№ 10999
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110154918 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „М Б“ АД срещу „С Б А Л К ЕАД.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществували облигационни
взаимоотношени по сключен между тях договор № 2186 от 02.02.2012г., по силата на който
ищецът извършвал срещу възнаграждение действия по събиране, транспортиране и
обезвреждане на опасни отпадъци, собственост на длъжника. Заявява, че при изпълнение на
възложените услуги страните съставяли Идентификационен документ (Приложение № 8 към
чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри).
Поддържа, че е изпълнявал надлежно задълженията си по договора, но ответникът не му е
заплатил дължимото възнаграждение в размер на 3143,25 лв., за което имало издадени 6 бр.
фактури в периода от 29.10.2020г. до 07.12.2020г., както следва: фактура №
40426/29.10.2020г., № 40498/05.11.2020г., № 40588/12.11.2020г., № 40660/20.11.2020г., №
40744/30.11.2020г. и № 40838/07.12.2020г. Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответната страна, че дължи посочената по-горе сума, ведно със законната
лихва от 27.04.2021г. до окончателното плащане, за която твърди, че имало издадена в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца. Отрича ищецът да е
възлагал на ищеца изпълнението на процесните извозвания на отпадъци, като изтъква, че по
силата на договора следвало да има предварително утвърден график или писмена заявка на
ответника. Възразява, че в идентификационните документи не били посочени три имена и
1
длъжност на товародателя, както и че не били спазени изискванията на чл. 12 от Наредба №
1 от 04.06.2014г. Счита, че не била доказана връзката между приложените
идентификационни документи и процесните фактури. Не било доказано и изпълнението на
услугите по извозване и предаване на отпадъците. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
8, ал. 1 ЗУО, респ. чл. 5, ал. 2 ЗУО-отм..
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответната страна е възникнало
твърдяното облигационно отношение по твърдения от него договор № 2186 от 02.02.2012г.,
по силата на който ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение в
претендирания от ищеца размер; че ответникът е получил уговореното количество
отпадъци (т.е. че е изпълнил възложените му услуги).
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че е
заплатил уговореното възнаграждение.
В настоящия случай, от приложения договор № 2186 от 02.02.2012г. и анекси към него
(л. 9-13) е видно, че ответникът като възложител е възложил на ищеца като изпълнител да
извършва всички необходими дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на
опасни отпадъци, собственост на възложителя (чл. 1, раздел I). Съгласно чл. 2, раздел V от
договора измерването на предадените отпадъци става при предаването им на изпълнителя,
като възнаграждението, което се дължи на ищеца е в размер на 1,70 лв. без ДДС на кг
инфекциозен отпадък (чл. 1, раздел V). Възнаграждението е дължимо в 30-дневен срок от
извозването на опасните отпадъци след предоставяне на фактура (чл. 3, раздел V).
От приложените идентификационни документи (л. 15-19) е видно, че в периода от
23.09.2020г. до 28.10.2020г. ответникът е предал на ищеца 1050 кг. отпадъци, което
количество съответства на отразеното във фактура № 40426/29.10.2020г. за сумата от
1732,50 лв. От приложения идентификационен документ (л. 21) е видно, че на 04.11.2020г.
ответникът е предал на ищеца 231 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното
във фактура № 40498/05.11.2020г. за сумата от 381,15 лв. От приложения идентификационен
документ (л. 23) е видно, че на 11.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 127 кг отпадъци,
което количество съответства на отразеното във фактура № 40588/12.11.2020г. за сумата от
209,55 лв. От приложения идентификационен документ (л. 25) е видно, че на 18.11.2020г.
ответникът е предал на ищеца 125 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното
във фактура № 40660/20.11.2020г. за сумата от 206,25 лв. От приложения идентификационен
документ (л. 27) е видно, че на 25.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 173 кг отпадъци,
което количество съответства на отразеното във фактура № 40744/30.11.2020г. за сумата от
285,45 лв. От приложените идентификационни документи (л. 30-31) е видно, че в периода от
30.11.2020г. до 02.12.2020г. ответникът е предал на ищеца 199 кг. отпадъци, което
количество съответства на отразеното във фактура № 40838/07.12.2020г. за сумата от 328,35
2
лв. При наличието на пълно съвпадение в периода и количеството на предадените отпадъци
между описаните идентификационни документи и цитираните фактури и при липсата на
твърдения (а и доказателства) тези услуги да са осчетоводени въз основа на други данъчни
фактури следва да се отхвърли като неоснователно възражението на ответника, че не била
доказана връзката между фактурите и идентификационните документи.
От приложеното извлечение от отчетната книга за управление/предаване на опасни
отпадъци, представена от ответника (л. 66-68) се установява, че предаденото от ответника на
ищеца количество отпадъци, отразено в обсъдените по-горе идентификационни документи,
съвпада напълно и с извършените от ответника вписвания в отчетната му книга.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
описаните по-горе фактури са осчетоводени от ответника, което също следва да се
възприеме като недвусмислено признание от ответника за получаване на осчетоводените с
тях услуги (Решение № 65 от 24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ т.о, Решение № 7
от 22.02.2011г. по т.д. № 264/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 47 от 08.04.2013г. по т.д. №
137/2012г., II т.о., ВКС и мн.др.).
При това положение следва да се приеме за доказано по несъмнен начин
предоставянето на твърдените от ищеца услуги. Неоснователно е в такъв случай
възражението на ответника срещу редовността на изготвените идентификационни
документи, при положение, че самият той е отразил в отчетната си книга същото количество
предадени отпадъци, а в счетоводството е отразил и възникването на задължение в
претендирания от ищеца размер. Без значение за съществуването на това задължение е дали
отпадъците са предадени по график, след заявка или по друг начин (с конклудентни
действия) след като фактическото предаване е напълно установено. Отделно от това,
липсата на график и заявка в уговорения срок е предвидено в договора единствено като
предпоставка за изпълнителя да извърши отказ да транспортира опасните отпадъци (чл. 1,
раздел III, предл. последно), от което ищецът очевидно не се е възползвал.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв следва
да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят следните суми: 62,87 лв. – държавна
такса в заповедното производство, 340 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 67,90 лв. – държавна такса в исковото производство, 450 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 250 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „С Б
А Л К ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........
ДЪЛЖИ на „М Б“ АД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ....... следните
суми: 3143,25 ЛЕВА – неплатено възнаграждение за предоставени услуги по събиране,
транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци, дължимо по договор № 2186 от
02.02.2012г., за което има издадени 6 бр. фактури в периода от 29.10.2020г. до 07.12.2020г.
(№ 40426/29.10.2020г., № 40498/05.11.2020г., № 40588/11.11.2020г., № 40660/20.11.2020г., №
40744/30.11.2020г. и № 40838/07.12.2020г.), ведно със законната лихва от 27.04.2021г. до
окончателното плащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 23944/2021г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА „С Б А Л К ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „........ ДА ЗАПЛАТИ на „М Б“ АД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. ....... сторените по делото разноски, както следва: 62,87 ЛЕВА – държавна
такса за заповедното производство, 340 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, 67,90 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 450 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 250 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4