Решение по дело №232/2019 на Апелативен съд - Бургас

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№196                                 ….17.01.2020год.                        гр.Бургас                                         

 

В       И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А

                                                       

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                  наказателно отделение                                                                                        

На осемнадесети ноември                                                  2019 година

в публично заседание в  следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦОЛОВА

                      ПЕПА ЧИЛИКОВА

                                                                                                       

Секретар: Петя Ефтимова

Прокурор: Георги Ханджиев

Като разгледа докладваното от съдията Вълкова

ВНОХ дело № 232 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 149/21.05.2019г., постановена по НОХД № 1087/2018г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Д. К. М., роден на .. в гр. Б., област Пл., българин, български гражданин, с висше образование, женен, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „Н“, № ., неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.10.2016 год., около 15.00 -15.10 часа в общ. К., област Б. , на Автомагистрала „Т“ км 324+500 м по посока на движение от гр. С. към гр. Б., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Д“ модел „Г“ с peг. № Р* нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.58, т.2, предл. второ от ЗДвП: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 2. да се движи назад“, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Ж. ва, ЕГН: **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. с чл.58, т.2, предл. второ от ЗДвП вр. с чл. 54 от НК, му наложил наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл.343г във връзка с чл.37, т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия М. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На последно място, с присъдата подсъдимият Д. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 776.71 лева в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Б. , както и сума в размер на 862.40 лева, която да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Б.

Недоволен от така постановената присъда адвокат Р. от АК – П., в качеството си на защитник на подсъдимия Д. , я оспорва в срок с въззивна жалба, в която са изложени съображения за необоснованост, незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложените наказания. Моли съдът да отмени атакуваната осъдителна присъда, алтернативно да я измени с определяне на наказание лишаване от свобода в по-нисък размер с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. В допълнително писмено изложение към жалбата защитникът на подсъдимия М. адв. Р. излага доводи, че постановената от БОС присъда е явно несправедлива и не съответства на целите на наказанието според чл.36, ал.1 от НК, които подкрепя с конкретни факти и възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил Ф. П. – свидетеля Ж. , който според защитата е допуснал грубо нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят – защитник адвокат Р. от АК – П. и подсъдимият Д. се явяват лично. Поддържат въззивната жалба и допълнителното писмено изложение към нея, като в съдебните прения защитникът отново изтъква, че по делото са налице данни за съпричиняване от страна на свидетеля Ж. поради непроследяване на пътната обстановка. Според подсъдимия пострадалият Ж. в е бил заспал зад волана. Счита, че неправилно като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е прието съдебното му минало, въпреки че последният е реабилитиран за извършеното от него преди тридесет години деяние. Като смекчаващи обстоятелства сочи, че подсъдимият е баща на две малки деца, има проспериращ бизнес и имоти, а така наложеното наказание лишаване от свобода ще навреди на семейството му и на управлявания от него бизнес. Счита, че определеното наказание е несправедливо завишено.

В личната си защитна позиция подсъдимият М. изразява съжаление за случилото се. Твърди, че детето му е заплакало в колата и обстановката е била нетърпима, което му е попречило да вземе адекватно решение. Счита, че водачът на другото МПС, участвало в катастрофата – свидетелят Ж. е бил заспал зад волана, поради което не е реагирал на възникналата опасност своевременно. Не оспорва вината си, но счита, че неотчитането на вината на другия водач е довело до налагането на завишено наказание.

В последната си дума подсъдимият М. моли изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено , за да може да полага грижи за двете си деца.

Представителят на Б. апелативна п. пледира за потвърждаване на присъдата като обоснована, правилна и законосъобразна. Според прокурора, първоинстанционният съд много добре е изяснил фактологията по конкретния случай, а в мотивите към присъдата е направил адекватен анализ на доказателствата и е отговорил на всички възражения на страните. Относно наложените на подсъдимия наказания прокурорът счита, че съдът е обсъдил всички факти по делото, като правилно е отчел високата степен на обществена опасност на деянието. Правилно е взел предвид изключително грубото нарушение на правилата за движение по пътищата – движение назад в активна лента на магистралата, където максималната разрешена скорост е 140 км/час, като подсъдимият е създал опасност за всички движещи се след него автомобили. Прокурорът счита, че правилно БОС е определил момента, в който лекият автомобил „Ч“ е станал опасност на пътя за лекия автомобил „Ф“ и че същият е попадал в опасната му зона на спиране съгласно заключенията на вещото лице С. по назначените автотехническите експертизи и разясненията му пред въззивната инстанция, поради което се присъединява към изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване. Прокурорът счита, че при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и като намира обжалваната присъда за обоснована и законосъобразна, предлага да бъде потвърдена изцяло, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция се явяват частните обвинители Ж. Д. Ж. и Д. Ж. Д. и техният повереник – адвокат С. от АК – Д.., които поддържат становището на представителя на държавното обвинение и молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Въззивната жалба от защитника на подсъдимия Д. е подадена от активнопроцесуалнолегитимирана самостоятелна страна в процеса – писмено упълномощен защитник, в установения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен срок за обжалване срещу оспорим по реда на въззивния контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и писменото допълнение към нея, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира въззивната жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Събраният от първоинстанционния съд и в хода на допълнителното съдебно следствие пред настоящата инстанция доказателствен материал дава основание от фактическа страна да се приеме следното:

Подсъдимият Д. К. М., роден на .., е правоспособен водач от 10.11.1974г. и притежава свидетелство за управление на МПС № 2* валидно до 30.04.2020г., с категории „А“ „В“, „АМ”, издадено от ОД МВР-П..

От приложената по делото Справка за съдимост (л.54, т.1 от ДП) се установява, че подсъдимият Д. е осъждан за продължавано длъжностно присвояване, документна измама и кражба, извършени в периода 1979-1984 година, за които е настъпила реабилитация. Поради това и на основание чл.85, ал.1 от НК първоинстанционният съд е зачел последиците от осъществяване на този юридически факт, като правилно е приел, че същият е с чисто съдебно минало. В тази насока оплакванията на защитника относно неправилно зачитане на предходна осъдителна присъда е необосновано.

От представените пред въззивния съд писмени материали е видно, че подсъдимият М. е женен и понастоящем е баща на две малолетни деца – на три и на пет години. Притежава аптека в гр. П. и недвижими имоти в туристически райони като к.к. „З“ и селище М. в с. С..

На 26.10.2016год., след обяд, подсъдимият Д. пътувал със семейството си от гр. П. към гр. В. по автомагистрала „Т“ с лек автомобил „Д“, модел „Г“ с рег. № Р* управляван от подсъдимия М. . Бременната му тогава съпруга – свидетелката А. синът им Д. - на една година и три месеца , пътували на задната седалка в автомобила.

Пътният участък в посока гр. Б. бил двулентов, всяка от лентите с ширина 4.0 метра, вдясно от тях имало аварийна лента с ширина 3 м., разделена с непрекъсната осова линия от останалите две. След отклонението за гр. К., аварийната лента преминавала в маркировка М15 т.е. в защрихована лента (спр. фотоалбум към протокол за оглед - л.125, т.1 от ДП). Времето било ясно, сухо, пътната настилка - сух асфалт, без неравности.

Около 15.00ч. подсъдимият М. наближил пътен възел „К“. Възнамерявал да премине през град К. и през Р. проход да продължи към град В.. Тогава малкото му дете се разплакало. В автомобила се създала напрегната обстановка и подсъдимият пропуснал отклонението за гр. К.. Вместо да продължи движението си в посока гр. Б., М. спрял автомобила, включил на задна скорост и потеглил на заден ход в дясната активна лента за движение. Този участък от пътя бил без аварийна лента, тъй като на нейно място имало участък с нанесена маркировка М15, обозначаваща площи, забранени за движение на пътни превозни средства или препятствия върху платното за движение и острови за разделяне и сливане (канализиране) на срещуположни и еднопосочни транспортни потоци.

По същото време по-назад в дясната лента за движение в посока гр. Б., със скорост 96,1 км/ч се движел лек автомобил марка „Ф“, модел „П“ с рег. № Т* управляван от свидетеля Ж. Д. Ж.. С него пътувала съпругата му Г. Н. Ж. ва, която стояла на предна дясна седалка. Двамата се връщали от почивка в Н. минерални бани.

Преди пътен възел „К” автомобилът на пострадалия Ж. в „Ф“ „П.” бил изпреварен от лек автомобил марка „Р“, модел „М” с рег. № С* управляван от свидетеля С. . В същия автомобил на предна дясна седалка пътувал и свидетелят П. . Скоростта на лекия автомобил „Р“ „М” била около 120-130 км/ч. Свидетелят П. завършил маневрата изпреварване и се върнал в дясната лента. Забелязал, че напред в същата лента имало тъмен на цвят джип. Продължил движението си напред и малко след изхода за гр. К., възприел управлявания от подсъдимия лек автомобил „Д“ „Г“ с рег. № Р* който идвал срещу него назад в активната дясна лента за движение, с включени светлини за заден ход. Такова движение на автомагистралата било неочаквано за свидетеля П. той реагирал на опасната ситуация, като без да подаде ляв пътепоказател, рязко завил волана наляво и преминал в скоростната лента. По този начин свидетелят П. успял да се размине с джипа и не допуснал сблъсък между автомобилите.

След като свидетелят П. преминал в лявата лента, за да заобиколи управлявания от подсъдимия джип и да предотврати удар с него, едва в този момент се открила видимостта на свидетеля Ж. към лекия автомобил марка „Д“, управляван от подсъдимия М. . Последният се движел в дясната лента, назад, със скорост около 10 км/час. Възприемайки опасността, водачът Ж. в направил опит да извърши спасителна маневра като рязко завил волана наляво аналогично на поведението на водача П. преди него. Също като свидетеля П. успял да отклони автомобила си в лява посока, но не могъл да предотврати сблъсъка с джипа. Последвал кос удар в крайната задна лява част на лекия автомобил „Д“ „Г“ и крайната предна дясна част на лек автомобил „Ф“ „П“. Мястото на удара било в дясна лента за движение, на 5.0 метра вляво от десен ръб на пътя и на 2.0 м вляво от непрекъснатата осова линия, деляща дясната лента за движение от маркировката М15, вдясно на пътя, и на 11,8 м след мерната линия, приета при огледа на местопроизшествието. В момента на удара, джантата на предна дясна гума на автомобила „Ф“ „П.” се деформирала, налягането на въздуха в гумата спаднало и джантата оставила следи от задиране по асфалта на дясната лента за движение. Лекият автомобил „Ф“ започнал да се върти напред и наляво по вертикалната си ос и се спрял в лявата лента за движение, близо до разделителната мантинела, с предница, сочеща посока запад – към град С.. Лекият автомобил „Д“ на подсъдимия М. , в резултат на удара, сменил посоката си на движение, завъртял се напред и надясно и се установил в покой в защрихованата част, върху маркировката М15, в десния край на пътя. Предната част на автомобила също сочела посока запад – град С..

Пътнотранспортното произшествие станало около 15.00 -15.10 часа в общ. Карнобат, област Б. на автомагистрала „Т“ км. 324+500м. по посока на движение от гр. С. към гр. Б..

За настъпилото произшествие различни граждани, които пътували по автомагистралата, подали информация на ЕЕНСП (Единния европейски номер за спешни повиквания) 112. На местопроизшествието били изпратени полицейските служители от РУ К. - свидетелите Г. .

В резултат на пътнотранспортното произшествие, пътуващата на предна дясна седалка в лек автомобил „Ф“ Г. П. Ж. ва получила фрактура на десни крайници, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, разкъсно-контузни рани по лицето, субарахноидален кръвоизлив, разкъсване на черния дроб, излив на голямо количество кръв в свободната коремна кухина. Тя била откарана в УМБАЛ Б. от екип на спешна помощ, където по-късно същия ден около 16,40 часа починала.

Подсъдимият М. и свидетелят Ж. били тествани с техническо средство за наличие на алкохол. Наличие на такъв в кръвта на двамата водачи не било установено.

Вследствие на пътнотранспортното произшествие по лек автомобил марка „Ф“, модел „П“, с рег. № Т* били нанесени значителни повреди в предната част, довели до тотална щета.

Видно от заключението на СМЕ на труп (л.131-133, т.1 от ДП), в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалата Г. Н. Ж. ва получила автомобилна травма, изразяваща се във фрактура на десни крайници, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, разкъсно-контузни рани по лицето, субарахноидален кръвоизлив, разкъсване на черния дроб (долна и дясна повърхност на органа е дълбоко разкъсана на множество фрагменти) с излив на голямо количество кръв в свободната коремна кухина и др. Като непосредствена причина за смъртта вещото лице сочи тежкия травматичен и хеморагичен шок, причинен от разкъсване на вътрешни органи, като заключава, че всички установени увреждания добре отговарят да са получени при травма вътре в автомобила от действието на твърди тъпи и ръбести предмети.

Видно от СМЕ по писмени данни № 330/2017г. (л.135-136, т.1 от ДП) в резултат на възникналото пътно-транспортно произшествие пострадалият Ж. Д. Ж. получил травма вътре в автомобила, изразяваща се в охлузна рана на дясна буза, контузия на гръден кош и дясно бедро, контузия на дясно коляно, счупване на носните костици. Няма данни лицето да е било в безсъзнание. Според вещото лице е възможно уврежданията на свидетеля Ж. да са получени по време и при обстоятелствата, които се съобщават – удари на тялото в части на купето на автомобила.становените травми са квалифицирани като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

В първоинстанционното съдебно следствие са били изслушани вещите лица инж. Ж. инж. П. , изготвили общо пет автотехнически експертизи за изясняване на механизма и причините, при които е възникнало и протекло пътнотранспортното произшествие, а именно:

1. Комплексна автотехническа и автооценъчна експертиза с вещо лице инж. Е. (л.138-153, т.1 от ДП);

2. Първа допълнителна автотехническа експертиза с вещо лице инж. Е. (л.155-165 от ДП);

3. Втора допълнителна съдебнотехническа експретиза с вещо лице инж. Е. (л.100-112 от НОХД № 1087/2018г. на БОС);

4. Съдебна автотехническа експертиза с вещо лице инж. П. (л.133-159 от НОХД № 1087/2018г. на БОС) и

5. Допълнителна автотехническа експертиза с вещо лице инж. П. (л.169-204 от НОХД № 1087/2018г. на БОС).

Макар вещото лице инж. Е. , също както и вещото лице инж. С. категорично да заключава, че произшествието е настъпило поради неправилно движение на лекия автомобил „Д“ на заден ход в дясната лента на автомагистрала „Т“, при което водачът на лекия автомобил „Ф“ нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара, защото от момента, в който имал обективна възможност да възприеме опасната ситуация, лекият автомобил „Д“ попадал в опасната му зона на спиране, първоинстанционният съд е отказал да цени първите три експертни заключения поради констатирани противоречия и необоснованост, съответно посочени в протоколни определения (спр. л.83 и л.124 от НОХД №1087/2018г. по описа на ОС Б. ), като е уведомил страните, че не приема въпросните заключения. На практика по този начин, макар и недостатъчно прецизно и ясно, първоинстанционният съд е указал на страните, че изключва тези три заключения от доказателствената съвкупност. Това е дало повод на основание чл.153 от НПК за назначаване в съдебно заседание на повторната и допълнителната АТЕ по т.4 и 5 от настоящото изложение, които впоследствие са анализирани в съдебните прения от страните и възприети в мотивите на обжалваната присъда, поради което настоящата инстанция прие, че заключенията на вещото лице инж. С. са единствения експертен доказателствен материал от АТЕ и също като окръжния съд не цени заключенията на вещото лице инж. Е. .

Вещото лице инж. С. , което е изготвило заключенията по посочените две експертизи, след като е анализирало детайлно събраните доказателствени материали в хода на съдебното следствие, с убедителна научна обоснованост категорично е приело, че мястото на удара е в средата на дясната лента за движение на автомобилите в посока към гр. Б., ударът е кос, а не както твърди подсъдимият извън нея в „защрихованата част“ на пътя, където бил намерен Джипа при огледа (л.117, т.1 от ДП). Скоростта на автомобилите е изчислена въз основа на начина им на придвижване в моментите преди удара и последвалата транслация и ротация след него, масовия център на автомобилите и тяхното тегло, заедно с теглото на пътуващите. По описания метод вещото лице инж. П. е установило, че скоростта на лекия автомобил „Ф“ непосредствено преди момента на удара е била 96,1 км/час, при опасна зона на спиране 82,7 метра, която се изминава за 4,8 секунди. За скорост на движение на лекия автомобил „Д“ отново е приета стойност от 10 км/час, с опасна зона на спиране 3,9 метра, който се изминава за 1,6 секунди. Разстоянието на двата автомобила „Ф“ и „Д“ един от друг и от мястото на удара е разгледано в два варианта в зависимост от скоростта на движение на лекия автомобил „Р“. Когато водачът на лекия автомобил „Р“ при движение със скорост 120 км/час е преминал от дясната в лявата лента за движение, за да избегне удара с движещия се на заден ход Джип, разстоянието между леките автомобили „Ф“ и „Д“ е било 37,4 метра, а при скорост 130 км/час – разстоянието е било 37,02 метра. И в двата случая това разстояние е по-малко от опасната зона на спиране на лекия автомобил „Ф“ 82,7 метра, което дава основание категорично да се приеме, че водачът му (св. Ж. в) не е имал техническата възможност да предотврати удара чрез спиране. Следователно експертнообосновано първоинстанционният съд е приел, че единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на подсъдимия като водач на Джип „Г“, който е имал техническа възможност да не предприеме маневра „Заден ход“ след като е пропуснал отклонението за гр. К., а е могъл и е бил длъжен да продължи безпрепятствено движението си в посока гр. Б.. допълнителна АТЕ - л.189 от НОХД№1087/2018г. на БОС).

Констатацията на вещото лице инж. С. в т.8.1 от заключението (л.145 от НОХД №1087/2018г. на БОС), че ако водачът на лекия автомобил „Р“ – свидетелят П. е погледнал в огледалото за обратно виждане 10-15 секунди след разминаването си с автомобила „Д“, когато видял удара, то водачът на автомобила „Ф“ е имал видимост към мястото на произшествието и е имал техническата възможност да предотврати произшествието, не дава основание за различни фактически и правни изводи от приетите от първоинстанционния съд относно изключителния каузален принос на подсъдимия за настъпване на ПТП и липсата на съпричиняване от страна на водача на Ф. Това е така, защото настоятелно цитираният от защитата отговор на вещото лице е в изпълнение на неправилно поставената на експертизата задача от първоинстанционния съд да се анализират посочените от защитника в молба от 19.03.2019г. (л.87-88 от НОХделото) различни хипотези, които обаче не са доказателствено обезпечени, включително в молбата защитникът не е посочил на база на кой доказателствен източник извежда такива фактически данни. Вещото лице отговаря положително на въпроса на защитата, че ако водачът на лек автомобил „Р“ – св. С. се е движел със скорост 120 км/ч, изпреварил е лек автомобил „Г“ и след като е изминало време от 10 сек. видял в огледалото за обратно виждане, че е възникнал ударът между лек автомобил „Ф“ и Джипа, то водачът на Ф. ще е имал видимост, съответно техническа възможност да предотврати произшествието (спр. л.145-146 от НОХделото). Аналогичен е отговорът на вещото лице в т.8.2 и при хипотетично изминали 15 секунди в същата транспортна ситуация (спр. л.146-147 от НОХделото). Тези хипотези правилно не са приети от първоинстанционния съд за осъществени, тъй като в съдебно заседание свидетелят П. е категоричен, че „веднага“ след като е успял да заобиколи джипа погледнал „на странично дясно огледало“ и видял катастрофата, а не след 10-15 сек., както сочи защитата в молбата, с която е поставила въпросите към вещото лице. Аналогични са и четените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания, които свидетелят П. е дал в ДП (л.60 от НОХД №1087/2018г. на БОС и л.83-85 , т.1 от ДП). С други думи нито свидетелят П. , нито който и да е друг свидетел, съобщават за изминал времеви период от 10-15 секунди от момента, в който свидетелят П. като водач на движещото се Р. между Ф. рязко го заобиколил, до момента на удара между Ф. . За изминал период от „10-15 секунди“ свидетелят С. съобщава единствено в показанията си пред съда, но не в твърдения от защитника смисъл. В съдебно заседание свидетелят П. , без да произведе противоречие с показанията си от ДП, категорично заявява, че след като изпреварил Ф. и се престроил в дясната лента за движение, видял в далечината Джипа, който „след 10-15 секунди“ вече бил пред него с включени задни светлини, в дясното платно, в което се движили автомобилите. При тази неочаквана за свидетеля П. пътна ситуация, той едва успял да заобиколи джипа. Това станало толкова бързо, че свидетелят П. дори не успял да погледне в лявото странично огледало, за да види дали в лявото платно има друг автомобил, но предприел тази рискована маневра за заобикаляне на джипа, защото преценил, че в противен случай управляваното от него Р. неизбежно ще се блъсне в Джипа. Не 10-15 секунди, а „веднага“ след като заобиколил джипа свидетелят П. погледнал в дясното странично огледало и възприел непосредствено в този момент ПТП между Ф. (л.59 от НОХД №1087/2018г. на БОС). Тези показания на очевидеца П. дават основание настоящата инстанция да не се съгласи със защитата за отхвърляне главните изводи на повторната и допълнителната АТЕ на вещото лице инж. С. относно механизма и причините за ПТ Въззивният съд възприе аналогични фактически положения относно релевантните факти от предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК с тези на първоинстанционния съд.становеният от решаващия съд механизъм на настъпване на ПТП и че причина за произшествието е единствено поведението на подсъдимия като водач на лекия автомобил „Д“, който е имал техническата възможност да не предприема маневра „Заден ход“ на автомагистрала „Т“, се установява от показанията на незаинтересовани свидетели очевидци, които отделно се подкрепят и от двете експертни заключения на вещото лице инж. С. . Последният освен, че е обсъдил всички доказателствени материали, събрани в съдебното следствие, е посетил и мястото на ПТП и е направил изследване „на терен“ относно видимостта и мястото на удара. Заключението на допълнителната автотехническа експертиза (л.169-204 от НОХД № 1087/2018г. на БОС) категорично опровергава защитната теза на подсъдимия за мястото на удара между автомобилите „Ф“ и „Д“, тъй като при извеждане на експертните си изводи вещото лице инж. С. се е водило от обективните находки, установени на местопроизшествието, в това число следата от задиране по асфалта, открита в средата на дясната лента за движение на превозни средства в посока гр. Б., а защитната теза се подкрепя единствено от обясненията на подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд не е дал кредит на доверие на обясненията на подсъдимия, че преди удара автомобилът „Д“ е бил спрял в участъка с маркировка М15 вдясно от дясната лента за движение, тъй като вещото лице научнобосновано е разяснило, че находките на местопроизшествието, включително документираните отломки, както и протривните следи от гуми, на съответстват на такава пътна ситуация. Според вещото лице, в посочения от подсъдимия случай местоположението на автомобила „Д“ значително би се различавало от установеното с протокола за оглед на местопроизшествие. Поради това и предвид, че за тези си изводи вещото лице инж. С. се е позовало на конкретни физически закономерности и научна литература, обсъдени в контекста на откритите и закрепени по съответния процесуален ред обективни следи от ПТП , настоящата инстанция се солидаризира с приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и отхвърли възраженията на защитата в тази им част. Двете заключения, изготвени от вещото лице инж. С. взаимно се допълват и заедно дават отговор на всички въпроси, имащи значение за изясняване на релевантните по делото факти относно скоростта на двата автомобила, участвали в ПТП, опасната им зона на спиране, разстоянията между тях и отстоянието им от мястото на удара към момента на възникване на опасността за движението на лекия автомобил „Ф“, точното място на удара, механизма на ПТП, причините за възникване на произшествието и невъзможността на свидетеля Ж. , като водач на лекия автомобил „Ф“ да предотврати инцидента чрез аварийно спиране или чрез заобикаляне, както е успял водача на Р. – свидетеля П. . Въззивната инстанция няма основания за съмнение в безпристрастността, професионалния опит, знания и компетентност на вещото лице инж. П. , поради което също като първата инстанция обоснова фактическите си изводи със заключенията му относно горепосочените факти (л.133-159 и л.169-204 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), както и разясненията на същото вещо лице пред БОС и пред въззивния съд (л.81-82, л.121-123, л.209гръб-213 от НОХД № 1087/2018г. на БОС и л.50 гръб – 51 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС).

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка изложена по-горе се установява също от обясненията на подсъдимия Д. (л.80-81 и л.213 гръб - 214 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), дадени от него в хода на проведеното по делото първоинстанционно съдебно следствие; от показанията на свидетелите Г. (л.53гръб - 54 от НОХД № 1087/2018г. на БОС и л.71, т.1 от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от НПК), Ж. Д. Д. (л.55 - 56 от НОХД № 1087/2018г. на БОС и л.73-74, т.1 от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК), В. З. Ч. (л.56гръб - 58 от НОХД № 1087/2018г. на БОС и л.77-79, т.1 от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК), Ж. Д. Ж. (л.77гръб - 78 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), Д. Ж. Д. (л.77 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), , П. Н. Н. (л.76 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), справка от сектор КАТ ПП при ОД МВР Пловдив за водач на МПС за подсъдимия М. (л.212-213, т.2 от ДП); копия от медицинска документация за пострадалия при ПТП Ж. Д. Ж. (л.215-224 от ДП); препис от акт за смърт на пострадалата (л.167-168, т.1 от ДП); удостоверение за наследници (л.171, т.1 от ДП); справка за съдимост (л.54, т.1 от ДП); справка от Национална система 112 (л.174, т.1 от ДП); справка от АИС (л.178-200, т.1 от ДП).

За установяване на горната фактическа обстановка и конкретно семейния и бизнес статус на подсъдимия допринасят и събраните от въззивната инстанция доказателствени материали: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1* том II, рег. № 3* дело № 314/2014г. (л.35 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1* том I, рег. № 2* дело № 170/2014г. (л.36-38 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 7, том I, рег. № 1* дело №7/2015г. (л.39 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); справка от Служба по вписванията – Пловдив за периода от 01.01.1992г. до 07.11.2019г. за „Д“ ООД, персонална партида № 4*(л.40-41 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); справка от Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992г. до 07.11.2019г. за „Д“ ЕООД, персонална партида № 3*(л.42-44 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); справка от Служба по вписванията – Разлог за периода от 01.01.1992г. до 07.11.2019г. за „Д“ ЕООД, персонална партида № 1*(л.45 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); справка от Служба по вписванията – Смолян за периода от 01.01.1992г. до 07.11.2019г. за „Д“ ЕООД, персонална партида № 3*(л.46 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); справка от Служба по вписванията – Пловдив за периода от 01.01.1992г. до 07.11.2019г. за лицето „М“ ЕООД, персонална партида № 5*(л.47 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС); удостоверение за раждане на детето Д. Д. ов М. (л.48 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС) и удостоверение за раждане на детето Д. Д. ов М. (л.49 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС).

При анализа на събраните писмени и гласни доказателства, доказателствени средства и заключения на експертизи настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е съобразил стандарта по чл.305, ал.3 от НПК за мотивиране на присъдата, като е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, посочил е аргументирано кои от тях кредитира и кои – не и въз основа на това е дал отговори на всички поставени във въззивната жалба като спорни въпроси, включително относно твърдяната от защитата достоверност на обясненията на подсъдимия. Правилно Бургаският окръжен съд ги е отхвърлил в частта, в която подсъдимият твърди, че непосредствено преди произшествието управляваният от него лек автомобил „Д“ е бил в покой в защрихованата с маркировка М15 част от пътното платно. Тези обяснения са напълно изолирани от събраните по делото доказателства – местоположението на двата автомобила след ПТП и на отломките от удара, установените протривни следи от гуми, описани в огледния протокол; показанията на свидетелите С. , П. К. и Ж. Ж. в; както и заключенията на вещото лице по автотехническите експертизи – инж. П. .

Вярно е, че свидетелят Ж. като участник в ПТП и съпруг на пострадалата Г. Ж. ва може да се счете за пристрастен към резултата по делото. Въпреки това неговите показания правилно са оценени от първоинстанционния съд като достоверни, тъй като намират подкрепа от една страна в показанията на свидетелите С. , които не се намират в близки отношения с никого от участниците в ПТП, поради което нямат интерес от предоставянето на неверни данни, както и от друга страна от приетите по делото автотехнически експертизи .

От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е приел за установено по делото, че лекият автомобил „Д“, управляван от подсъдимия М. , се е движил на заден ход в дясната лента на магистрала „Т“. В тази насока са показанията на свидетелите П. , В. Ч. , Д. Д. , Г. К. , Ж. Ж. в и С. П. (последните двама преки очевидци без данни за познанство между тях преди ПТП). Тук следва да бъде отчетено вътрешното противоречие в показанията на свидетеля П. , който в съдебно заседание пред БОС е посочил, че автомобилът „Д“, управляван от подсъдимия М. е бил спрял, докато в показанията си на досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, е заявил, че лекият автомобил „Д“ се е движил назад непосредствено преди да го изпреварят. След прочитане в съдебно заседание на показанията на последния свидетел, дадени в досъдебното производство, той посочва, че правилно е възпроизвел фактите при първоначалния му разпит. Това обяснение е логично предвид голямото отстояние във времето на разглеждането на делото в съдебната фаза – повече от две години, поради което данните, изложени от свидетеля в по-кратък срок след инцидента, а именно, че Джипът се е движил назад и не е бил в покой, следва да се приемат като достоверни. Също така следва да се има предвид, че другият свидетел по делото, с когото свидетелят К. се е намирал в един автомобил – свидетелят С. също е категоричен, че автомобилът, управляван от подсъдимия се е движил назад. Неговите показания също както и на останалите свидетели следва да се разглеждат като субективни възприятия, но предвид обстоятелството, че свидетелят П. е управлявал лекия автомобил „Р“, докато свидетелят К. е пътувал на предна дясна седалка, е логично водачът на автомобила да е по-концентриран и да следи с повишено внимание пътната обстановка, каквото поведение не се предполага от останалите лица, които пътуват в МПС. Това оправдава доверието, с което първоинстанционният съд се е отнесъл към тези свидетелски показания. Също така в показанията си свидетелят П. дава логично обяснение, как е преценил, че лекият автомобил „Д“ се е движил назад. От една страна е видял, че светят светлините, които се включват при движение на заден ход, от друга страна след като е изпреварил лекия автомобил „Д“ и е погледнал в страничното дясно огледало, възприемайки в този момент пътнотранспортното произшествие, лекият автомобил „Д“ е бил доста зад него и назад от мястото, където го е изпреварил. Изложеното от тези свидетели обстоятелство, че лекият автомобил „Д“ се е движил на заден ход на магистралата се потвърждава и от свидетеля Ж. (л.78 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), който макар и заинтересован от изхода на делото, е пряк свидетел в качеството си на водач на лекия автомобил „Ф“, участвал в ПТП и може най-добре да опише начина, по който е възприел обстановката непосредствено преди и към момента на удара, тъй като по делото липсват данни да е изпаднал дори за кратко след удара в безсъзнание. Изводите си за това, че лекият автомобил „Д“ се е движил на заден ход свидетелят Ж. е направил въз основа на възприятието си, че към момента на удара е видял долния десен фар на този автомобил да свети в бяло, което кореспондира с показанията на свидетеля С. за включена задна скорост. Макар и косвено обстоятелството, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил „Д“ на заден ход към момента на настъпване на ПТП, се установява и от показанията на свидетелите В. (л.57гръб от НОХД № 1087/2018г- на БОС), също незаинтересован , който е сред първите лица, пристигнали на местопроизшествието, непосредствено след ПТП и свидетеля Д. син на пострадалия свидетел Ж. . Свидетелят Ч. пресъздава казаното от пряк очевидец на ПТП, непосредствено след произшествието: „Имаше друг свидетел, който караше бяло „Р“ (свидетеля С. П. ), който първи е избегнал удара с това „Ч“, тъй като самата кола се е движела назад в дясна лента, а не в аварийна. Самото „Р“ е избегнало удара, а движещият се след него „П“ се е блъснал в джипа“. Свидетелят Д. (л.77 от НОХД №1087/2018г- на БОС) преразказва казаното от баща му Ж. Ж. в, който е пряк очевидец на случилото се, когато са се видели малко след настъпване на произшествието: „Той (свидетелят Ж. Ж. в) ми обясни, че джипът е давал назад на магистралата. Той се опитал да го избегне, но не успял и са се ударили“. Косвени са и доказателствата от показанията на свидетеля Г. полицай към Второ РПУ гр. Б..54 от НОХД №1087/2018г- на БОС), който макар да не е очевидец на произшествието, е присъствал на мястото с оглед на служебните си задължения, по повод на които му е станало известно, че“ „…джипът „Ч“ е спрял в дясна активна лента на автомагистрала „Т“, тъй като е пропуснал отбивката за гр. К., след което се движи на заден ход и така възниква пътнотранспортното произшествие с „Ф“, който се блъска в задната част на джипа“. Частично в обясненията си и подсъдимият М. (л.80 от НОХД №1087/2018г. на БОС) потвърждава, че е спрял в дясна активна лента и се е движил назад, за да влезе в аварийната лента, но поддържа основно тезата, че към момента на удара управляваният от него Джип не е бил на посоченото от свидетелите и потвърдено от вещото лице инж. С. място. Ето защо правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението по фактите, направено от защитата на подсъдимия, че той не се е движил назад в дясна лента на автомагистрала „Т“, когато е настъпил ударът между двете МПС и е бил в покой в „защрихованата част“ извън лентата за движение. Спорът относно мястото на удара между леките автомобили „Ф“ и „Д“ е решен убедително в мотивите на обжалваната присъда в полза на тезата на обвинението. Според подсъдимия лекият автомобил „Д“ се е намирал в участъка от пътя, представляващ лента с пътна маркировка М15 вдясно от дясната активна лента за движение по автомагистрала „Т“ в посока към гр. Б., като само задната му лява гума се е намирала на платното за движение в дясната лента, където е станал и ударът. Тази теза напълно се опровергава от показанията на свидетелите-очевидци Ж. Ж. в, С. П. и П. К. , които са непротиворечиви относно мястото на ПТП и са подкрепени от експертните заключения на автотехническите експертизи, по които вещото лице инж. С. категорично потвърждава обвинителната теза, че с оглед местоположението на автомобилите след ПТП и оставените от тях протривни следи от гуми и отломки, мястото на удара е в средата на дясната лента. Вещото лице инж. С. категорично отхвърля възможността при констатираните обективни находки на местопроизшествието ударът да е станал на друго място, различно от началото на дългата протривна следа в средата на дясната лента, оставена от деформираната в резултат от удара предна дясна гума на лекия автомобил „Ф“, чиято джанта в съприкосновение с асфалта е оставила следата от продиране. В точка 11.2 вариант А` и В` (л.191-192 от НОХД № 1087/2018г. на БОС) от допълнителната АТЕ експертиза, вещото лице инж. П. подробно е изследвало различни варианти на развитие на обстановката при описаното от подсъдимия положение на лекия автомобил „Д“ – в защрихованата с маркировка М15 лента, непосредствено преди ПТП и е дадено заключение, че в такъв случай удар между двата автомобила въобще не би настъпил. Водачът на лекия автомобил „Ф“ би имал възможност да спре своевременно или да заобиколи безпроблемно лекия автомобил „Д“, но това не би се наложило, тъй като между лявата страна на „Д“-а и дясната страна на „Ф“-а би имало около 1,2 метра разстояние. Също така в точка 11.4 (л.195-199 от НОХД № 1087/2018г. на БОС) от последната експертиза е проведено изследване на крайното положение, в което би се намирал лекия автомобил „Д“ след удара, ако преди това е бил позициониран съобразно обясненията на подсъдимия в защрихованата с маркировка М15 част от пътното платно. Заключението на вещото лице е, че независимо какъв би бил удара прав централен или прав ексцентричен, автомобилът на подсъдимия би се установил в положение различаващо се значително от описаното в протокола за оглед на местопроизшествие. С оглед на изложеното настоящият съд намира, че мястото на удара между двата автомобила е безспорно установено в дясната лента за движение, тъй като за това обстоятелство има ясни и еднопосочни свидетелски показания на лица, присъствали на инцидента и лично възприели местоположението на автомобилите преди ПТП, както и експертни изводи, които категорично изключват всички версии за различно местоположение на лекия автомобил „Д“ преди ПТП, изложени от подсъдимия и защитника му.

Позиционирането на лекия автомобил Джип непосредствено преди ПТП в защрихованата с маркировка М15 част от пътното платно, а не в дясна лента за движение, би означавало освен различно място на първия удар на ПТП, също и различно положение на автомобилите при преустановяване на движението им след удара. Поради това защитата твърди, че автомобилът „Ф“, в който са пътували свидетелят Ж. пострадалата Г. Ж. ва е бил преместен от първоначалното му положение след ПТП при действията по разтягане на автомобила и изваждане на пострадалата, което дерогира заключенията от направените от вещите лица изчисления въз основа на описаното в протокола за оглед на местопроизшествие крайно разположение на двата автомобила на пътното платно. Настоящият съд намира това възражение за неоснователно, тъй като са налице достатъчно доказателства, че преместването на лекия автомобил „Ф“ след ПТП и преди описване позиционирането му в огледния протокол, е минимално. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Ж. , В. Ч. и Д. С. Всички те не отричат, че при разтягането на автомобила „Ф“ той е бил преместен и всеки от тях интерпретира това разстояние, според собствените си възприятия, но посочените от тях числови стойности не се различават значително, поради което съдът счита, че по посочените от тях данни може макар и приблизително да се определят минималната и максималната граници на това преместване. Свидетелят Ч. е сред първите лица пристигнали на местопроизшествието и оказали помощ на пострадалите. Той е участвал в разтягането на лекия автомобил „Ф“ като е придържал същия отзад, за да не се мести. Описва ситуацията подробно. Въпреки изминалото време от близо две години и половина от катастрофата има ярък спомен са случилото се. Съобщава, че разтеглянето е станало на няколко тласъка, като при първия от тях автомобилът се е преместил на около 30-40 сантиметра, а при втория почти не е помръднал. Свидетелят Д. С. също е участвал в разтягането на автомобила „Ф“. Лично той с неговия автомобил е дърпал с въже, завързано за предниците на двата автомобила до постигане на необходимото разтягане, за да бъде извадена пострадалата Г. Ж. ва. Излага ясен и подробен разказ за случилото се. Той също е възприел преместване на лекия автомобил „Ф“ на не повече от половин метър. Свидетелят Ж. Д. е присъствал на местопроизшествието в качеството си на служител в Охранителна полиция – към РУП – гр. К.. Неговите спомени за местопроизшествието са непълни. За част от обстоятелствата, той посочва, че не си спомня. Като участник в изваждането на пострадалата е останал с впечатление, че лекият автомобил „Ф“ е бил преместен на около 1-2 метра. Останалите свидетели, присъствали и взели участие в разтягането на автомобила на пострадалите или не могат да посочат точно разстояние или не си спомнят. Свидетелите С. П. и П. К. като очевидци на ПТП имат ярък спомен от удара между двата автомобила и последиците, но за това конкретно обстоятелство посочват, че не си спомнят. Свидетелят Ж. Ж. в посочва, че разстоянието, на което е бил преместен автомобила му след ПТП е малко, но не се ангажира с конкретно предположение. От изложеното може да се направи обоснован извод, че разстоянието, на което е бил преместен лекия автомобил „Ф“ при разтягането му, за да бъде извадена пострадалата Г. Ж. е между 30 сантиметра и 1 метър. При поставен въпрос в съдебно заседание пред Бургаския апелативен съд вещото лице инж. П. , обоснова становище (л.51 от ВНОХД № 232/2019г. на БАС), че дори да се приеме, че управляваният от свидетеля Ж. лек автомобил „Ф“ е бил преместен след ПТП от 30 сантиметра до 1 метър, това не променя даденото от него заключение. Поради това настоящият съд намира, че са налице достатъчно данни лекият автомобил „Ф“ да е бил преместен преди да бъде описано положението му в протокола за оглед на местопроизшествие, но това преместване е с не повече от 1 метър и не дава отражение върху изводите на съда относно правнозначимите за решаване на делото факти.

Друг спорен въпрос, повдигнат от защитата на подсъдимия е за видимостта на водача на лекия автомобил „Ф“. Твърди се, че след като водачът на лекия автомобил „Р“ е могъл да види лекия автомобил „Д“ от разстояние около 500 метра, то при наличния лек наклон на пътя – половин процент наклон на изкачване, това е било възможно и за водача на лекия автомобил „Ф“. В случая от решаващо значение са показанията на безпристрастния свидетел С. , който с управлявания от него автомобил „Р“ е изпреварил автомобила „Ф“ и след като се е пристроил обратно в дясна лента на движение е видял в далечината на около 500 метра автомобила на подсъдимия и при скорост на движение около 120-130 км/час го е настигнал за около 10-15 секунди, когато джипът се е озовал пред него със светещи задни светлини. Това наложило внезапно свидетелят П. да предприеме спасителна маневра – преминаване в лявата лента за движение без да сигнализира за това. Тези обстоятелства се потвърждават, както от заключението на повторната, така и от това на допълнителната АТЕ на вещото лице инж. С. , които установяват посредством изчисления, че при посочената скорост, това разстояние се изминава за посоченото време. В последната експертиза вещото лице инж. П. е направил проучване на мястото на произшествието със съответните измервателни средства на далечината на видимост в процесния участък от автомагистралата, като е констатирал, че в посока гр. Б. е налице завой, който макар и да не е остър, води до ограничаване на видимостта към мястото на удара. Като максимално разстояние, от което е налице видимост е посочено 450 метра, което означава, че при липса на други препятствия, за водачът на лекия автомобил „Ф“ не би представлявало проблем да забележи лекия автомобил „Д“ от разстояние 450 метра. Друг е въпросът дали виждайки автомобила на подсъдимия от това разстояние, водачът би могъл да прецени посоката на неговото движение и обстоятелството на възникналата опасност. Самият свидетел С. , когато е видял лекия автомобил „Д“ в далечината не е възприел същият да е спрял или да се движи назад и не го е отчел като опасност за движението си. Предвид динамиката на пътната обстановка и изненадата от абсурдността на това някой да спре или да се движи назад в активна лента на магистралата, свидетелят П. е възприел възникналата опасност 10-15 секунди след като вече е имал видимост към лекия автомобил „Д“ и е реагирал веднага чрез заобикаляне отляво. Водачът на лекия автомобил „Ф“ е имал много по-малко време да види и осъзнае наличието на такова внезапно препятствие на пътя. Видимостта за него се е открила едва, когато движещият се пред него лек автомобил „Р“ рязко се е отклонил вляво, а лекият автомобил „Ф. е бил на разстояние 37,4 метра от лекия автомобил „Д“. В този момент е възникнала опасността за водача на автомобила „Ф“ и предвид обстоятелството, че при скоростта, с която се е движил (96,1 км/ч), която е била съобразена, както с максималната скорост за пътния участък – 140 км/час, така и с пътната обстановка, опасната му зона на спиране е била 82,7 метра. Опасността за водача – свидетеля Ж. е възникнала в опасната зона на спиране на автомобила „Ф“ и неговият водач, не е имал възможност да предотврати удара, чрез аварийно спиране. При денивелация на пътя от половин процент, която е незначителна като наклон на пътя, е абсурдно да се твърди, че подсъдимият е имал възможност да вижда автомобилите, които са се намирали по-напред от движещия се пред него лек автомобил „Р“.

Неоснователен е и доводът на защитата, че от показанията на свидетеля С. се извежда възможността лекият автомобил „Ф“ да избегне сблъсъка, тъй като е имал достатъчно време да реагира. За обосноваване на тази теза защитникът се позовава на т.8.4 от последната автотехническа експертиза (л.184-185 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), където инж. П. е посочил, че при движение на лекия автомобил „Р“, управляван от свидетеля С. със скорост 130 км/час, след като е изпреварил лекия автомобил „Д“, при изминало време от 15 секунди преди свидетелят да види в огледалото за обратно виждане, че е възникнал ударът между автомобилите „Д“ и „Ф“, то опасността за водача на лекия автомобил „Ф“ е възникнала, когато той се е намирал на разстояние 442,5 метра от лекия автомобил „Д“ и при това положение е имал техническата възможност да предотврати произшествието. Заключението на вещото лице инж. С. в тази част, както се изтъкна по-горе, е изцяло хипотетично. В експертизата изрично е посочено, че то не е основано на установените по делото обективни находки от местопроизшествието, а на въпроси на защитата, които първоинстанзионният съд неясно защо е допуснал без да съобрази липсата на доказателства за тези твърдения. Защитата на подсъдимия не е отчела окончателното заключение на вещото лице по този въпрос, че при описаната ситуация мястото на удара между леките автомобили „Д“ и „Ф“ би било на разстояние 26,6 метра преди мерната линия, което поради разминаване с местоположението на автомобилите и следите след ПТП, установени с огледния протокол, предполага този вариант да бъде отхвърлен. Твърдението на защитата на подсъдимия, че дистанцията между двата леки автомобила „Ф“ и „Д“ е била достатъчно голяма и водачът на първия от тях е имал възможност да предотврати ПТП, е неоснователно и поради обстоятелството, че заключението на вещото лице по изследваната хипотеза е формирано по фактически данни, каквито по делото липсват. В показанията си на л.58,гръб-59 от НОХД № 1087/2018г. на БОС свидетелят С. казва: „… След това изпреварихме една червена кола, която впоследствие катастрофира. Аз шофирах. В далечината видях един джип. Престроих се в дясната лента. Може би след 10-15 секунди видях джипа, вече беше пред мен, светеха задните светлини – тези, които светят, когато включиш на задна скорост. Той беше в дясното платно – това, в което се движехме ние. Аз едвам завих, за да го зобиколя вляво. Той беше в дясното платно посока Б. След като заобиколих погледнах на странично дясно огледало и видях едни пластмаси се разхвърчаха….“ На въпроси на прокурора свидетелят уточнява: „Аз видях джипа, който беше на около 500-600 метра пред мен и буквално след около 10 секунди, може и по-малко го видях непосредствено пред моя автомобил. Инстинктивно завих наляво, за да избегна удара, даже не погледнах в лявото странично огледало, за да видя дали има в лявото платно кола. Не погледнах, защото нямаше време. Ако го бях направил щяхме да се блъснем. Веднага след това погледнах в дясното странично огледало и видях, че се разхвърчаха някакви пластмаси“. Видно е, че показанията на свидетеля П. в съдебно заседание не съдържат информация за изминали 10-15 секунди след разминаването с лекия автомобил „Д“. Такава липсва и в прочетените на основание чл.281 от НПК показания на същия свидетел от ДП. Напротив свидетелят използва израза „веднага“, което означава, че не е имало никакво забавяне в реакцията му непосредствено след като е изпреварил лекия автомобил „Д“. Времевият период от 10-15 секунди, споменат от свидетеля П. , се отнася за предходната пътна ситуация, когато се е движил между леките автомобили „Ф“ и „Д“, преди да възприеме последния като опасност на пътя и да предприеме спасителна маневра.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал вътрешно противоречие в обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 07.03.2019г., където той първо казва: „Изминах на заден ход 10-12 метра, за да се върна назад и да вляза в тази защрихованата част на магистралата. Аз в огледалото за обратно виждане виждах само автомобила на Ж. Ж. в – червения „П“. Не съм видял автомобила на свидетеля С. ()“. По-късно в същото съдебно заседание на въпрос на прокурора подсъдимия М. отговаря: „Когато бях спрял забелязах, че някакъв автомобил ме изпревари. Това вероятно е бил автомобилът на С. (П.), но аз не му обърнах внимание, защото бях зает с мисълта да върна автомобила назад и да вляза в защрихованата лента на магистралата“. В заседанието от 21.05.2019г. М. дава допълнителни обяснения (л.213гръб от НОХД № 1087/2018г. на БОС), в които потвърждава, че е видял, че е бил изпреварен от лекия автомобил „Р“, но посочва, че това е станало в различен момент, не когато е бил спрял преди да тръгне назад към участъка с маркировка М15, а когато е правил маневра назад. Така констатираното противоречие по отношение на обстоятелството възприел ли е подсъдимият изпреварващия го лек автомобил „Р“ и в кой момент се е случило това, докато управляваният от него лек автомобил „Д“ е бил в покой или в движение на заден ход, самостоятелно разколебава доверието на съда в обясненията му, които с оглед на останалия събран по делото доказателствен материал, настоящият съд приема като защитна теза. Същевременно Бургаският апелативен съд счита, че БОС неправилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия относно обстановката в управлявания от него автомобил преди ПТП – детето му е плачело, а бременната му съпруга се развикала, което силно го стресирало и му попречило на възможността да взема адекватни решения. Въпреки, че липсват други доказателства, относно тези обстоятелства, въззивният съд ги приема за установени, тъй като отчита, че обясненията на подсъдимия освен средство за защита, са и доказателствено средство. Това обстоятелство е твърдяно от подсъдимия от самото начало на процеса и в тази връзка обясненията му са последователни, непротиворечиви и не се опровергават от нито един друг доказателствен източник. Настоящият съд счита, че обясненията дават логичен отговор на въпроса какви са причините за поведението на подсъдимия в процесната ситуация, а те следва да бъдат съобразени при решаване на въпроса за съдържанието на наказателната отговорност.

Правилен е изводът на първостепенния съд относно липсата на съпричиняване от страна на свидетеля Ж. Ж. в – водач на лекия автомобил „Ф“, в който е пътувала и пострадалата Г. Ж. ва. Бургаският окръжен съд е направил подробен и обоснован анализ на обстоятелствата, поради които е настъпило пътнотранспортното произшествие, на поведението на двамата водачи, непосредствено преди и по време на ПТП, като е достигнал до правилен извод относно възможността на подсъдимия да предотврати настъпването на удара, съответно обективната невъзможност на свидетеля Ж. да избегне удара, защото опасността за него е възникнала в опасната зона за движение, както и поради липсата на видимост извън нея. Необосновано е твърдението на подсъдимия, че свидетелят Ж. е бил заспал зад волана преди ПТП и поради тази причина не е видял движещия се пред него лек автомобил „Д“ навреме и съответно не е могъл да избегне удара. В тази връзка изтъква липсата на спирачни следи, което според защитата сочи, че пострадалият Ж. в въобще не е реагирал на възникналата за него опасност на пътя. Липсата на спирачни следи преди настъпването на удара, както от страна на управлявания от подсъдимия автомобил „Д“, така и от управлявания от свидетеля „Ж“ автомобил „Ф“, е безспорно установена от протокола за оглед на местопроизшествие. Действително, липсата на спирачни следи означава, че не е предприето аварийно спиране. Последното обаче, не води на категоричен извод за липса на реакция от страна на водача на лекия автомобил „Ф“. Напротив по делото са събрани безспорни доказателства, че преди ПТП свидетелят Ж. е управлявал автомобила си в дясната лента за движение и при възникване на опасността за движението му (в момента, в който лекият автомобил „Р“ изненадващо и без да подаде светлинен ляв сигнал се е престроил в лявата лента за движение), е реагирал незабавно с отклоняване на движението на автомобила „Ф“ вляво. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите С. , които са преки очевидци на случилото се, както и от заключенията на автотехнически експертизи с участието на инж. С. . Свидетелят С. П. е водачът, който е управлявал лекия автомобил „Р. и пръв е забелязал, че управляваният от подсъдимия лек автомобил „Д“ се движи на заден ход в дясната лента на магистралата. Той не е в близки или родствени връзки с никого от участниците в ПТП и няма интерес от предоставяне на невярна информация. Разказът му за случилото се е логичен, последователен и подробен, ясно и точно описва как е изпреварил червен автомобил, който впоследствие се е блъснал в движещия се на заден ход лек автомобил „Д“, като и двата, участвали в ПТП автомобила, са се движили в дясната лента. Въз основа на показанията на свидетеля С. , както и на установените на местопроизшествието следи от ПТП – протривни следи от гуми, местоположение на автомобилите след преустановяване на движението им, място и характер на щетите от удара по двата автомобила, са изготвени заключенията на автотехническите експертизи, в които експертът инж. С. е категоричен, че автомобилът на свидетеля Ж. се е отклонил наляво преди удара. Според вещото лице това отклонение не е случайно, а е целенасочен волеви опит да се избегне удара с движещия се на заден ход лек автомобил „Д“. Нещо повече. Пред въззивния съд вещото лице разяснява, че ако свидетелят Ж. не беше предприел „заобикаляне“ на Джипа, резултатът би бил по-тежък, „включително летален край за свидетеля Ж. в“(л.51 от въззивното дело). Това обяснява неизползването на спирачките от свидетеля Ж. опровергава защитната теза на подсъдимия за настъпило ПТП по причина, че водачът на Ф. е заспал.

В тази връзка неоснователно е и твърдението на защитника, че правилното и адекватно решение в конкретната ситуация е да бъде предприето аварийно спиране, като липсата на следи от такова спиране означава, че водачът на лекия автомобил „Ф“ е бил заспал или разсеян, като не е следял пътната обстановка, както го задължава чл.20 от ЗДвП. Този довод напълно се опровергава от заключенията и разясненията пред двете инстанции по фактите на вещото лице инж. С. . Същият научно и без основание за съмнение уточнява, че предприетото от свидетеля Ж. престрояване в лява лента е било не само правилно, но и единствения начин да се намалят вредите от удара, който е бил неизбежен, защото при опасна зона от 82 метра, водачът Ж. в дори не е могъл да активира спирачната система на „Ф“, поради което инстинктивно с цел избягване на челен централен удар е завъртял воляна наляво (л.51 от въззивното дело). Въпреки изследваните по искане на защитата различни хипотези, крайният извод на вещото лице е категоричен – единствената правилна реакция в тази ситуация е именно предприетата от свидетеля Ж. да отнеме педала от газта и да завие волана на ляво в опит да заобиколи внезапно възникналото пред него препятствие, което логично не е могло да се случи, ако свидетелят Ж. е заспал, както твърдят подсъдимият и защитникът му. Вещото лице инж. П. разяснява аргументирано, включително пред въззивния съд, че видимостта на свидетеля Ж. към лекия автомобил „Д“ се е открила, не по-рано от разминаването между автомобилите „Р“ и „Джип, при което разстоянието между двата катастрофирали автомобила е било 37,4 метра. Настоящата инстанция не намира основание за отхвърляне на това експертно становище на вещото лице инж. П. относно момента, в който е възникнала опасността – когато лекият автомобил „Р“ е бил вече в лявата лента за движение на едно ниво с лекия автомобил „Д“. Това е така, защото преди този момент, лекият автомобил „Р“ макар и да е предприел преминаване в лявата лента, все още е закривал частично видимостта на водача на лекия автомобил „Ф“ към автомобила „Д“. Пълна и ясна видимост, ерго обективна възможност да осъзнае неправомерното движение на заден ход на движещия се пред него „Д“, свидетелят Ж. е имал едва когато лекият автомобил „Р“ се е изнесъл изцяло в лявата лента, затова и тогава е възникнала опасността за движението му. С оглед на изложеното, настоящият съд приема, че моментът, в който е възникнала опасността за водача на лекия автомобил „Ф“, той се е движил със скорост 96,1 км/час, с опасна зона на спиране 82,7 метра и се е намирал на разстояние около 37,4 метра от разминаващите се автомобили „Р“ и „Д“. При това разстояние между автомобилите, което е по-малко от опасната зона на спиране на лекия автомобил „Ф“, неговият водач – свидетелят Ж. , според вещото лице инж. С. , не е имал техническата възможност да предотврати удара, чрез спиране. В последната (допълнителна) автотехническа експертиза (л.178 от НОХД № 1087/2018г. на БОС) вещото лице П. С. е посочило, че разстоянието между двата катастрофирали автомобила към момента на възникване на опасността е било 37,4 метра, но предвид обстоятелството, че лекият автомобил „Д“ се е движил на заден ход, към същия момент разстоянието на лекия автомобил „Ф“ до мястото на удара е било по-малко, а именно 33,8 метра, което той е изминал за 1,27 секунди. Това е и причината вещото лице П. С. в съдебно заседание пред настоящата инстанция да е категорично, че пострадалият Ж. в въобще не е имал възможност да предприеме аварийно спиране, предвид малкото разстояние, на което се е намирал от лекия автомобил „Д“ към момента на възникване на опасността и съответно липсата на време за реакция. Вещото лице е категорично също, че дори свидетелят Ж. , да беше казал, че е натиснал спирачките, той не може да приеме такова твърдение за вярно, защото в конкретната пътна ситуация е бил лишен от възможността да активира спирачната система на автомобила. Като е предприел заобикаляне на лекия автомобил „Д“, макар и неуспешно, водачът на лекия автомобил „Ф“ е допринесъл настъпилият удар да не е централен, а да е ексцентричен, при което вредите са ограничени само до стоящата на предна дясна седалка пострадала Г. Ж. .. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за установено, че свидетелят Ж. в качеството си на водач на лекия автомобил „Ф“ не е бил заспал преди ПТП, а е следял пътната обстановка и при възникването на опасност на пътя, породена от неправомерно движещия се на заден ход на магистрала лек автомобил „Д“, своевременно е реагирал с отпускане на педала на газта и завиване вляво в опит да заобиколи препятствието, който опит е останал неуспешен единствено поради обстоятелството, че опасността е възникнала внезапно на твърде малко разстояние и времето, с което е разполагал свидетелят Ж. да реагира, е било твърде недостатъчно – едва 1,27 секунди.

Същевременно първоинстанционният съд правилно е установил и липсата на съпричиняване от страна на пострадалите, поради неизползване на колан. Отчетени са всички установени данни относно обстоятелството дали пътуващите в лекия автомобил „Ф“ и конкретно пострадалата Г. Ж. ва, са били с поставени обезопасителни колани. По делото са събрани достатъчно доказателства, които разгледани в съвкупност и поотделно по категоричен начин установяват обстоятелството, че и двете лица, които са пътували в лекия автомобил „Ф“ са били с поставени колани. В тази връзка са еднопосочните и взаимно допълващи се показания на свидетелите В. , С. П. , П. К. , Д. К. и Ж. Ж. в. С изключение на свидетеля Ж. , останалите свидетели са напълно безпристрастни. Това са лицата, които първи са се отзовали на местопроизшествието, веднага след настъпване на ПТП и са оказали помощ за изваждането на двамата пострадали от лекия автомобил „Ф“. Свидетелят Ч. (л.57 от НОХД № 1087/2018г. на БОС) разказва: „На бегом притичахме към „П“-а, към по-смачканата кола. Там видяхме шофьора, който все още беше с колан. Нямаше как да свалим колана и затова започнахме да питаме хората от спрелите коли, дали някой няма нож или нещо и един шофьор на тир, който беше спрял наблизо до нас, ни даде нож, с който отрязахме предпазния колан на водача“. Като активен участник в разтягането на автомобила „Ф“, за да се освободят краката на пострадалата Г. Ж. ва и нейното последващо изваждане свидетелят Ч. има ясен спомен, че същата е била с поставен предпазен колан. Изложените от свидетеля Ч. данни, напълно се подкрепят от показанията на свидетеля С. . Последният е пряк свидетел на инцидента и веднага след случилото се е отбил вдясно и се е притекъл на помощ, като е видял следното: „Отидохме до пострадалия автомобил – лекия. Шофьорът беше неадекватен. Беше се закопчал с колана… Вдясно имаше една жена, която също беше с колан и седеше неподвижно… Отидохме да видим жената вдясно. Опитах се да откопчая колана, но не успях. Някой ми подаде едно ножче и аз го отрязах“ (л.58гръб - 59 от НОХД № 1087/2018г. на БОС). Разказите на тези двама свидетели взаимно се допълват и заедно сглобяват една цялостна картина за състоянието на пострадалите лица в лекия автомобил „Ф“. Те не просто са констатирали, че пострадалите са били с поставени колани, а лично са взели активно участие в тяхното премахване, чрез отрязването им с нож. Думите им се потвърждават и от показанията на другите двама незаинтересовани свидетели П. К. (л.60гръб от НОХД № 1087/2018г. на БОС) и Д. К. (л.82, т.1 от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК), които са категорични, че и двамата пострадали са били с поставени обезопасителни колани, когато са ги видели в автомобила „Ф“ преди да ги извадят. Свидетелят Ж. Ж. в също твърди, че той и съпругата му – пострадалата Г. Ж. ва са били с поставени обезопасителни колани. Въпреки неговата заинтересованост, настоящият съд кредитира показанията му, предвид тяхната подкрепеност от показанията на свидетелите Ч. , П. , К. и К. , както и от становището на вещото лице по съдебномедицинските експертизи – д-р К. , който в съдебно заседание (л.53 гръб от НОХД № 1087/2018г. на БОС) потвърждава, че пострадалата Ж. ва е била с колан, което обяснява със специфични по разположение травми. Въпреки това вещото лице д-р Я. заключава , че и без поставен обезопасителен колан, вредите за пострадалата отново биха настъпили, което обезсмисля изследване на съпричиняване в контекста на използването на колан от страна на пострадалата поради отречена от вещото лице причинна връзка с настъпилите от ПТП вреди. Изложеното напълно изключва съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите Ж. Ж. в и Г. Ж. ва на посоченото от защитата на подсъдимия основание – непоставяне на обезопасителни колани.

На базата на гореизложените съображения, изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянието на подсъдимия М. се споделят от настоящата инстанция. Бургаският окръжен съд е направил законосъобразен правен извод, че с гореописаното деяние подсъдимият Д. К. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 26.10.2016 год., около 15.00 -15.10 часа в общ. К., област Б. , на автомагистрала „Т“ км 324+500 м по посока на движение от гр. С. към гр. Б., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Д“ модел „Г“ с peг. № Р* нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.58, т.2, пр.2-ро от ЗДвП: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 2. да се движи назад“, с което по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Ж. ва.

Правилен е изводът на първостепенния съд, че подсъдимият М. е допуснал визираното в обжалваната присъда нарушение на чл.58, т.2, пр.2-ро от ЗДвП, тъй като в нарушение на безусловната забрана за движение назад на магистрала, управлявайки лек автомобил „Д“, обърнат с предната си част към гр. Б., се е движил на заден ход – в посока към гр. С. в дясна активна лента на автомагистрала „Т“. По този начин подсъдимият е създал опасност за движението на идващите след него автомобили, които предвид забраната за движение назад на магистрален път и установената в закона максимална скорост от 140 км/час е много по- трудно да реагират на внезапно възникнало пред тях препятствие под формата на движещ се на заден ход автомобил. След като е пропуснал отбивката за гр. К. и при създалата се неблагоприятна обстановка в неговия автомобил, подсъдимият е имал възможност да продължи напред и отбие в аварийната лента, докато детето и съпругата му се успокоят, а след това да продължи движението си напред към гр. Б. и да слезе от магистралата на следващата отбивка, каквито мерки той не е предприел при отсъствие на обективни пречки за такова правомерно поведение. Именно с виновното си поведение, изразяващо се в преустановяване движението си напред в дясната лента за движение на автомагистрала „Т“ и движение назад в същата лента, той е станал причина за настъпването на ПТП с лекия автомобил „Ф“ и за възникналите като резултат вредни последици.

С оглед данните от огледния протокол и заключенията на двете съдебномедицински експертизи, както и на заключенията на автотехническите експертизи с участието на вещото лице инж. С. , настоящият съд приема, че допуснатото от подсъдимия Д. нарушение на чл.58, т.2, пр.2-ро от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици. Събраните в хода на производството свидетелски показания на свидетелите очевидци С. П. , П. К. и Ж. Ж. в, както и на свидетелите, които първи са се отзовали на местопроизшествието веднага след ПТП – В. Ч. , Д. С. , Д. К. , полицейските служители Ж. Д. и Г. К. и заключенията на посочените автотехнически експертизи се потвърждава извода на БОС, че пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо при законосъобразно поведение на подсъдимия Д. , като липсва каквото и да било съпричиняване от страна на свидетеля Ж. водач на лекия автомобил „Ф“ или друг участник в движението. Ако подсъдимият е управлявал лекия автомобил „Д“ напред по посока на движението, за водача на лекия автомобил „Ф“ не би възникнала опасност за движението му и не би настъпил удар между двете превозни средства. От изложеното следва, че поведението на подсъдимия М. , изразяващо се в неправомерно движение на заден ход в дясна лента на магистрала, е необходимо, достатъчно и единствено условие за настъпването на ПТП, без което не биха настъпили съставомерните правни последици.

Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите на обжалваната присъда, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, като е конкретизирал и вида на непредпазливостта, а именно престъпна небрежност, с което е изпълнил задължителните указания в т.5 от ТР № 2/2016г. на ОСНК на ВКС. Тази форма на непредпазливата вина е определена правилно от първостепенния съд предвид, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Още повече, че ПТП е станало в светлата част на денонощието, когато движението по автомагистрала „Т“ е интензивно. Налице е причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и уврежданията на пострадалата Г. Ж. ва в резултат на ПТП, причинено от подсъдимия. Подсъдимият е могъл да съобрази поведението си и да не предприема движение на заден ход в дясна лента на магистралата, а да продължи движението си напред въпреки създалата се обтегната обстановка в Джипа. Като не е направил това деецът е създал опасност за движението на останалите автомобили, като е предизвикал сблъсък с движещия се след него в дясна лента лек автомобил „Ф“. Макар и да не е съзнавал и искал настъпването на общественоопасните последици, които реално е причинил, подсъдимият е могъл да предвиди, че при движение на заден ход в активна лента на магистрала, управляваният от него автомобил „Д“ представлява непредвидимо препятствие за останалите автомобили, което може да доведе до този резултат и по силата на правилото за движение по чл.58, т.2, пр.2-ро от ЗДвП е бил длъжен да го предвиди. Поради това крайният извод на БОС за наличие на субективно съставомерно поведение от страна на подсъдимия в хипотеза на непредпазливост /небрежност/ относно формата на вината, се споделя от настоящата инстанция.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е съобразил предвидените в съответните разпоредби на особената част на НК като вид и размер кумулативни наказания за този вид престъпления. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК законодателят е установил граници на наказанието лишаване от свобода от две до шест години, както и лишаване от право да управлява МПС съгласно чл.343г от НК за срок, който може да надминава срока на наказанието лишаване от свобода най-много с три години.

Престъпленията по транспорта по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК се отличават с висока степен на обществена опасност предвид характеристиките им, вида на нарушените обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат – отнемане на човешки живот и честата им проява в обществото, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Въпреки, че последното е вярно и ноторен факт, въззивният съд се разграничава от цитираната в мотивите на обжалваната присъда статистика за броя на жертвите от ПТП (загинали и ранени) в страната за периода 1990-2018г., тъй като конкретните цифри не са ноторен факт, а статистически данни на НСИ и Пътна полиция, както е посочил първоинстанционният съд. За да имат доказателствена стойност, съответно да обосноват по-висока степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл.10 от НК и оттам по-тежка наказателна отговорност, тези конкретни фактически данни следва да са приобщени по съответния процесуален ред, което законово изискване в случая не е налице. Първоинстанционният съд не само не е изискал такава конкретна информация от съответните институции, но не е уведомил страните, че ще ползва конкретните статистически данни при мотивиране на присъдата в частта за определяне на наказанието. Поради това и като гаранция за справедлив (състезателен) съдебен процес, при индивидуализацията на наказанието въззивният съд се ограничи да коментира само обстоятелства, установени в хода на съдебното следствие и ноторния факт за зачестили случаи на вредоносни ПТП без конкретните цифри и статистически данни на стр.13 и 14 от мотивите на обжалваната присъда. Именно ноторността на завишения брой жертви по пътищата на страната е достатъчна да се отчете като обуславяща по-висока степен на обществена опасност на деянието.

Вън от горното при определяне размера на наказанието лишаване от свобода първоинстанционният съд не е съобразил императивните критерии в чл.54 НК по причина, че не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, в резултат на което е завишил неоснователно наказателната отговорност на дееца.

От страна на подсъдимия М. защитника му основателно е наведено възражение и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което молят за намаляването му с прилагане на чл.66, ал.1 от НК.

Апелативният съд подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в тази му част и намира въззивната жалба на подсъдимия М. за частично основателна.

Неправилно първоинстанционният съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства само чистото съдебно минало на дееца и изказаното от него съжаление за случилото се. Като такива обстоятелства следва да бъдат приети и напредналата възраст на подсъдимия на 67 години, семейното му положение – има съпруга и полага грижи за двете си малолетни деца – на 3 и на 5 години (видно от представените пред БАС актове за раждане на децата); трудово ангажиран, което се установява от приложените пред въззивната инстанция нотариални актове, които потвърждават твърдението на подсъдимия за развивания от него бизнес с аптеки. Първоинстанционният съд е подценил най-вече особеното емоционално състояние на подсъдимия като водач на лекия автомобил „Д“, породено от изнервящата обстановка в автомобила, в който пътували бременната му съпруга и невръстното му дете, което според неоспорените обяснения на подсъдимия така плачело, че той се притеснил и пропуснал отбивката за гр. К.. Като допълнително смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и факта, че към инкриминираната дата същият е бил правоспособен водач повече от 30 години (от 1983г.), който дълъг период от време на активно управление на МПС (съгласно обясненията на подсъдимия) неутрализира броя на влезлите в сила 9 наказателни постановления и 9 фиша с наложени минимални глоби до степен да не се счита системен нарушител и да се приеме, че допуснатото конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата е инцидентно и поради възникнала внезапно изключителна семейна причина.

Така отчетените допълнителни смекчаващи вината обстоятелства и конкретните причини за предприемане на недопустимата за автомагистрала маневра на заден ход, съгласно чл.54, ал.1 от НК дават основание за намаляване на наказанието лишаване от свобода, тъй като наложеното от първоинстанционния съд наказание от четири години лишаване от свобода е към средния размер. Определяне на такова наказание предпоставя баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В процесния случай въззивният съд констатира превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което намира, че съответно на извършеното престъпление е наказание под средния предвиден в закона размер , а именно три години лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени обжалваната присъда.

Правилно първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства причинените от него имуществени вреди на свидетеля Ж. собственик на лекия автомобил „Ф“, който е тотално унищожен. Също така с действията си подсъдимият е застрашил живота и здравето и на собственото си семейство, както и на други участници в движението. Ако свидетелят Ж. не беше предприел макар и неуспешна спасителна маневра – жертвите от пътнотранспортното произшествия щяха да са повече. Освен това подсъдимият умишлено (целенасочено) е нарушил правилото за движение по чл.58,т.2 от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалата Ж. ва. Това психическо отношение на дееца към конкретно допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата мотивира въззивният съд да се въздържи от допълнителна редукция на наказанието лишаване от свобода, като го наложи в законоустановения минимум или близо до него, както и да не уважи искането на защитата за определяне на наказанието под законоустановения минимум от две години с приложение на чл.55 от НК (спр. съдебни прения пред първоинстанционния съд – л.219 от НОХД №1087/2018г.). Такъв резултат от индивидуализацията на наказанието в конкретния случай би бил незаконосъобразен поради наличие на посочените отегчаващи вината обстоятелства, които не оправдават допълнително снизхождение. Още повече предложеното от защитата наказание под законоустановения минимум би било незаконосъобразно, тъй като макар отчетените за първи път от настоящата инстанция смекчаващи вината обстоятелства да са многобройни, те не дават основание да се приеме, че е налице другата кумулативна предпоставка за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно предвиденото в закона най-леко наказание да е несъразмерно тежко на причинения вредоносен резултат. В крайна сметка е загинала здрава жена, като е прекъсната семейната връзка между нея, съпруга и сина й при липса на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна или друг участник в движението. Налице са и телесни повреди, претърпени от съпруга на загиналата - свидетеля Ж. в резултат от ПТП, които също представляват отегчаващо вината обстоятелство, което не е отчетено от първостепенния съд. Действително, травмите на водача на лекия автомобил „Ф“ имат характера на лека телесна повреда, поради което не са съставомерни по никоя от разпоредбите на Глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от НК. Няма пречка същите да бъдат взети предвид от съда като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство именно, защото не са съставомерни. Доколкото тези телесни увреждания безспорно са установени от съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 330/2017г. (л.135-136, т.1 от ДП), приобщена към доказателствения материал, чрез прочитането й (л.53 от НОХД № 1087/2018г. на БОС), както и от копията от медицинска документация за пострадалия при ПТП Ж. Д. Ж. (л.215-224 от ДП), няма основание да бъдат игнорирани при определяне на наказанието. По аналогични съображения правилно БОС е отчел като отегчаващи вината обстоятелства и предходните административни наказания, наложени на подсъдимия М. , но неправилно им е придал по-голяма тежест от действителната. Видно от справката за нарушител/водач (л.212-213, т.2 от ДП) Д. М. е правоспособен водач категория „В“ от 10.11.1983г. За периода от 1994г. до 2011г. има постановени и влезли в сила девет наказателни постановления за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, като движение с превишена скорост, с несъобразена скорост, управляване на МПС без регистрационни табели, без предпазен колан или каска, без документи, несъобразяване на поведението със сигналите на пътните светофари, пътните знаци или маркировка, отнемане на предимството на друго МПС при завой и престой или паркиране в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Вярно е, че посочените нарушения са многобройни, а част от тях груби, предвид обстоятелството, че са най-честия повод за настъпването на пътнотранспортни произшествия. Но от друга страна няма данни за нито едно резултатно (вредоносно) административно нарушение измежду изброените. Освен това подсъдимият за пръв път допуска процесното нарушение на правилата за движение по пътищата, което кореспондира с обясненията му, че е бил предизвикан за това от създалата се внезапно извънредна ситуация в автомобила от плача на малолетното дете и виковете на бременната му съпруга . Следва да се отчете в интерес на подсъдимия и факта, че е изминал значителен период от почти три години от последното му наказване по административен ред, през който няма данни да е допуснал каквито и да е нарушения на правилата за движение по пътищата. По аргумент от Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което указва, че сроковете в чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни и при наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение и спрямо административните наказания, не може да се приеме, че подсъдимият е системен нарушител на правилата по ЗДвП. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по делото няма данни след процесното ПТП предвид продължителността на наказателното производство, което в случая е образувано октомври 2016г., подсъдимият да е извършил нови нарушения, въпреки че свидетелството за правоуправление на МПС не му е иззето. Последното въззивният съд отчита като индиция, че при М. поправителният процес вече е започнал.

Допълнително отчетените от апелативния съд смекчаващи вината обстоятелства анализирани съвкупно с останалите посочени изчерпателно в настоящото решение смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и преценени с последователното извинение и съжаление за извършеното от страна на подсъдимия, мотивира въззивният съд да приеме, че смекчаващите вината обстоятелства натежават над отегчаващите такива. Горното дава основание въззивният съд да приеме, че се касае за допусната от подсъдимия инцидентна, а не системна, макар и груба небрежност при управление на МПС. Настоящият съд намира, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия в размер на четири години следва да бъде намалено под средния предвиден в закона размер и по-конкретно по средата между минималноустановения и средния размер. При определяне на наказанието настоящата инстанция съобрази, както императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, така и отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като счита, че намаляването на наказанието с една година е справедливо, съответно на установените от съда допълнителни смекчаващи вината обстоятелства и отговаря на нуждите на индивидуалната и генералната превенция. Налице е основание съдът да изпълни правомощието си по чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като измени първоинстанционната присъда и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на три години. Апелативен съд – Бургас намира, че така определеният размер удовлетворява изискванията за определяне на наказанието по чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. Наказанието не може да има за цел отмъщение. Налагането на по-високо от определеното от настоящата инстанция наказание, както настояват частните обвинители, ще е в противоречие със съответността и справедливостта на наказанието по смисъла на чл.35, ал.3 от НК и чл.54 от НК, както и с целите, посочени в чл.36 от НК. По гореизложените съображения определеното по вид и размер наказание три години лишаване от свобода на подсъдимия М. по преценка на въззивния съд е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на наличните обстоятелства характеризиращи отговорността, като по този начин в максимална степен биха се постигнали целите на наказанието. Налагането на наказание в по-нисък размер или при условията на чл.55 от НК, доколкото не са налице основанията за това, би било обществено неоправдано и проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност.

При така определения размер на наказанието лишаване от свобода са налице обективните предпоставки за прилагане на чл.66, ал.1 от НК – наложеното от съда наказание лишаване от свобода е до три години и подсъдимият М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Настоящият съд счита, че е налице и субективният критерий за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на лицето не е наложително да изтърпи наказанието. В случая съдът констатира превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, което го мотивира да приеме, че не е необходимо подсъдимият М. да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Всичко установено в производството за личността на подсъдимия, за възрастта и семейното му положение, за трудовата му ангажираност, за подбудите му да извърши процесното законово нарушение и изразеното от него съжаление, мотивират настоящият съд да приеме, че съответните положителни промени в съзнанието на дееца и превъзпитанието му към спазването на законите и добрите нрави не изискват отделянето му от настоящата социална среда и изолирането му от обществото. Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система. Нашият наказателен закон е изграден върху разбирането, че наказанието трябва да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо, а справедливото наказание е целесъобразно. Именно чрез баланса между двете цели на наказанието – генерална и индивидуална превенция се постига крайната цел на наказателноправното въздействие – общата превенция. Целите на чл.36 от НК ще бъдат постигани и с отлагане на наказанието при изпитателен срок от пет години. При граници на изпитателния срок заложени в закона от три до пет години, максималният размер от пет години се явява най-адекватен в случая предвид допуснатото умишлено нарушение на забраната за движение на заден ход на автомагистрала, както и поради предходните административни наказания на дееца. Така отмереният размер на изпитателния срок въззивният съд намира, че в най-сериозна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия М. ще възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като водач на МПС.

Наред с наказанието лишаване от свобода решаващият съд е завишил неоснователно и кумулативно предвиденото наказание по чл.343г, вр. чл.37, т.7 вр. чл.49, ал.2 от НК - лишаване от право да управлява МПС, като го е определил за срок от седем години. Отчитайки всички обстоятелства, обсъдени по-горе, отнасящи се до конкретната тежест на престъплението и обществената опасност на деянието и дееца, настоящият съд намира, че справедливо и законосъобразно е намаляване размера на това наказание на четири години. Разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК е приложима и при определяне на наказанието лишаване от права и то е законосъобразно и справедливо, когато е съобразено със степента на обществената опасност на деянието и на дееца, с подбудите за извършване на деянието и с другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо първоинстанционният съд неправилно е наложил наказание лишаване от права в максималния предвиден в закона размер въпреки, че е отчел смекчаващи обстоятелства. Границите на наказанието лишаване от права, когато то се налага заедно с наказание лишаване от свобода, са установени в чл.49, ал.2 и ал.3 от НК. Съгласно посочените разпоредби срокът на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода и може да надминава срока на последното най-много с три години. В този смисъл е разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК и Решение № 306/1985г. по н.д. № 272/85г., III н.о. на ВС. От изложеното следва, че в конкретния случай като последица от изменението на наказанието лишаване от свобода от настоящата инстанция от четири на три години, границите на наказанието лишаване от права се редуцират от три до шест години вместо установените съобразно предприетото от БОС наказване – от четири до седем години. При отчетения от въззивния съд превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, това наказание следва да бъде определено под средния размер от четири години и шест месеца, съответно наложеното такова от първоинстанционния съд за срок от седем години се явява не само прекомерно, но и в максимално установения от закона срок. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че законосъобразният и справедлив срок на това наказание е четири години. Така отмереният срок на наказанието въззивният съд намира, че в достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като водач на МПС, както и ще го мотивира занапред да управлява МПС с особено внимание.

С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно решаващият съд е присъдил в тежест на подсъдимия М. направените по делото разноски, като той следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 776.71 лева и по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 862.40 лева.

По гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена, като бъдат намалени наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК от четири на три години и лишаване от права по чл.343г от НК от седем на четири години, както и изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години. В останалата й част присъдата като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и 2 и чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Присъда № 149 от 21.05.2019г., постановена по НОХД № 1087/2018г. на Бургаския окръжен съд, като:

НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия Д. К. М., ЕГН:********** наказание от четири години лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ.

ОТЛАГА на основание  чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание три години лишаване от свобода, като определя на подсъдимия Д. К. М. ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия Д. К. М. наказание по чл.343г от НК от седем години лишаване от право да управлява МПС на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от получаване писменото съобщение от страните, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2