Р Е
Ш Е Н
И Е № …..
Гр. София, 11.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 2124 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 486932/12.09.2018 г. на СРС, 43 с
- в, по гр. д. № 9238/2014 г. П.Г.Г., с ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на С.А.П., с ЕГН: *********, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД сума 6 300 лв., наем
за периода от м. 04.2013 г. до м. 01.2014 г., съгласно договор от 28.11.2012
г., на основание чл. 232, ал. 2, предл.
2 ЗЗД - сумата 1 325 лв. - консумативни разходи за топлинна енергия за
периода от м. 12.2012 г. до м. 01.2014 г. за ползване на имота, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
сумата 5 684 лв. - обезщетение за имуществени вреди, настъпили по
време на действието на договор за наем от 28.11.2012 г., описани в констативен
протокол от 03.02.2014 г., както и на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД сумата 42 лв. - разходи
за нотариална покана, ведно със
законната лихва върху всички главници от
21.02.2014 г. (подаване на исковата молба) до окончателното им изплащане. Ответницата е осъдена и за разноски в
производството
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответницата П.Г.Г., чрез особения й представител,
в която се излагат
бланкетни съображения за незаконосъобразност.
Поддържа се, че в първоинстанционното производство ищецът не е провел доказване
на сключването на договора за наем от ответницата, посредством пълномощник,
понеже пълномощното е оспорено. Не е установена волята на ответницата и от там
не може да се приеме, че тя е задължена по договора за наем с ищеца. Поддържа
се, че претенциите са недоказани и неоснователни. Моли да се отмени решението,
а исковете да се отхвърлят изцяло.
Въззиваемата страна С.А.П. - ищец в
производството, чрез представителя си, оспорва жалбата в срока по чл. 263 ГПК в
писмен отговор. Поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и
законосъобразно. От доказателствата се установява, че ответницата е сключила
договор за наем с ищеца, ползвала е имота, заплащала е наем до м. 03.2013 г.,
но не е заплащала консумативи, както и наем след тази дата до 03.02.2014 г.,
когато ключовете са върнати на ищеца съгласно констативен протокол. Договорът
за наем е прекратен с нотариална покана, изпратена до ответницата, като при
предаване на ключовете на имота са констатирани множество щети. Вредите
нанесени на имота са установени и от приетата пред СРС СТЕ. Поддържа се още, че
СПЕ е установила непротиворечиво, че подписа върху пълномощното от 01.12.2012
г. за упълномощител, въз основа на което е сключен договора, принадлежи на
ответницата П.Г.. Установено а освен това, че наемодателят е заплатил разходи
за консумативи за имота за исковия период, които претендира да му бъдат
възстановени. Ответницата не е направила оспорвания в производството на
установените с доказателствата факти, поради което всички искове са доказани по
основание и размер. Моли да се потвърди
решението изцяло. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно
списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
В оспореното решение СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2,
пр.1 и пр. 2 ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД - за заплащане на наем и консумативни разноски за имот, обезщетение
за вреди и разходи във връзка с прекратяване на договора за наем.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК по
реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо постановено. По законосъобразността на решението съдът е
ограничен до релевираните възраженията във въззивна жалба, като служебно следи
за прилагане на императивните материалноправни норми и без довод.
В случая решението е валидно и допустимо. При
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.
Решението е постановено след обсъждане на всички
събрани от СРС доказателства, при изцяло изяснена от този съд фактическа
обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, като
препраща към нея, с оглед възможността уредена в чл. 272 ГПК.
В съответствие с материалния закон СРС е приел, че основателността
на предявените искове е поставена в зависимост от пълното и главно доказване от
ищеца, по правилата на чл. 154 ГПК, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за наем на имот, в чието съдържание са включени
задължения за заплащане на наемна цена и на консумативни разходи, както и че
имота е предоставен на ответницата за ползване и в резултат от ползването
ищецът е претърпял вреди.
Основателно и като е съобразил в цялост представените пред
него доказателства СРС е приел, че по делото е установено, че страните са
обвързани от договорно отношение за наем на имота – апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „*********и паркомясто, за срок от 12 месеца, считано от
29.11.2012 г., срещу задължение на наемателя да заплаща месечна наемна цена в
размер на 630 лв. от 29 - то до 5 - то число на текущия месец, както и
консумативни разноски – чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 9 от договора.
Договорът е подписан от името на ответницата от
пълномощник, за което е представено пълномощното от 01.12.2012 г. От него се
установява, че П.Г.Г., е упълномощила Н.Т.Н., с правата да я представлява пред
собственика/ците на недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. София,
улица „Любен ********, като подпише от нейно име и за нейна сметка Договор за
наем за описания имот, заедно с паркомясто към него, при условия и цени,
предварително договорени между наемодателите и наемателя.
Относно оспорване автентичността на подписа върху
пълномощното, от неоспореното заключение на СПЕ прието пред СРС е установено
непротиворечиво, че подписът, положен върху пълномощното от 01.12.2012 г., изхожда
от лицето, което е посочено като негов автор – ответницата П.Г.Г. - наемател по процесния договор за
наем.
Предвид проведеното в процеса доказване автентичността
на пълномощното СРС основателно е приел, че то е документ годен да учреди
представителна власт и договорът за наем е валидно сключен от името на
ответницата като наемател, чрез пълномощника й.
От обсъдените от СРС писмени и гласни
доказателства е установено непротиворечиво, че ползването на процесния имот е
предоставено от наемодателя на наемателя, като наемното правоотношение е
съществувало през целия исков период и е продължило и след срока на договора –
чл. 236, ал. 1 ЗЗД.
Установено е освен това, че с
нотариална покана от 19.12.2013 г., връчена на ответницата по реда на чл. 47,
ал. 1. ал. 5 ГПК, ищецът е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора за наем, считано от 20.01.2014 г., като е поканил наемателката в
нотариалната кантора на нотариус Цветанка Симеонова за доброволно уреждане
погасяване на дължимите суми за наем и консумативи в общ размер на 6 077 лв. и
за уточняване на дата и час за предаване на ключовете от имота и установяване
състоянието му в присъствие на оценител и подписване на приемо - предавателен
протокол.
Според констативен протокол от
23.01.2014 г. на нотариус Цветанка Симеонова, на посочената дата ответницата
или неин представител не са се явили в кантората на нотариуса. С фактура от
същата дата е установено, че за изготвяне на преписи от документи и
удостоверяване явяването на ответницата ищецът е заплатил сума от 42 лв.
От констативен протокол от 03.02.2014 год., се
установява, че на посочената дата, в присъствието на К.К.-Б.- брокер на
недвижими имоти и С. Енев - председател на домсъвета, ответницата,
представлявана отН.Н., е върнала ключовете от имота, като в протокола са
описани подробно констатираните в имота повреди и щети.
Според заключението на приетата пред СРС СТЕ, по пера
и средни пазарни цени, общата средна стойност на вредите в имота е в размер на 5
684, 88 лв.
По исковете по чл. 233, ал. 2, предл. 1 и 2 ЗЗД - за
заплащане на наем за периода м. 04.2013 г. до м. 01.2014 г. и консумативи за
имота за периода м. 12.2012 г. до м. 01.2014 г., въззивният съд споделя
изводите на СРС, че съгласно нормата на чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр.
с чл. 236, ал. 1 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена, както и
разходите, свързани с ползването на вещта - консумативите за имота през периода на
ползването му. Такава уговорка се съдържа изрично и в договора за наем - чл. 5,
ал. 9.
Доколкото в договора е уговорена наемна цена от 630
лв. на месец, за периода на ползване на имота от м. 04.2013 г. до м. 01.2014 г.
общо 10 месеца, задълженията за наем, определени от съда на основание чл. 162 ГПК, възлизат на 6 300 лв. (10 м. х 630 лв.).
Тъй като ответницата не твърди, а и не ангажира
доказателства за заплащане на този наем, основателно искът за сумата от 6 300
лв. е приет за доказан от СРС с атакуваното решение.
Относно консумативните разходи, пред СРС са
представени доказателства, че те за заплатени от ищеца. От разписка от
„Изипей" АД се установява, че е заплатена сума от 1 325, 04 лв. за периода
от м. 12.2012 г. до м. 01.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******
чиито титуляр на абонатния номер е ищеца С.П..
Предвид проведеното доказване обосновано СРС е приел,
че за ответницата са възникнали задължения за заплащане както на неплатения
наем за установения период на ползване на имота от 6 300 лв., така и на
незаплатените консумативни разходи в общ размер от 1 325 лв. за исковите
периоди и претенциите са изцяло основателни.
Въпреки липсата на доводи в жалбата, за пълнота на
изложението следва да се посочи, че СРС законосъобразно е приел за
неоснователно възражението за погасяване по давност на претенциите за наем и
консумативи.
Вземанията за наем и консумативни разноски са
периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, която тече от момента на изискуемостта на вземанията (арг. от чл.
114, ал. 1 ЗЗД). При срочните задължения това е деня на падежа им.
Задълженията на ответницата за наем и за консумативни
разходи са възникнали като срочни - плащането е трябвало да се извърши до 5-то
число на текущия месец. От датата на подаване на исковата молба – 21.02.2014 г.
до срока на първите задължения за наем и консумативи – на 06.04.2013 год.,
съотв. от м. 01.2013 г. когато изтича срокът за заплащане на наемната вноска и
консумативни разходи за първия месец от исковия период, не са изтекли 3 години.
Поради това основателно СРС е приел, че вземанията на ищеца за тези главници не са погасени по давност.
По исковете по чл. 233, ал. 1. изр. 2 ЗЗД и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД - за
обезщетение за причинени вреди на наемодателя, съдът намира следното :
Понеже във
въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания по отношение на
присъдените суми за обезщетение за вредите в имота, по аргумент от чл. 269,
изр. 2 ГПК, съдът намира, че решението на СРС е законосъобразно постановено и в
тази част.
Само за пълнота
на изложението следва да се посочи, че основателно СРС е приложил разпоредбата
на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, в която е
предвидено, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той
не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото
домакинство или от неговите пренаематели.
Както си посочи, в производството е установено, че до
момента на прекратяване на наемното правоотношение процесният имот е ползван от
ответницата наемател. При липса на доказване на противното, по аргумент от чл.
233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, СРС основателно е приел, че вещта е предадена на наемателя
в добро състояние.
От друга страна от съвкупната преценка на гласните
доказателства, чрез разпита на свидетелката К.С.К.- Б., писмените такива -
протокола за предаване на имота от 03.02.2014 г. и заключението на СТЕ се установява,
че на имота са причинени твърдените от ищеца вреди, описани в констативния
протокол от 03.02.2014 г. Според експертизата вредите по средната им пазарна
стойност към момента на връщане на наетия имот възлизат на сума в размер на 5 684,
88 лв., поради което основателно искът е приет за доказан до пълния предявен
размер от 5 684 лв.
Съгласно практиката на съдилищата, претърпените загуби представляват
реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване актива на имуществото на
кредитора. В
съответствие с тази практика и с материалния закон (чл. 82 ЗЗД) СРС е приел, че
отговорността на ответника се измерва с действително претърпените от кредитора
– наемодател вреди, като обезщетението трябва да съответства на сумата, която
увреденият ще изразходи, за да ги възстанови.
Същите изводи се отнасят и до претенцията за заплащане
на сумата от 42 лв. - разходи във връзка с прекратяване на договор. Тази вреда
също е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното
задължение на ответницата да заплати дължимата наемна цена и консумативни
разходи.
Доколкото решаващите
изводи на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон и следва да се потвърди изцяло. Същият
извод се налага и в частта по присъдените разноски в полза на ищеца.
По
разноските пред СГС : Съобразно
изхода от спора, право на разноски пред въззивната инстанция има ищеца -
въззиваема страна. В негова полза и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът
присъжда разноски за адвокат в размер на 1 600 лв., за които има данни, че
са реално заплатени в производството. До приключване на устните състезания
особеният представител на ответницата не е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Доколкото съдът е пропуснал да задължи ищеца да
заплати разноски в полза на особения представител на ответницата за въззивното
производство по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК преди приключване на устните
състезания и предвид изхода от спора, тези разноски, в размер на 300 лв., следва
да се заплатят от бюджета на съда в полза на особения представител на
ответницата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 77 ГПК ответницата,
която е загубила правния спор, следва да бъда осъдена да ги възстанови по
сметка на СГС.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 486932/12.09.2018
г. на СРС, 43 с - в, по гр. д. № 9238/2014
г., с което П.Г.Г., с ЕГН: **********, е осъдена да заплати на С.А.П., с ЕГН: *********,
на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД сума 6 300 лв. - наем за периода от м. 04.2013 г. до м. 01.2014
г. по договор от 28.11.2012 г., на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД - сумата 1 325 лв.,
представляваща консумативни разходи за топлинна енергия за периода от м. 12.2012
г. до м. 01.2014 г. за ползване на имота по договор за наем от 28.11.2012 г., на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
сумата 5 684 лв. - обезщетение за имуществени вреди, настъпили по
време на действието на договора за наем от 28.11.2012 г., описани в констативен
протокол от 03.02.2014 г., както и на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД сумата 42 лв. - разходи
за нотариална покана, ведно със
законната лихва върху всички главници от
21.02.2014 г. (подаване на исковата молба) до окончателното им изплащане, както и разноски в производството.
ОСЪЖДА П.Г.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с
адрес на особения представител : гр.
София, ж. к. „*********ет. 1, ап. 2, чрез адв. Ил. И., да заплати на С.А.П.,
с ЕГН: **********,***, к. 241, чрез адв. М. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на
1 600 лв.
ОСЪЖДА П.Г.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с
адрес на особения си представител : гр. София, ж. к. „*********ет. 1, ап. 2,
чрез адв. Ил. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 77 ЗЗД, да
заплати по сметка на СГС разноски за особен представител в размер на 300 лв. за
въззивното производство.
На адвокат И.Ц.И. от САК, особен представител на ответницата
П.Г.Г., да се изплати възнаграждение в размер на 300 лв. от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, само в частите, в които са уважени исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за сумата от
6 300 лв., наемна цена за периода от м. 04.2013 г. до м. 01.2014 г., както
и в частта по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – за сумата 5 684 лв., обезщетение за имуществени вреди по време на
действието на договор за наем от 28.11.2012 г., описани в констативен протокол
от 03.02.2014 г., на основание чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване в останалата част, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.