ал.2 и 3 от ЗМДТ, била приета Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел/Наредбата/, която Наредба уреждала отношения, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Джебел, съобразно чл.1 от същата. Сочи се, че Наредбата, издадена от общински съвет, е нормативен административен акт съобразно нормите на чл.75, ал.1 и ал.2 и чл.76, ал.3 от АПК, тъй като разпоредбите й се отнасят до неограничен брой адресати, имат многократно правно действие, уреждат обществени отношения с местно значение в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, като в този смисъл били и разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове, който съобразно чл.80 от АПК, се прилагал субсидиарно.

В протеста се твърди, че при извършена проверка, по реда на надзора за законност, е установена материална незаконосъобразност на разпоредбите на на чл.11, ал.1, в частта й „от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40; чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и 5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от Наредбата, поради несъответствието им с нормативна уредба от по-висок ранг – чл.28, ал.1; чл.22; чл.21, ал.1, предл.1; чл.54, ал.1; чл.55, ал.1, 2 и 6; чл.59, ал.2, 3 и 5; чл.60, ал.1; чл.61м, ал.1, т.2; чл.61м, ал.1, т.4; чл.61ч, ал.2 от Закона за местните данъци и такси.

В протеста се излагат съображения в тази насока, като се твърди, най-напред, че според чл.11, ал.1 от Наредбата, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски, в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а при сравнение с разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ, се установявало, че в закона не е предвиден най-ранен срок за плащане на данъка и така, уреждайки в Наредбата начален срок от 1 март на годината за дължимост на данъка, Общинският съвет недопустимо доуредил законовата материя, като е въвел ограничение.

На следващо място се сочи, че чл.15, ал.1 от Наредбата регламентирала, определянето на размера на данъка върху недвижимите имоти, като по ал.1 - за недвижимите жилищни имоти на граждани и предприятия се определял в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; по ал.2 - за недвижимите нежилищни имоти на предприятия се определял в размер на 2.2 на хиляда върху отчетната стойност на имота; по ал.3 - за недвижимите жилищни имоти на предприятия се определял в размер на 2.0 на хиляда върху отчетната стойност на имота. Сочи се също, че относимата законова регламентация се съдържа в нормата на чл.22 от ЗМДТ, чиято редакция от ДВ, бр.98 от 2018 год., в сила от 01.01.2019 год., била обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд №4 от 09.04.2019 год. по конст. дело №15/2018 год. - Обн., ДВ, бр.32 от 16.04.2019 год., а съобразно диспозитива на решение на Конституционния съд №22 от 31.10.1995 год. по конст. дело №25/1995 год., „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.”. Твърди се, че поради това, към настоящия момент законосъобразността на чл.15 от Наредбата следва да се преценява при сравнение с възстановената редакция на чл.22 от ЗМДТ(ДВ, бр.98 от 2010 год., в сила от 01.01.2011 год.), според която, общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, т.е. законовата норма посочвала еднакви граници при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти, без разграничаване по вид на имота, местоположението му или задължени лица, а подобни характеристики намират отражение на данъчната оценка на имота, а на следващо место, определянето на различна основа, макар и в пределите на чл.22 от ЗМДТ, било извън правомощията на общинския съвет.

На следващо място се сочи, че в 17, ал.1 от Наредбата било посочено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, но това правило на подзаконовия нормативен акт не съответствало на чл.21, ал.1, предл.1 от ЗМДТ, според който, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, като констатираното противоречие показвало, че местната норма игнорира законовото правило да се избере една от две величини, по критерий за по-високата основа за изчисляване на данъка.

На следващо място се сочи, че чл.40 от Наредбата предвиждал собствениците на превозни средства да декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в 2-месечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от ЗМДТ. Сочи се също, че тази уредба съответства на разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ, действаща преди 01.01.2015 год., като след изменението на законовата разпоредба с ДВ, бр.105 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., същата предвиждала размерът на данъка да се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, а съобразно чл.54, ал.2, т.1 и 2 от ЗМДТ тези данни се съобщават ежедневно и ежемесечно на общините от Министерството на финансите. Излага се довод, че към настоящия момент, чл.40 от Наредбата продължава да изисква определено поведение от гражданите при отпаднало законово основание за това, което било незаконосъобразно положение.

На следващо място се сочи, че чл.41, ал.1 от Наредбата регламентирала, че за леките автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: 1. до 37 kW включително – 0.45 лв. за 1 kW; 2. над 37 kW до 55 kW включително – 0.52 лв. за 1 kW; 3. над 55 kW до 74 kW включително – 0.65 лв. за 1 kW; 4. над 74 kW до 110 kW включително – 1.32 лв. за 1 kW; 5. над 110 kW – 1.48 лв. за 1 kW, като в зависимост от годината на производство, данъкът се умножавал с коефициентите, определени с чл.55, ал.1 от ЗМДТ. Излага се довод, че в настоящата си редакция, обаче, чл.55, ал.1, т.1 и 2 от ЗМДТ посочва друг начин за изчисляване на данъка, като за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 тона, годишният данък се състои от имуществен и екологичен компонент, като имущественият компонент е функция на стойност, определена според мощността на двигателя, умножена по коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила, а екологичният компонент, от своя страна, се определя в зависимост от екологичната категория на автомобила в посочени граници и така всъщност, по посочения от Наредбата начин за определяне на данъка, според закона се формирала само част от него.

На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата определяла данък за ремаркета на леки автомобили, а в нормата на чл.55, ал.2 от ЗМДТ, обаче, били посочени граници за данъка само за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 тона и това несъответствие водело до незаконосъобразност на местната норма.

На следващо място се сочи, че според разпоредбата на чл.41, ал.6 от Наредбата, данъкът за товарен автомобил до 12 тона технически допустима максимална маса е в размер на 12.00 лв. за всеки започнат тон товароносимост, от което се извежда, че нормата се прилага за всички товарни автомобили от посочената характеристика, но различно било правилото на чл.55, ал.6 от ЗМДТ, което посочвало данък за товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 3.5 тона, но не повече от 12 тона, като стойността се определяла за всеки започнати 750 кг товароносимост, а не за всеки започнат тон товароносимост, както изисквала Наредбата.

На следващо място се сочи, че чл.45, ал.1 от Наредбата предвижда, че за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, „ Евро 6” и „EEV”, определеният по чл.55 от ЗМДТ данък се заплаща с намаление 30 на сто, а ал.2 - за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5” и „Евро 6” - с 60 на сто намаление от определения по чл.55, ал.1 и ал.3 данък от ЗМДТ. Твърди се, че тези нормата противоречи на съответното законово правило, дадено в чл.59, ал.2 от ЗМДТ, което урежда намаление на данъка не за всички превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, а само за мотопеди и мотоциклети с посочената мощност, като в случай, че съответстват на екологична категория „Евро 4”, намалението е с 20 на сто, а в случай на екологични категории, по-високи от „Евро 4” - намалението е 60 на сто определеният по чл.55 от данък. Излага се довод, че недопустимото несъответствие на местната норма със законовата се установява по отношение на вида превозни средства, различното съчетаване на екологичната категория с предвидено намаление на данъка, както и при определеното процентно отношение на намалението на данъка.

На следващо място се сочи, че чл.45, ал.3 от Наредбата урежда, че за автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5”, „Евро 6” и „EEV” - с 50 на сто намаление от определения по чл.55, ал.5, 6, 7 и 13 данък от ЗМДТ. Сочи се, че противно на местната норма, чл.59, ал.3 от ЗМДТ посочва намаление на данъка с 20 на сто за автобусите, товарните автомобили, но само тези с технически допустима максимална маса над 3.5 тона, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4”, като в останалата си част законовата разпоредба посочвала идентично правило с това в местната норма.

На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл.45, ал.5 от Наредбата изисква екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, „Евро 6” и „EEV” да се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория, но различно правило било посочено в чл.59, ал.5 от ЗМДТ, а именно: когато в регистъра по чл.54, ал.1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

На следващо място се сочи, че чл.46, ал.1 от Наредбата урежда данъкът върху превозните средства да се плаща на две равни вноски, в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, като на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто. Сочи се, че при сравнение с разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗМДТ, се установява, че в закона не е предвиден най-ранен срок за плащане или предплащане на данъка и така, уреждайки в Наредбата начален срок на дължимост на данъка и възможност за предплащане от 1 март на съответната година, Общинският съвет недопустимо доуредил законовата материя, като е въвел ограничение.

На следващо място се сочи, че чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата урежда възможност за данъчно облекчение при патентен данък за физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т.1 - 36 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ, като заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, но различно било предвиждането на относимата законова норма - чл.61м, ал.1, т.2 ЗМДТ, която допускала ползване на данъчно облекчение от физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година, но само два или три вида патентна дейност от посочените в т.1 - 36 от приложение №4, като заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер, а освен това, в същата норма изрично било посочено, че за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага и така, незаконосъобразността на местната норма се състои в уредбата на данъчно облекчение за повече дейности, категорично непозволено от закона, както и в определянето на различна величина на дължимия данък.

На следващо място се сочи, че съобразно чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата, данъчно облекчение при патентен данък могат да ползват лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ, като заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място, като се твърди, че незаконосъобразността на разпоредбата се установявала при сравнение с чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ, където при същите условия, намаление на патентния данък е допуснато само за патентна дейност от т.10 на приложение №4 към ЗМДТ.

На следващо място се сочи, че чл.64, ал.2 от Наредбата регламентирал, че когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по представена формула, като със същата недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година/НВДТПП/ се изчислявал, като ПГДТПП - платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година се умножи по БМ - броя на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, като полученото се раздели на числото 12. Сочи се, че различна била уредбата на относимата за случая законова норма - чл.61ч, ал.2 от ЗМДТ, където недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година/НВДТПП/ се изчислявала, като ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението се умножава по ОМ - оставащия брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, а полученото се разделя на БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници.

Предвид всичко изложеното, подалият протеста прокурор счита, че е налице основанието по чл.16, ал.1, т.1 от АПК, Окръжна прокуратура - Кърджали да инициира оспорване законосъобразността на разпоредбите на чл.11, ал.1, в частта й „от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40; чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и 5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел, тъй като безспорно обществения и държавен интерес изисквал общинските органи да изпълняват законосъобразно функциите си и да издават законосъобразни актове. Така, предвид изложеното и на основание чл.185, във връзка с чл.186, ал.2, във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от АПК, с протеста се предлага, Административен съд - Кърджали да отмени разпоредбите на чл.11, ал.1, в частта й „от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40; чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и 5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел, както и се иска да бъдат присъдени направените от Окръжна прокуратура - Кърджали разноски за съобщаване на оспорването, доказателство за което щяло да се представи.

В съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от подалия протеста прокурор Б. В., който поддържа изцяло протеста. В хода по същество излага доводи и съображения, напълно идентични с развитите такива в подадения протест, като моли съда да постанови решение, с което да отмени протестираните разпоредби от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел, както и моли да бъдат присъдени направените разноски от Окръжна прокуратура – Кърджали, за съобщаване на оспорването в ДВ.

Ответникът по протеста – Общински съвет – Джебел, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не изразява становище по така подадения протест.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от посочения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Джебел, намира следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.66 от 24.07.2020 год., стр.61 на „Държавен вестник”/л.68 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - Кърджали. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

По допустимостта на протеста:

Предмет на оспорване с него са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, които са с многократно правно действие и относими към неопределен и неограничен брой адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

След като се запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и след направената преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорените разпоредби, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение №148 от 30.01.2009 год. по Протокол №19 от заседание на Общински съвет – Джебел, проведено на 30.01.2009 год./л.39-л.58/, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.1, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ, е била приета Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел.

Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Джебел при предварително обявен дневен ред и при наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол №19 от заседанието на Общински съвет – Джебел, проведено на 30.01.2009 год./л.39-л.58/, като видно от отразеното в този протокол, при общ брой на Общински съвет – Джебел от 21/двадесет и един/ общински съветници, на заседанието са присъствали всички 21/двадесет и един/ съветници, от които, при гласуването на решението за приемането на Наредбата, са участвали всички 21/двадесет и един/ общински съветници, от които „ЗА” са гласували 21/двадесет и един/ и съответно, „против” и „въздържал се” не е имало. Решението е гласувано по повод докладна записка от кмета на община Джебел, до председателя на Общински съвет – Джебел, като тази докладна записка за приемане на Наредбата, е с отразен Вх.№*** от *** год. на общинска администрация - Кирково/л.74/, като към нея е бил приложен и проектът на самата наредба/л.75-л.89/. Видно от изисканата, представена и приета като доказателство по делото Покана за свикване на заседание на Общински съвет – Джебел на датата 30.01.2009 год., от 11:00 часа/л.92-л.93/, докладната записка на кмета на общината, за приемане на тази Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, е била включена като т.3 от дневния ред на заседанието, като видно от цитирания по-горе Протокол №19 от заседанието на Общински съвет – Джебел, проведено на 30.01.2009 год., докладната записка на кмета на община Джебел и внесеният проект за тази наредба е бил разгледан като т.3 от дневния ред и след направено разяснение по внесения проект и проведено гласуване, с посоченото Решение №148 е била тази Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, като в т.3 от същото решение е посочено, че наредбата влиза в сила от датата на приемането й.

След приемането й с цитираното Решение №148 от 30.01.2009 год. на Общински съвет - Джебел, според отразеното в приложения по делото актуален действащ екземпляр от същата Наредба/л.173-л.199/, същата е била изменяна и допълвана няколко пъти, като следва да се отбележи, че не всички решения на Общински съвет - Джебел, с които е била изменяна или допълвана същата, са отразени с номерата и датите им под заглавието на Наредбата. Така, видно от съдържанието й и от приложени преписи от решения на Общински съвет – Джебел, тази Наредба е била изменяна и допълвана, след направени предложения/докладни записки/ от кмета на община Джебел, както следва:

- с Решение №256 от 27.01.2010 год. на Общински съвет - Джебел; - с Решение №363 от 24.01.2011 год. на Общински съвет - Джебел; - с Решение №230 от 27.11.2013 год. на Общински съвет – Джебел; - с Решение №233 от 19.12.2013 год. на Общински съвет - Джебел; - с Решение №309 от 26.06.2014 год. на Общински съвет - Джебел; - с Решение №367 от 28.01.2015 год. на Общински съвет - Джебел; - с Решение №114 от 28.09.2016 год. на Общински съвет – Джебел; - с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел. Тези решения на Общински съвет - Джебел, видно от приложените по преписката и изискани допълнително и представени от ответника заверени преписи от същите, са били гласувани и при приети, след проведено поименно гласуване, при наличие на изискуемия се кворум и с изискуемото се мнозинство. По делото са представени заверени преписи от следните решения, с които е била изменяна или допълвана Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, видно от които:

- Решение №363 от 24.01.2011 год. от Протокол №41 от 24.01.2011 год. от заседание на Общински съвет – Джебел/л.94-л.96/: при общ брой общински съветници – 21: присъствали на заседанието – 21 съветници, гласували „ЗА” – 21, без „против” и „въздържал се”;

- Решение №233 от 19.12.2013 год. от Протокол №26 от 19.12.2013 год. от заседание на Общински съвет – Джебел/л.129-л.130/: при общ брой общински съветници – 21: присъствали на заседанието – 19 съветници, гласували „ЗА” – 15, „против” – 4 и „въздържал се” - 0;

- Решение №367 от 28.01.2015 год. от Протокол №38 от 28.01.2015 год. от заседание на Общински съвет – Джебел/л.38/: при общ брой общински съветници – 21: присъствали на заседанието – 20 съветници, гласували „ЗА” – 20, без „против” и „въздържал се”;

- Решение №114 от 28.09.2016 год. от Протокол №12 от 28.09.2016 год. от заседание на Общински съвет – Джебел/л.35-л.37/: при общ брой общински съветници – 21: присъствали на заседанието – 20 съветници, гласували „ЗА” – 20, без „против” и „въздържал се”;

- Решение №347 от 05.02.2019 год. от Протокол №35 от 05.02.2019 год. от заседание на Общински съвет – Джебел/л.34/: при общ брой общински съветници – 21: присъствали на заседанието – 17 съветници, гласували „ЗА” – 17, без „против” и „въздържал се”;

По делото не са представени абсолютно никакви доказателства, въпреки изрично даденото указание от съда с т.4 от Разпореждането на съда от 10.07.2020 год./л.60-л.61/, за публикуването на проекта на тази Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, заедно с мотивите за приемането й, на официалната интернет страница на община Джебел и за датата на публикуването им,от което може да се направи извод, че проектът на тази Наредба въобще не е бил публикуван, още по-малко пък мотивите за приемането й, ако докладната записка на кмета на община Джебел, чието съдържание се изчерпва с две изречения, въобще може да бъде приета за мотиви. Отделно от това, със същото разпореждане на съда от 10.07.2020 год., е дадено изрично указание – т.11 от същото, да се представят доказателства за публикуването на проектите за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, заедно с мотивите за приемането им, на официалната интернет страница на община Джебел и за датата на публикуването им. По преписката са представени извлечения/разпечатки/ от официалната интернет страница на община Джебел, от които може да се направи извод, че са публикувани проектите само на четири от общо осемте изменения и допълнения на тази местна наредба, както следва: публикуван на 03.01.2019 год. проект за изменение и допълнение на наредбата/т.4 от съобщението/л.167/; публикувано съобщение на 14.09.2016 год. на проект за изменение на наредбата/л.168/; публикувано съобщение на 14.01.2015 год. на проект за изменение на наредбата/л.171/ и публикувано съобщение на 05.12.2013 год. на проект за изменение на Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл.146 от АПК. Предвид това, доколкото по-голяма част от оспорените разпоредби са приети през 2009 год. и са изменяни впоследствие, други от тях са приети през 2013 год. и 2016 год., следва да се съобрази спазването на административнопроизводствените правила, регламентирани в закона към момента на приемането им, а именно към 30.01.2009 год., към 19.01.2013 год. и 28.09.2016 год., а съответствието им с материалноправни разпоредби на закона, т.е. с материалния закон или нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същата материя, следва да бъде преценено и към настоящия момент, съгласно нормата на чл.192а от АПК.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75 – чл.80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл.80 от АПК. Общинският съвет като орган на местно самоуправление решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност и в рамките на съответната община. По силата на законовата делегация, предвидена в чл.8 от Закона за нормативните актове, чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.76, ал.3 от АПК, на общинските съвети е предоставено да издават, изменят и допълват нормативни актове, включително наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати/чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75, ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на РБългария или от закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В раздел ІІІ, глава пета, дял втори от АПК е предвиден реда за издаване на нормативни административни актове, като съгласно чл.77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В чл.80 от АПК е предвидено субсидиарното прилагане на ЗНА за неуредените въпроси. Следователно при приемането на нормативни административни актове общинските съвети следва да спазват реда и процедурата, съответно правилата и изискванията, регламентирани в ЗНА. Общински съвет – Джебел, като орган на местно самоуправление на територията на община Джебел, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност и както бе отбелядано по-горе, по силата на чл.76, ал.3 от АПК, във връзка с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби, т.е. подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден от компетентен орган - Общински съвет - Кирково, който, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА, в приложимата й към този момент редакция (Изм. - ДВ, бр.69 от 2006 год.), е имал, а и понастоящем има, процесуално-правна компетентност, в изпълнение на правомощията си, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, като безспорно, наредбите са нормативни актове, с които може да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, на територията на община Джебел.

Наредбата е издадена на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и е приета на заседание, проведено на 30.01.2009 год., при предварително обявен дневен ред и с необходимия кворум и мнозинство, с проведено поименно гласуване и с гласовете на 21 общински съветници, от общо участвали в обсъждането и гласуването 21 общински съветници, при общински съвет с обща численост от 21 общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, без наличие на съществени нарушения при обсъждането, гласуването и приемането му. Изложеното важи по отношение и на последващите решения на Общински съвет – Джебел или поне по отношение на тези, преписи от които са представени по делото, с които са приети изменения и допълнения на Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, част от които изменения и допълнения са на някои от разпоредбите от същата Наредба, оспорени с протеста, задвижил настоящото производство.

На следващо място, ПНА е издаден в установената писмена форма, със съответните реквизити (чл.24 – чл.35 от Указ №883/24.04.1974 год. за прилагане на ЗНА). В решението, с което е приета Наредбата, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правното основание за приемането му, а именно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.1, ал.2 и ал.3 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, като нормата на чл.21, ал.1, т.7 (Изм., ДВ, бр.119 от 2002 год.) от ЗМСМА, регламентира/макар и същата да не е посочена като правно основание/ - и към момента на приемане на Наредбата, и понастоящем, че общинският съвет определя размера на местните такси, докато разпоредбата на чл.1, ал.2 (Нова, ДВ, бр.110 от 2007 год.) от Закона за местните данъци и такси, също посочена като основание за приемането на тази Наредба, регламентира, че общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон. Изложеното се отнася и за посочените по-горе решения на Общински съвет – Джебел, с които са били приети изменения и допълнения на тази Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, като при приемането им също е бил налице изискуемия се кворум, били са гласувани с изискуемото се мнозинство, при предварително обявен дневен ред, в който проектите за изменения и допълнение на тази Наредба са били включени, посочено е правното основание за приемането им и ясно е отразен главният им предмет, т.е. ясно са посочени разпоредбите от Наредбата, които се изменят или допълват, както и ясно е посочено съдържанието на новите, т.е. на изменените или допълнени разпоредби.

На следващо място, обаче, следва да се отбележи, че в случая не е спазено императивното изискване на чл.26, ал.2 от ЗНА, при приемането на Наредбата, в приложимата към този момент редакция на тази норма (Нов - ДВ, бр.46 от 2007 год.), съгласно която, преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения, становища и предложения по проекта. Както бе посочено и по-горе, липсват каквито и да е доказателства, а няма и твърдения, проектът на тази Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел да е бил публикуван на официалната-интернет страница на община Кирково, като в подкрепа на този извод е и фактът, че предложението/докладната записка/ на кмета на община Джебел за приемането на тази Наредба, е от датата с  входящ номер от 22.01.2009 год., а самото Решение №148, с което е приета Наредбата, е от 30.01.2009 год. Това означава, че предложението/докладната записка/ на кмета на общината, ведно с проекта на Наредбата, е бил представен в Общински съвет – Джебел само 8/осем/ дни преди самото заседание, на което предложението е гласувано и Наредбата е приета, при което няма как да е бил спазен минимално изискуемия се в чл.26, ал.2 от ЗНА, 14-дневен срок, за публикуване на проекта на Наредбата, ведно с мотивите за приемането й, на интернет страницата на община Джебел.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че липсват и не са представени никакви доказателства, въпреки даденото изрично указание от съда, за публикуване на официалната интернет страница на община Джебел и на проектите за изменение и допълнение на Наредбата, приети с Решение №256 от 27.01.2010 год. от Протокол №30 от 27.01.2010 год. на Общински съвет – Джебел, с което е изменен чл.35, ал.2 и оспорената норма на чл.15, ал.3 от Наредбата; за изменение и допълнение, приети с Решение №363 от 24.01.2011 год. от Протокол №41 от 24.01.2011 год., с което са изменени и допълнени редица разпоредби от Наредбата, в т.ч. и оспорената норма на чл.11, ал.1, чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредбата; измененията и допълненията, приети с Решение №230 от 27.11.2013 год. от Протокол №25 от 27.11.2013 год. на Общински съвет – Джебел, с което е приет изцяло нов Раздел VІ – Туристически данък; измененията и допълненията, приети с Решение №309 от 26.06.2014 год. на Общински съвет – Джебел, с които е приет нов чл.15а и е изменен чл.29 от Наредбата.

Това изискване на закона, въведено в чл.26, ал.2 от ЗНА, е императивно и с него се цели осъществяване на принципа на достъпност и публичност на административните актове, въведен с чл.12, ал.1 от АПК. Освен това, с посоченото по-горе неизпълнеие на изискванията на чл.26, ал.2 от ЗНА не са спазени и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.26, ал.1 от ЗНА, които са задължителни при изработването на проект за нормативен акт, вкл. и за подзаконов нормативен акт. Всички тези изисквания на закона не са били спазени, което е особено съществено нарушение на процесуалните правила и съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на протестираните норми.

По отношение наведените в протеста доводи за противоречие на протестираните разпоредби от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково, с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен - в случая с посочените разпоредби от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, т.е. при преценката за материалната законосъобразност на оспорените разпоредби, съдът в настоящия състав намира следното:

Така, първата протестираната разпоредба - на чл.11, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.11 (1) /Изм. - Решение №363 от 24.01.2011 год. на ОбС – Джебел; изм. с Решение №367 от 28.01.2015 год. на ОбС – Джебел; изм. с Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел/ Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.”.

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.11, ал.1 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.28, ал.1 от ЗМДТ е видно, че двете разпоредби са напълно идентични, предвид което, липсва основание за отмяна на тази разпоредба като незаконосъобразна, т.е. протестът в тази му част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ. Това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, явно изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, не се е запознал. В допълнение следва да се отбележи, че по делото е представена и е приета като доказателство и Докладната записка на кмета на община Джебел, с Изх.№*** от *** год. на Общинска администрация – Джебел, с Вх.№*** от *** год. на Общински съвет - Джебел/л.104-л.108/, която съдържа мотивираното предложение за приемане на изменения и допълнения на Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, ведно с Приложение №1 към нея/л.109-л.120/, в което ясно и конкретно са посочените предлаганите изменения и допълнения, по отделни разпоредби, включително, ясно са изписани действащите до момента и съответно, предлаганите редакции на изменените или допълнени норми от Наредбата. От това Приложение №1 е видно, че е било предложено изменение и на протестираната разпоредба на чл.11, ал.1 от Наредбата/на л.110 от делото/, като е било предложено същата да се измени именно в действащата й към момента редакция, изписана по-горе. Предложените с посочената докладна записка на кмета на община Джебел изменения и допълнения на Наредбата са били гласувани и приети с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел по Протокол №35 от 05.02.2019 год./на л.34 от делото/ и така, протестираната разпоредба на чл.11, ал.1 от Наредбата, от 05.02.2019 год. и до момента действа именно в посочената и изписана по-горе редакция, която е в пълно съответствие с действащата разпоредба на чл.28, ал.1 от ЗМДТ. Въпреки това обаче, тази разпоредба е протестирана с така подадения протест по съображенията, изложени в него, като протестът в тази му част е поддържан и в хода по същество от подалия го прокурор и при това положение, единственият възможен извод е, че прокурорът, изготвил, подал и поддържал този протест, не се е запознал/а и защо ли/ с посочените по-горе писмени доказателства, събрани и приобщени по настоящото дело. Предвид изложеното, протестът в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част следва да бъде отхвърлен.

Втората протестирана разпоредба е тази на чл.15 от същата Наредба, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.15 (1) /Изм. - Решение №363 от 24.01.2011 год. на ОбС - Джебел/ Размерът на данъка върху недвижимите жилищни имоти на граждани и предприятия се определя в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

(2) /Изм. - Решение №363 от 24.01.2011 год. на ОбС - Джебел/ Размерът на данъка върху недвижимите нежилищни имоти на предприятия се определя в размер на 2.2 на хиляда върху отчетната стойност на имота.

(3) /Нова - Решение №256 от 27.01.2010 год. на ОбС - Джебел/ Размерът на данъка върху недвижимите жилищни имоти на предприятия се определя в размер на 2.0 на хиляда върху отчетната стойност на имота.”.

От изложеното в протеста може да се направи извод, че разпоредбата се протестира като незаконосъобразна изцяло, т.е. по отношение и на трите й алинеи. Относимата законова разпоредба – на чл.22 от ЗМДТ/посл. изм., ДВ, бр.98 от 2018 год., в сила от 01.01.2019 год./, е регламентирала, че общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка:

1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т.2, в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;

2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет №153 от 24 февруари 2012 год., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:

а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т.2;

б) от 4.5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т.2, извън тези по буква „а”, като тази разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение №4 от 09.04.2019 год. по к.д. №15/2018 год. на Конституционният съд на Република България. Съгласно Решение №3 от 28.04.2020 год. на Конституционния съд по к.д. №5/2019 год.(обн., ДВ, бр.42 от 12.05.2020 год.), когато закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, решението на Конституционния съд няма възстановително действие, като в мотивите на решението се сочи, че правният ефект на Решение №22 от 1995 год. по к.д. №25/1995 год. е изчерпан, респ. то е изгубило актуалност и е неприложимо при изложената еволюция в практиката на Конституционния съд относно същността на закона за изменение и допълнение и възможността да бъде годен предмет на конституционен контрол. Прието е също, че изложеното дава основание да се изостави разбирането за възстановителното действие на решенията, обявяващи за противоконституционен закон за изменение и допълнение. С оглед горното, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, то последният не възстановява действието си в редакцията до отмяната или изменението, респ. към настоящия момент нормата на чл.22 от ЗМДТ няма действие с възстановено съдържание, каквито аргументи са изложени в подадения протест.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че понастоящем липсва правна норма в ЗМДТ, която да определя границите, в които общинският съвет е овластен да определи размера на данъците, вкл. и на данъка върху недвижимите имоти, с наредбата по чл.1, ал.2 от ЗМДТ. От посоченото следва, че приетите в чл.15 от Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Кърджали размери на данъка върху недвижимите имоти/в промили/ не се основават на законова норма, което е в противоречие с чл.1, ал.2 от ЗМДТ, както е в противоречие и с чл.141, ал.3 от КРБ, тъй като липсва закон, който да определя, в какви граници общинският съвет може да определи размера на конкретен данък.

По изложените съображения, съдът намира, че протестираната разпоредба на чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел, е материално незаконосъобразна, респ. налице е  основанието за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, приложим на основание чл.196 от АПК.

Следващата протестирана разпоредба е тази на чл.17, ал.1 от същата Наредба, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.17 (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение №2 от Закона за местните данъци и такси.”.

Правилото, разписано в предл.І/първо/ на тази ал.1 от чл.17 от Наредбата не съответства на действащата разпоредба на чл.21, ал.1 (Изм., ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.), предл.І/първо/ от ЗМДТ, което регламентира, че „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2”, като е основателен доводът в протеста, че по този начин разпоредбата на местната Наредба игнорира законовото правило, да се избере една от двете величини, като критерий за определяне на по-високата основа за определяне на този данък, а оттам и за изчисляване на по-висок размер на този данък. Следователно, протестът се явява основателен в частта му, с която се иска отмяна, като незаконосъобразна, на разпоредбата на чл.17, ал.1 от тази местна Наредба, но само по отношение на предл.І/първо/ от тази ал.1 и съответно, предл.І/първо/ от ал.1 на чл.17 от Наредбата подлежи на отмяна с решението по делото, като материално незаконосъобразно.

По отношение на предл.ІІ/второ/ от тази ал.1 на чл.17 от Наредбата, правилото, разписано в него, напълно съответства на правилото, разписано в чл.21, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗМДТ, съгласно което, данъчната оценка на жилищните имоти на предприятията се определя съгласно приложение №2 от Закона за местните данъци и такси. За яснота следва да се посочи, че законодателят явно разграничава недвижими имоти на предприятията въобще, т.е. недвижими имоти със стопанско/търговско, производствено и др.подобно предназначение/, от жилищните имоти на предприятията, като за вторите е регламентирал различен начин на определяне на данъчната им оценка, върху която следва да се изчисли дължимия данък недвижим имот, като е възприел същият начин на определяне на данъчната им оценка, какъвто е възприет за определяне данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите, съгласно предходния чл.20 от ЗМДТ, а именно - съгласно приложение №2 към ЗМДТ.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.40 от Наредбата, която, всъщност е станала чл.40, ал.1 и която в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.40 (1) /Изм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/ Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи и се съобщава на данъчно задълженото лице.”.

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.40, ал.1 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.54, ал.1 от ЗМДТ е видно, че двете разпоредби са напълно идентични, предвид което, липсва основание за отмяна и на тази разпоредба като незаконосъобразна, т.е. протестът и в тази му част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. И тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ. И това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, явно изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, не се е запознал. Отново следва да се отбележи, че по делото е представена и е приета като доказателство и Докладната записка на кмета на община Джебел, с Изх.№*** от *** год. на Общинска администрация – Джебел, с Вх.№*** от *** год. на Общински съвет - Джебел/л.104-л.108/, която съдържа мотивираното предложение за приемане на изменения и допълнения на Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, ведно с Приложение №1 към нея/л.109-л.120/, в което ясно и конкретно са посочените предлаганите изменения и допълнения, по отделни разпоредби, включително, ясно са изписани действащите до момента и съответно, изписани са предлаганите редакции на нормите от Наредбата, които следва  да се изменят или допълнят норми. От това Приложение №1 е видно, че е било предложено изменение и на протестираната разпоредба на чл.40 от Наредбата/на л.111 от делото/, като е било предложено досегашната разпоредба/протестираната/ на чл.40 да стане ал.1, като са създадени още 10/десет/ нови алинеи, и съответно е било предложено тази ал.1 да е измени именно в действащата й към момента редакция, изписана по-горе. Предложените с посочената докладна записка на кмета на община Джебел изменения и допълнения на Наредбата са били гласувани и приети с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел по Протокол №35 от 05.02.2019 год./на л.34 от делото/ и така, протестираната разпоредба на чл.40 от Наредбата, от 05.02.2019 год. и до момента вече е чл.40, ал.1 и действа именно в посочената и изписана по-горе редакция, която е в пълно съответствие с действащата разпоредба на чл.54, ал.1 от ЗМДТ. Въпреки това, обаче, тази разпоредба е протестирана като чл.40 с така подадения протест по съображенията, изложени в него, като протестът в тази му част е поддържан и в хода по същество от подалия го прокурор и при това положение, единственият възможен извод, както бе отбелязано и по-горе е, че прокурорът, изготвил, подал и поддържал този протест, не се е запознал/неясно защо/ с посочените по-горе писмени доказателства, събрани и приобщени по настоящото дело. Предвид изложеното, протестът в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част следва да бъде отхвърлен.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.41, ал.1 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.41 (1) /Изм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/ За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:

ГДПС = ИмК x ЕК, където:

ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т;

ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т.1;

ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т.2;

1. Имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:

ИмК = СkW x Кгп, където:

СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя и размера на данъка, в следните граници/размери/:

а) до 55 kW включително – от 0.52 лв. за 1 kW;

б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0.65 лв. за 1 kW;

в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1.32 лв. за 1 kW;

г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1.48 лв. за 1 kW;

д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1.60 лв. за 1 kW;

е) над 245 kW – от 2.10 лв. за 1 kW;

Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:

 

Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство	Коефициент
Над 20 години	1.1
Над 15 до 20 години включително	1
Над 10 до 15 години включително	1.3
Над 5 до 10 години включително	1.5
До 5 години включително	2.3

 2. Екологичен компонент в зависимост от екологичната категория на автомобила, в следните размери:

 

Екологична категория	Коефициент
без екологична категория, с екологични категории "Евро 1" и "Евро 2"	1.10
"Евро 3"	1.05
"Евро 4"	0.90
"Евро 5"	0.70
"Евро 6" и "ЕЕV"	0.5

 

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.40, ал.1 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.55, ал.1 (Изм.- ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ЗМДТ е видно, че двете разпоредби са напълно идентични, предвид което, липсва основание за отмяна и на тази разпоредба като незаконосъобразна, т.е. протестът и в тази му част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде пояснено, че в нормата на чл.55, ал.1, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че „СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2”, като от б.„а” до б.„е” вкл. на тази т.1 са посочени долна и горна раница на конкретни мощности на двигателя в kW и съответно са посочени долна и горна граница, в лева, на тази част от стойността на данъка, за 1 kW, като при сравнение на посочените размери на тази част от данъка, определени в Наредбата, с границите, дадени в законовата норма, е видно, че Общински съвет – Джебел напълно се е съобразил с тези граници и е определил тази част от стойността на данъка, за 1 kW в размери, които попадат в законово определените граници. На следващо място, коригиращият коефициент за годината на производство на автомобила – Кгп, в текста на чл.41, ал.1 от Наредбата, е абсолютно идентичен с текста в законовата разпоредба. На следващо място, в т.2 от ал.1 на чл.55 от ЗМДТ е регламентирано, че „екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл.1, ал.2, като в табличен вид са посочени различните екологични категории и срещу всяка от тях са посочени долна и горна граница на коефициент, в които следва да бъде определен този екологичен компонент на данъка. При сравнение на определените в протестираната норма от Наредбата размери на този коефициент, с границите, определени в законовата норма, е видно, че Общински съвет – Джебел напълно се е съобразил с тези граници и е определил тези коефициенти съобразно съответната екологична категория на превозното средство в размери, които попадат в законово определените граници. И тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с посоченото Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗМДТ. И това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, явно изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, не се е запознал. Изложеното по отношение на предходните протестирани разпоредби от Наредбата важи в пълна степен по отношение и на тази разпоредба и предвид изложеното, протестът и в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част също следва да бъде отхвърлен.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.41, ал.2 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.41 (2) /Изм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/ Данъкът за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т е в размер, както следва:

1. товарно ремарке - от 8 лв.;

2. къмпинг ремарке - от 12 лв.”.

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.41, ал.2 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.55, ал.2 (Изм.- ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ЗМДТ е видно, че протестираната разпоредба на чл.41, ал.2 от Наредбата е съобразена в пълна степен със законовата разпоредба. Чл.55, ал.2 от ЗМДТ регламентира, че „Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т в размер, както следва: 1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.; 2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.”. Видно е, че в чл.41, ал.2 от Наредбата, Общински съвет – Джебел е определил данъка за посочените в закона два вида ремаркета, с посочената технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т, в границите, определени в тази законова разпоредба. И тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с посоченото Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗМДТ. И това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, явно изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, не се е запознал. Изложеното по отношение на предходните протестирани разпоредби от Наредбата важи в пълна степен по отношение и на тази разпоредба и предвид изложеното, протестът и в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част също следва да бъде отхвърлен.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.41, ал.6 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.41 (6) /Изм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/ Данъкът за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3.5 т, но не повече от 12 т, в размер на 15 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.”.

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.41, ал.6 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.55, ал.6 (Изм.- ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ЗМДТ е видно, че протестираната разпоредба на чл.41, ал.6 от Наредбата е съобразена в пълна степен със законовата разпоредба. Чл.55, ал.6 от ЗМДТ регламентира, че „Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 данъка за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3.5 т, но не повече от 12 т, в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.”. Видно е, че в чл.41, ал.6 от Наредбата, Общински съвет – Джебел е определил данъка за товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 3.5 т, но не повече от 12 т, в границите, определени в тази законова разпоредба, за всеки започнати 750 кг товароносимост. И тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с посоченото Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.55, ал.6 от ЗМДТ. И това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, явно изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, не се е запознал. Изложеното по отношение на предходните протестирани разпоредби от Наредбата важи в пълна степен по отношение и на тази разпоредба и предвид изложеното, протестът и в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част също следва да бъде отхвърлен.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.45, ал.1 от Наредбата, която разпоредба всъщност е отменена и понастоящем не съществува.

„Чл.45 (1) /Отм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/.”.

И тук следва задължително да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата е била отменена с Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год. от заседание на Общински съвет - Джебел.

Отмяната на тази разпоредба е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, явно изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, не се е запознал. Отново следва да се отбележи, че по делото е представена и е приета като доказателство и Докладната записка на кмета на община Джебел, с Изх.№*** от *** год. на Общинска администрация – Джебел, с Вх.№*** от *** год. на Общински съвет - Джебел/л.104-л.108/, която съдържа мотивираното предложение за приемане на изменения и допълнения на Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, ведно с Приложение №1 към нея/л.109-л.120/, в което ясно и конкретно са посочените предлаганите изменения и допълнения, по отделни разпоредби, включително, ясно са изписани действащите до момента и съответно, изписани са предлаганите редакции на нормите от Наредбата, които следва  да се изменят или допълнят норми. От това Приложение №1 е видно, че е било предложено да се отмени протестираната разпоредба на чл.45, ал.1 от Наредбата/на л.116 от делото/. Предложените с посочената докладна записка на кмета на община Джебел изменения и допълнения на Наредбата са били гласувани и приети с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел по Протокол №35 от 05.02.2019 год./на л.34 от делото/ и така, протестираната разпоредба на чл.45, ал.1 от Наредбата, от 05.02.2019 год. и до момента вече не е съществува. Въпреки това, обаче, и тази разпоредба е протестирана като незаконосъобразна с така подадения протест по съображенията, изложени в него, като протестът и в тази му част е поддържан и в съдебно заседание, проведено на 08.09.2020 год., в хода по същество, от подалия протеста прокурор. Съдът в настоящия състав не намира за нужно да коментира това, като предвид изложеното, протестът в тази му част следва да бъде оставен без разглеждане по същество, поради липса на предмет на протестиране.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.45, ал.3 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.45 (3 – предишна ал.2) /Изм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/ За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3.5 т, влекачите за ремарке и седлови влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4”, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” – с 50 на сто намаление от определения по чл.55, ал.5, 6, 7 и 13 данък.”.

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.45, ал.3 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.59, ал.3 (Изм.- ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ЗМДТ е видно, че протестираната разпоредба на чл.45, ал.3 от Наредбата е абсолютно идентична като съдържание с посочената законовата разпоредба. Чл.59, ал.3 от ЗМДТ регламентира, че „За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3.5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4”, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” – с 50 на сто намаление от определения по чл.55, ал.5, 6, 7 и 13 данък.”. Видно е, че двете разпоредби са с абсолютно идентично съдържание и съответно, ясно е, че протестираната разпоредба от местната Наредба е съобразена в пълна степен със законовата разпоредба. И тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с посоченото Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗМДТ. И това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, явно не се е запознал. Изложеното по отношение на предходните протестирани разпоредби от Наредбата важи в пълна степен по отношение и на тази разпоредба и предвид изложеното, протестът и в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част също следва да бъде отхвърлен.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.45, ал.5 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.45 (5) /Изм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/ Когато в регистъра по чл.54, ал.1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.”.

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.45, ал.5 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.59, ал.5 (Изм.- ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ЗМДТ е видно, че протестираната разпоредба на чл.45, ал.5 от Наредбата е абсолютно идентична като съдържание с посочената законовата разпоредба. Чл.59, ал.5 от ЗМДТ регламентира, че „Когато в регистъра по чл.54, ал.1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.”. Видно е, че двете разпоредби са с абсолютно идентично съдържание и съответно, ясно е, че протестираната разпоредба от местната Наредба е съобразена в пълна степен със законовата разпоредба. И тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с посоченото Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗМДТ. И това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, явно не се е запознал. Изложеното по отношение на предходните протестирани разпоредби от Наредбата важи в пълна степен по отношение и на тази разпоредба и предвид изложеното, протестът и в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част също следва да бъде отхвърлен.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.46, ал.1 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.46 (1) /Изм. - Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС - Джебел/ Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”.

При сравняване на действащата редакция на нормата чл.46, ал.1 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.60, ал.1 (Изм.- ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ЗМДТ е видно, че протестираната разпоредба на чл.46, ал.1 от Наредбата е абсолютно идентична като съдържание с посочената законовата разпоредба. Чл.60, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че „Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”. Видно е и в този случай, че двете разпоредби са с абсолютно идентично съдържание и съответно, ясно е, че протестираната разпоредба от местната Наредба е съобразена в пълна степен със законовата разпоредба. И тук следва да се посочи, че както е отразено и в самата протестирана разпоредба, същата за последно е била изменена с посоченото Решение №347 от 05.02.2019 год. на ОбС – Джебел от Протокол №35 от 05.02.2019 год., като с това изменение нормата е била приведена в пълно съответствие с действащата разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗМДТ. И това изменение е посочено и отразено в приложения по делото екземпляр от тази Наредба, в актуалната й действаща редакция/л.173-л.199/, с който екземпляр, приет като доказателство по делото, както бе отбелязано и по-горе, изготвилият и подал протеста прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали, явно не се е запознал. Изложеното по отношение на предходните протестирани разпоредби от Наредбата важи в пълна степен по отношение и на тази разпоредба и предвид изложеното, протестът и в тази му част се явява категорично неоснователен и с решението по делото, в тази му част също следва да бъде отхвърлен.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.52 (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1.…

2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т.1 - 36 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност;”

При сравняване на протестираната разпоредба на чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата с действащата към момента разпоредба на чл.61м, ал.1, т.2 от ЗМДТ е видно, че законодателят е уредил по различен начин данъчните облекчения за данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък и попадащи в категорията „физически лица, включително еднолични търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година”. Съгласно действащата разпоредба на чл.61м, ал.1, т.2 (изм. - ДВ, бр.98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от ЗМДТ, данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност: „т.2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т.1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;”. Видно е от действащата редакция на законовата разпоредба, че същата допуска ползване на данъчно облекчение от физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година, но само за два или три вида патентна дейност от посочените в т.1 - 36 от приложение №4, като заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер, а освен това, в същата норма изрично е посочено, че за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага. Така, протестираната разпоредба от местната Наредба се явява незаконосъобразна, поради това, че с нея се допуска ползване на данъчно облекчение от физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година за повече дейности от посочените в т.1 - 36 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, което категорично не е позволено от закона, като незаконосъобразнотта се състои и в определянето на различна величина на дължимия патентен данък. Тук за яснота следва да се посочи, че протестираната разпоредба на чл.52, ал.1, т.2 от местната Наредба е идентична с предходната редакция, т.е. с първоначалната редакция на разпоредбата на чл.61м, ал.1, т.2 (Нова, ДВ, бр.110 от 2007 г.) от ЗМДТ, действала до изменението й, публикувано в ДВ, бр.98 от 2010 год., в сила от 01.01.2011 год. Явно това изменение на законовата разпоредба, в случая, не е съобразено от Общински съвет – Джебел и съответно, разпоредбата на местната Наредба не е приведена в съответствие с влязлата в сила и действаща от 01.01.2011 год. редакция на нормата на т.2 от ал.4 на 61м от ЗМДТ, като е ясно, че волята на законодателя е била да преуреди по различен начин ползването на данъчно облекчение от данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, в т.ч. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т.1 - 36 от приложение №4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси.

Предвид горното се явява основателен доводът в протеста, че по този начин разпоредбата на местната Наредба е в противоречие със законовото правило, разписано в разпоредбата на чл.61м, ал.1, т.2 от ЗМДТ, влязло в сила от 01.01.2011 год. и действащо и към момента, поради което и разпоредбата на чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково се явява материално незаконосъобразна и като такава, също следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.

Следващата протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.52 (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

………………………………………………………………………………………………………………..

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.”.

При сравняване на протестираната разпоредба на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата с действащата към момента разпоредба на чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ е видно, че законодателят е уредил по различен начин данъчните облекчения за данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък и попадащи в категорията „лица, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в приложение №4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси.”. Съгласно действащата разпоредба на чл.61м, ал.1, т.4 (изм. - ДВ, бр.28 от 2011 г.) от ЗМДТ, данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност: „т.4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10 на приложение №4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.”.

Видно е от действащата редакция на законовата разпоредба, че същата допуска ползване на данъчно облекчение от посочената категория лица, т.е. от такива,  които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност, но само от посочените в т.10 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ, а не и такива дейности, посочени в т.12 и т.13 от същото приложение №4. Така, протестираната разпоредба чл.52, ал.1, т.4, изр.І/първо от местната Наредба се явява незаконосъобразна в тази й част, поради това, че с нея се допуска ползване на данъчно облекчение от такива лица, което категорично не е позволено от закона. И тук за яснота следва да се посочи, че протестираната разпоредба на чл.52, ал.1, т.4 от местната Наредба е идентична с предходната редакция, т.е. с първоначалната редакция на разпоредбата на чл.61м, ал.1, т.4 (Нова, ДВ, бр.110 от 2007 г.) от ЗМДТ, действала до изменението й, публикувано в ДВ, бр.28 от 05.04.2011 год., в сила от 09.04.2011 год. Явно и това изменение на законова разпоредба от ЗМДТ не е било съобразено от Общински съвет – Джебел и съответно, разпоредбата на местната Наредба не е приведена в съответствие с влязлата в сила и действаща от 09.04.2011 год. редакция на нормата на т.4 от ал.4 на 61м от ЗМДТ, като е ясно, че волята на законодателя е била да преуреди по различен начин ползването на данъчно облекчение от данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, в т.ч. и от лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в приложение №4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ.

Така, съдът в настоящия състав намира за основателни развитите в протеста доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата, но само по отношение на думите „10 и 12” в изр.І/първо/ на тази алинея 4, като в тази й част същата се явява материално незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена. В останалата й част протестираната разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата е абсолютно идентична със законовата регламентация, дадена в действаща редакция чл.60, ал.1, т.4 от ЗМДТ, поради което протестът в тази му част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Последната протестирана разпоредба, посочена в протеста, е тази на чл.64, ал.2 от Наредбата, която, в действащата й редакция, регламентира, че:

„Чл.64 (2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП = ПГДТПП х БМ 

                            12

където:

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.”.

При сравняване на протестираната разпоредба на чл.64, ал.2 от Наредбата с относимата за случая и действащата към момента разпоредба на чл.61ч, ал.2 (Изм., ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от ЗМДТ е видно, че законодателят е уредил по различен начин възстановяването на недължимо  внесена част от данъка за текущата година и която част се определя по друга формула, а именно –

 

НВДТПП = ПДТПП х ОМ 

                            БМ

където:

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;

БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;

ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Предвид горното се налага изводът, че по този начин разпоредбата на чл.64, ал.2 от местната Наредба е в противоречие със законовото правило, разписано в относимата разпоредба на чл.61ч, ал.2 от ЗМДТ, влязло в сила от 01.01.2018 год. и действащо и към момента, поради което и разпоредбата на чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел се явява материално незаконосъобразна и като такава, също следва да бъде отменена, т.е. в тази му част протестът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Ето защо, предвид всичко изложено по-горе се налага и извода, че протестираните разпоредби на чл.15; на чл.17, ал.1, предл.І/първо/; на чл.52, ал.1, т.2; на чл.52, ал.1, т.4, изр.І/първо/, в частта й относно израза: „ …12 и 13…” и на чл.64, ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел, са в противоречие и с разпоредбата на чл.8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, която предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая, с посочените по-горе протестирани разпоредби от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, са уредени обществени отношения с местно значение, но същите са в несъответствие и в противоречие, т.е. явяват се несъобразени, с действащи нормативни актове от по-висока степен, а именно – с посочените по-горе действащи разпоредби на ЗМДТ, от което, както бе посочено и по-горе, се налага извода, че посочените протестирани норми от тази общинска Наредба са материално незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от по-висок ранг, т.е. налице е основанието за отмяната им по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и съответно, протестът се явява основателен по отношение на посочените разпоредби или части от тях и с решението по настоящото дело, същите следва да бъдат отменени. В останалата му част, а именно – за отмяна изцяло на разпоредбите на чл.11, ал.1; чл.17, ал.1 - досежно предл.ІІ/второ/; чл.40, ал.1; чл.41, ал.1; чл.41, ал.2; чл.41, ал.6; чл.45, ал.3; чл.45, ал.5; чл.46, ал.1 и чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел, протестът на Окръжна прокуратура - Кърджали е неоснователен и като такъв, в тази му част следва да бъде отхвърлен. По отношение разпоредбата на чл.45, ал.1 от същата Наредба, протестът следва да бъде оставен без разглеждане по същество, тъй като, както бе посочено и по-горе, тази норма е отменена още на 05.02.2019 год., с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел по Протокол №35 от 05.02.2019 год., т.е. протестът, изготвен на 02.07.2020 год. и подаден чрез Общински съвет - Джебел на 07.07.2020 год., в тази му част е без предмет, т.к. е подаден против отдавна отменена разпоредба от тази местна Наредба или следва да се приеме, че е налице основанието по чл.159, т.3 от АПК, за оставяне на протеста без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част.

При този изход на делото, независимо, че по-голямата част от протеста е неоснователен и следва да бъде от хвърлен, в полза на протестиращата страна – Окръжна прокуратура – Кърджали, следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски, възлизащи в размер на 20.00/двадесет/ лева и представляващи преведена по сметка на Държавен вестник такса, за публикуване на съобщението за оспорването, съгласно представеното и приложено по делото бюджетно платежно нареждане от 15.07.2020 год. на „УниКредит Булбанк” АД ***/на л.63 от делото/. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на община Джебел, която, съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗМСМА, е юридическо лице, което има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

Предвид изложеното и на основание чл.193, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от АПК, Административен съд – Кърджали

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ разпоредбите на:

-        на чл.15;

-        на чл.17, ал.1, предл.І/първо/;

-        на чл.52, ал.1, т.2;

-        на чл.52, ал.1, т.4, изр.І/първо/, в частта му относно израза: „ …12 и 13…”

-        на чл.64, ал.2

от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел/Изм. и доп. с Решение №256 от 27.01.2010 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №363 от 24.01.2011 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №230 от 27.11.2013 год. на Общински съвет – Джебел; с Решение №233 от 19.12.2013 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №309 от 26.06.2014 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №367 от 28.01.2015 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №114 от 28.09.2016 год. на Общински съвет – Джебел и с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел/.

ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали в останалата му част – против разпоредбите на чл.11, ал.1; чл.17, ал.1, предл.ІІ/второ/; чл.40, ал.1; чл.41, ал.1; чл.41, ал.2; чл.41, ал.6; чл.45, ал.3; чл.45, ал.5; чл.46, ал.1 и чл.52, ал.1, т.4, изр.І/първо/в неотменената му част/ и изр.ІІ/второ/ от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел/Изм. и доп. с Решение №256 от 27.01.2010 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №363 от 24.01.2011 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №230 от 27.11.2013 год. на Общински съвет – Джебел; с Решение №233 от 19.12.2013 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №309 от 26.06.2014 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №367 от 28.01.2015 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №114 от 28.09.2016 год. на Общински съвет – Джебел и с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел/, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали, против разпоредбата на чл.45, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел/Изм. и доп. с Решение №256 от 27.01.2010 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №363 от 24.01.2011 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №230 от 27.11.2013 год. на Общински съвет – Джебел; с Решение №233 от 19.12.2013 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №309 от 26.06.2014 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №367 от 28.01.2015 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №114 от 28.09.2016 год. на Общински съвет – Джебел и с Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел/  И

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №216/2020 год. по описа на Административен съд - Кърджали в тази му част.

ОСЪЖДА Община – Джебел, с административен адрес – ***, с ЕИК ***, да заплати на Окръжна прокуратура – Кърджали, направените деловодни разноски, в размер на 20.00/двадесет/ лева, за публикуване на съобщение за оспорването в Държавен вестник.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните, а в частта му с характер на определение – в 7/седем/ дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от касационния съд.

            

          

          

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                                 

                                                                                                        2.