№ 5764
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20050252/23.02.2021г., постановено по гр.д. №56618/2019г. по
описа на СРС, 76 състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с §1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги; и на чл.86 от ЗЗД по исковете,
предявени от „В. и к.“ ЕАД, че В. И. Н., Т. Г. Н. и И. Г. Д. дължат при условията на
разделност сумата от 600 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
услуга „В.“ за периода от 27.06.2016г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 16.05.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното
плащане, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от
668,39 лева, като неоснователна, и сумата от 85 лева – мораторна лихва за периода от
28.07.2016г. до 13.05.2019г., като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 91,24 лева като неоснователна. Осъдени са на основание чл.78, ал.1
от ГПК В. И. Н., Т. Г. Н. и И. Г. Д. да заплатят на „В. и к.“ сумата от 67,73 лева –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 617,70 лева разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата Т. Г. Н. срещу решението в частта, с
която са уважени предявените срещу нея искове. Въззивницата посочва, че съдът не е
взел предвид при постановяване на решението представените доказателства, че се е
1
отказала от наследството на баща си Г.Т.Н., починал на 04.02.2020г. Поради това моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени.
Насрещната страна „В. и к.“ АД не е подала писмен отговор по реда и в срока на
чл.263 от ГПК. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. А., оспорва жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „В. и к.“ АД срещу Г.Т.Н.
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №29955/2019г. на СРС, 76 състав. Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на процесния недвижим
имот, намиращ се в гр. Поморие, ул. **** (старо наименование на адреса – гр.
Поморие, ул. ****), както и, че не е заплатил предоставените му услуги в установения
за това срок. Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с
тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената
на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо
лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния
регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от
комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и
един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в
2
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между
страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да
докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното
жилище, за което са предоставени В и К услугите.
В случая не е спорно между страните обстоятелството, което се признава и от
ответника в подадения писмен отговор на исковата молба, че същият е титуляр на
партидата за доставяне на В и К услуги за процесния имот, както и, че ползва
предоставените от ищцовото дружество услуги.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните, което въззивният съд кредитира като обосновано и
компетентно дадено, се установява, че имотът е водоснабден, че измервателният уред
за водоснабдявания имот е един – индивидуален водомер, че свалянето на отчета се
извършва от служител на дружеството на длъжност – отчетник на измервателни
уреди/инкасатор, като данните от водомера на абоната се отчитат визуално и се
въвеждат ръчно в мобилно устройство по индивидуалната електронна страница на
водомера, и за процесния период изразходваното количество питейна вода е 256 м3.
Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства
обосновават извод за възникнало между страните облигационно правоотношение с
предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответникът като
потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Ответникът Г.Т.Н. е починал в хода на процеса и на негово място са
конституирани наследниците му по закон – съпругата му В. И. Н., и дъщерите му И. Г.
Д. и Т. Г. Н.. Въззивницата Т. Г. Н. е представила съдебно удостоверение по гр.д.
№12589/2020г. на СРС, 117 състав за отказ от наследството, оставено от наследодателя
Г.Т.Н., вписан в особената книга на съда под №461/10.03.2020г. Съгласно чл. 60, ал.
1 от ЗН, само наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията,
с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, поради което
конституираната ответница Т. Г. Н. не отговаря за процесните задължения, тъй като се
е отказала от наследството, оставено от наследодателя й Г.Т.Н.. Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за
установено, че Т. Г. Н., конституирана на мястото на починалия в хода на
производството ответник Г.Т.Н., дължи на „В. и к.“ АД 1/3 от сумата от 600 лева,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 27.06.2016г. до
25.10.2018г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до изплащане на вземането,
както и 1/3 от сумата в размер на 85 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 28.07.2016г. до 13.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19955/2019г. по описа на
3
СРС, 76 състав, като тези искове следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която е осъдена Т. Г. Н. да заплати на
„В. и к.“ АД разноски за заповедното производство в размер на 22,58 лева, както и
разноски за исковото производство в размер на 205,90 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20050252/23.02.2021г., постановено по гр.д.
№56618/2019г. по описа на СРС, 76 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.200 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. Г. Н. дължи на „В. и к.“ АД 1/3 от сумата от 600 лева,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 27.06.2016г. до
25.10.2018г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до изплащане на вземането,
както и 1/3 от сумата в размер на 85 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 28.07.2016г. до 13.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19955/2019г. по описа на
СРС, 76 състав, както и в частта, с която Т. Г. Н. е осъдена да заплати на „В. и к.“ АД
разноски за заповедното производство в размер на 22,58 лева, както и разноски за
исковото производство в размер на 205,90 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ****, срещу Т. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. ****, конституирана на мястото на починалия в хода на производството ответник
Г.Т.Н., починал на 04.02.2020г., искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
следните вземания: 200 лева, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за
периода от 27.06.2016г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до
изплащане на вземането, и 28,34 лева - законна лихва за забава за периода от
28.07.2016г. до 13.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19955/2019г. по описа на
СРС, 76 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5