Р е ш е н и е
№ 582 / 7.7.2022г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 1087 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата. Делото е образувано по жалба на И.Г.П. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0340- 000141/03.09.2021 г., издадена от
началника на РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ – прекратяване регистрацията на ППС с ДКН *** за срок от 10 месеца.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат от
процесуалния му представител в проведените съдебни заседания. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – началникът на РУ – Септември при ОД на МВР –Пазарджик не се
явява и не се представлява в проведените съдебни заседания. Не взема становище
по правния спор.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: водач
на МПС, на когото е наложена ПАМ, като е прекратена регистрацията на
автомобила, с който е прието, че е извършил административно нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Заповедта е мотивирана с констатираната положителна
проба за наркотични вещества („тетрахидроканабинол – ТНС“ /марихуана/),
направена с техническото средство Дрегер Drug-Check 3000 STK 6 C на 03.09.2021 г. около 22:30 ч. и дадена от жалбоподателя
непосредствено, след като е управлявал МПС. Прието е, че е нарушил съдържащата
се в чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП забрана за управление на ППС след употреба на наркотични вещества.
При проверката е съставен АУАН. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване. Очевидно такова не е извършено но констатации за неизвършването му
и евентуалната причина за това липсват в обжалваната заповед, в АУАН и в
останалите документи от преписката.
След като е дал положителната проба жалбоподателят бил
отведен в сградата на РУ – Септември, задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и
срещу него е образувано досъдебно наказателно производство. След вземане на
обяснения от жалбоподателя, разпит на свидетели и приемане на съдебно
физико-химична и фармакологична експертиза прокурорът е приел, че обвинението
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества – е недоказано и е прекратил наказателното производство.
Възприета е тезата на жалбоподателя, че не е употребил наркотично вещество, а
лекарственото средство СБД масло /CBD oil 1000 mg 10%/. Прокурорът се е позовал преди всичко на заключението
на вещото лице, според което „… директната употреба на канабидиол (CBD), който сам по себе си не е наркотично вещество, кратко
време преди изследването с „Drug-Check 3000 STK 6“ може да доведе до отчитане на положителен резултат за
тетрахидроканабинол, поради възможен кръстосан отговор към това вещество от
теста, което е било посочено и в инструкцията на производителя. В постановлението
за прекратяване на наказателното производство от 20.04.2022 г. е посочено също,
че във ФСМП-гр. Септември „П. е отказал да даде кръвна проба за изследване в
присъствието на дежурния лекар, като обяснил отказа си със заетостта на
лекарите във ФСМП-гр. Септември, въпреки че в центъра нямали никакви хора по
същото време“.
При тази така установена фактическа обстановка следва
да се приемат за достоверни твърденията на жалбоподателя, че действително
предвид заболяването си е употребил лекарствено средство, което е предизвикало
положителната проба за наркотици. Или най-малкото следва да се приеме, че не е
доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е употребил такива, тъй като
съгласно заключението на вещото лице по наказателното производство употребата
на канабидиол (CBD), който сам по себе си не е
наркотично вещество, „може да доведе до отчитане на положителен резултат за
тетрахидроканабинол“.
В случая с административната преписка и обжалваната
заповед не е установен и отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба за
изследване. Не са налице и твърдения и
доказателства в тази насока, въпреки че тежестта на доказване се носи от
ответника. Затова не следва да се кредитира отразеното относно такъв отказ в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, още повече, че
въпреки това отразяване досъдебното производство е прекратено.
Предвид гореизложеното, по делото не е установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества. Следователно той не е извършил административно нарушение и е
незаконосъобразно да му се налага принудителна административна мярка.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. и платена държавна такса в размер на 10 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0340- 000141/03.09.2021 г., издадена от началника на РУ – Септември
при ОД на МВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване регистрацията на ППС с ДКН *** за
срок от 10 месеца.
Осъжда РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик да заплати
на И.Г.П. *** разноски по делото в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/