Решение по дело №918/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 686
Дата: 18 април 2016 г. (в сила от 3 юни 2016 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20162120100918
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер 686                                                 18.04.2016 г.                                                  гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           ІV-ти граждански състав

На:          седемнадесети март                                             Година: две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар        Анелия Такова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева

гражданско дело номер  918  по  описа  за  2014  година

 

Производството по делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано по молбата на Н.Р.Й. в лично качество и като родител и законен представител на малолетното дете М. Н. Й., двете с адрес *** – „Център за превенция на насилието и престъпността”, за издаване на съдебна заповед за защита по реда на ЗЗДН против Н.Й.Й. с адрес: ***. Моли се за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.5 ЗЗДН, за максималния установен в закона срок. В съдебното заседание, молителката, поддържа изнесените в молбата й твърдения и моли съда да издаде заповед, с която да наложи поисканите от нея мерки за защита. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ответникът Н.Й.Й., се явява лично и оспорва изложените в молбата твърдения за извършени от негова страна актове на насилие спрямо молителката и детето им. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание не се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” Б, редовно уведомени за участие по делото на основание чл.15, ал.6 ЗЗДет., като е представен социален доклад относно положението на детето.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл.9 от ЗЗДН, подадена е в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадали лица по смисъла на чл.3, т.1 и т.4 ЗЗДН, поради което съдът намира производството за допустимо.

По делото е безспорно, че молителката Н.Й. и ответникът по молбата Н.Й. са съпрузи, като бракът им е сключен на .... г. Не се спори също така, че от съвместното им съжителство от преди брака страните имат родено едно дете – М. Н. Й., родена на *** г. В молбата се твърди, че ответникът непрекъснато злоупотребявал с алкохол, след което ставал агресивен, обиждал молителката и системно я подлагал на физически и психически тормоз, скандалите между двамата станали ежедневие, като дъщеря им Мартина е свидетел на това насилие и много пъти ответникът е отправял агресията си към нея и й посягал в отсъствие на молителката.

Молителката излага подробно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено от ответника твърдяното спрямо нея и детето домашно насилие на 03.02.2016г, изразяващо се в психически тормоз и отправяне на заплахи, закани и обиди към молителката, на които действия малолетното дете М, е станало свидетел. Твърди се, че на 03.02.2016 г., около 08.00 часа, ответникът се прибрал у дома мнго пиян и казал, че е напуснал работа и когато молителката го попитала защо е останал без работа, той станал агресивен и започнал да я обижда с думите „некадърница, боклук”, псувал я и я плюел със стиснати юмруци. М, която до тогава била в другата стая, започнала да плаче и да го моли да спре да обижда майка й, но ответникът й казал, че е лицемерка и стига е хленчила, като в същото време продължавал да обижда и да псува молителката, както и да хвърля табуретки. При това, Н. решила, че с детето трябва да избягат и за да могат да излязат от къщи, казали на ответника, че двете ще се поразходят, за да може той да се успокои, но Н. не ги пуснал сами и излязъл заедно с тях. В един момент, докато били навън, майката на молителката й се обадила по телефона, което подразнило ответника и той отново започнал да й крещи, при което тя спряла, но Н. започнал да я дърпа за ръката и да я влачи в продължение на една пресечка, като продължавал да я навиква. Когато стигнали до едно кръстовище и пресекли улицата, молителката и детето видели спрял полицейски автомобил на ул.”Кирил и Методий” и двете веднага се затичали към него и помолили полицаите за помощ, които ги прибрали в автомобила. Полицаите започнали да се разправят с ответника, но той се държал арогантно, като молителката видяла, че му съставили акт и протокол за предупреждение, след което закарали молителката до І-во РУП – Бургас, където тя подала жалба с вх.№ 431000-464/04.02.2016г. След инцидента Н.Й. и детето М, били настанени в Кризисен център – гр.Б, където се намира и към настоящия момент.

Така изложените в молбата твърдения се потвърждават изцяло от представената по делото писмена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД на молителката Н.Й. за извършеното от ответника спрямо нея и детето насилие на посочената дата. Законодателят е придал самостоятелна доказателствена стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и съгласно чл.13, ал.1, т.3 от ЗЗДН съдът я цени като доказателство по делото. Твърденията в молбата се подкрепят и от ангажираните от молителката гласни доказателства – св.Георги Илиев Костов (нейн брат), преценени от съда по реда на чл.172 ГПК с оглед на всички данни по делото. В показанията си св.Костов заявява, че ответникът редовно злоупотребявал с алкохол и го е виждал в пияно състояние, като проблема му с алкохола бил причината страните многократно да се разделят. За конкретния инцидент знае от сестра, която му споделила какво се е случило, като оттам нататък институциите се грижели за нея и за детето. Заявява, че е бил свидетел и на други актове на насилие между двамата, като се е налагало два пъти да ходи у тях, за да прибере сестра си и детето в неговия дом, а в единия от случаите дошли и полицаи, за ги разтървават.

Изложените от молителката твърдения се подкрепят и от обясненията на малолетното дете М, изслушано от съда по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет. в присъствието на г-жа З. Ст, – гл. социален работник и г-жа Н. М, – социален работник в Отдел „Закрила на детето” при Д „СП” – Б. М, заявява пред съда, че родителите й не се разбират, баща й е много лош, не се държи с нея, както другите бащи се държат с децата си, тъй като я биел постоянно, ако детето нещо му откажело. Заявява, че баща й непрекъснато я тормозел, пращал я да обикаля магазините да му купува алкохол и ако тя му откажела, той я удрял. С майка й също се държал много зле, като за въпросния инцидент М, заявява, че когато баща й се прибрал пият, вдигнал скандал на майка й започнали да се карат и той започнал да посяга на майка й, като М, се разплакала и започнала да му вика да спре и да остави майка й на мира, но баща й започнал да я обижда, че е лицемерка, долна и гадна. Детето заявява, че се страхува от баща си и не може да живее в такъв стрес, чувства се много по добре и спокойна сега, когато не живеят с баща й. При изслушването му от съда детето видимо се разстрои, почти се разплака при споделяне на преживяното от него и от отношението на баща му, когато е пиян.

Изнесените в молбата данни и тези от обясненията на непълнолетното дете се подкрепят и от представените по делото писмени материали по преписка вх.№ 431000-464/04.02.2016 г. на І-во РУП – Б, от която е видно, че за процесния случай на ответника е съставен Протокол за полицейско предупреждение от 03.02.2016 да не влиза в саморазправа със съпругата си и да не нарушава обществения ред.

Ответникът оспорва отчасти твърденията в молбата за защита, като признава, че употребява алкохол, както и че на процесните дати действително между него и молителката е имало скандал, на който е присъствало и малолетното им дете, но отрича да е бил агресивен и да е извършвал твърдяните действия на насилие. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, ответникът не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на изложените в молбата твърдения, поради което съдът приема предприетото от него оспорване на молбата за защита за неоснователно и голословно, неподкрепено с доказателства.

След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата. Данните по делото сочат на осъществено от Н.Й. домашно насилие по смисъла на ЗЗДН спрямо пострадалите лица Н.Й. и детето М. Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за т. насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, като съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Събраните по делото доказателства водят до извода, че ответникът трайно е установил едно неконтролируемо и агресивно поведение спрямо съпругата си и дъщеря си, което поведение не може да бъде оправдано. Упражняваното от него насилие се изразява във физически и психически тормоз спрямо молителката и детето – отправяне на заплахи, закани и обиди към молителката, като тези действия са извършени в присъствието на малолетното дете Мартина, към която също са отправяне обиди от негова страна, в следствие на което молителката се чувства застрашена за живота и здравето си, както това на детето си, видно от заявеното в молбата, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН. По делото са налице данни за упражняваното спрямо пострадалите лица насилие, извод за което може да се направи от приложените писмени доказателства и обяснения на малолетното дете, както и от представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за която законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност, тъй като в много случаи актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели. От писмените доказателства и от обясненията на детето М, може да се заключи също така, че действията на ответника не са единичен случай, като молителката и детето системно са били подлагани на физически и психически тормоз от негова страна, провокиран от злоупотребата му с алкохол. Предвид горното, според съда, данните по делото сочат на извода за осъществено домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете, което е основание за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. В тази връзка, съдът намира, че дори и поведението на ответника да е било провокирано по някакъв начин от други обстоятелства, обострили отношенията между страните, за което ответникът не е ангажирал доказателства, това по никакъв начин не може да оправдае извършените от него актовете на насилие. Неспособността на ответника да се справи с алкохолната му зависимост и поведението му в пияно състояние по никакъв начин не могат да оправдаят извършваните от него актовете на насилие, поради което в случая са налице предпоставките за налагане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в закона.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че осъществените от ответника действия спрямо молителката и детето представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се във физическо и психическо насилие спрямо лице, което е съпруг на извършителя, както и спрямо негов низходящ. Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката и на ненавършилото пълнолетие дете, което обуславя основателността на молбата за предприемане на исканите мерки за защита.

Посочените в молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1-5 ЗЗДН са наложени от съда и действат понастоящем като временни мерки за незабавна защита (чл.19 от ЗЗДН). Съдът намира, че същите продължават да са адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени в същия вид като окончателни мерки, с изключение на наложената мярка по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН за определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител, която в случая не може да бъде наложена като постоянна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 ЗЗДН, мярката по ал.1, т.4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения. В случая, от извършената от съда справка в деловодната програма на БРС се установи, че по описа на съда е образувано гр.д.№ 1302/2016 г. по подадена от молителката Н.Й. искова молба за развод с правно основание чл.49, ал.1 СК, като в това производство ще бъдат разгледани въпросите по исканията на молителката за упражняването на родителски права на малолетната М, определяне на местоживеенето й и режима на лични отношения с нея. Ето защо, съгласно нормата на чл.5, ал.3 ЗЗДН, мярката за защита „определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител” не може да бъде наложена към настоящия момент.

По отношение на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от шест месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта. Настоящият състав счита, че определеният срок за защита от шест месеца е подходящ и съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответника насилие, тъй като налагането на мерките за по-дълъг срок би отчуждило ответника от семейството му и би прекъснало връзките му с него и дъщеря му, което не е в интерес на детето.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗНД на ответника следва да бъде наложена глоба, чийто размер съдът определя на 200 лв., като на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.15, вр. чл.16, вр. чл.5 от ЗЗДН,  съдът

 

РЕШИ:

 

НАЛАГА мерки за защита на Н.Р.Й., ЕГН ********** и на малолетното дете М. Н. Й., ЕГН **********, двете с адрес за призоваване: гр.Б,ул.”” №  – „Център за превенция на насилието и престъпността”, срещу осъществявано спрямо тях на 03.02.2016 г. домашно насилие от Н.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, като:

 

1/. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН Н.Й.Й., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.Р.Й., ЕГН ********** и на малолетното дете М. Н. Й., ЕГН **********.

 

2/. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на Н.Й.Й., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 100 (сто) метра жилището на Н.Р.Й., ЕГН ********** и на малолетното дете М. Н. Й., ЕГН **********, местата им за социални контакти и отдих, училището на детето СОУ „Иван Вазов” гр.Б, местоработата на молителката в гр.Б, ул.”” №  – магазин за хранителни стоки „”, за срок от шест месеца, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта.

 

3/. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН Н.Й.Й., ЕГН **********, да посещава специализирана програма в „Център за превенция на престъпността и насилието” – гр.Б, бул.”” № .

 

ОСЪЖДА Н.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН по сметка на Районен съд – гр.Бургас глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лева), както и да заплати на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН по сметка на Районен съд – гр.Бургас сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща определената от съда държавна такса за производството.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по чл.15, ал.2 ЗЗДН.

ЗАПОВЕДТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

 

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването на страните. Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Елеонора Кралева

Вярно с оригинала: З.М.