Решение по дело №7113/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261705
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330107113
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   

 

 

 

 

 

           Р Е Ш Е Н И Е     261705

 

                               гр. Пловдив, 11.06.2021 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 11.05.2021 г., в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7113 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на А.П.Д. и В. П. Д., чрез законните им представители срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на А.Д. сума в размер на  3 500 лева, а на В. П. Д. сума в размер на 2500 лева, представляващи  обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 06.02.2020 г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Киа Spordage“ с рег. №  ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, както и да им заплати имуществени вреди в общ размер на 240 лева за платена психологическа консултация и изготвяне на „Експертно мнение“, ведно със законната лихва върху главниците от датата на събитието – 06.02.2020 г.  до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.02.2020 г. около 18 часа, в гр. ***, П.Д., управлявал л.а. „Ситроен“ с рег. № ***, като на задната седалка с него пътували двете му малолетни деца - А.П.Д. и В. П. Д.. Същият се движел по път с предимство, разминал се с насрещно движеща се кола и веднага след това е усетил удар от лявата страна си страна. Вижда голям черен калник, който се забива в автомобила му. Това бил лек  л.а. „Киа Spordage“, с рег. №  ***. Така настъпило ПТП, виновно за което бил водача на л.а. „Киа Spordage“. Водачът на последния лек автомобил обяснила, че не е имала видимост, не е изчакала да отмине колата, с която се е разминавала и е изкочила от пресечката, като се е врязала в автомобила, в който са се возили ищците. При удара ищците така се стреснали, че в продължение на минути са крещели от ужас, не са спирали да плачат и са били в силен шок. В другия лек автомобил също са се возили деца, които също пищели от ужас. Виновният водач изразил огромната си вина и съжаление за случилото се. Първото което направил П.Д., б. на ищците е да успокои същите, след което се обадил на 112, за да разбере как да се процедира, като оттам му обяснили, че е достатъчно да се състави двустранен констативен протокол, след като няма спор относно вината. Такъв протокол бил съставен. Към момента на ПТП и поради силния шок ищците не посочили да имат болки, поради което баща им побързал да ги изпрати при м. им. П. извикал свои приятели, които да приберат децата вкъщи.

През нощта бащата и децата се почувствали зле. В. плакала цяла нощ и не е заспала за минута, а А. се държал за корема и гърдите и е проплаквал, че му е трудно да диша. Рано сутринта на 07.02.2020 г. П.Д., заедно с ищците посещават УМБАЛ „Св. Георги“ за медицински прегледи и изследвания. Установило се, че в следствие на ПТП – то А.Д. има повърхностно ***. След консултация с п. е констатирано ***, ***, нервна система – ***. За В.Д. било установено от л. – гръден кош – ***, болка ***. Не са констатирани отклонения в здравословното състояние от лекар п.. Наред с физическите травми в резултат от процесното ПТП на децата са причинени ***. След инцидента се наблюдавала видима промяна в поведението на децата. Преди катастрофата са били самостоятелни и жизнерадостни и контактни, а след това са станали плахи, избягват мисли за случилото се. Станали са тревожни, притесняват се като чуят звук от автомобилни спирачки, отказват да се качват в колата. Поради получените *** ищците са заведени на п., който стига до заключение, че децата са развили *** стрес. За консултацията при п. и за експертното му заключение  е платена сума в полза на ищците в размер на 240 лева. При ответника е заведена щета с № ***, като ответника отказва да заплати обезщетение на ищците. С оглед изложеното са предявени исковете. 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, оспорва водачът на л.а. Киа Спортидж да е винoвен за настъпилото ПТП. Оспорва вредите да са настъпили в резултата от ПТП . Оспорва да са настъпили вреди за ищците от ПТП, доколкото в двустранния КП не е посочено, че има пострадали лица. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищците са спазили разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо са отправил извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение. С писмо от 08.04.2018 г. /л.25/ ответникът е отказал да заплати претендираното от ищците обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие с мотив, че в съставения Констативен протокол не е отразено, че в резултат от ПТП има пострадали лица.

 По същество:

   Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи настъпването на процесната дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента, причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение на водача на л.а. „Киа Spordage“, с рег. № ***, размера на обезщетението, отправянето към застрахователя на писмена застрахователна претенция, настъпването на падежа на главното задължение. Вината се предполага. Ответникът носи насрещно доказване, както и доказателствена тежест да установи възражението си за прекомерност на размера на обезщетението, както и да обори презумпцията за виновност.

С Определение от 01.10.2020 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата, че към датата на ПТП 06.02.2020 г. лек автомобил лек  л.а. „Киа Spordage“, с рег. №  *** имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП /л.6/ е видно, че същият е подписан на 06.02.2020 г., като в същия е отразено, че лек автомобил „Киа Spordage“, с рег. №  ***, собственост на „*** Транс“ ЕООД и управляван от С. К.- Т. е предизвикала удар в предна лява част на лек автомобил л.а. „Ситроен“ с рег. № ***, собственост на П.Д. и управляван от същия, отнемайки предимството на последния, като са причинени видими щети на последния автомобил.За виновен за ПТП-то е отразен водачът на лек автомобил „Киа Spordage“, с рег. № ***.

Съдът приема като безспорен по делото механизма на ПТП, така както е отразен в двустранния констативен протокол, както и че вина за настъпването има водачът на лек автомобил „Киа Spordage“, с рег. № ***, доколкото е нарушил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП. Това е така, доколкото в последното съдебно заседание при устните състезание ответникът прави възражение, единствено за размера на претенцията, като признава исковете до сумата от 500 лева за всеки от ищците.

С оглед изложеното спорен по делото е въпросът за вредите и размера на обезщетението.

По отношение на имуществените вреди:

С исковата молба се претендират имуществени вреди в размер на 240 лева, представляващи заплатена психологическа консултация и изготвяне на „Експертно мнение“ – становище на п., във връзка с *** от процесното ПТП.

От представеното Експертно мнение от психолог Ф.П. /л.13/ се установява, че във връзка с претърпяното ПТП- предмет на делото, за ищците А.П.Д. и В. П. Д. е потърсена помощ от специалист п., като е проведена консултативно-диагностична среща на 11.03.2020 г. За резултатите от проведената консултативно-диагностична среща е съставено експертното мнение.

Видно от представени два броя квитанции /л.17/ П.Д., б. на децата е заплатил на Ф. П. сума в размер на 40 лева за консултиране на деца и 200 лева за експертно мнение. Посочените плащания, съдът приема, че са свързани с проведената консултация и изготвено експертно мнение по отношение на децата във връзка с травми от процесното ПТП, поради което платената сума в общ размер на 240 лева има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с  процесното ПТП и представлява имуществена вреда резултат от същото.

Сумата ще бъде присъдена в пълен размер на ищците.

По отношение на неимуществените вреди:

От разпита на свидетеля Н. Ж. Б. /протокол от о.с.з. 09.12.2020 г. л.61/, се установява, че на 06.02.2020 г. след като взела собствената си дъщеря от училище, м. на ищците й се обадила по телефона, за да вземе децата й, защото бащата катастрофирал. Свидетелката стигнала до мястото на ПТП, зад турския ресторант „***“, около 5-10 мин след обаждането. След пристигане на мястото свидетелката видяла, че ищците са изведени извън колата и пищели. Свидетелката взела децата и ги завела при майка им. През целия път, докато стигнат до майката, децата пищели и викали „Внимавай тук да не се блъснем, Внимавай някой да не ни удари“. Свидетелката установява, че децата били стресирани и трудно ги закара при майка им, тъй като почти на всяко кръстовище и завой се притеснявали да не ги блъсне някой с кола. Свидетелката попитала децата дали ги боли нещо, като те й споделили, че имат болки в *** и ***, както и във ***. Свидетелката е пряк наблюдател на промените, които са настъпили у децата след инцидента, като установява, че преди катастрофата същите са били жизнени и енергични, а след инцидента се затворили, не искали да излизат. Когато се налагало свидетелката да води с кола А., той се притеснявал и често повтарял да внимава, да не се блъснат, на всяко кръстовище я предупреждавал да се оглежда повече, защото ще ги блъснат. Децата не искали да излизат навън след инцидента, а преди това доста често са играли навън с дъщерята на свидетелката. Не искали да излизат и в двора на къщата, в която живеят. Това състояние свидетелкта наблюдавала, че продължило около 2-3 месеца. А. започнал да проявява агресия, да губи концентрация в ученето, понижил се и успеха му, което не било типично за него. В. започнала да си гризи ноктите, което преди не правела.

Съдът кредитира показанията на така обсъдения свидетел като обективни и непротиворечиви с другите събрани по делото писмени и главни доказателства. Свидетелката дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.

По реда на чл.176, вр. с чл.177, ал.2 ГПК съдът е допуснал изслужване на м. и з. п. на малолетните ищци – И.Л.Д.. Същата дава информация, че непосредствено след инцидента децата се прибрали вкъщи, доведени от нейна приятелка и били силно притеснени. Искали непрекъснато да бъдат прегръщани, особено по-малкото дете – В.. А. се прибрал в стаята и не искал да говори за катастрофата. Същият ден децата отказали да спят в своите легла и поискали да спят при родителите си, което до този момент не се е случвало, тъй като има свои легла и спят в тях. Започнали да се редуват да спят при родителите. Страх ги било да остават сами. А. започнал да проявява агресивно поведение, да се бие. Паднал му успеха в училище, което било нетипично за него. В. започнала да си гризе ноктите. Това накарало родителите да потърсят помощ и съдействие от п., от който разбрали, че децата има *** стрес от катастрофата. След катастрофата децата се оплакали от болки в ***, поради което на следващия ден от катастрофата родителите ги завели на л..   

Видно от Лист за преглед на пациент /л.7/ на 07.02.2020 г. А.Д. е посетил лечебно заведение, като е отразено в раздел Обективно състояние, че има ***.

На същата дата на лекарски преглед е преминала и В.Д., видно от Лист за преглед на пациент /л.8/, като е установено същото обективно състояние, като при А.Д..

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.67/ се установява, че в резултат от процесното ПТП на А.Д. и В.Д. били причинени контузии на *** ***. Посочва се, че тези увреждания преминават за няколко дни, най-много до седмица, като не е необходимо лечение.

Съдът кредитира експертизата като компетентно и обективно изготвена, основана на професионалните знание и опит на вещото лице.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона субективен  критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.

В настоящия случай, с оглед установените по делото претърпени вреди от ищеца, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца А.П.Д. неимуществени вреди е в размер на 3000 лева, а на В.П.Д. – в размер на 2000 лева.

За да определи този размер съдът взе предвид вида на травматични увреждания на ищците, които са еднакви под и размер, не са сериозни и отшумяват за кратък период от време. Съдът взе предвид настъпилите емоционални проблеми у ищеца А.Д., а именно затваряне в себе си, нежелание да говори и да си спомня за инцидента, чувство на страх и притеснени при излизане навън и придвижване с лек автомобил, проява и реакция на агресия в резултат от изживения стрес от процесното ПТП, загуба на концентрация. Съдът прецени и настъпилите емоционални травми у В.Д. затвореност, нежелание да излиза навън. При нея се установиха прояви на психически и емоционални травми в по-лек размер от тези на А.Д.. Не се установи, че постъпването й в болница, поради *** заболяване е в резултат от процесното ПТП. Съдът взе предвид и обстоятелството, че физическите травми у децата са преминали в близък период от време до инцидента, както и към момента *** са избледнели, както и че емоционалните проблеми на децата са продължили 2-3 месеца.

Съобразно стандарта на живот в страната за 2020 г. за такъв период от 2-3 месеца съдът намира, че обезщетението е справедливо именно в определения от съда размер, над него се явява прекомерно и не е икономически обусловено.

С оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение.

           Искът за обезщетение за неимуществени вреди обезщетение на А.Д. ще се уважи за сумата от 3000 лева като за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 3500 лева, искът неоснователен ще се отхвърли, а на В.Д. искът ще бъде уважен за 2000 лева, а за горницата над този размер до пълния предявен размер от 2500 лева ще бъде отхвърлен.

        По претенцията за законна лихва от датата на събитието:

         Като законна последица от уважаване на исковете върху обезщетенията за неимуществени и умуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е направено от ищците с исковата молба.

 Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има специална разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай с писмо на ответника от 08.04.2020 г. /л.25/, по повод на заведена от ищците претенция за заплащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП, същият е отказал заплащането на обезщетения. С постановяване на отказа съдът намира, че ответникът изпада в забава, по арг. от чл.497, ал.1 КЗ, предвид което от 08.04.2020 г. ще се присъди обезщетение за забава.

 За периода от 06.02.2020 г. до 07.04.2020 г. претенцията за законна лихва, като неоснователна ще се отхвърли.

          По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. С Определение от 06.08.2020 г. ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото и недоказаха направата на разноски.

Ищците са представлявали в производството от адв. Е.Г., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

               Представен договор за правна помощ и съдействие /л.60/, съгласно който на ищците е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е.Г.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Договорът е сключен общо за двете деца, поради което и съдът ще изчисли общо интереса по делото, съобразно сключения договор. На основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е.Г. в размер на 642 лева, от което съобразно уважената претенция ще й се присъди сума в размер на 539.12 лева.

Ответникът доказа и претендира следните разноски: 180 лева – депозит за СМЕ, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 28.85 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Дължимата държавна такса по делото е 290 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК, съразмерно с уважената част от претенциите, ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив държавна такса в размер на 243.52 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА А.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 3000 лева, а на В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 06.02.2020 г., на кръстовището на ***, реализирано от виновно и противоправното поведение на водача на лек автомобил „Киа Spordage“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и да им заплати общо на двамата ищци сума в размер на 240 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, от които 40 лева – консултация с психолог и 200 лева – експертно мнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.04.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди на А.П.Д., ЕГН ********** за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 3500 лева, както и иска за обезщетение за неимуществени вреди на В.П.Д., ЕГН ********** за разликата над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 2500 лева, както и претенцията за законна лихва за периода 06.02.2020 г. до 07.04.2020 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.Г.,***, сумата в размер на 539.12 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН ********** и В.П.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д, сумата в размер на 28.85 лева разноски в производството.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд – Пловдив, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 243.52 лева – държавна такса по делото, съразмерно уважената част от претенцията.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ