Решение по гр. дело №852/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1980
Дата: 17 декември 2018 г. (в сила от 24 януари 2019 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20184430100852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

17.12.2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 852/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против Д.Й.Н.,***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№6911/2017г., по описа на ПлРС, против която в срок е депозирано възражение. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр. ***. Твърди се, че ответникът Н., е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „Т.С.”ЕООД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „Т.С.”ЕООД като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Н., че дължи, сумата общо 651,87лв., от която сумата от 562,31лв.- главница, за периода 01.11.2014-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №14502 и сумата от 89,56лв.- лихва за забава, за периода 05.01.2015г.- 01.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. Д.Й.Н., чрез назначеният от съда особен представител- адв. Ч.Д.- ПлАК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва се съществуването на облигационна връзка между страните, въз основа на която, за ответника да съществува задължение за  заплащане на ТЕ. Посочва се, че по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, ответникът не е клиент на ТЕ, тъй като няма качеството на собственик или ползвател на топлоснабден имот, находящ се посочения в ИМ адрес . Посочва се, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за реално консумирана ТЕ в имота, собственост на ответника, на посочения в ИМ адрес в гр. Плевен. посочва се, че в ИМ не е конкретизирано за какъв вид ТЕ се дължат сумите. Посочва се също, че ответникът не е  сключвал договор с ищеца за  доставка на ТЕ, и същата се явява непоискала услуга, по смисъла на чл.27 от Директива 2011/83ЕС, съответстваща на нормата на чл.62 от ЗЗПотр. Посочва се също, че  ако претенцията касае ТЕ, отдадена от сградната инсталация, то измерването и разпределението на същата е извършено въз основа на Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- ЕС, към чл. 61, ал.1 от Наредба №16-334/2007г, която формула е отменена с решение по адм. д.№ 1372/2016г. на ВАС, поради което, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, за процесния период, не е изчислена и не почива на законово основание.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение № 3499/01.10.2018г като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „Т.С.” ЕООД, ***. От страна на същото, по делото  са представени и приети изисканите писмени доказателства.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 4544/08.09.2017г., по ч. гр.д.№ 6911/2017г. по описа на ПлРС. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото, с отговора на ИМ, адв. Ч. Д., като особен представител на  ответникът Д.Н., изрично оспорва качеството й на собственик на топлоснабден имот, на адрес гр. ***. В тази връзка, съдът, в проекто- доклада си, изрично е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор спрямо ответника, като собственик или ползвател на  процесния топлоснабден имот, като му е указал, че не сочи доказателства за тези факти. От страна на ищеца, с ИМ е представено съобщение от Община Плевен до ответника, за дължимият данък върху недвижимите имоти и такса смет, за имот, находящ се в гр***, посочен като негова собственост. От служебно изготвената адресна справка на името на ответника Н., че установява, че същата е с постоянен и настоящ адрес ***. Именно този адрес е посочен и в издадената заповед за изпълнение по ч. гр.д.№6911/2017г., по описа на ПлРС, в която е отразено също, че се претендира заплащане на ТЕ, за имот на адрес на бул. Скобелев. По делото, от страна на ищеца, няма представени изрични доказателства, че отв. Н., е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, като съдът намира, че представеното съобщение от Община Плевен, касаещо местния данък и такса смет, за имот, находящ се в гр***, не може да обоснове  категоричния извод, че се касае  до един и същ имот, чийто собственик е именно ответника. Съдът констатира също, че в представените и приети по делото, писмени доказателства от третото лице  помагач, за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, като титуляр на партидата е посочено лицето ***. В тази смисъл, съдът намира, че  доказателства за  съществуването на право на собственост или на право на ползване, върху топлоснабден имот, на адрес гр. ***, не са представени по делото и не е поискано събирането на такива, от страна на ищеца, съобразно разпределената доказателствена тежест. Качеството на собственик, респ. на ползвател, на  топлоснабден имот, и в този смисъл – на длъжник, при заявена претенция за заплащане на потребена ТЕ, независимо по установителен иск- с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, или осъдителен, следва да се докаже от страна на ищеца- кредитор, доставчик на ТЕ, по несъмнен начин, на основание нормата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Съобразно цитираната норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, и са  длъжни да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, както и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. При установеното несъответствие в адресите, и непредставянето на каквито и да е доказателства по делото, от една страна, и от друга- посочването на друго лице в представените от третото лице – помагач писмени доказателства, съдът намира, че по настоящето дело, качеството на собственик, респ. ползвател на ответника в настоящето производство, е недоказано.

При липсата на първата предпоставка от фактическият състав на иска,  по чл. 153, ал.1 от ЗЕ, описана подробно по-горе, съдът намира, че предявеният установителен иск е изцяло неоснователен, без да е необходимо да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства- изслушаните и приети заключения по ССЕ- касаеща размера на претенциите и  СТЕ- касаеща доставянето на  ТЕ до посочения топлоснабден имот.

С оглед изхода на делото, направените  разноски, следва да  останат в тежест на ищеца .

Следва издадената заповед  за  изпълнение № 4544/08.09.2017г., по ч. гр.д.№ 6911/2017г. по описа на ПлРС, да  бъде обезсилена за горницата над предявената в настоящето производство сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й. ***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че  Д.Й.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от общо 651,87лв., от която сумата от 562,31лв.- главница, за периода 01.11.2014-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №14502 и сумата от 89,56лв.- лихва за забава, за периода 05.01.2015г.- 01.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 07.09.2017г. , до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед  за  изпълнение № 4544/08.09.2017г., по ч. гр.д.№ 6911/2017г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №4544/08.09.2017г., по ч. гр.д.№ 6911/2017г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 562,31лв.- главница, за периода 01.11.2014-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №14502 и сумата от 89,56лв.- лихва за забава, за периода 05.01.2015г.- 01.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.

Решението се постановява с участието на  третото лице – помагач на страната на ищеца- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД, гр. София..

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: