Решение по дело №2704/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП).

Оспорва се заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3926/23.10.2023г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3926/24.10.2023г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“.

Жалбоподателят „Козирог 89“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив, бул. “Ал.Стамболийски” №117, ет.2, ап.13, представлявано от управителя И.Ж.К., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Т.Т. ***, съдебен адрес:***, оф.**, моли да се отменят заповедите. Твърди се липса на извършено нарушение. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата като твърди, че по отношение на ЗПАМ №РД-14-3926 от 24.10.2023 г. за жалбоподателя не е налице правен интерес поради отпаднало основание след отстранено нарушение.

Съдът, след като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта и при наличие на правен интерес от оспорване.

Във връзка с доводите на ответника, че е налице липса на правен интерес поради отпаднало основание по отношение на ЗПАМ №РД-14-3926 от 24.10.2023 г., следва да се посочи, че последващото издаване на Лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България № 11979 от 13.11.2023 г. и съответно отстраняването на нарушението не води до отпадане на правния интерес да се оспорва приложената ПАМ, доколкото с факта на прилагането й се засягат права и интереси на адресата, по отношение на което засягане същият разполага с право на защита.

Законосъобразността на заповедта се преценява към датата на реализиране на деянието. Към тази дата съдът съобразява и целта на наложената ПАМ.

Ето защо жалбата и против двете заповеди е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство са Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3926/23.10.2023г. и № РД-14-3926/24.10.2023г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“-гр. Пловдив към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация.

С оспорените заповеди на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал. 1, т. 1 букви „а“ и „в“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация част II- ра с №********* на товарен автомобил Мерцедес 1835 Н, от категория N3, с peг. № ***, собственост на Козирог 89“ ООД.

И в двете ЗПАМ е описана идентична фактическа обстановка, че при извършена на 23.10.2023 г. проверка от И.Д.М.главен инспектор в отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив и И.Г.С.старши инспектор в отдел „Контрол“ при РД “Автомобилна администрация” - Пловдив, лицето А.В.Ф., ЕГН: **********,***, като водач управлява товарен автомобил марка Мерцедес 1835 Н с peг. № ***, от категория N3 с максимална допустима маса 19 000 кг., собственост на „Козирог 89“ ООД, извършва превоз за собствена сметка на товар – мляко, по маршрут обл. Пловдив - гр. Смолян, като извършва превоз на товари за собствена сметка с товарен автомобил с peг. № ***, за който няма издадено удостоверение на ППС за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността.

От извършена справка в система „Лицензи“ на ИА “Автомобилна администрация” - София е установено, че „Козирог 89“ ООД /лицето за чиято сметка се извършва превоза/ не притежава лиценз за обществен превоз на товари и товарен автомобил Мерцедес 1835 Н, от категория N3, с peг. № *** не е вписан в списък към лиценз на Общността или лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България и за него няма издадено заверено копие на лиценз на общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България.

Въз основа на установеното е приложена процесната ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“ и чл. 2, т.1 от ЗАвП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация.

Фактическите основания за издаването за заповедта с дата 23.10.2023г. са изведени от АУАН № 00386 от 23.10.2023 г., какъвто видно от преписката и от становището на ответната страна всъщност няма, а за заповедта от 24.10.2023г. - от АУАН № 00386 от 24.10.2023 г.

В Заповед № РД-14-3926/24.10.2023г. са констатирани същите факти и обстоятелства както в Заповед № РД-14-3926 от 23.10.2023г., като в ЗПАМ № РД-14-3926 от 24.10.2023г., е посочено, че на дата 24.10.2023 г. А.Ф.е получил Заповед № РД-14-3926 от 23.10.2023г. Описано е още, че е върната предна рег. табела и СРМПС част II на 14.11.2023 г.

Приложени по преписката са: Протокол от крайпътна техническа проверка №51515 от 24.10.2023г.; заявление за издаване на лиценз за обществен превоз на територията на РБ от И.Ж.К. с вх. № 01-23-138 от 25.10.2023 г.; Лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България № 11979 от 13.11.2023 г.

Налично по преписката е и писмо с рег. № РД-14-3926(4) от 14.11.2023 г. на Директора на РД „АА“ гр. Пловдив, в което е посочено, че във връзка с издадената ЗПАМ № РД-14-3926/24.10.2023г. са върнати предна регистрационна табела № *** и СРМПС част II №*********, поради отпадане на основанието.

Съдът намира, че първата ЗПАМ с № РД-14-3926 от 23.10.2023г., е издадена от компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП, заповед № 170 от 08.06.2023г. и Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", представена по делото от административния орган.

Същата е издадена в установената от закона писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП – в нея са изложени фактическите и правните основания, обуславящи издаването им.

От Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г., е видно, че на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвП и чл.7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА "АА", Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП, включително Директорите на Регионални дирекции "Автомобилна администрация". От Заповед № 170/08.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се установява, че подписалото като издател на обжалвания административен актове лице – Н.М., заема длъжността Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. Пловдив от 12.06.2023 г.

Предвид така посоченото, съдът приема, че оспорените ЗПАМ са издадени от материално и териториално компетентен административен орган, в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия.

При прилагане на мерките по чл. 106а от ЗАП административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на разпоредбата. Това означава, че винаги, когато е установено административно нарушение, посочено в някоя от хипотезите на чл. 106а от закона, административните органи са длъжни да приложат съответните мерки. Следователно, за да е мотивирана заповедта, е нужно и достатъчно в нея да е посочено установеното административно нарушение.

Мярката е от вида на преустановяващите. За прилагането й е необходимо да е осъществено административно нарушение – извършване на превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, и извършване на превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11.

В случая, обжалваната ЗПАМ от 23.10.2023 г., е основана на констатациите, описани в АУАН от 23.10.2023 г., какъвто АУАН самият ответник твърди да няма.

В съставения АУАН от 24.10.2023 г. са посочени чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.18, т.4 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като се визира за дата на нарушението 24.10.2023г.

Остава неясна датата на нарушението, след като няма данни да е извършена проверка от контролните органи на 23.10.2023г., а същевременно и в двете ЗПАМ се възприемат констатациите, изложени в АУАН от 24.10.2023 г.

Приложения по делото Протокол за крайпътна техническа проверка № 51515 също е от 24.10.2023 г.

Или в обобщение от всички приложени по делото документи не може да бъде изведен извода на административния орган, издал ЗПАМ № РД-14-3926 от 23.10.2023г., за констатирано нарушение на 23.10.2023 г. от А. Ф. Всъщност органът сами си противоречи, след като в становището си пред съда твърди за наличието само на заповед от 24.10.2024г.

Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни датата на извършване на проверката. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин кога е извършено нарушението, посочено в обжалваните актове.

Липсват безспорни и категорични данни за наличието на извършен на дата 23.10.2023 от А.В.Ф. превоз.

Липсват и данни за съставен АУАН № 00386 от 23.10.2023 г., посочен в ЗПАМ № РД-14-3926/23.10.2023 г. като основание за издаване на същата.

Тези факти, разгледани в светлината на липсата на каквито и да било доказателства, установяващи датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението, обосновават недоказаност на нарушението и необоснованост на приложената ПАМ.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че тази заповед е незаконосъобразна.

Относно Заповедта със същия номер, но с дата от 24.10.2023 г., то тя е издадена на същото основание, при същата фактическа обстановка, спрямо същото лице, но след като има предхождаща я ЗПАМ, която нито е оттеглен административен акт, нито е упражнено по установения ред право на отзив, и се явява процесуална пречка за издаване на нов акт със същия предмет. Нещо повече, тази заповед от 24.10.23г. е връчена на същата дата,но с отбелязване, че се връчва заповед от 23.10.23г. Очевидно е,че органът се е опитвал да поправи фактическа грешка в постановения от него акт, но не по установения за това ред на чл.62 от АПК, а и тази грешка касае съществен елемент от фактическия състав на нарушението, във връзка с което се прилага ПАМ. Като е пристъпил към повторно издаване на същия административен акт, органът вече е бил лишен от правомощие за това с факта на издаване на първата заповед. Затова и ЗПАМ от 24.10.2023 г. се явява издадена без да е налице законово основание за това и поради това е нищожна.

Ето защо заповедта от 23.10.23г. следва да се отмени, а заповедта от 24.10.23г. следва да се прогласи за нищожна.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски за внесена държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 1000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023г.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3926/23.10.2023г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози е приложено временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация част II-ра с № ********* на товарен автомобил Мерцедес 1835 Н, от категория N3, с peг. № ***, собственост на Козирог 89“ ООД.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3926/24.10.2023г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози е приложено временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация част II-ра с № ********* на товарен автомобил Мерцедес 1835 Н, от категория N3, с peг. № ***, собственост на Козирог 89“ ООД.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация, да заплати на „Козирог 89“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив, бул. “Ал.Стамболийски” №117, ет.2, ап.13, представлявано от управителя И.Ж.К., ЕГН ***********, сумата от 1050, 00 (хиляда и петдесет) лева разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: