Присъда по дело №6321/2018 на Районен съд - Пловдив

                                                                                                                                                          Мотиви към присъда

по НОХД №6321/2018г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

   Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.П. за това че в периода от 13.12.2012 г. до неустановена дата през м. Април 2013 г. в гр. Пловдив и с. Триводици, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като ** на „Екопродукт П.“ ЕООД ЕИК *********, неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор „ПроКредит Къмпани“ ЕАД – гр. София ЕИК *********, се е разпоредил с движими вещи – един брой товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Ивеко 175-24“, рама №** на стойност 11 579,00 лева и един брой мотокар „ОМ150С“ на стойност 1 691,00 лева, всички на обща стойност 13 270,00 лева, собственост на „Екопродукт П.“ ЕООД ЕИК *********, които владеел, но вещите са обременени със залог, както следва:

-                      На 13.12.2012 г. в гр. Пловдив, като ** на „Екопродукт П.“ ЕООД ЕИК *********, неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор „ПроКредит Къмпани“ ЕАД – гр. София ЕИК *********, да се е разпоредил с движима вещ – един брой товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Ивеко 175-24“, рама №** на стойност 11 579,00 лева, собственост на „Екопродукт П.“ ЕООД ЕИК *********, която владеел, но вещта е обременена със залог;

-                      На неустановена дата през м. Април 2013 г. в с. Триводици, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, като ** на „Екопродукт П.“ ЕООД ЕИК *********, неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор „ПроКредит Къмпани“ ЕАД – гр. София ЕИК *********, да се е разпоредил с движима вещ – един брой мотокар „ОМ150С“ на стойност 1 691,00 лева, собственост на „Екопродукт П.“ ЕООД ЕИК *********, която владеел, но вещта е обременена със залог– престъпление по чл. 206, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

             Представителят на прокуратурата поддържа обвиненията спрямо подсъдимият П. по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянията поради доказаност както от фактическа, така и от субективна страна. Пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен.

          Адв.И., защитник на подсъдимият П. оспорва доказаноста на обвинението. Пледира да бъде признат за невинен и оправдан подзащитният му П., тъй като вещите предмет на спора не са негова лична собственост, каквото следва от тълкуването на нормата на чл.206, ал.2 от НК.Освен това няма доказателства, че П. не е запзаил правата на заложния кредитор, тъй като дела и изпълнителни действия срещу него на са налице.Липсват категорични доказателства и за разпореждане с мотокара, който се твърди че е продаден на друго лице, а именно св.К..

           Подсъдимият П. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения в насока че устно по телефона бил уведомен от представител на кредитора, че няма проблем да продаде вещите тъй като кредита му бил намалял и бил преобезпечен.Твърди, че изцяло се е издължил към всичките си кредитори и няма никакви задължения и никога не е погазвал правата им.

          Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

           Подсъдимият Б.К.П. е роден на *** год. в гр. ***, живущ ***, б., български гражданин, със средно - специално образование, ** на „Екопродукт Неси" ЕООД, неженен, неосъждан, EГН **********.

          Към 2012 г. Б.К.П. бил едноличен собственик на капитала и ** на „Екопродукт П." ЕООД. С цел осигуряване оборотни средства, необходими за дейноетта на дружеството, на 06.03.2012 г. между последното, представлявано от подс. П. и „Прокредит Банк /България/" ЕАД бил сключен договор за банков кредит № **/06.03.2012 г., съгласно който банката предоставила на „Екопродукт П." ЕООД кредит в размер на 250 000 евро. Солидарни дльжници по кредита били Б.П. и св. Д.Ч..На същата дата вземането на ''Прокредит банк'' било цедирано към „ПроКредит Къмпапи" ЕАД. За обезпечаване на отпусиатия кредит „Екопродукт П." ЕООД учредило в полза на „ПроКредит Къмпапи" ЕАД договор №**/03.06.2012 г. за особен залог върху движими вещи - машина за пакетиране на отпадъчен дървесен материал, машина-сушилня инсталация, мотокар „ОМ150С" и товарен автомобил марка „Фиат", модел „Ивеко 175-24" с per. № **, рама № ***, двигагсл №***. Сключеният договор за особен залог бил вписан в Централния регистър на особените залози с вписване № 2012030601834. След учредяване на особения залог вещите - негов предмет били оставеии за ползване от „Екопродукг П." ЕООД с място на съхранение с. Триводици, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, ул.„2-ра". По силата на сключения доювор за особен залог „Екопродукт П." ЕООД било длъжно да съхранява заложените вещи с грижата на добър стопанин на посочения в договор адрес, като при смяна местонахождението на вещите да уведоми кредитора, да осигурява достьп на кредитора до вещите при поискване, както и да не отчуждава заложените вещи, така че при неизпълнение задьлженията на „Екопродукт П." ЕООД по сключения доювор за кредит заложния кредитор „ПроКредит Къмпани" ЕАД да пристъпи кьм изпьлнеппе спрямо вещите по реда па ЗОЗ или по реда на ГПК.

          Пьрвоначално „Екопродукт П." ЕООД обслужвало задълженията си по кредита редовно и в срок. През 2012 г. обаче дружеството започнало да изпитва затруднения да изплаща задълженията към кредиторите си, включително и кьм „ПроКредит Къмпани" ЕАД, което по силата на договор за цесия от 03.06.2012 г. придобило от „ПроКредит Банк /България/" ЕАД вземанията па последното дружетво, произтичащи от договор за банков кредит № 024-7351 1 1/06.03.2012 г. с Екопродукт П."' ЕООД.

       С оглед влошаващото се финансово състояние на „Екопродукт П." ЕООД подс. П. като ** на дружеството решил да продаде товарния автомобил марка „Фиат", модел „Ивеко 175-24" с per. № **и публикувал обява за продажбата му в различии интернет - сайтове, макар и да знаел, че товарният автомобил е предмет на особен залог и обезпечава задълженията на „Екопродукт П." ЕООД към „ПроКредит Къмпани" ЕАД, произтичащи от сключения договор за кредит. По същото време св. М.А.Б. - ** на „Моби - Шоп" ЕООД, се нуждаел от товарен автомобил за дейноетта на дружеството. Св. Б. видял обявата на подс. П. и се свьрзал е него. Двамата се уговорили „Екопродукт П." ЕООД, представлявано от обв. Б.П. да продаде на „Моби Шоп" ЕООД товарния автомобил марка „Фиат", модел „Ивеко 175-24'" с peг. № **сумата от 15 600 лева с включен ДДС. Предвид уговорките им на 13.12.2012 г. в гр. Пловдив между двете дружества бил сключен договор за покупко продажба на моторно превозно средство с нотариално удостоверявапе на подписите. Обв. Б.П. лично подписал в качеството си на ** на „Екопродукг П." ЕООД договора за покупко - продажба на МПС, като по силата на същия товарният автомобил преминал в собственост на „Моби - Шоп" ЕООД. С получената като продажна цена на товарния автомобил сума в размер на 15 600 лева не се издължил на кредитора и не я запазил за неговото удовлетворяване.

        Тъй като „Екопродукт П." ЕООД продължавало да изпитва финансови затруднения, включително и не можело да изпълни паричните си задьлжения, обв. Б.П. решил да предаде на св. К. мотокар „ОМ150С", който също бил предмет на сключения договор за особен залог. От своя страна, св. К. нямало да плаща на „Екопродукт П." ЕООД стойността на мотокара, като обвиняемият и свидетеля се договорили да бъде извършено прихващане между задълженията на „Екопродукт П." ЕООД към св. К. и задължението на последния сивдетел към дружеството за заплащане продажната цена на мотокара. Предвид уговореното помежду им, на неустановена дата през 2013 г. в с. Триводици, обл. Пловдив обв. Б.П. като ** на „Екопродукт П." ЕООД предал на св. Г.К. мотокар „ОМ150С", макар и да знаел, че веща е предмет на особен залог и служи за обезпечаване вземанията на кредитор. За извършеното /прикрита според прокуратурата форма на продажба/ с мотокара между „Екопродукт П." ЕООД и св. К. не бил съставен писмен договор, както и не била изготвена фактура. При предаваие на мотокара св. К. изрично попитал обв. П. дали върху вещта има тежести, но обвиняемият с категорично заявил пред свидетеля, че мотокарът не е обременен със залог.

            Обв. П. не уведомил представител на „ПроКредит Къмпани" ЕАД за намерението си да даде за ползване мотокара и продаде товарния автомобил.

              С договор за прехвърляне на вземания по чл. 99 от ЗЗД от 08.08.2013 г., акт № 188, том I по описа за 2013 г. на нотариус К.Б. „ПроКредит Къмпани" ЕАД прехвърлило на „ПроКредит Банк /България/" ЕАД считано от 15.07.2013 г. вземанията си, произтичащи от договор за банков кредит № **/06.03.2012 г. с „Екопродукт П." ЕООД. По силата на договора прехвърлените вземания преминавали изцяло и в пълен обем, ведно с всички привилегии и обезпечения към новия кредитор „ПроКредит Банк /България"/ ЕАД. Към момента на прехвърляне на вземането задължението на „Екопродукт П." ЕООД по договора за кредит възлизало на 19 867,73 евро, от конго 19 755,78 евро редовна главница и 111,95 евро редовна лихва. Тьй като „Екопродукт П." ЕООД запознало да не обслужва редовно и в срок задължението си по договора за кредит, с протокол от 11.02.2014 г. на Кредитния съвет на „ПроКредит Банк /България" ЕАД вземането по договора било обявено за предсрочно изискуемо.

        С разпореждане за вписване № 2014020501699 от 05.02.2014 г. „ПроКредит Банк /България/" ЕАД вписало в Централния регистър на особените залози пристъпване към изпълнение върху всички заложени с договора за особен залог движими вещи, а на 12.03.2014 г. било образувано по искане на „ПроКредит Банк /България/" ЕАД изпълнително дело № 194/2014 г. по описа на ЧСИ Л.М. за предаваие на движимите вещи, върху които „Екопродукт П." ЕООД било учредило особен залог. На 17.03.2014 г. служители на „ПроКредит Банк /България/" ЕАД и служители на частния сьдебен изпълнител посетили адреса в с. Триводици, на които следвало да се съхраняват заложените вещи, но установили, че там се помещава производствената дейност на „Франкаланчи 2" ЕООД, като товарния автомобил марка „Фиат", модел „Ивеко 175-24" с peг. № **, рама № ** и мотокара „ОМ150С" липсвали.Видно от заключението на изготвената авто - оценъчна експертиза  средната пазарна стойност на товарен автомобил марка „Фиат", модел „Ивеко 175-24" е per. № **, рама № ** към 13.12.2012 г. е била 11 579 лева, а средната пазарна стойност на мотокар „ОМ150С" към м. Април 2013 г. е била 1 691 лева. Общата средна пазарна стойност на вещите е 13 270 лева.

          През 2014г. кредитора «Прокредит банк» АД констатирал просрочие на задължения по кредитра и изискал от РС-Пловдив издаване на Заповед за изпълнение.Такава била издадена, но тъй като срещу издадената заповед било заведено гр. дело по реда на чл.422, ал.1 от ГПК пред ПОС.Предмет на спора била сумата от 20 528евро, както и разноските по заведеното дело.Пред ОС-Пловдив било образувано търговско дело 502/2014г., което било спряно по взаимно съгласие на страните, считано от 05.02.2015г.Тъй като делото не било възобновено състав на ПОС прекратил производството и обезсилил издадената Запис на заповед.

          За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

          Преди всичко същата се установява основно от писмените доказателства по делото, а именно учредяване на особен залог, договор за покупко-продажба на МПС, договор за отпускане на кредит, цесия, Запис на заповед, Определение на ПОС по т.д. 502/2014г., Удостоверение от ЧСИ, банкови извлечения, протокол по чл.521 от ГПК, фактури, свидетелство за съдимост, вписване в регистъра на особените залози и др.Именно от договора за кредит става ясно, че Дружеството „Екопродукт П.” ЕООД е усвоило сумата от 250 000евро от „Прокредтибанк” ЕАД.За обезпачаване на кредита са послужили и инкриминираните вещи товарен автомобил марка „Фиат", модел „Ивеко 175-24" е per. № **и мотокар „ОМ150С", видно от учредяването на особен залог на вещите.Видно от договор за покупко-продажба на товарния автомобил, без да е премханат особения залог върху веща същия е бил продаден от **я на дружеството П..В тази насока са и показанията на св.М.Б., който заяви, че действително като ** на „Моби Шоп"  е закупил от ''Екорподукт П.'', чрез неговия **, Б.П., товарен автомобил Фиат Ивеко.Покупко-продажбата се потвърждава и от показанията на св.П., счетоводител на ''Екопродукт П.''.Съда кредитира изцяло показаията на св.Б. и св.П., които кореспондират с писмените доказателства по делото и практически и със обясненията на подсъдимия П., който не отрича, че е продал товарния автомобил.Съда кредитира и прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на св.К. от досъдебното производство в които заявява, че мотокар „ОМ150С" е бил разглобен и продаден на части от него, със съгласие на Б.П. за да си покрие задължение към него.Същите кореспондират и с обясненията на подсъдимия, който фактически призна, че мотокара е бил даден от него на св.К..По делото бяха прочетени показанията на св.С.К., които нямат никакво значение за делото, тъй като касаят част от досъдебното производство за което повдигнато обвинение няма, поради което няма да бъдат анализирани и коментирани от съда.Абсолютно същото се отнася и за показанията на св.В. У., В.К. и В.П., които също няма да бъдат коментирани и анализирани от съда.От показанията на св.Ч., които съда кредитира като кореспондиращи с писмените доказателства, се потвърждава тезата, че дружеството управлявано от подсъдимия е спряло да изплаща кредита си, тъй като св.Ч. като поръчител по него е започнал да получава писма , че кредита не е обслужван редовно.От показанията на св.Б., Д. и П. и видно, че действително инкриминираните вещи са били отчуждени без знание на кредитора и не са били на определното за съхранение място при опит да бъде насочено изпълнение върху тях.

           Съда кредитира и изготвената по делото автооценъчна експертиза, касателно стойността на вещите, Товарен автомобил и Мотокар, която е логична и обоснована и не се оспорва от страните, които изцяло се съгласиха със заключението на вещото лице.

          Видно от представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства от адв.И., е че кредитора «Прокредит банк» действително е поискал и получил Запис на заповед по незначитвелно малка част от кредита в размер на 250 000евро, а именно за 20 931евро.Впослесдтвие има и заведено дело по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за същата сума, което е било спряно.Впоследствие не е било възобновено и с определение на ПОС от 12.08.2015г. делото е било прекратено, а издадената запис на заповед обезсилена от което съда черпи извод, че отношенията между кредитор и длъжник са изцяло уредени.В същата насока са и представените удостоверения от ЧСИ М..

          Съда кредитира почти изцяло обясненията на подсъдимия, в които той фактически признава изцяло установената по-горе фактическа обстановка.Единствено съда на кредитира обясненията му в частта, че му било разрешено от лице от банката да се разпореди с товарния автомобил и мотокара, тъй като кредита бил преобезпечен.За това твърдение не се събраха никакви други доказателства, а ако вещите предмет на особения залог са освободени от него, това следва да стане по разписания в Закона за особените залози ред, а не с устно съгласие по телефон.

          При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

          На първо място следва да се отбележи, че за да се изпълни състава на престъплението по чл.206, ал.2 от НК са необходими множество предпоставки преди всичко от обективната страна на деянието.Съгласно тази разпоредба обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.Текста на чл.206, ал.2 от НК визира три ралзични хипотези, като настоящото дело е за втората.Тоест на първо място се изисква вещта да принадлежи на дееца.В случая според съда това не е така.Така че още първия елемент на обективната страна на престъплението липсва.На следващо място се изисква деецът да се разпореди неправомерно с вещта и то без да запази правата на заложния кредитор.Анализирайки втората част от изпълнителното деяние следва че освен неправомерно разпореждане, следва да не се запазят правата на кредитора.Дейстивтелно подсъдимия се е разпоредил неправомерно с вещите, а цената получена от продажбата на товарния автомобил не е изплатена на кредитора или поне не е останала на разположение в случай, че се наложи да му послужи за удовлетвоерение.Фактически от предаването на мотокара на друго лице, подсъдимия не е получил пари, но на практика е погасил свое задължение към него, без средства да бъдат заделени за кредитора.Ето защо втория елемент от изпълнителното деяние от обективната страна на престъплението е налице.

          Преди съда да обсъди субективната страна на деянието следва да обсъди, доколкото в случая отношенията кредитор длъжник са били почти незабавно уредени /действия към изпълнение поради просрочие са предприети 2014г., а 2015г. изпълнителните и съдебни дела са прекратени/, при разпореждане с вещи за малко над 13 000лв. и кредит за 250 000евро, който в крайна сметка е изцяло погасен, дали се поражда изобщо някаква обществена опасност.В случая според съда би била налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.Това е така защото макар и формално дори да се изпълнаяваха всички обективни елементи на престъплението настъпилите вреди са явно незначителни и в случая те се изразяват в разходи на кредитора за завеждане на изпълнителни дела, но поради прекратяването им, явно и те са били възвърнати.В крайна сметка правата на заложния кредитор относно цялостното получаване на отпуснатия кредит не са били нарушени, целия кредит е погасен изцяло, кратко след започване на дейстивия по предварителното му изискване.

           Подсъдимия е знаел, че вещите не са освободени от залога, не е предал или запазил конкретно получената сума за кредитора и го е принудил да заведе изпълнително дело, вместо да се удовлетвори от заложените вещи.Така че субективния елемент от състава на престпълението е изпълнен.

          Не обаче маловажността на случая е основанието за оправдаване на подсъдимия.Съда само за пълнота съда изложи, че в случай че състава на престъплението беше изцяло изпълнен би се приложила тази разпоредба.

          Основния мотив на съда да оправдае подсъдимия и то на по силното реабилитиращо основание е че описаното в обвинителния акт на районна прокуратура Пловдив деяние не съставлява престъпление.Съда вече накратно отбеляза обиктивните признаци на състава на престъплението по чл.206, ал.2 от НК.Един от тях е вещта да принадлежи на дееца.В случая това не е така.Инкриминираните вещи са собственост на юридическото лице ‘’Екопродукт П.” ЕООД, а не на физическото лице Б.П..Описаното, че той като ** се е разпоредил с вещите е на практика дописване на наказателния кодекс или най-малкото недопустимо разширително тълкуване на наказателно правна норма.Ако двете вещи бяха собственост лично на Б.П. то тогава състава на престъплението щеше да е изпълнен.

          Следва с особена важност да се подчертае, че когато законодателя иска да вмени наказателна отговорнст на **ите или представляващите юридическите лица той го прави с изрична норма.Пример за това е престъплението по чл.227б от НК.В ал.1 на тази разпоредба през 1996г. е било обявено за престъпление „търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева”.Впоследствие практика е констатирала законодателна празнота и с чл.227б, ал.2 НК, едва през 2010г. законодателя определя, че с наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.Тоест с тази разпоредба се вменява вина и се създава отговорност и за **ите и представителите на търговските дружества.В чл.206, ал.2 от НК /която разпореба е силно критикувана от теорията, напр. проф. д-р А.С./ не е въведена изрична отговорност за **я на дружеството, в случая Б.П..Тази законодателна празнота стеснява още повече кръга на разпоредбата, но това е въпрос на законодателно решение.

С оглед постановената оправдателна присъда на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените  разноски по делото в размер от 96 /деветдесет и шест/ лева на досъдебното производство и 40 /четиридесет/ лева в хода на съдебното производство съда постанови да остават за сметка на Държавата.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

вярно с оригинала: И.П.