№ 186
гр. Тетевен, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100102 по описа за 2024 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено
основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди,че предявява установителния иск във в-са със заповедно
производство №к3г по описа на РС-тетевен.
Ищецът е доставчик на ел.енергия на потребителите,присъединени към
разпределетилната мрежа на обособена територия.Между него и ответника са налице
облигационни правоотношения,възникнали по силата на сключен договор за покупко-
продажба на ел.енергия №кг по който е открита партида на ищеца с кл.№с с титуляр
ответника аз електроснабден обект,находящ се в град 8,на който адрес е доставяна
ел.енергия и мрежови услуги за процесния период,считано от 01.11.2022г до 30.09.2023
година.По откритата партида ответникът регулярно е потребявал и заплащшал цената на
доставената и потребена ел енергия и мрежови услуги.
Съгласно договора ищецът е изпълнил задължението си за доставка на ел енергия за
процесния период до електкроснабдения обект.
Към момента на де позиране на заявлението по чл.410 от ГПК и към момента на
предявяване на иска ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
доставенана ел енергия и мрежови услуги в процесния период в общ размер на 4840.24
лева.Задълженоието е фактурирано по цитирани в исковата молба фактури.
1
По заповедното производство съдът е уважил искането на ишеца и е издал по реда на
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение срещу ответника.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае съществуването на вземане на
ищеца в размер на 4604.29 лева-главница с ДДС,представляваща непогасени вземания по
процесните фактури ,издадени за доставена ел енергия и мрежови услуги за периода от
01.11.2022 година до 30.09.2023г.,ведно със законната лихва върху същата за периода от
датата на подаване ан заявлението по чл.410 от ГПК вдо датата на окончателното заплащане.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба,в който
ответникът не възразява срещу основателността на иска за главница.Твърди,че е изплатил
изцяло задължението зи по главниците по фактурите след получаване на исковата молба и
приложените фактури.За тези задължения научил с исдковата молба.Токът в завода е спрян и
трафопос9та е откачен от електропреносната врежа.По никакъв начин дружеството не е
знаело че има задължения към ищеца,не са получавали фактури и покани за плащане.
Платили са задължението доброволно.Ответникът не е изпаднал в забава за плащане,тъй
като не са им пращани фактури за задълженията,покани за плащане,не са ги получавали,по
тацип причина не дължи лихва за забава.Не са станали причинва за завеждане на иска и не
дължат разноски.
От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. доказателствата по
приложеното ч.гр.дело № к3г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Приложен е комбиниран договор за покупко-продажба на ел.енергия,сключен между
страните на 01.03.2018г,съглакно който ишщецът се е задължил да продава на ответника ел
енерегия съгласно ЗЕ,ППЗЕ и приложимите други подзаконови нормативни актове,а
купувачът се е задължил да купува количество ел енергия ,измерена в точките на доставка на
обектите,описания в Приложение 1,представляващо незарделна част от договора.
По договора електприфицирания обект се намира в град Тс
Приложени са данъчни фактури,в които ищецът е отразирл извършена услуга по
цитирания договор за електроснабдения обект на ответника,в която е отразена и
стойността,цената на доставеното количество електроенергия
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва изложените в исковата молба
факти,а именно: възникнали търговски/облигационни/правоотношенияь между страните с
източник договор за покупко-продажба на ел енергия,изпълнението на зъдълженията на
ищезца по договора за периода от 01.11.2022г до 30.09.2023 година,цената на доставената и
потребено количество ел енергия.
Възраженията на ответника са,че не е бил уведомяван за задълженията си,поради и
което не дължи лихва за забава.Твърди,че е научил дза задълженията си с връчване на
исковата молба,след което ги е изпълнил/заплатил задължшенията си/доброволно.
Въз основа на заявление по ч.гр.д. №к3 госдина по описа на РС-Тетевен,запоедният
съд по заявлението на ищезца и издал заповед хпо чл.410 от ГПК за следното негово
2
вземане: сумата от 4 604.29 лева главница за периода от 01.11.2022г до 30.09.2023
година,ведно със законната лихва от 16.11.2023г доп изплащане на вземането,за сумата от
235.95 лева мораторна лихва за периода от 21.12.2022г до 26.10.2023 година,за държавна
такса в размер на 96.80 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лева.
С разпореждане от 14.12.2023г запховедният съд е дал указания на заявителя,че може
да предяви иск за установяувъане на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.
Разпореждането е връчмено на заявителя на дата 08.01.2024г ,а исковата
молба,предмет на настоящето производство е предявена на 05.02.2024 година.
При така изложената факткическа обстановка,съдът намира за допустим предявения
установителен иск.
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417
ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая е налице надлежно извършено плащане от длъжника след подаване на
заявлението по чл.410 ГПК единствено за главницата по издадената заповед/приложеното п
латежно нареждане на стр.107 от делото/, респ. само за това вземане е отпаднал правният
интерес от предявяването на установителен иск по чл.422 ГПК.
В останалата част е налице посочената идентичност от обективна и субективна
страна, като исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,с оглед
и указанията на заповедния съд. В този смисъл е и разрешението в т. 9 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение
по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По основателността: От приетите по делото и неоспорени доказателства се
установява, че между страните по делото са съществували валидни договорни отношения по
повод продажба на ел.енергия. Във връзка с това били издадени приложените и неоспорени
п о делото данъчни фактури.
Липсва спор, че главниците по тях са заплатени след издаването на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №к3г по описа на РС-Тетевен.
Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника, ценено при
условията на чл. 235 ал. 3 ГПК и в съответствие с указанията дадени в т. 9 на ТР № 4/2013 г.
3
ОСГТК на ГК, обосновава извод, че установителният иск за сумата в размер на 4 604.29 за
които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № к3г. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.Плащането на това задължение-за главницата,се
п ризнава и в становището на ищеца-стр.125-126 от делото.
По отношенише на останалите претендирани вземания,а именно законнаталихва
върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
датата на окончателното плащане,за мораторна лбихва в размер на 235.95 лева за периода
огт 21.12.2023г до 26.10.2023 година,както и за разноските по заповедното
производство,съдът намира предявуеният установителен иск за основателен и доказан.
Съдът приема,че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми,тъй като съгласно общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането
е ликвидно и изискуемо,а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Съгласно чл.19,ал,8 от Общите условия изрично
постановява,че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл.107 от 3Е ищцовото дружество е потърсило начин да защити
интересите си, като е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в Районен съд -Тетевен.,по което е образувано ч.гр.дело №к3г. Понеже длъжникът не е
била открит за връчване на уведомлението за издадената по ч.гр.д. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съдът е дал възможност на ищцовата страна да
предяви установителен иск против ответника.Въз основа на изпълнението на тези указания
на съда е било образувано настоящото производство.
Ето защо съдът намира,че ответникът дължи и законната лихва върху заплатената в
хода на исковото пръоизводство главница,считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК,както и мораторна лихва в претендирания размер,по отношение на който
ответникът в съдебно заседание,чрез процесуалния си п редставител заявява,че не оспорва
размера на лихвата,защо основаноието за дълживостта и.
Вземането на ищеца е парично, поради което при забава се дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В случая изпълнението е настъпило в хода на производството,
поради което това обезщетение/за законната лихва/ е определяемо и е за периода от
16.11.2023г до датата на изпълнение на главницата-13.06.2024 година.
По разноските и дължимите държавни такси: Отговорността на страните за разноски
по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата
на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Решението обаче е предпоставено от изхода на делото. Обусловено е и от кумулативното
4
наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК - с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска, (каквото безспорно е извършеното
плащане в случая), като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
При посочените правни разрешения следва да се вземе предвид, че в случая иска,в
частта за главницата, се отхвърля, като погасен чрез плащане, след депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл.
422 ГПК.
Следователно, плащането на главницата е станало след издаването на заповедта за
изпълнение,сумата е постъпила на 13.06.2024 г. в хода на настоящото производство. С
оглед на това следва да се приеме, че ответникът е оспорвал иска,макар и за законната лихва
и мораторната така и с това е станал причина за завеждане на делото. Тъй като длъжникът
не е погасил изцяло дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на
делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По тези причини настоящият състав приема, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното
на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
По разноските в заповедното производство: Исковата претенция е свързана с
установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № к3г по описа на Рс-Театевен., вкл. и разноските за него, а с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. В случая дължимата главница е
заплатена след депозирането на заявлението и издававено на заповедта за изпълнение.
Разноските обаче, посочени в заповедта за изпълнение не са заплатени. Поради това в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното производство.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в настоящето производство в общ размер на 1 175.00 лева/заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение с ДДС/,както и сторените разноски в заповедното производство
в общ размер на 336.80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,предявеният „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в град София,бул.“Цариградско шосе“ №159,бл.“БенчМарк
Бизнес Център“,представлявано от пълномощника адв.8-САК, против „ЕКОХАУС
МЮНХЕН“-ЕООД-,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град 8, ИСК,за
5
признаване съществуване на вземане за главница в размер на 4604.29 лева,с
ДДС,представляваща непогасени вземания по фактури за доставена ел.енергия за периода от
01.11.2022г до 30.09.2023г., за което вземане в хода на заповедното производство по ч.гр. д.
№ к3г по описа на РС-Тетевен е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК., КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след датата на
завеждане на иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,бул.“Цариградско шосе“ №159,бл.“БенчМарк Бизнес Център“,представлявано от
пълномощника адв.8-САК, против „ЕКОХАУС МЮНХЕН“-ЕООД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в 8 за законна лихва върху главницата от 4 604.29 лева, за
периода от 16.11.2023 година до 13.06.2024 година,както и за мораторна лихва в размер на
235.95/двеста тридесет и пет лева и деветдесет и пет ст./лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на сумата от 4604.29 лева за периода от 21.12.2022 година до
26.10.2023 година. за което вземане в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № к3г по
описа на РС-Тетевен е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕКОХАУС МЮНХЕН“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град 8 да заплати на ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“-ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,бул.“Цариградско шосе“
№159,бл.“БенчМарк Бизнес Център“,представлявано от пълномощника адв.8-САК, сумата
от 1 175.00/хиляда сто седемдесет и пет/лева. направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 336.80/триста тридесет и шест лева и осемдесет ст./ лева,
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №к3г по описа на РС-Тетевен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6