№ 4042
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110109566 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба вх. №
50236/21.07.2022 г. от М. Я. Я., с адрес: *, чрез процесуален представител
срещу „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2573.20
лева, представляваща консумирана и незаплатена ел. енергия за периода
09.03.2007 г. – 02.06.2019 г., по фактури, а именно: фактура от 30.04.2007 г. -
на стойност 375.22 лв., фактура от 30.06.2007 г. - на стойност 3.94 лв.,
фактура от 30.11.2007 г. - на стойност 18.41 лв., фактура от 31.12.2007 г. - на
стойност 618.82 лв., фактура от 01.03.2008 г. - на стойност 628.57 лв., фактура
от 31.03.2008 г. - на стойност 153.76 лв., фактура от 30.04.2008 г. - на
стойност 22.03 лв., фактура от 31.05.2008 г. - на стойност 17.32 лв., фактура
от 01.07.2008 г. - на стойност 339.94 лв., фактура от 31.08.2008 г. - на
стойност 341.70 лв., фактура от 30.09.2008 г. - на стойност 23.09 лв. и фактура
от 20.06.2019 г. - на стойност 30.40 лв., за обект с абонатен № ********** и
клиентски № *, с адрес на потребление: *. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия в
обект с абонатен № ********** и клиентски № *, с адрес на потребление: *.
Твърди, че не живее на адреса. При проверка в електронната страница на
1
„Енерго – Про“ установил наличие на задължение по партидата си, за периода
2007 г. – 2019 г. След посещение офис на ответното дружество, абонатът е
уведомен от служители на Дружеството, че при незаплащане на посочените
сметки няма да бъде възстановено електрозахранването в процесния обект.
Ищецът, чрез пълномощник, депозирал молба вх. № 5964089/30.11.2021 г. за
отписване на задълженията, поради погасяването им по давност, след което е
уведомен с писмо от 14.12.2021 г., че давността не се прилага служебно.
Подадена е повторно молба вх. № 6194083/14.07.2022 г. до „Е. - П. П.” АД и
до „Е. - С.“ АД за отписване на задълженията, поради погасяването им по
давност и за възстановяване на ел. захранването в обекта на потребление, за
което е получен отговор от ответника, че за процесните задължения няма
текущ съдебен спор и давността не се прилага служебно. Твърди и че не е
потребил начисленото количество ел. енергия, равняващо се на процесната
сума.
Ответникът - „Е. - П. П.” АД, чрез процесуален представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
недопустимост, а евентуално – за неоснователност на иска. Становището за
недопустимост обосновават с аргументи за липса на правен интерес от
успешно провеждане на иска. По отношение на основателността излага, че
процесните фактури са издадени в резултат от редовен отчет на СТИ. Отправя
се искане до съда за прекратяване на производството, а евентуално – за
отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е
наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на пресъдено
нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка
с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва
да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните
състезания.
В конкретната хипотеза, липсва спор относно обстоятелството, че
между ищеца и ответното дружество е съществува валидна облигационна
връзка по силата на договор за продажба на ел. енергия, като първият е абонат
на ответното дружество. От друга страна, наличието на спор между страните
2
относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба на
електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца
обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
Липсва спор, а и се установява от приобщените на л. 16-27 писмени
доказателства, че в периода 09.03.2007 г. – 02.06.2019 г. от страна на
ответното дружества са издадени фактури за потребена ел. енергия за обект с
абонатен № ********** и клиентски № *, находящ се в *, както следва:
фактура от 30.04.2007 г. на стойност 375.22 лв., с падеж 27.05.2007 г.; фактура
от 30.06.2007 г. на стойност 3.94 лв., с падеж 31.0.2007 г.; фактура от
30.11.2007 г. на стойност 18.41 лв., с падеж 27.12.2007 г.; фактура от
31.12.2007 г. на стойност 618.82 лв., с падеж 27.01.2008 г.; фактура от
01.03.2008 г. на стойност 628.57 лв., с падеж 25.03.2008 г.; фактура от
31.03.2008 г. на стойност 153.76 лв., с падеж 29.04.2008 г.; фактура от
30.04.2008 г. на стойност 22.03 лв., с падеж 26.05.2008 г.; фактура от
31.05.2008 г. на стойност 17.32 лв., с падеж 25.06.2008 г.; фактура от
01.07.2008 г. на стойност 339.94 лв., с падеж 31.07.2008 г.; фактура от
31.08.2008 г. на стойност 341.70 лв., с падеж 25.09.2008 г.; фактура от
30.09.2008 г. на стойност 23.09 лв., с падеж 27.10.2008 г. и фактура от
20.06.2019 г. на стойност 30.40 лв., с падеж 10.07.2019 г.
Не се спори и относно обстоятелството, че задълженията по
горепосочените фактури не са погасени.
Заплащането на стойността на доставената на абоната ел. енергия
съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на
ОСГК на ВКС), то същото се погасява с тригодишна давност. В настоящата
хипотеза, исковата молба е подадена на 21.07.2022 год., т.е. след изтичане на
три години от падежа на задълженията по всяка от процесните фактури.
От друга страна, ответникът не би могъл да защити правата си чрез
предявяване на искове по чл. 424 и 439 ГПК, до колкото предпоставка за
уважаване на същите е наличие на новооткрити и новонастъпили
обстоятелства, за които длъжникът е узнал след изтичане на срока на
възражение по чл. 414 ГПК, респ. след приключване на производството, в
рамките на което е издадено изпълнителното основание. Възражението за
погасяване на вземането по давност не попада сред посочените категории
факти и обстоятелства.
По изложените съображения съдът намира, че вземането на ответника
по процесните 12 броя фактури е погасено по давност, с оглед на което
начислените по тях суми за доставка на ел. енергия към настоящия момент не
са дължими от ищеца, предвид което искът се явява основателен и следва да
3
бъде уважен.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят извършените разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 667.93 лева, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК.
В предвид релевираното възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, следва да отбелязано,
че заявеният адвокатски хонорар е съобразен с минималните размери по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Я.
Я., ЕГН **********, с адрес: *, не дължи на „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, сумата от 2573.20 (две хиляди петстотин
седемдесет и три лева и двадесет стотинки) лева, представляваща цена за
консумирана и незаплатена ел. енергия за периода 09.03.2007 г. – 02.06.2019
г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № *, находящ се в *, по
фактури както следва: фактура от 30.04.2007 г. на стойност 375.22 лв., с падеж
27.05.2007 г.; фактура от 30.06.2007 г. на стойност 3.94 лв., с падеж 31.0.2007
г.; фактура от 30.11.2007 г. на стойност 18.41 лв., с падеж 27.12.2007 г.;
фактура от 31.12.2007 г. на стойност 618.82 лв., с падеж 27.01.2008 г.; фактура
от 01.03.2008 г. на стойност 628.57 лв., с падеж 25.03.2008 г.; фактура от
31.03.2008 г. на стойност 153.76 лв., с падеж 29.04.2008 г.; фактура от
30.04.2008 г. на стойност 22.03 лв., с падеж 26.05.2008 г.; фактура от
31.05.2008 г. на стойност 17.32 лв., с падеж 25.06.2008 г.; фактура от
01.07.2008 г. на стойност 339.94 лв., с падеж 31.07.2008 г.; фактура от
31.08.2008 г. на стойност 341.70 лв., с падеж 25.09.2008 г.; фактура от
30.09.2008 г. на стойност 23.09 лв., с падеж 27.10.2008 г. и фактура от
20.06.2019 г. на стойност 30.40 лв., с падеж 10.07.2019 г., поради изтекла
погасителна давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: *, да заплати на М. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: *,
сумата от 667.93 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и
три стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5