Р Е Ш Е Н И Е
№……….../……11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 67/2020 г.
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ
и е образувано по молба на „Алвас“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Ген.Киселов“25 за откриване на производство по
несъстоятелност на „Ив-Ян“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2, поради неплатежоспособност.
Молителят насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Твърди се, че легитимацията на
молителя произтича от вземане за връщане на дадено по сключен между страните и
развален договор за превоз на товари, представляващ субективна и абсолютна
търговска сделка /чл. 625 ТЗ/. Твърди, че авансово преведената от молителя сума
в размер на 18000 лева подлежи на връщане, тъй като договорът е развален поради
неизпълнение на ответника с писмено предизвестие, връчено с нотариална покана
на 05.09.2019г. С изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение, е
настъпила изискуемостта на задължението. Молбата е основавана на твърдения за
неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че ответникът е спрял всякакви
плащания по търговски сделки и към трети лица, и към фиска, като към настоящия
момент има образувани две изпълнителни дела. Претендира да се установи
състоянието на неплатежоспособност на дружеството длъжник с начална дата
16.09.2019г. – датата на падежа за плащане на претендираната сума. По отношение
на исканата обезпечителна мярка се излага, че е необходима за запазване
имущественото на длъжника.
В предоставения от
съда срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се изразява становище
за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради липса на активна
материална легитимация, с твърдение, че молителят няма качеството на кредитор на
ответника, доколкото последният е изправна страна по договора, изпълнил е в
срок възложените в устна форма транспортни услуги на обща стойност от
31 245.21 лв., с включен ДДС, поради което не са налице основания за
разваляне на договора и респективно връщане на заплатения аванс в размер на
15 000 лв., без ДДС. Поддържа, че разликата до 18 000 лв., а именно
3 000 лв., представлява дължимият ДДС, който молителят е приспаднал и си е
възстановил, поради което не подлежи на връщане от ответника. Твърди се в отговора
на исковата молба, че по устна уговорка между законните представители на
страните разликата над платения аванс до пълния размер на възнаграждението е
била фактурирана на други дружества, свързани лица с молителя, а именно: ЕТ
„Алвас 1 - Васил Василев“, „Алвас Грейн“ ЕООД и „Иммобило“ АД. Изложени са
фактически твърдения относно свързаността на тези лица с ищцовото дружество.
За да се произнесе по молбата, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Представена е
фактура №2674/25.06.2018г. с доставчик „Ив-Ян“ООД и
получател „Алвас“АД с данъчна основа 15000 лева и ДДС 3000 лева с посочено
основание „аванс транспорт“. С платежно нарежда от 25.06.2018г. фактурираната
сума от 18000 лева е заплатена от „Алвас“АД по сметка на „Ив-Ян“ООД.
С нотариална
покана рег. №4564/19.08.2019г. на нот. Илко Кънев с район
РС-Провадия, връчена срещу разписка на 05.09.2019г., „Алвас“АД е уведомил „Ив-Ян“ООД,
че ще счита сключения между страните неформален договора за превоз от
25.06.2018г. за развален, в случай, че не изпълни задълженията си по него в
тридневен срок, като претендира връщане на платения аванс.
В отговор на
нотариалната покана, получен видно от приложеното известие за доставяне от „Алвас“АД
на 11.09.2019г., „Ив-Ян“ООД признава, че е получил сумата от 18000 лева на
основание сключен помежду им неформален договор от 25.06.2018г. за превоз на
зърно. Излага, че е изпълнил договора, като е извършил транспортна услуга на
стойност 31245.21 лева, която по неформален договор от 20.09.2018г. е била фактурирана
на четири дружества: „Алвас“ АД, ЕТ „Алвас 1-Васил Василев“, „Алвас грейн“ ЕООД
и „Иммобило“ АД. Счита, че не дължи връщане на платения аванс и петендира да му
бъде доплатена разликата от 13245.21 лева.
По делото са представени
издадени от „Ив-Ян“ООД фактури с основание „транспортна услуга по опис“ на обща
стойност 31245.21 лева, както следва: 1/ фактура № 2763/20.09.2018г. с получател
„Иммобило“ АД на стойност 1200.31 лева, 2./ № 2765/20.09.2018г. с получател ЕТ „Алвас 1-Васил Василев“ на стойност 900
лева, 3./ № 2769/20.09.2018г. с
получател „Алвас грейн“ ЕООД на стойност 23822.66 лева, 4./ №2767/20.09.2018г. с получател „Алвас грейн“
ЕООД на стойност 4013.57 лева, 5./ № 2766/20.09.2018г. с получател „Алвас грейн“ ЕООД на стойност 1080 лева,
6./ № 2764/20.09.2018г. с
получател „Алвас“ АД на стойност 168.67 лева и 7./ № 2768/20.09.2018г. с получател ЕТ „Алвас
1-Васил Василев“ на стойност 60 лева.
Към всяка от
фактурите е приложен неоспорен от страните опис на извършените транспортни
услуги, съдържащ данни за вид товар, количество, дата на доставка, маршрут и
превозно средство. В представените описи за транспортни услуги към фактури №№
2763, 2765, 2769, 2766 от 20.09.2018г. са нанесени корекции, като е зачертано
наименованието на „Алвас“АД и вместо него с ръкописен текст е изписано
наименованието на дружеството получател по съответната фактура. Представени са
и товарителниците, удостоверяващи извършването на превоза на съответните
количества по посоченото в описа направление. В голяма част от товарителниците
като получател на товара е посочен ищецът
„Алвас“ АД, в други като получател е посочен „Алвас грейн“ ЕООД, а в
трети липсват данни за получател. Във всички товарителници като изпращач на
товара фигурира дружеството, посочено като получател на доставката по
съответната фактура.
Представени са от ответника неподписани от
страните проекти за споразумение от 02.01.2019г. и договори за цесии от същата
дата, за които не е налице спор, че са му изпратени от ищеца по ел. поща. С
договорите за цесия вземанията на ответника „Ив-Ян”ООД към дружествата ЕТ „Алвас 1-Васил В.“, „Алвас грейн“ ЕООД и
„Иммобило“ АД по посочените по-горе фактури се прехвърлят възмездно на ищеца
„Алвас“ АД, а със споразумението се извършва прихващане на вземането на ищеца
„Алвас“ АД към ответника „Ив-Ян”ООД в размер на 18000 лева по Кредитно
известие №**********/ 02.01.2019г. с насрещното вземане на ответника „Ив-Ян”ООД
за цесионната цена по договорите за цесия.
От показанията на свид. Караянева –
изпълнявала длъжността финансов мениджър в „Ив-Ян”ООД в периода 2017г. –
2018г., се установява, че между страните
са били установени трайни търговски отношения. През м. юни 2018г. „Алвас“ АД заплатил на „Ив-Ян”ООД аванс за транспорт на стойност 18000 лева. В
периода м.юни - м. септември 2018г. „Ив-Ян”ООД извършвал превоз на зърно
с получател „Алвас“ АД, за който били
изготвени представените по делото описи с посочени дата и дестинация на
извършените курсове. „Алвас“ АД в повечето случаи е бил получател на стоката.
За всеки курс се издавала товарителница и кантарни бележки от мястото, на което
е разтоварено, а именно базата на „Алвас”АД. Товарителниците са попълвани от
шофьорите, които са вписвали като изпращач, фирмата, която им е била посочвана
на съответния натоварен пункт. Съобразно трайно установената практика
фактурирането се извършвало след края на кампанията. В случая свидетелката получила
устни указания от счетоводството на „Алвас“ АД сумата на извършения транспорт,
която била около 32000 лева, да бъде фактурирана и на други три свързани с него
дружества. Поправките в описите на транспортните услуги на името на получателя
са извършени от спедитора на „Ив-Ян”ООД в съответствие с устни указания
от „Алвас”АД.
За установяване на извършените
счетоводни операции по повод процесните фактури и на финансовото състояние на
ответното дружество е допуснато провеждането на първоначална и допълнителна
ССЕ. От заключението на вещото лице се установява, че представените от
ответника фактури за транспортни услуги с доставчик „Ив-Ян”ООД и получатели „Алвас“ АД, ЕТ „Алвас 1-Васил В.“, „Алвас
грейн“ ЕООД и „Иммобило“ АД, са осчетоводени при ответника като вземания по
дебита на сметка 411 „Клиенти”, включени са в дневника за продажби, а
начисленият ДДС за внасяне е включен в декларираните продажби. Същите са
намерили съответно счетоводно отражение и в счетоводството на „Алвас“ АД, ЕТ „Алвас 1-Васил В.“, „Алвас
грейн“ ЕООД и „Иммобило“ АД и всяко от тези дружества е ползвало право на
данъчен кредит по тях. По посочените фактури няма извършени плащания нито в
счетоводството на доставчика, нито в счетоводствата на дружествата -
получатели. През 2019г. в счетоводството на „Ив-Ян”ООД е взета
счетоводна операция за прихващане на вземанията по издадените фактури с вече
заплатения аванс от „Алвас”АД в размер на 15000 лева. За осчетоводяването на
тази стопанска операция на експертизата не е предоставен подписан от всички
страни по фактурите протокол за прихващане, още повече, че в случая би следвало
да се издаде ДКИ за получения аванс по фактура №2674/25.06.2018г. в общ размер
на 18000 лева. Процесната фактура №2674/25.06.2018г. е осчетоводена и от
„Алвас”АД, включена е в дневника за покупки и дружеството е ползвало данъчен
кредит по нея. В счетоводството на „Алвас”АД задължението по фактура №2674/25.06.2018г.
не е закрито, а съществува като дебитно салдо по сметка 402 „Доставчици по
аванси”.
По отношение на финансовото
състояние на дружеството от експертизата се установява, че към датата на
изготвяне на заключението дружеството не разполага със свободни парични
средства по банкови сметки и касови наличности. Притежаваните от дружеството
ДМА са с остатъчна стойност 2380.49 лева. Останалото му имущество е било
продадено принудително за покриване на задължения по банкови кредити и към НАП.
Финансовите показатели на дружеството за обща, бърза и незабавна ликвидност са
под препоръчителните стойност за периода 2014г. – 2020г., откъдето следва, че
дружеството не е могло да покрива краткосрочните си текущи задължения с
краткотрайните си активи, като през годините тенденцията се влошава значително.
Стойностите за задлъжнялост и финансова автономност са под препоръчителните
стойности за целия обследван период 2014г. – 2020г., с изключение на 2017г., а
за периода след 2018г. са дори отрицателни величини, което е индикация, че дружеството
не е притежавало собствен капитал, с който да покрива задълженията си. За
периода 2014г. – 2016г. дружеството е можело с привлечените си средства да
покрие задълженията си, но за периода след 2018г. и до настоящия момент е изключително
задлъжняло. За периода 2019 г. – 2020г. обръщаемостта на материалните запаси е
0, което означава, че дружеството е изключително неефективно по този показател.
Финансовите резултати на дружеството за периода от 2018г. до настоящия момент
са отрицателни числа, т.е. дружеството генерира загуби, тъй като не е в
състояние да погасява задълженията си към финансовите институции, бюджета и
персонала си. За периода 2014г. – 2017г. активите надвишават пасива му, но за
периода след 2018г. до настоящия момент същите са недостатъчни за покриване на
задълженията му. Дружеството е спряло търговска дейност от м.05.2019г. С оглед
изложения финансов анализ експертизата счита, че затрудненията на дружеството
са трайни и необратими към настоящия момент.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Производството по несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно
посочени, с оглед начина на изброяването им в чл. 625 от ТЗ лица, а именно:
всеки кредитор на длъжника по търговска сделка или по публичноправно задължение
към държавата и общините. Предпоставка за откриване на производството по
несъстоятелност е наличието на изискуемо и установено по основание парично
задължение, произтичащо или от търговска сделка или от публично правно
задължение. За наличието на валидно основание на твърдяното
вземане съдът по несъстоятелността е длъжен да следи, дори и да не е направено
възражение от участник по делото.
Предмет на спора, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на
постановяваното в производството по чл. 625 ТЗ решение е състоянието на
неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на ответника и началната й дата,
а не съществуването на самото вземане. За да се прецени обаче активната
легитимация на молителя и дали ответникът е в състояние да изпълни твърдяното
вземане, съдът по необходимост изследва вземането - вида, изискуемостта, а
косвено и размера му, като тези констатации са всъщност констатации относно
правнорелевантни факти. Доколкото по отношение на него не се формира сила на
присъдено нещо, то вземането може да бъде оспорвано и след откриване на
производство по несъстоятелност.
В исковата молба процесуалната легитимация
на молителя е обоснована с качеството му на кредитор на вземане за връщане на
даденото по развален договор. За успешното доказване на вземане на посоченото
основание в тежест на молителя е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника са се намирали във валидни облигационни отношения по
силата на сключен договор за превоз при твърдяните параметри, че правомерно е
упражнил правото си да развали едностранно договора, както и действителното
плащане на договореното авансово възнаграждение, а в тежест на ответника е да
установи изправността си по договора.
От представените по делото доказателства не
може да се формира несъмнен извод, че дружеството – молител има изискуемо
вземане към ответника. Действително по делото е безспорно, че между страните са
съществували трайни търговски отношения по повод извършване на превоз на
зърнени култури, но липсват доказателства за конкретното съдържание на
възложените транспортни услуги, по повод на които е извършено авансовото
плащане. За сключването на договор за превоз не се изисква форма за
действителност, но за договори на стойност по-висока от 5000 лева, какъвто се
твърди да е процесният, е необходима форма на доказване, поради установената в
чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК забрана за установяването им със свидетелски показания.
Независимо от търговския характер на сделката и
облекчения ред за сключването на този вид договори, качеството „търговец” и на
двете страни задължава същите да водят нещата си по начин, съобразно който да
могат лесно да установят вземанията си, в случая вземането по превозния
договор. Избраната от
страните устна форма препятства доказването на параметрите на възложения превоз
и прави невъзможна преценката дали същият е извършен съобразно уговореното.
Съществените елементи на договора за превоз са вид и количество товар,
направление, товародател, получател и навло. От ангажираните по делото и
единствено допустими писмени доказателства не може да се извлече съдържанието
на нито един от посочените реквизити на договора за превоз. Доказването на
съдържанието на договора е доказване и на самия договор. Без установяване на
параметрите на твърдяния договор, сключването му не би могло да се приеме за
доказано. По делото не са представени заявки за вътрешен
транспорт, поради което на практика липсва проведено доказване на условията по твърдяния
договор за превоз на стоки. В този смисъл заплатеният аванс не може да бъде
отнесен към конкретни доставки. Разменената кореспонденция установява наличието
на договорни отношения, но сключването на конкретно правоотношение с предаване
на стоките, предмет на превоза, вкл. постигната уговорка за цената на превоза,
не се установяват пълно и главно от ищеца. Поради недоказаност на
параметрите на възложения превоз не може да се прецени дали е налице изпълнение
съобразно уговореното, респективно дали правото на разваляне е възникнало и
надлежно упражнено. С оглед изложеното съдът приема, че отправеното от ищеца
едностранно изявление по чл.87 от ЗЗД не е породило цененото потестативно
действие - прекратяване на договора и пораждане на вземането за реституция на
престацията.
Дори съдът да приеме, че посредством приложената
кореспонденция, се установява наличието на възникнало превозно правоотношение
между
страните, изводът за ненадлежно упражнено
право на разваляне би останал непроменен поради ангажираните от ответника
доказателства за прието от ищеца изпълнение на стойност, надхвърляща заплатения
от него аванс. Съгласно нормата на чл.372, ал.1 от ТЗ
навлото се заплаща на превозвача от товародателя, освен ако е уговорено друго,
а ако не е заплатено от товародателя, то се заплаща от получателя на стоката
при приемане на товара – ал.2 на същата разпоредба. Поради липсата на доказателства страните да са
уговорили нещо различно от диспозитивната законова уредба и предвид безспорната
установеност на факта, че навлото по представените по делото товарителници не е
заплатено от изпращача по тях, следва да се приеме, че същото се дължи от молителя
в качеството му на получател на стоката. Как се разпределя отговорността за
разноските по превоза между изпращача и получателя на товара е въпрос на
вътрешни отношения помежду им, като същите са непротивопоставими на превозвача.
Молителят, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства, че
представените от ответника товарителници инкорпорират сключени със съответните
изпращачи самостоятелни договори за превоз. След като по делото не се установява сключването на
такива паралелни договори за превоз, следва да се приеме, че възложител на
превоза по тях е именно ищецът в качеството му на получател на товара по
процесния договор. Липсват твърдения и
данни при изпълнение на превоза ответникът да се е отклонил от възложеното,
поради което следва да се приеме, че същият е изправна страна по договора, а в
полза на ищеца не е възникнало правото да го развали, респективно да претендира
връщане на даденото по него.
Налага се изводът, че молителят не притежава
качеството кредитор по търговска сделка, поради което не е материалноправно
легитимиран в производството по чл. 625 ТЗ. Позоваването на качеството кредитор
на конкретно индивидуализирано вземане е достатъчно да обоснове активната
процесуална легитимация, респективно допустимост на иска. Верността на това
твърдение е въпрос по основателност на иска и в случай на недоказаност искът
подлежи на отхвърляне, а не на прекратяване, както се поддържа от ответника.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че не е налице първата предпоставка за постановяване на решение за
откриване на производство по несъстоятелност, което само по себе си, независимо
от наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ, е достатъчно основание за
отхвърляне молбата по чл. 625 ТЗ.
Разноски не се присъждат в полза на
ответника поради липсата на направено искане и представени доказателства за
сторени такива в настоящото производство.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената от „Алвас“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Ген.Киселов“25 молба за откриване на производство по
несъстоятелност на „Ив-Ян“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2, поради неплатежоспособност.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 613а ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: