С. РАЙОНЕН СЪД, осми състав, в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
при секретаря: В. К., като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 732 по описа на РС С. за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена на иска 80 000 лева.
Производството е образувано по искова молба на В.П.В. против „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, гр. С. за заплащане на причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни повреди, получени в резултат на трудова злополука.
В исковата молба се твърди, че в периода от 26.05.2014 г. до 29.09.2016 г. ищецът работил като „охранител” на обект „БТГ КС Л.” при „АСО Сириус” ЕООД, гр.С., представлявано от В.П.П. - управител.
На
29.09.2016 г. около 20.00 часа, придвижвайки се по обичайния път от работното
място до основното място за живеене със служебен автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. ………. управляван от неговия колега С.И.С., на
Вследствие на злополуката, ищецът изпаднал в травматичен шок и тежко общо състояние, поради което бил приет на същата дата около 22:25 часа по спешност в интензивното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински”, гр. С.. Установени били фрактура на предна и латерална стена на десен максиларен синус с наличие на хеморагично еквивалентно съдържимо в него. САК с контузионно огнище в ДГМХ и интравентрикулна хеморагия, фрактура бималеоларис крурис синистра, както и разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест - увреждане и дисфункция на главния мозък. Изписан бил на 21.10.2016., след което отново постъпил в болницата за операция в Отделение „Ортопедия и травматология”, откъдето на 24.11.2016 г. бил изписан за домашно лечение.
Трудовата злополука била регистрирана по реда, предвиден в чл. 55 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
В периода от 29.09.2016 г. до настоящия момент ищецът бил обездвижен на легло. Изпитвал силни болки и страдания и не можел да се обслужва сам.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в следствие на телесните повреди, получени в резултат на „трудова злополука” на 29.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 1270,15 лева, представляваща направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран писмен отговор, в който се оспорват заявените претенции по основание и размер.
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът В.П.В. се намира в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което заема длъжността „охранител”. Не се оспорва и обстоятелството, че на дата 29.06.2016 г. в района на с. К. служебен автомобил на ответното дружество е участвал в пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на возещия се на предната дясна седалка ищец В.В. са били причинени травматични увреждания. Прави се възражение за съпричиняване на злополуката от страна на ищеца, тъй като съгласно постъпила докладна записка, депозирана от Н.А.А. (на длъжност регионален представител в „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД) по време на възникване на пътнотранспортно произшествие „ищецът В.В. е бил без колан въпреки настояването от водача С.И.С. да го сложи”. Несъобразявайки се с изискванията на Закона за движение по пътищата, а именно да пътува с предпазен колан, ищецът е допуснал „груба небрежност”, като не е изпълнил законово вмененото му задължение, а е нарушил същите при положение, че е съзнавал възможните неприятни последици за живота и здравето си. По отношение на иска за имуществени вреди за сумата от 1270.15 лева, претендирана като разноски за лекарства, консумативи и осъществени медицински манипулации, се твърди, че същият макар и допустим е неоснователен и недоказан по размер. Не е установен факта, че претендираните суми за заплатени лекарства, консумативи и извършени медицински дейности не са могли да бъдат реимбурсирани от страна на Национална здравноосигурителна каса и е следвало да бъдат заплащани изцяло за сметка на ищеца. В случай, че съдът счете предявения иск по чл. 200 от Кодекса на труда за основателен, прави се възражение досежно заявения размер на обезщетение, като се твърди, че същият е прекомерно завишен и необоснован. Отчитайки поотделно и в съвкупност посочените характеристики на увреждането, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца, се твърди, че претендираната сума от 50 000 лева обезщетение за претърпени болки и страдания е прекомерно завишен и следва да бъде намален от съда по справедливост.
От съда се иска да постанови решение, по силата на което да отхвърли като недоказан по основание и размер предявения от В.В. иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда. Алтернативно, в случай че съдът счете предявения иск за основателен, моли да бъде присъдено обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който моли за уважаване на исковете.
В с.з. ответното дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който моли за отхвърляне на исковете.
От представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите К.И., Е.В., Д. Д. и С.С., заключениета на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи, съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът В.П.В. *** на основание Трудов договор № 17083/22.05.2014
г. е бил в трудово-правни отношения с работодателя и ответник в производството "АСО
СИРИУС" ЕООД, гр. С. Към 29.09.2016 г. изпълнявал длъжността "охранител"
на обект БТГ КС Л. На 29.09.2016 г., около 20,00 часа, придвижвайки се от
работното си място към дома, със служебен автомобил "Фолксваген Голф"
с рег. № ………, управляван от С.И.С., на
След злополуката, на 29.09.2016 г. ищецът по спешност е бил приет в ОАИЛ при МБАЛ "Д-р Иван Селимински", гр. С. за лечение и бил изписан на 04.10.2016 г., като в приложената епикриза /на стр. 13 от делото/, като окончателна диагноза е отразена: "Травматичен шок". На 04.10.2016 г. е била извършена оперативна интервенция - репозиция на лява подбедрица, при която са били поставени 3К игли и ботушна лонгета.
На 04.10.2016 г. ищецът е постъпил в НХО при МБАЛ "Д-р Иван Селимински", гр. С. за лечение и бил изписан на 14.10.2016 г., като в приложената епикриза /на стр. 15 от делото/, като окончателна диагноза е отразена: "Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма".
На 14.10.2016 г. ищецът е постъпил в ОТО при МБАЛ "Д-р Иван Селимински", гр. С. за лечение и бил изписан на 21.10.2016 г., като в приложената епикриза /на стр. 17 от делото/, като окончателна диагноза е отразена: "Фрактура бималеоларис крурис синистра инветерата". На 17.10.2016 г. на ищеца е била извършена оперативна интервенция.
На 21.11.2016 г. ищецът е постъпил в ОТО при МБАЛ "Д-р Иван Селимински", гр. С. за лечение и бил изписан на 24.11.2016 г., като в приложената епикриза /на стр. 22 от делото/, като окончателна диагноза е отразена: "Статус пост операционем про фрактура бималеоларис крурис синистра. Сублуксацио". На 22.11.2016 г. на ищеца е била извършена оперативна интервенция.
От заключението на допуснатата, приета като доказателство по делото и неоспорена от страните Съдебномедицинската експертиза се установява, че на ищеца, вследствие претърпяната трудова злополука, описана по-горе, причинените травматични увреждания са следните:
Бималеоларното счупването на лявата подбедрица е довело до "ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК", което затруднение при правилно протичане на оздравителните процеси, би продължило около 5-6 месеца, като имобилизацията на крайника при такива счупвания продължава около 60-70 дни. Установените субарахноидални кръвоизливи с наличие на кръв в ликворните пътища и тежък оток на мозъка, изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние за неопределено време, както и изпадането му в шоково състояние, са причинили на пострадалия "РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА". Счупването на стените на десния максиларен синус с наличие на кръв в тях, са причинили на пострадалия "ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА". В следствие на получената значително тежка черепно-мозъчна травма, пострадалият е получил и "посткомоционен синдром", довел до "ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА".
От заключението на допуснатата, приета като доказателство по делото и неоспорена от страните Съдебно-психиатрична експертиза се установява следното: Пострадалият В.П.В. страда от "ПОДСТКОМОЦИОНЕН СИНДРОМ/ПОСТТРАВМАТИЧЕН ОРГАНИЧЕН МОЗЪЧЕН СИНДРОМ./ Ретроградна и антероградна амнезия. Нарушението е пряка последица от получената черепно-мозъчна травма. Посткомоционният синдром обичайно продължава до една година след травмата и преминава напълно, ако не настъпят късни последици, или други нарушения, свързани с мозъчната увреда. Към момента на експертната оценка са регистрирани и белези на Органично разстройство на личността. Обичайно тези нарушения се задълбочават във времето и имат песимистична прогноза. Установените при контролната КАТ на главния мозък Мултиинфарктна енцефалопатия и Корова атрофия допълнително влошават прогнозата. Наличната към момента на експертната оценка симптоматика е в сферата на "РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА И ПОВЕДЕНИЕТО, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА МОЗЪЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ, УВРЕДА И ДИСФУНКЦИЯ."
По делото са приложени и приети като писмени доказателства: фактура № 16650/20.10.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупен остеосинтензен материал, на стойност 580,00 лв; фактура № 4454/24.10.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупена "Фраксинарин ампула" - 20 броя, на стойност 96,00 лева; фактура № 4456/27.10.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупени лекарствени средства, на стойност 60,35 лева; фактура № **********/27.10.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупени лекарствени средства - глицерол, на стойност 9,70 лева; фактура № **********/09.11.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупени лекарствени средства, на стойност 11,20 лева, ведно с касов бон; фактура № 31982/22.11.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупен комбиниран тоалетен стол и патерици, на стойност 353,00 лева; фактура № 16852/23.11.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупен остеосинтезен материал, на стойност 60,00 лева; фактура № **********/05.12.2016 г., издадена на името на В.П.В., за закупени лекарствени средства - фраксиларин, на стойност 99,90 лева;
От показанията на свидетеля К.И., близка на семейството, се установява, че в деня на инцидента отишла в болницата, където бил настанен ищеца и съпругата му, която преди това също претърпяла инцидент. След изписването на ищеца от болницата, тя често помагала на семейството. Цяла нощ ищеца имал болки, говорел несвързано, не разбирал, че не трябва да стъпва на крака си, поради което се наложило да му се направи втора операция.
От показанията на свидетеля Е.В. - съпруга на ищеца, се установява, че преди катастрофата психичното му състояние е било стабилно, нямал и здравословни проблеми. След инцидента се променил, забравял, не си спомнял събития, включително катастрофата и къде е работил. Нуждаел се от грижи постоянно.
От показанията на свидетеля Д.Д., колега на ищеца, се установява, че след катастрофата е куцал и го е болял крака, но не е забелязал да има проблеми с паметта.
От показанията на свидетеля С.С., колега на ищеца, се установява, че в деня на инцидента, на 29.09.2016 г., вечерта са се прибирали от работа, като той е шофирал служебния автомобил. До него на предната дясна седалка е стоял ищеца, без предпазен колан. На около два км след с. К., в посока гр. С., претърпели пътно-транспортно произшествие. След инцидента е ходил на посещение в болницата при ищеца, който го познал трудно. Като говорел, спирал, пак продължавал, губел си мисълта.
При
така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Както се приема в съдебната практика/в.ж. Решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС,ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др./ предявен иск по чл. 200 от КТ съставлява трудов спор по Кодекса на труда, като съгласно чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.)/действаща норма на чл. 104, т.4 от ГПК/ е подсъден на районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл. 200 КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, причинна връзка между последиците и трудовата злополука, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т.е. такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност (инвалидност), както е и в настоящия случай.
Безспорно се установи по делото, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността "охранител" в "АСО СИРИУС" ЕООД, гр. С. Не се спори по делото, че злополуката от 29.09.2016 г. е призната за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 19990/07.12.2016 г. на НОИ, ТП С.град на основание чл. 60, ал.1 от КСО. Ищецът е престоял в болнични заведения продължителен период от време, извършени са били оперативни интервенции, възстановявал се е бавно от травмите си в домашни условия, като не е можел да се обслужва сам. Както е посочила вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза, пострадалият е с Посткомоционен синдром, който обичайно продължава до една година след събитието и минава напълно, ако не настъпят късни последици. Самият посткомоционен синдром обаче намалява поносимостта към стрес. Прогнозата допълнително се влошава от регистрираните при експертното изследване "Органично разстройство на личността" и "Мултиинфарктна енцефалопатия" и "Корова атрофия".
В предвид на изложеното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 200, ал.1 от КТ. Размерът на прендираните неимуществени вреди се определя по справедливост - арг. чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил "Травматичен шок. Дифузна трама на главния мозък. Фрактура бималеоларис крурис синистра инвентерата." "ПОДСТКОМОЦИОНЕН СИНДРОМ/ПОСТТРАВМАТИЧЕН ОРГАНИЧЕН МОЗЪЧЕН СИНДРОМ./ Ретроградна и антероградна амнезия. "РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА И ПОВЕДЕНИЕТО, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА МОЗЪЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ, УВРЕДА И ДИСФУНКЦИЯ."
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени и от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 70 000 лв., като претендираният от ищеца размер над тази сума до 80 000 лв., се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съдът счита, че обезщетение в подобен размер би репарирало понесените от ищеца болки и страдания от физическо и морално естество.
По делото обаче се твърди от ответната страна, че ищецът с поведението си е проявил ГРУБА НЕБРЕЖНОСТ по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда и е съпричинил вредоносния резултат.
Съдът намира възражението на ответника, че с действията си ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ за ОСНОВАТЕЛНО. По смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя се намалява само при установено проявено от работника субективно отношение - груба небрежност, изразяваща се в съзнаване, предвиждане от работника на неблагоприятния резултат, но който се е надявал да предотврати. Именно това субективно отношение /груба небрежност - самонадеяност по смисъла на НК/ към травматичното увреждане от работника работодателят доказа, поради което възражението за наличие на основание за намаляване безвиновната отговорност на работодателя е основателно. Работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка. Не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Съгласно установената от ВКС, по реда на чл. 291 ГПК практика, грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа - тази, която и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка/Решение № 164 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 7672/2013 г. на ВКС/, което по настоящото дело се установи.
Действително по делото е установено, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като е нарушил императивната разпоредба на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, задължаващ го да използва обезопасителен колан, когато се намира в МПС в движение. Неизползването на това предпазно средство в случая е станало причина за тежките телесни увреждания, които е получил ищеца, при настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Именно тези действия на ищеца / нарушаването на императивната разпоредба на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП / следва да се квалифицират като проява на груба небрежност, която несъмнено е в причинна връзка с настъпилите от злополуката вреди и обуславя необходимост от редуциране отговорността на работодателя ответник с 30% както досежно имуществените, така и досежно неимуществените вреди.
По изложените съображения предявения иск следва да се уважи в размер от 49000 лева /вземайки предвид намаляването отговорността на ответника с 30%/ и отхвърли за разликата над уважената част до претендираната сума от 80 000 лева.
Върху определеното обезщетение и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД,следва да се присъди и законната лихва от датата на увредата- 29.09.2016 г., до окончателното и заплащане.
Относно претенцията за имуществени вреди, на база на представените писмени доказателства - фактури, безспорно е установено, че ищецът е заплатил в брой общо сумата от 1270,15 лева, представляващи разходи за лекарства и санитарни материали. С оглед основанието за намаляване на отговорността на работодателя, ищеца има право на обезщетение за имуществени вреди в размер на 889,11 лева.
По разноските за настоящето производство:
Тъй като се касае за трудов спор, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.
С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на Районен съд С.. Дължимата се от ответника държавна такса, изчислена съобразно уважения размер на иска от 49889,11 лева, е в размер на 1995,56 лева.Освен това ответникът следва да заплати по сметка на РС С. и сумата от 518,44 лева, представляваща направени по делото разноски за експертизи, изплатени от бюджета на съда.
Страните са сторили и разноски, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, като са представили списъци за разноски по чл. 80 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част на иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца 1559,03 лева, заплатени за адвокатски хонорар съобразно представения списък на разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част на иска, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 940,97 лева.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, "АСО СИРИУС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "Л.", ул. "К." № 1А, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 6, сумите:
- 49 000 лева /четиридесет и девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 29.09.2016 година, до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 49000 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.
- 889,11 лева /осемстотин осемдесет и девет лева и 0,11 стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лекарства и санитарни материали, вследствие на претърпяна трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 29.09.2016 година, до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 889,11 лева до пълния предявен размер от 1270,15 лева.
ОСЪЖДА "АСО СИРИУС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "Л.", ул. "К." № 1А, представлявано от управителя в.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 6, СУМАТА от 1559,03 лева /хиляда петстотин петдесет и девет лева и 0,03 стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски пред РС С., съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 6, да заплати на "АСО СИРИУС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "Л.", ул. "К." № 1А, представлявано от управителя В.П.П., СУМАТА от 940,97 лева/деветстотин и четиридесет лева и 0,97 стотинки/, представляваща сторени от ответника разноски пред РС С., съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА "АСО СИРИУС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "Л.", ул. "К." № 1А, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на РС С. СУМАТА от 1995,56 лева/хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и 0,56 стотинки/, представляваща държавна такса върху уважената част от предявения иск, както и сумата от 518,44 лева за експертизи, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.