Р Е Ш Е Н И Е
№ 333 18.09.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 813 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.Д.Р. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000079 от 02.03.2017 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания – „Глоба” в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и Глоба в размер на 200 лева – за нарушение по чл. 150а ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 34, ал. 3, чл. 42, т. 4 – 8, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 - 7 ЗАНН, без да се сочат конкретни съображения, на които се основават направените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Чрез упълномощения свой представител – адв. В.Ч. заявява в проведеното първо съдебно заседание по делото, че поддържа подадената жалба и развива допълнителни съображения за нейната основателност, но в съдебно заседание, в което е даден ход по същество не се явява, за да пледира по всеки пункт от доводите в нея.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 05.02.2017 г. свидетелят Р.Т.Т. на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково бил на работа, заедно с колегата си П. Н., като при изпълнение на служебните си задължения, в около 20:40 часа, в град Хасково подал сигнал със стоп - палка по образец на водач на лек автомобил марка „С.”, модел „С.” с рег. № ****, движещ се по ул. „Дунав“ в град Хасково, в района на кръстовището с ул. „Булаир“. След подадения сигнал, водачът на посочения лек автомобил не спрял веднага, а сторил това на известно разстояние, което било кратко и контролните органи от състава на РУ на МВР – Хасково отишли до автомобила пеша. Там, поискали от водача на превозното средство документи, удостоверяващи правоспособността му за управление, но такива не били представени, а същият лъхал на алкохол, поради което уведомили за случая колегите им от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и поискали съдействие. На място пристигнал екип, в състава на който бил и свид. Ж.К.И.. При осъществяване на последваща проверка, вече от органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и след установяване на самоличността му, жалбоподателят В.Д.Р. не представил свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име, както и свидетелство за регистрация на МПС част II. Бил поканен от контролните органи да бъде подложен на проба с техническо средство за проверка на концентрацията на алкохол в кръвта, като от извършената такава с Алкотест „7510“ № 0091 било установено наличие на алкохол в кръвта с концентрация 2.31 на хиляда. В резултат, бил съставен срещу него, в негово присъствие, на същата дата, от свид. Ж.К.И. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 675550 за нарушения по чл. 103, чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение, както и да получи екземпляр от него, всяко от които действия и съответен отказ били удостоверени с подписа на нарочен свидетел.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: „1. Не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, 2. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно бил нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и 3. Управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно бил нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП“, а на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство било прекратено в частта относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като деянието съставлявало престъпление, за което било образувано бързо производство по реда на НПК.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Т.Т. и Ж.К.И. относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина по който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН, в частта за която имат преки и непосредствени впечатления и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По отношение на тяхната правна оценка, което се явява довод по същество и ще бъде обсъдено на съответното място по – долу в изложението на правните изводи на съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДВП, относима към датата на деянието, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а според актуалната редакция, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По силата на чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке, а според чл. 183, ал. 1, т. 1 се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание в частта относно нарушенията визирани в пункт 1 и в пункт 3 от същото. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на процесния АУАН лично на лицето, сочено като нарушител. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба – да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, релевантни на дадената правна квалификация по отношение на деянието по чл. 103 от Закона за движението по пътищата. Въведени са от актосъствителя твърдения за управление от водача на моторно превозно средство в лицето на жалбоподателя по ул. „Дунав“ в град Хасково, като не спира на подаден сигнал със стоп – палка от униформен служител, без обаче да конкретизира всички необходими обстоятелства във връзка с изискванията на разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗДвП – не спира въобще или не спира плавно на посоченото място, респ. в най – дясната част на платното за движение, при което се налага извод, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, за да се прецени обема на фактически твърдения, за които се ангажира отговорността, съобразно обективните признаци от състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Още повече, че е установено, въз основа на събраните доказателствени източници, като показателни са именно показанията на свид. Р.Т., очевидец на събитията и участник в тях като контролен орган, че жалбоподателят все пак е спрял след подаване на сигнала, при това на достатъчно кратко разстояние, за да приближат контролните органи до моторното превозно средство, което е управлявал и при това положение не става ясно по какъв начин е допуснато нарушение на нормата на чл. 103 от ЗДвП. Тоест, как спирането от страна на жалбоподателя не е съобразно изискванията на чл. 103 от ЗДвП – не е плавно и не на посоченото място или не е в най – дясната част от платното за движение или не е спрял въобще, като възпроизвеждайки съдържанието на законовата разпоредба на чл. 103 от ЗДвП в санкционния акт, наказващият орган не е само не е отстранил този пропуска на актосъставителя, но за пръв път едва със санкционния акт е допуснал нова неяснота в посочения смисъл. На това място следва, по отношение изискването и издаденото впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на твърдяното нарушение по пункт 3, въведено със съставения акт за установяване на административно нарушение /лаконично, но достатъчно ясно за непредставяне при извършване на проверката на документи, сред визираните в чл. 100, ал. 1 ЗДвП – СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, част II, наказващият орган е вписал по отношение на първия от изброените документи, че с това жалбоподателят бил извършил: „Управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно бил нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП“. По този начин, вместо да разпореди съставяне на нов АУАН, отговорността е ангажирана за нарушение, за което, с оглед въведеното в АУАН фактическо описание, липсва надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение. Пропускът на актосъставителя да конкретизира твърденията за причините за непредставяне на свидетелството за управление на МПС е от особено значение за определяне на отговорността от гледна точка вида на допуснатото нарушение, защото така формулирано словесното описание е за деяние по чл. 100 от ЗДвП, а обективното проявление на други причини за непредставяне на документа не само не е било установено и вписано по надлежния ред, но в дейността на наказващия орган се е стигнало отново, по недопустим начин, за пръв път едва със санкционния акт, да въвежда нова фактическа обстановка, по отношение на която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава като възрази срещу съставения акт. По този начин е допуснато, наред с визираното при съставяне на акта, и друго процесуално нарушение, което с оглед изложеното по – горе следва да се квалифицира като съществено, а оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество в частта относно деянията по пункт 1 и пункт 3 от НП. Независимо от това, и за пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че по същество се установява, че след подаване на сигнала със стоп – палка жалбоподателят все пак е спрял с управлявания от него автомобил, макар и не веднага, но достатъчно близо до мястото, където е извършено това действие от контролния орган, а липсата на яснота при какви обстоятелства е извършено нарушението по чл. 103 ЗДвП препятства изследването по същество, както на обективните признаци, така и на субективния момент, а именно относно умисъла на дееца в поведението му при подаване на сигнала и предвид обстановката на пътя. Липсва и съответния съдебен акт или административен акт, с който е наложена санкция на жалбоподателя, свързана с лишаването му от право да управлява МПС, за да се прецени, влязъл ли е в сила, на коя дата и с какъв срок на наказанието, като представената справка за нарушител/водач на името на жалбоподателя не би могло да преодолее този пропуск на наказващия орган, комуто е разпределена доказателствената тежест да установи всички елементи, включени в състава на нарушение. Нещо повече, НП № 16 – 1253 – 000993 от 25.08.2016 г., с което е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е влязло в сила на 02.06.2018 г., тоест след датата на процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС. Или казано по друг начин, твърденията в наказателното постановление за нарушенията по пункт 1 и 3 са и необосновани, тъй като не са доказани в необходимата степен.
По отношение на деянието, описано в т. 2 на процесното НП, следва да се отбележи, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят В.Д.Р. *** след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил марка „С.”, модел „С.” с рег. № *****, не е изпълнил задължението си в това си качество да носи част от документите изброени в чл. 100 от ЗДвП и конкретно свидетелство за регистрация на МПС, част II, независимо, че титуляр на правото на собственост е друго лице, за да го представи пред контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково в момент, когато е бил установен и спрямо него е била инициирана проверка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3, вр. чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, е то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност по т. 2 от НП и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна в този й пункт, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 2 – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 1253 – 000079 от 02.03.2017 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на В.Д.Р. *** са наложени съответни административни наказания – „Глоба” в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП и Глоба в размер на 200 лева – за нарушение по чл. 150а ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата обжалвана част, с която на жалбоподателя е наложен по т. 2 административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.