Р Е Ш Е Н И Е
Номер 645 11.12.2018 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение,
ХХ състав
На 05.11.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 387 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК с материалноправно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
Предявени са
обективно и субективно съединени искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр.София, чрез пълномощника адв.Я.Д. от АК-София против
„ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.Владая № 4, А.К.М. с ЕГН ********** ***, „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4 и Д.Н.М. с ЕГН **********
*** по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца следните суми: 73 200 лв. главница по Договор за
банков кредит овърдрафт № 7от 08.06.2012 г., Анекс № 1/07.06.2013 г. , Анекс №
2/23.10.2013 г. и Анекс № 3/11.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането и сумата от 9064,25 лв. договорни
лихви за периода 25.02.2015 г.- 29.10.2015 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №
1462/2015 г. по описа на ПРС, ІІ гр. състав. Претендират се и разноски.
Ищецът
твърди, че на 08.06.2012 г. между „Уникредит Булбанк“ АД- кредитор и „ЛИОН
ИНВЕСТ ГРУП“ АД- като кредитополучател, А.К.М., „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД и Д.Н.М. - солидарни длъжници, е сключен
договор за банков кредит- овърдрафт № 7/08.06.2012 г. за сумата от 80 000
лв. със срок на погасяване на дълга до 08.6.2013 г. Договорът бил изменен с
Анекси от 07.06.2013 г., 23.10.2013 г. и от 11.11.2014 г., като срокът за
погасяване е продължен до 25.07.2016 г. Дължимите месечни вноски за периода
25.02.2015 г.- 25.07.2015 г. не били платени в срок от кредитополучателя.
Поради това, считано от 08.08.2015 г. дългът бил обявен за изцяло и предросчно
изискуем на осн.т.17.1 от Анекс № 3/12.03.2013 г. и чл.60, ал.2 от ЗКИ. До
длъжниците била изпратена нотариална покана с рег.№ 1871, том 1, акт 112 на
нотариус Г.Г.. НА 30.10.2015 Г. ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК, по
което било образувано ч.гр.д.№ 14162/2015 Г. на ПРС. По него съдът издал
Заповед за незабавно изпълнение № 7892/03.11.2015 г. и изпълнителен лист срещу
длъжниците „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД и А.К.М.. Тъй като липсвало произнасяне по
отношение на останалите длъжници- „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД и Д.Н.М., по молба на
ищеца за допълване на заповедта било постановено Определение № 12559/30.12.2015 г. за допълване на
заповедта за изпълнение № 7892/03.11.2015 г. и изпълнителен лист №
10129/04.11.2015 г. и съответно издаден изпълнителен лист срещу всички
длъжници. Поради постъпили възражения от всички длъжници срещу заповедта, на
заявителя били дадени указания за предявяване на иск по чл.415 ГПК със
съобщение, връчено на 11.05.2016 г. При тези обстоятелства ищецът е предявил
исковете по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията си.
Представени са доказателства.
Претендират се разноски.
Ответниците
са подали отговори на исковата молба в срока по чл.367, ал.2 ГПК , с които
оспорват исковете със следните възражения:
1.Вземанията
на ищеца били погасени на основание чл.107 ЗЗД, тъй като със сключването на
Анекс № 3/11.11.2014 г. каузалното правоотношение, обективирано в Договора за
банков кредит, е погасено и на негово място е възникнало различно
правоотношение. С Анекс № 2/23.10.2013 г. страните изрично заявили воля за
промяна на съществени елементи на задължението, да се преуреди изцяло
предходното облигационно отношение, като е променен видът на кредитния дълг –
от кредит овърдрафт в стандартен кредит с погасителен план и падеж.
2.
Вземанията не били изискуеми, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е
надлежно обявена. Нотариалната покана, с която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, изхожда от лице, за което липсват доказателства, че има
представителни права по отношение на ищеца /касае се за представителната власт
на Д.П. и К.И. по отношение на ищеца/. Доколкото липсвали такива доказателства
за представителната власт на посочените лица по отношение на ищеца, то и
ответниците - длъжници не били надлежно уведомени, че задължението е обявено за предсрочно
изискуемо.
При
сключването на Договора от 08.06.2012 г. , Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс №
3/11.11.2014 г. Банката използвала типови договори, изготвени предварително от
нея и ответниците не са имали възможността да вземат участие при изготвянето на
договора и формулирането на отделните клаузи, поради което се прави възражение
за нищожност на клаузите т.5.2, т.11.1.1.2, т.11.3 от Договор от 08.06.2013 г.
, Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. и чл.4.3 от Анекс 2/
23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл.4.3 от Анекс № 2 и Анекс № 3 при просрочие на лихва или главница и
лихва се начислявала върху наличния кредит едновременно с лихвата за редовен
дълг и лихва за просрочие в размер на 5%. Наред с дължимата по т.4.2 надбавка
за просрочие от 2% по силата на т.4.3 върху наличния кредит се начислявала
лихва за просрочие от 5% за всеки просрочен ден. По този начин се създавали предпоставки за
неравностойност на насрещните задължения
и се нарушавали добрите нрави, което обосновавало нищожност на договора
по отношение т.4.3 от Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. Твърди
се също, че в Договор от 08.06.2012 г. – чл.5.2 и Анекс №2 и 3 е уговорено
заплащането на комисионна от 1 % върху разликата от разрешения за усвояване кредит и фактическия дълг по
кредита за всеки ден от периода на усвояването. След като крайният срок за
усвояване на кредита е фиксиран – 07.06.2013 г., ответниците твърдят, че
неправилно се начислява и плаща през следващите години комисионни по т.5.2,
което нарушава добрите нрави и прави клаузата нищожна.
По
силата на т.11.3 от договора и анексите кредитополучателят заплащал комисионни
по кредита; на кредитора била дадена възможност за едностранна промяна на
първоначално уговорените размери на комисионните. По силата на чл.298, ал.1 ТЗ
клаузите от Общите условия ставали задължителни за другата страна в случай, че
тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и е знаела или е била длъжна да
ги знае и не ги оспори незабавно. В случая било необходимо да заяви писмено, че
ги приема, но това не е сторено, поради което с клаузата по т.11.3 се създава
неравновесие в престациите е тя се явява нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Същевременно
в т.11.1.1.2 от договора и анексите страните са уговорили промяна на размера на
лихвения процент и съответно промяна на анюитетните вноски; предвижда се
промяна на базовия лихвен процент при промяна в условията на финансовите пазари
или възникване на условия, които довеждат до повишаване на базовия лихвен
процент и в тези случаи Банката едностранно променя лихвения процент. С
посочената клауза се давало право на Банката едностранно да променя лихвения
процент, без да може кредитополучателя да влияе върху изменението, като
същевременно не се предвиждала клауза за намаляване на лихвения процент при
настъпването на такива промени. Ето защо считат, че клаузата по т.11.1.1.2
създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора и е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Заплатените от
ответниците лихви на основание т.11.1.1.2 били недължими.
В
тази връзка ответниците правят възражение за прихващане на платените лихви на
основание т.4.3 от Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. и
платените комисионни на осн.т.5.2 от договора и анексите. Възражението е
уточнено с допълнителна молба от 06.02.2017 г., с която е посочено, че се иска
прихващане със сумата от 11 047 лв., образувана по следния начин: по т.4.3 във връзка с клаузите от Раздел 11
„Лихви и комисионни“ от Анекс № 2 от 23.10.2013 г. и Анекс № 3 от 11.11.2014
г.- платени лихви на стойност 10 947 лв. и по т.5.2. във връзка с т.11.3
от Раздел 11 „Лихви и комисионни“, съдържащи се в договора и анексите във
вр.т.9.3 от ОУ- платени лихви на стойност 100 лв.
В писмените си отговори ответниците „Бене
консулт” ЕООД и Д.М. заявяват недопустимост на предявените искове, тъй като не
се ангажира тяхната отговорност с издадената по ч.гр.д. 14162/2015 г. Заповед
за незабавно изпълнение.
Ответникът
Д.М. възразява за неравноправност на клаузите по т.5.1, т.11.1.1.2 и т.11.3 от
Договор за кредит и Анекси № 2 и 3 и т.4.3 от Анекси 2 и 3 по смисъла на
чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.5, т.9, т.10 и т.12 ЗЗП ; заявено е, че
поради използването на типови договори кредитополучателят и солидарните
длъжници не са участвали в уговаряне на съдържанието на клаузите, Д.М. е
участвала при сключването на Договора за кредит като физическо лице и солидарен
длъжник и по отношение на нея договорът е потребителски и съответно
разполага с лични възражения, свързани с
правата на потребителя. Клаузите по т.11.1.12, т.5.2 и т.11.3 от Договора за
кредит и Анекси 2 и 3 и т.4.3 от Анекси 2 и 3 са неравноправни, тъй като са
уговорени във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между
правата и задълженията потребителя и търговеца, като са изложени и конкретни
основания за всяка клауза.
Ответниците
възразяват още за нищожност на клаузата по т.9.3 от Общите условия с аргумента,
че подлежат на връщане платените комисионни, а въведената с т.9.3 от Общите
условия забрана противоречи на добрите нрави.
С
постъпилата допълнителна искова молба се твърди, че лицето, подписало
нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост- адв.П. е надлежно
упълномощен от К.И., който от своя страна е пълномощник на законните
представители на банката.
Оспорват
се твърденията за новиране на задължението с аргумента, че в Анекс № 2 страните
са уговорили отношенията им да се регламентират
от договора, изменен с всички анекси. Твърди се, че са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането, както и че Банката има
възможност да променя едностранно лихвения процент, което не е в противоречие с
българското и европейското право, а и ответниците изрично са изразили съгласие
с така предвидената възможност.
С
постъпилия допълнителен отговор се поддържат въведените от ответниците
първоначални възражения.
При
условията на чл.226, ал.2 ГПК в процеса е конституирано „Агенция
за събиране на вземания „ ЕАД с ЕИК *********, гр.София като трето лице-помагач
на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД поради прехвърляне на спорното право с Договор
за целия от 06.11.2017 г. Третото лице поддържа становище за основателност на
исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Не е спорно по делото, а
и се установява от приложените в тази насока писмени доказателства, че по
заявление на «Уникредит Булбанк» АД е било образувано ч.гр.д.№ 14162/2015 г. по
описа на ПРС, по което е издадена Заповед № 7892/03.11.2015 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от
сметка на банката, срещу солидарните длъжници „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с ЕИК ********* и А.К.М. за
сумата от 73200 лв. главница по Договор за банков кредит-овърдрафт № 7/08.06.2013
г., Анекс № 2/23.10.2013 г. и Анекс № 3/11.11.2014 г., както и за сумата от
9064,25 лв. договорна лихва за периода 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда- 02.11.2015 г. до окончателното изплащане. Присъдени са направените
деловодни разноски от 1645,29 лв. заплатена ДТ и 2116,75 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.
Впоследствие , по молба на заявителя от 30.12.2015 г., е
постановено Определение № 12559/30.12.2015 г. по същото дело, с което е
допълнена Заповед № 7892/03.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, и е разпоредено и длъжниците «БЕНЕ КОНСУЛТ»
ЕООД с ЕИК ********* и Д.Н.М. да заплатят солидарно на кредитора «УниКредит
Булбанк»АД същите суми / 73200 лв. главница по Договора и Анексите, 9064,25 лв.
договорна лихва и разноските.
Издаден е нов
изпълнителен лист срещу всички солидарни длъжници съобразно допълването.
Не
се формира спор, че срещу заповедта са подадени възражения от всички длъжници и
на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1 ГПК, като исковата молба е
подадена в преклузивния срок по чл.415 ГПК.
Изложеното
дотук обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на исковете по чл.422 ГПК спрямо всички длъжници, вкл.и срещу тези, за които е допълнена заповедта.
Възраженията на последните относно постановяването на определението за допълване
на заповедта за изпълнение не се споделят от съда. Действително при
постановяването му е посочено като процесуално основание разпоредбата на чл.248 ГПК, касаеща изменение и допълване на съдебен акт в частта му за разноските .
Независимо от непрецизното посочване на правната квалификация, ясна и
недвусмислена е волята на съда за допълване на съдебния акт поради липса на
произнасяне в него по цялото искане на стрнаната / в случая поради липса на
произнасяне по отношение на двама от длъжниците, срещу които е било поискано издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заявлението по чл.417 ГПК/.
Следователно извън всякакво съмнение е, че определението е постановено на
осн.чл.250 ГПК.
Съдът
не споделя изразеното от ответниците становище, че молбата на заявителя за допълване
на заповедта е била подадена след изтичане на срока по чл.250, ал.1 ГПК,
респ.не са били налице предпоставките за постановяване на Определение №
12559/30.12.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1, изр.второ от ГПК,
молбата за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на
решението или от влизането му в сила. Който и от двата момента да се приеме за
меродавен, молбата на заявителя е подадена в срок, доколкото Заповедта за
изпълнение не се връчва на заявителя по арг.от чл.7, ал.2, във вр.чл.413 ГПК и
липсват данни по делото да е била връчена, а от друга страна не е влязла в сила
по арг.от чл.416 ГПК.
Извън
горните съждения, дори при положение, че е постановено допълване на ЗИ извън
процесуалните срокове за това, то при наличието на допълнената заповед, която е
възразена от длъжниците, правният интерес от иск по чл.422 ГПК е налице. Недопустимостта
на производството, образувано по искове за съществуване на вземането по заповед
за изпълнение, е обусловена или от липсата на подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение или оттеглянето му, в които случаи заповедта е влязла в сила /
чл.416 ГПК/, или от оттегляне или отказ от иска, предявен по реда на чл.422 ГПК,
в който случай заповедта се обезсилва, или при постигане на съдебна спогодба.
Тук не е налице нито една от изброените хипотези.
В
обобщение на изложеното, исковете против ответниците «БЕНЕ КОНСУЛТ» ЕООД и Д.М. са предявени при наличието на правен
интерес, обусловен от съществуваща в правния мир допълнена заповед за
изпълнение, възразена в срок от длъжниците.
Следователно
исковете подлежат на разглеждане по същество.
Не
се спори по делото, а и е документално установено, че на 08.06.2012 г. между
„Уникредит Булбанк“ АД като кредитор и отв.“ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД-
кредитополучател, А. К.М., „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД и Д.Н.М.- солидарни длъжници, е
сключен договор за банков кредит- овърдрафт № 7/08.06.2012 г., по който е
отпуснат и усвоен кредит в размер от 80 000 лева. Кредитът е усвоен
еднократно на , което се потвърждава и от изслушаната и приета ССЕ. Целта на
кредита е изрично вписан в т.3 от Договора и тя е за оборотни средства за
разплащания с доставчици.
В т.4.1. от договора страните са уговорили
възнаградителна лихва, като главницата да се олихвява с базов лихвен индекс, равен
на едномесечния SOFIBOR плюс
фиксирана надбавка в размер 10.733 %. Към датата на сключване на договора
приложимият размер на ГЛП за редовен дълг е 12 %. Уговорена е лихва за забава при
просрочена главница за времето на просрочието / т.4.2/, равна на годишния
лихвен процент към датата на просрочието по т.4.1. плюс
надбавка за просрочие в размер от 7%. Уговорена е в т.5.1.1 от договора еднократна
комисионна , начислявана и събирана при условията на т.9.2.1 от Общите условия,
в размер 1,5% върху разрешения кредит, равна на 1200 лв. В т.5.2 е предвидена комисионна за ангажимент,
начислявана и събирана при условията на т.9.3 от ОУ в размер на 1% годишно върху неусвоения размер
на кредита.
Срокът за издължаване на кредита е
08.06.2013 г./ т.7.1 от договора/.
Уговорено е плащането на лихвите
по редовния дълг да се извършва на падеж 20-то число на месеца / т.7.2/, а
лихвата по т.4.2 е незабавно изискуема / т.7.3/.
С Анекс № 1 от 07.06.2013 г.
страните са се споразумели за промяна на датата на падежа на кредита от
08.06.2013 г. на 08.07.2013 г.
С Анекс № 2 от 23.10.2013 г.
кредитът е преоформен в стандартен кредит с погасителен план и падеж на
25.07.2015 г. Уговорен е нов лихвен процент в размер на 11.224% за редовен дълг
/ възнаградителна лихва/. Променен е размера и на лихвения процент, който да се
начислява върху просрочена главница за срока на просрочието в размер на
приложимия към датата на просрочието ГЛП за редовен дълг по т.4.1. плюс
надбавка от 2%. Предвиден е за първи път фиксиран лихвен процент, начисляван
върху наличния кредит, при просрочие на лихви или главница и лихви,
едновременно с лихвата за редовен дълг,
в размер на 5% / т.4.3./. Погасяването на кредита е следвало да се
осъществи на вноски до 25-то число на месеца с 6 месечен гратисен период, както
следва: от 23.03.2014 г. до 25.12.2014
г.- 10 вноски по 2500 лв., от 25.01.2015 г. до 25.06.2015 г.- 6 вноски
по 4000 лв. и на 25.07.2015 г.- последна вноска от 31 000 лв.
Страните са сключили и Анекс № 3
от 11.11.2014 г., в който са приели, че към датата на анекса е погасена главница
в размер на 5900 лв. / т.2.3/ и че редовната главница към същата дата е в
размер от 74100 лв. / т.2.4./. Уговорено е тя да се погасява по нов погасителен
план: от датата на подписване на анекса до 25.01.2015 г.- 3 вноски по 300 лв.,
от 25.02.2015 г. до 25.12.2015 г. вкл.- 11 вноски по 1000 лв., от 25.01.2015 г.
до 25.06.2016 г.- 6 вноски по 2000 лв. и последна вноска на 25.07.2016 г. в
размер от 50 000 лв. Крайният срок на кредита се удължава с 12 месеца.
Уговорените до момента лихвени проценти не се променят.
Изслушаната по делото ССЕ, изцяло
кредитирана от съда като обоснована, е изследвала в детайли счетоводните
записвания в банката за периода от сключване на договора. Така вещото лице
установява, че за периода от 23.10.2013 г. до 11.11.2014 г. / датата на
последния анекс/ са извършени 3 вноски по главници: на 26.03.2014 г.- 2500 лв.,
на 13.05.2014 г.- 2500 лв. и на 11.11.2014 г.- 900 лв. След тази дата са
извършени плащания по главницата, както следва: на 12.12.2014 г.- 291,42 лв.,
на 15.12.2014 г.- 8,58 лв., на 08.01.2015 г.- 300 лв., на 24.01.2015 г.- 300 лв.
Констатирано е, че след тази дата не са извършвани плащания по кредита. Така
към 30.10.2015 г. са били неплатени шест вноски по 1000 лв., върху всяка от
които, считано от нейния падеж, са начислявани лихви върху просрочена главница
за периода . По счетоводни данни размерът на дълга по кредита е, както следва:
73200 лв. / неплатените на падеж 6 вноски по 1000 лв. плюс предсрочно изискуемата
главница от 67200 лв./, договорна / възнаградителна/ лихва в размер на 4207,44
лв., лихва върху просрочена главница в размер на 2345,65 лв. и наказателна
лихва в размер на 2511,17 лв. или лихви по договора в общ размер от 9064,25 лв.
Доказателства по делото за изпълнение
на задълженията на кредитополучателя в периода след 24.01.2015 г. не са
ангажирани, а и липсват твърдения в тази насока.
С нотариална покана рег.№ 1871/02.10.2015
г. по описа на нотариус В.Б. с район на действие ПРС, ищецът е поканил кредитополучателя
и солидарните длъжници, в 7-дневен срок от получаване на поканата доброволно да
погасят всичките си задължения, посочени в размер от 73200 лв. главница и
6133,95 лв. лихви. В поканата се съдържа волеизявление, че кредита е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем. Поканата е подписана от адв.Д.П.- управител на Адвокатско дружество „Д.
и П.“, преупълномощен от К.Г.И., в качеството му на пълномощник на законните
представители на банката. Приложено е по делото пълномощно / л.162 / с
нотариална заверка на подписите рег.№ 3949/11.01.2012 г.. и нотариална заверка
на съдържанието рег.№ 3950/11.10.2012 г. по описа на нотариус П.Т. с район на
действие СРС, удостоверяващо представителната власт на лицето К.И., както и
пълномощно / л.164/, с което последният упълномощава Адвокатското дружество „Д.
и П.“. Последното е без дата и за първи път е представено с допълнителната
искова молба на 26.08.2016 г.
Съгласно извършеното нотариално
удостоверяване и представените разписки за връчване, нотариалната покана е
получена на 06.10.2015 г. от А.М. лично и в качеството й на представляващ търговските
дружества „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД и „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД , както и лично от Д.Н.М.
на същата дата.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключения договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. Банката-
кредитодател е изпълнила основното си задължение по него- да предостави
заемната сума на кредитополучателя, за което спор по делото не се формира. От
своя страна кредитополучателят, както и останалите солидарни длъжници, не са
изпълнявали точно задължението за погасяване на кредита съобразно уговорения
погасителен план в последния Анекс № 3/11.11.2014 г., като пълно неизпълнение е
налице за периода след
24.01.2015г.
Неоснователно
е възражението за погасяване на задължението по сключения Договор за банков
кредит – овърдрафт от 08.06.2012 г. на осн.чл.107 ЗЗД чрез новиране на
задължението със сключване на Анекс № 2/23.10.2013 г.
За да е налице обективна новация, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно
възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение,
като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за
новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството
си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до
предмета на задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си -
например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи, или по
каузата си - например дължима цена по договор за продажба да се оформи като
заем. Поради това няма новация, ако страните в
рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните
вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй
като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в
основанието. Преструктурирането на дълга по отношение на промяната в размера на
дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на задължението и тяхната
промяна не внася никакво съществено изменение в старото облигационно отношение.
Новационното намерение /animus novandi/ трябва да бъде изрично и недвусмислено
изразено, да се установява от договора, а не да се предполага.
В случая с Анекс № 2/23.10.2013 г.
страните не са внесли промяна
в основанието или предмета на задължението – то си остава задължение по договор за паричен заем
/банков кредит/, като измененията касаят несъществените елементи на
правоотношението- срок за издължаване, размер на вноските и на лихвата.
От така изложеното произтича и категоричен
извод за липса на изразена воля на страните за погасяване на породените от
договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно
по основание или предмет, което да дава основание да се приеме, че е налице
обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД като основание за отпадане на задължението на ответниците, възникнало в полза на банката по силата
на сключен между страните по спора договор.
Относно
обявяването на предсрочната изискуемост.
Установено е по делото
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за периода след 24.01.2015
г., като към датата на отправяне на нотариалната покана са били неплатени
изцяло 7 месечни вноски съобразно погасителния план, действал между страните
съгласно Анекс № 4/11.11.2014 г. Следователно, налице е обективният елемент от
фактическия състав на чл.60, ал.2 ЗКИ. Съдът приема, че обявяването /
субективният елемент/ е осъществено редовно с връчване на нотариалната покана.
Възражението на ответниците в тази връзка е, че волеизявлението е направено от
лице без представителна власт по отношение на банката. Принципно на липса на
представителна власт може да се позове само представлявания / арг.от чл.42,
ал.2 ЗЗД/, но не и третото лице. Независимо от това, тъй като възражението е
въведено, ще се разгледа от съда.
Волеизявлението
за предсрочна изискуемост на кредита, с което ищецът упражнява свое
потестативно / преобразуващо/ право, с което внася промяна в съществуващото
правоотношение, е отправено от пълномощник адв.П.- управител на Адвокатското
дружество, което е упълномощено от лицето К.И.. Последният се легитимира като
представител на банката по силата на представеното нотариално заверено
пълномощно. За упълномощаването на Адвокатското дружество от И. е представено
пълномощно едва с допълнителната искова молба и доколкото същото е без дата,
ответниците поддържат, че не е било налице упълномощаване към датата на изпращане
на нотариалната покана. С оглед това оспорване и липсата на други
доказателства, изводът е за липса представителна власт на пълномощника,
отправил волеизявлението от името на банката. Банката е търговец по смисъла на чл. 1, ал.1, т.7 от ТЗ. По силата на чл. 286, ал.2 вр. чл. 1, ал.1, т.7 вр. чл. 430 ТЗ договорът за банков кредит е търговска сделка. Поради
това в случая е приложима презумпцията на чл. 301 ТЗ,която може да бъде оборена от търговеца. За разлика от принципа на гражданското право,
инкорпориран в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, който предвижда, че договорът, сключен без представителна власт, има действие за
лицето, от името на което е договаряно, само ако бъде потвърден, при
търговските сделки е налице специалното правило на чл. 301 от ТЗ, според което се счита, че търговецът потвърждава
действията, извършени без представителна власт,
ако не се противопостави веднага след узнаването им. Противопоставяне би било
необходимо и при узнаване на
факти за извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че
същите са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по измененото правоотношение /в случая - на лишаването на длъжника от
преимуществото на разсрочено плащане на кредита/.
Съдът приема, че действията на банката след изпращане на нотариалната покана- предявено заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, в което се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост именно с връчване на коментираната нотариална
покана, предяването на настоящия иск, сочат на липсата на противопоставяне от страна на търговеца на
извършените от негово име действия без
представителна власт и те се смятат потвърдени от момента на извършването им.
В
обобщение на изложеното дотук, изводът е, че са налице условията на чл.60, ал.2
ЗКИ и кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с което длъжниците са загубили
преимуществото на разсроченото връщане на заема.
Следващото
възражение на ответниците е относно недействителността на отделни клаузи от
договора и анексите- поради накърняване на добрите нрави и поради тяхната
неравноправност / по отношение на длъжника Д.Н.М./.
В пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП е дадена дефиниция за
потребител-всяко физическо лице,което ползва услуги, които не са предназначени
за извършването на търговска или професионална дейност, а т.12 определя кои са
финансовите услуги-всички услуги, свързани с банковата дейност и кредитирането.
Видно от
вписванията в Търговския регистър, физическото лице- солидарен длъжник Д.Н.М. е
член на Съвета на директорите на дружеството – кредитополучател „ЛИОН ИНВЕСТ
ГРУП“ АД, считано от 25.01.2012 г. , вкл. към момента на сключване на процесния
договор за банков кредит. Съобразно конкретната цел за сключването му- за оборотни средства за разплащания с
доставчици, се налага извод, че ползваната услуга е за извършването на
търговска дейност и длъжникът Д.М. няма качеството на потребител по смисъла на
цитираната норма от ДР към ЗЗП, поради което не се ползва от защитата,
предоставена с този закон. От казаното следва, че на обсъждане подлежат
възраженията на ответниците само относно нищожността на клаузите на общото
основание по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави.
Доводите в тази насока са за обективна неравностойност на насрещните
задължения, тъй като се касае за неморално висок размер на обезщетение,
уговорено с т.4.3 от Анексите.
Лихвите в чл.4.2 от договора и анексите,
както и в чл. 4.3 от последните два анекса се
отнасят при наличие на забава от страна на кредитополучателя, т.е. при негово
неизпълнение на договорно задължение и са т.нар. санкциониращи лихви. Имат
договорен наказателен характер и тъй като са предварително уговорени, и
неустоичен характер. Уговарянето на наказателната лихва представлява
договорна неустойка за забавено изпълнение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Начинът за изчисляването й - определяем като
увеличен размер на договорната възнаградителна лихва, не е забранен от закона.
Съгласно чл. 309 от ТЗ между търговци
не може да се възразява за прекомерност на размера на неустойката и тя да се
намалява, поради което доводи за прекомерност на
размера са неоснователни.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, защото още при сключване на договора, съобразно
уговорения размер на заемните средства и възнаградителната лихва, може да се
изчисли и да се прецени размера на обезщетението при забава на плащането и да
се види, че към този момент клаузата не цели неоснователно разместване на блага
и неоснователно обогатяване. Договорната неустойка за забавено изпълнение
кореспондира на начина, по който се изчислява лихва при забава по чл. 86 от ЗЗД - надбавката от 10 пункта е съобразена с определяне
размера на законната лихва при забава от МС. За това няма противоречие с
добрите нрави. Отделно от заключението на вещото лице се доказва, че полученият
размер на наказателната лихва в резултат на така уговореното е разумен, не води
на практика до несъразмерност на престациите и неоснователно обогатяване на
кредитора.
Ответниците
възразяват за нищожност и на клаузата за заплащане на комисионна на банката по т.5.2, както и за възможността за едностранно
изменение на размера лихвата и на комисионната от страна на банката- също като
накърняващи добрите нрави в отношенията между търговците . Не се установи по
делото за е начислявана комисионна по т.5.2 от договора след момента на
усвояването на кредита, нито че такава се претендира. Действително е предвидено
право на банката да променя едностранно лихвения процент при условията,
посочени в договора и анексите. От заключението на ССЕ се установява, че
промяна в лихвения процент е настъпвала поради изменение на базовия лихвен
индекс, но не е предприемано от кредитора с оглед другите предвидени условия,
напр.промяна на пазарните условия, което условие принципно следва да се
възприеме като неясно. Затова действителността на тези клаузи е без значение за
спора, тъй като те не са прилагани в отношенията между страните.
В обобщение на
изложеното, съдът приема, че
както договорът, така и анексите са сключени при действителна воля, клаузите не
противоречат на императивни законови норми и на добрите нрави между търговците и обвързват страните. Предявените искове се явяват
основателни и доказани по размер от приетата ССЕ, поради което ще се уважат.
Възражението за
прихващане, заявено от ответниците, ще се остави без уважение с оглед извода за
неоснователност на възражението им за нищожност на клаузите, въз основа на
които са платени сумите, с които се иска прихващане.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от 1645,29 лв. внесена ДТ и 2116,75 лв. платено адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и 1645,29 лв. довнесена ДТ , 400 лв. депозит за вещо лице и 3597,52 лв. платено адвокатско възнаграждение в исковото производство. Възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за исковото производство, е неоснователно. Размерът е съответен на фактическата и правна сложност на спора и продължителността на неговото разглеждане- в общо 11 открити съдебни заседания. Мотивиран от гореизложеното, Съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4, А.К.М. с ЕГН ********** ***,
„БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.Владая № 4 и Д.Н.М. с ЕГН ********** *** дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Света Неделя № 7
следните суми: 73 200 лв. главница по Договор за банков кредит овърдрафт №
7от 08.06.2012 г., Анекс № 1/07.06.2013 г. , Анекс № 2/23.10.2013 г. и Анекс №
3/11.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015 г. до
изплащане на вземането и сумата от 9064,25 лв. договорни лихви за периода 25.02.2015
г.- 29.10.2015 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 14162/2015 г. по описа
на ПРС, ІІ гр. Състав, допълнена с Определение № 12559/30.10.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответниците „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4, А.К.М.
с ЕГН ********** ***, „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4 и Д.Н.М. с ЕГН ********** *** за
прихващане с насрещното им вземане за връщане на платени лихви по т.4.3 в
размер от 10947 лв. и комисионна по т.5.2 в размер на 100 лв., като получени от
банката въз основа на нищожни клаузи.
ОСЪЖДА „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4, А.К.М. с ЕГН ********** ***, „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4 и Д.Н.М. с ЕГН ********** *** дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ ад с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Света Неделя № 7 сумата от 3762,04 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 14162/2015 г. на ПРС и сумата от 5642,81 лв. деловодни разноски в настоящото производство. Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с ЕИК *********, гр.София като трето лице-помагач на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД. Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: