№ 799
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503382 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Б. Б. чрез особен представител
адв.Д.А. против решение от 08.09.2019г по гр.д. № 9184/2019г на Софийски градски съд, I
ГО, 27 състав, с което на осн. чл. 284, ал.2 ЗЗД е осъден да заплати на И. К .Ч. сумата от
51 119,50лв, представляваща общия размер на неотчетената от него в качеството му на
довереник по мандатно правоотношение продажна цена по осъществена на 30.08.2018г
сделка за покупко- продажба на недвижими имоти, оформена с нот. акт № 57, том IV, рег. №
4094, н.д. № 481/2018г на нотариус Д.Л., с рег. № *** на НК, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 11.07.2019г. В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон.
Конкретните доводи са против изводите на първата инстанция, които освен необосновани,
били и неправилни по отношение на заключението, че ответникът не е уведомил ищеца за
изпълнение на поръчката, респ. не му е дал отчет. На първо място се твърди, че ищецът не е
съдействал и предоставил бакова сметка на ответника, а посочването на такава станало в
по-късен момент с нотариална покана, но тя не била редовно връчена. Твърди се още, че
неправилно били ценени показанията на разпитаната свидетелка без да се отчете нейната
заинтересованост и от там се стигнало до необоснован извод, че ответникът не е уведомил
ищеца за извършените от него действия във връзка с поръчката. Иска се отмяна на
обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
отхвърли иска като неоснователен.
1
В срок не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна. В кода на
производството пред въззивната инстанция са депозирани лично становище на ищеца и на
неговия пълномощник, с които се развиват съображения по съществото на спора за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от И. К .Ч.
против С. Б. Б. осъдителни искове в условията на евентуалност, както следва :
главен иск по чл.284 от ЗЗД за сумата от 51 119,50лв, представляваща общия размер
на неотчетената от ответника в качеството на довереник по мандатно правоотношение сума,
получена от него като продажна цена по договор за покупко-продажба от 30.08.2018г.,
оформена с нот. акт № 57, том IV, рег.№ 4094, дело № 481 от 30.08.2018г. на нотариус Д.Л.
с рег.№ *** в НК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.07.2019г.;
евентуален по чл.59 ЗЗД за същата сума, получена от ответника без правно
основание.
Като правопораждащи факти в исковата молба са посочени делегирането на
представителна власт в лицето на ответника чрез нот. заверено пълномощно за продажба на
съсобствени недвижими имоти и уговорки помежду им за разпореждане с притежаваните от
ищеца идеални части от името и за сметка на ищеца и реализиране на сделка на
30.08.2018г., по която ответникът получил сума от купувача в размер на 102 239лв., но не
изпълнил задължението си да се отчете на ищеца, въпреки многократно отправените покани
за предаване на половината от продажната цена, съответстваща на идеалните му части от
продадените имоти. Евентуално връщане на паричната сума, с която ответникът се е
обогатил за сметка обедняването на на ищеца без правно основание.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от товетника чрез особен представител,
с който се оспорват исковете по основание с възражения, че ищеца е бил уведомен за
извършените действия в изпълнение на поръчката, и че нотариалната покана не е била
връчена редовно. Оспорват се твърдените в исковата молба факти, че сумата по продажната
цена е била преведена по негова лична сметка, и че не е изпълнил задълженията си да отчете
половината от нея на ищеца.
От фактическа страна не е било спорно пред първата инстанция и категорично е
изяснено от писмените доказателства, че ищецът е учредил в полза на ответника чрез
пълномощно от 26.07.2018г. с нотариално заверен подпис и съдържание /рег.№ 19308 и
19309, том 5, акт 170 на нотариус Д.А. с район на действие – СРС/ права от негово име и за
негова сметка да сключи договор за покупко-продажба с избран от него купувач, за цена и
условия каквито намери за добре, но не за цена по-ниска от данъчната, включително да
договаря сам със себе си по чл.38 ЗЗД за притежаваните от него по наследство от Д. И. Б.
2
идеални части от земеделски земи общо девет на брой в землищата на с.Скалица и с.Овчи
Кладенец, общ.Тунджа.
От писмените доказателства на следващо място е установено, че ответникът е
реализирал правата по упълномощителната сделка и на 30.08.2018г. сключил договор за
покупко-продажба, оформена с нот. акт № 57, том IV, рег.№ 4094, н.д. № 481/2018г.
на нотариус Д.Л., по силата на който в качеството на пълномощник на продавачите сред
които И.Ч. е прехвърлил на купувача „Диас 2000“ООД, действащ чрез пълномощник Т. Д.
2/3 от притежаваните от упълномощителите идеални части от земеделски имоти за сумата от
102 339лв, която сума е била преведена в деня на сделката по сметка на пълномощника –
ответник С. Б..
От приложеното удостоверение от 17.07.2018г на Община Костинброд правилно е
изяснено, че въпросните земеделски земи са придобити по наследяване в размер от 1/3
идеални части от ищеца И.Ч., който се намира в родство по съребрена линия с ответника С.
Б. Б. –техен общ наследодател е Д. Б., починала през 2000г и оставила за наследници сина си
С.Б. и по право на заместване внуците си - деца на двете й починали дъщери, сред които и
ищецът И. К .Ч..
По делото пред първата инстанция е приета неоспорена от страните счетоводна
експертиза, от която с категоричност е установено, че по сметка в „Банка ДСК“ с титуляр
ответника С.Б. на 30.08.2018г. в деня на сделката е получена сума в размер на 102 239лв с
наредител/платец дружеството –купувач „Диас 2004“ООД с посочено основание „покупка
на земеделска земя“.Тази сума почти в пълен размер /102 235,64лв/ е била изтеглена на
части от ответника в брой и съответно са били удържани банкови такси, а на .
07.09.2018г. е закрита след като на ответника С.Б. е изплатен на каса остатъка на парична
наличност от 15,64лв. Категорично на следващо място от счетоводната експертиза е
установено, че от въпросната банкова сметка на ответника не са били извършвани преводи в
полза на ищеца, нито към други лица, суми са теглени само от банкомат /АТМ/ и на каса в
клон на банката. По делото не са представени доказателства от ответника, които да
удостоверяват извършени плащания в полза на ищеца за периода от сключване на сделката
до завеждане на исковата молба.
Пред първата инстанция като свидетел е разпитана св.Л.С. – фактическа партньорка на
ищеца, която съвсем последователно е възпроизвела известните й факти относно
договорките на страните. Тя не познава лично ответника – вуйчо на ищеца, но е запозната,
че последният е уведомил племенника си, че има купувач за земите и поискал от него да го
упълномощи да ги продаде както и другите наследници. Заедно с ищеца извадили
необходимите документи, включително и се снабдил с удостоверение за банкова сметка в
„Банка ДСК“. По-късно от справка разбрала, че земите са продадени и уведомила И., който
от своя страна в продължение на месеци не могъл да осъществи контакт с ответника, а
когато го открил последният го подвел, че тепърва ще сключва сделка. Правил опити и чрез
3
братовчед си /също упълномощил ответника/ за разрешаване на този въпрос, предоставил
сметка на близък на вуйчо си, но не получил плащане на дължимата му продажна цена.
При идентично установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че са
установени елементите от фактическия състав на чл.284 ЗЗД за уважаване на предпочетения
главен иск за реално изпълнение на задължение, произтичащо от мандатно правоотношение.
Няма спор, че ответникът е реализирал учредените му по силата на упълномощителна
сделка права, и че се е разпоредил от негово име и за негова сметка с притежаваните
идеални части от съсобствените недвижи имоти, като с тези си дейстивия, извършени в
рамките на представителната си власт, конклудентно е изразил воля, съвпадаща с тази на
упълномощителя и покриваща по съдържание договор за мандат. Напълно се споделят от
правна страна изводите на първата инстанция /в каквато насока е и съдебната практика в
цитираните решения по гр.д. № 1729/2015г. на ВКС, IV гр.с. и по гр.д. № 706/2017г. на ВКС
IV гр.с./, че наличието на мандатно правоотношение се установява както
от упълномощителната сделка, по силата на която ответникът е упълномощен да се
разпореди с притежаваните от ищеца идеални части от описаните в пълномощното имоти и
получи продажната цена, така и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена
продажбата, доколкото в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка
на упълномощителя. Възникването на облигационно правоотношение, имащо за предмет
неформален договор за пръчка се установява и от показанията на св.С., пресъздаваща
станалите й известни факти относно уговорките между страните, които показания правилно
са ценени като последователни, логични и подкрепени от всички обсъдени писмени
доказателства.
Категорично посредством неоспорената пред първата инстанция счетоводна
експертиза е установено, че от банковата сметка, по която купувачът е превел продажната
цена, няма извършени преводни нареждания по сметка на ищеца, и че сумите по нея са
изтеглени лично от ответника. Последният от своя страна не е ангажирал доказателства, че е
изпълнил отчетната сделка по мандатното правоотношение чрез превеждане в полза на
ищеца на припадащата му се част от продажната цена в размер на ½ или 51 119,50лв.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в
изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на
доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – полученото от трети лица
и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й. Когато договорът за
поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл. 284, ал.1 ЗЗД
довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният
разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на
поръчката.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба оплаквания против наличието
на материалните предпоставки по чл. 284, ал.2 ЗЗД за уважаване на главния осъдителен иск.
Доводите на ответника, че е правил постъпки да уведоми доверителя си и му даде сметка за
4
изпълнението на поръчката, но не е могъл заради липсата на посочена от него банкова
сметка и с това липсата на кредиторско съдействие освен, че фактически се опровергават от
събраните по делото доказателства, те се явяват и неотносими спора. Ако условно се приеме
за доказана кредиторската забава, длъжникът съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД се освобождава само
занапред от последиците на своята забава, но и не и от изпълняемостта на задължението по
договора и конкретно за прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка. В този
случай би настъпила една от уредените в чл.96 ЗЗД последици на забавата на кредитора –
освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, и по-конкретно – от
заплащане на законна лихва, тъй като престацията на длъжника е парична. В конкретния
случай законна лихва за забава е претендирана и присъдена от завеждане на исковата молба
/имаща характер на покана за изпълнение/, а не от по-ранния момент на връчване на
нотариалната покана на 15.04.2019г. Поради това неотносимо към спора и безпредметно се
явява обсъждане на редовността на връчването на нотариалната покана и дали е била
изпълнена процедурата по чл.47 ал.1 и 3 ГПК, за да пристъпи нотариусът към залепване на
уведомление.
Поради пълно съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само въззиваемия
–ищец, който е претендирал и доказал разноски в размер на 1015лв, представляващи внесен
депозит за възнаграждение на особения представител и те ще следва да се възложат в тежест
на жалбоподателя- ответник.
С оглед на изложеното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.09.2019г по гр.д. № 9184/2019г на Софийски градски
съд, I ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА С. Б. Б. ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к. ***, № 89, вх.А, ет.1, ап.2, и
за връчване на съдебни книжа чрез особен представител адв.Д. А. САк, гр.***, ул.***, № 20
офис 1 да заплати на И. К .Ч. ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к. ***, № 22, вх.5, ет.8,
ап.120 и съдебен адрес7 гр.***, ул.***, 28, офис 1 чрез адв. М.П. САК сумата от 1015лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6