Решение по дело №12456/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5158
Дата: 18 ноември 2013 г. (в сила от 18 март 2014 г.)
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20133110112456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2013 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 5158 ,                                18.11.2013 година,                      град В,

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                 СЕДМИ  СЪСТАВ

 

На шести ноември                                                            две хиляди и тринадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

 

            Секретар: В.Т.,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 12456 по описа за 2013 г. на ВРС,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск за увеличаване на издръжки, с правно основание чл.150 от СК.

Ищцата Г.С.С., действаща като майка и законен представител на малолетното си дете З.  с ЕГН-**********, твърди в исковата си молба, че по силата на решение постановено по гр.д. № 1132/2005г. на Варненски районен съд, ответника е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на по 50 лв., считано от 10.06.2005г. От тогава до сега твърди, че са се изменили значително обстоятелствата при които са били определени тези размери – детето е пораснали, ходи на училище и нуждата му от средства в тази връзка също са се повишили. Твърди, че бащата не проявява необходимата родителска заинтересованост по отношение на детето и всички грижи по неговото отглеждане и възпитание са полагани само от майката. Макар да работи, доходите които реализира не и позволяват да задоволява ежедневните му потребности в пълен обем. Освен това твърди, че определеният размер е под минимума на издръжките които се дължат, определен в чл.142 от СК.Предвид това, моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на издръжката за З. от 80лв. на 150лв., месечно. В съдебно заседание не се явява. Процесуалният й представител поддържа иска..Претендира разноски.

Ответникът, в предоставеният месечен срок е депозирал отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че има задължение за издръжка към още едно дете. Майката на второто му дете не работи и това налага той да се грижи и за нея. Излага съображения, че материалното му положение, не позволява да заплаща издръжка в размер по-висок от определения през 2005г. В съдебно заседание, не се явява. Процесуалният му представител поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Контролиращата страна – Дирекция”Социално подпомагане” гр.В е дала становище, че нуждите на детето З., налагат наличие на достатъчно финансови средства, дължими от двете страни. Считат, че задължението за издръжката на ответника към още едно дете и наложен запор на доходите му, не би следвало да са пречка за задоволяване на нуждите на З.. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна : От представените по делото удостоверения за раждане по безспорен начин се установи, че ищцата е майка, а ответника баща на детето З. Златинов М. с ЕГН-**********. От приложеното съдебно решение от 08.08.2005г. по гр.д.№ 1132 по описа за 2005г. на ВРС, е видно, че ответникът е осъден, му заплаща издръжка в размер на по 50лв., месечно,считано от 10.06.2005г. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. Приложено е Удостоверение изх.№ 4310/16.07.2013г. от  ІІІ ОУ „Ангел Кънчев” – в, от което се установява, че детето З. е ученик в І клас за учебната 2013/2014г. Приложена е медицинска документация – Епикризи от които се установява, че детето, често има здравословни проблеми, които са с моментен, а не хроничен характер. Представени са и фактури за закупуване канцеларски материали за детето, както и за платена такса за ползвани педагогически услуги  от З. в „Школа Клас” ЕООД.  От приложеното споразумение към трудов договор № 233/20.05.2013г. е видно, че майката работи, като личен асистент на непълно работно време 6 часа при 5 дневна работна седмица и получава месечно трудово възнаграждение от 360лв. Ищцата е представила справка за притежавани от ответника недвижими имоти, както и справка от търговския регистър, че бащата има регистрирана фирма.

Ответникът от своя страна представи доказателства - удостоверение за раждане на още едно дете –  М., род на 15.01.2009г., както и рецептурна книжка, на същото предвид констатирано хронично заболяване.  Във връзка с получавани от него месечни доходи, е представено удостоверение от „Стар пост” ООД, от което се установява, че  е реализира такива в размер на 1801.31лв. нетна сума за периода 01.03.2013г.-01.08.2013г. Има наложен запор върху трудовото възнаграждение по изп.д.№ 20138070400367 на ЧСИ Надежда Денчева с рег.№ 807, за задължения към „ „Райфайзен Банк България” ЕАД.

По делото бяха разпитани две групи свидетели, по искане на страните.

Св.на ищцата -св.Дяков, фактически съжител със сестрата на майката и св.Иванова – сестра на ищеца, се установи, че детето има различни интереси. Ходи на плуване, гимнастика, шах, уроци по математика, рисуване. Не му е известно какви суми се плащат за тези уроци, както и кой го води на тях. Заяви, че сестрата на Г., също й помага в издръжката на децата. Твърди, че ответникът не се интересува от детето и издръжката му, независимо че разполага с финансови доходи. Известно му е че има магазин, който е отдавал по наем и е реализирал месечен доход от 1500лв. Разговарял е с него по телефон и знае, че работи във фирма в София. Твърди, че притежава и апартамент във В.

Св.Иванова, заяви, че З. в момента ходи само на шах и уроци по математика. На тези уроци го води св.Дяков. Знае, че майка й получава заплата 300лв. Тъй като парите не им стигат, често взема заеми. Имат кола – малка Киа, с която майка й ходи на работа. Свидетелката не работи. Семейството живее в апартамент на баба й. Твърди, че ответника не се интересува от сина си. Епизодично му е заплащал издръжки и никога не го е търсил.

От показанията на св.Лозова – майка на фактическата съжителка на ответника, се установи, че семейството живее в апартамент на дъщеря й на ул.”Мир” 35. Не й е известно З. да притежава недвижими имоти или магазин във В. Твърди, че доходите които реализира са минимални и се налага тя всеки месец да им помага финансово, в рамките до сто лева. Даже когато З. е бил безработен, тя му е давала пари от пенсията си, за да плаща издръжка на първия си син.  внасяла  а зае дето  

Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита че те са заинтересовани от изхода на спора. Показанията им са противоречиви, объркани и предварително подготвени. Същите трудно отговаряха на конкретни въпроси, свързани с  факти от ежедневието на страните. Показанията им не кореспондират с представените по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното, от фактическа страна, съдът счита, че предявените иск за увеличения на издръжка е основателен. От определянето на издръжката, чието увеличение се иска, до завеждането на настоящия иск са изминали повече от 8 години, през които период е настъпила промяна на обстоятелствата при които е била определена. Детето е пораснало и нуждите му от средства са се увеличили. Като отчете икономическите, финансови и нормативни фактори за увеличаване на минималната работна заплата за страната на 310лв. във вр. с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, въз основа на които се определят размерите на необходимите издръжки, възрастта на детето и възможностите на родителите, счита, че общата месечна издръжка от която се нуждае детето З. е 260лв., месечно. В тази средства се включват нуждите му от храна, облекло, средства за културни и спортни мероприятия, лекарства от първа необходимост. От така определеният размер, половината – 130лв., следва да се поемат от бащата, а другата половина – 130лв. от майката. При определянето му съдът отчете обстоятелствата, че двамата родители работят, и реализират еднакви месечни доходи и имат задължения към други деца. Задълженията на бащата към трети лица, не влияят за безусловното му задължението за даване на издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Освен това се установи, че бащата реализира и странични доходи като отдава под наем помещение, които му позволяват да дава определения размер издръжка на З. от 130лв. месечно. Не се установи, да са налице обстоятелства налагащи определяне на по-висок размер издръжка за детето, поради което искът за сумата над 130лв., следва да се отхвърли като неоснователен 

            Върху така увеличеният размер на издръжката, ответникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 115.20лв.

            Ищцата е претендирала разноски и е представила списък за направени такива в размер на 313лв., включващи, изплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие и 13лв. за издаване на съдебни удостоверения. Съразмерно уважената част от иска, ответникът следва да заплати разноски на ищцата в размер на 270лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

            Съдът не следва да намаля адвокатския хонорар, тъй като с оглед характера на делото и проявената активността на процесуалния представител на ищеца по ангажиране на писмени и гласни доказателства, той не се явява прекомерен.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е    Ш     И     :

 

          ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, която З.М.П. с ЕГН-********** *** е осъдена да заплаща по силата на съдебно решение от 08.08.2005г. постановено по гр.д.№ 1132 по описа за 2005г. на ВРС на детето си З. Златинов М. с ЕГН-**********, действащ чрез своята майка и законна представителка Г.С.С., с ЕГН-**********, като ги увеличава от 50лв. на 130лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 23.07.2013г,. до настъпване на причини обуславящи нейното изменяване или прекратяване, на осн. чл.150 от СК, като в останалата част и до пълният претендирани размери от 150лв., отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА З.М.П. с ЕГН-********** ***, да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху така определената издръжка за детето, в размер на 115.20лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК

ОСЪЖДА З.М.П. с ЕГН-********** ***, да заплати на Г.С.С. с ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.В 9000, ул**, сумата от 185лв., представляваща разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от обявяването му страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :