№ 28
гр. Свиленград, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20245620100885 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл.
493, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.07.2020 е настъпило пътнотранспортно произшествие между
МПС марка „Мерцедес Е 200, с рег. № ********* и МПС марка „Пежо“ 607 с рег. № ******.
За пътния инцидент между двамата водачи бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП от 10.07.2020 г., в който водачът на МПС марка „Мерцедес Е 200, с рег. № ********* е
признал своята вина за катастрофата.
Сочи се, че към датата на настъпване на ПТП, отговорността на виновния водач,
управляващ МПС марка „Мерцедес Е 200, с рег. № ********* била застрахована при
ответното дружество. Във връзка със застрахователното събитие ищецът подал уведомление
до ответника, по повод, на което била образувана преписка по щета № 2611-5000-20-300179.
На 11.03.2021 г. Г. А. Я. получил паричен превод по банковата си сметка в размер на 1500. 27
лева с основание – изплащане на обезщетение по заведената пред ответното дружество
щета.
Сочи, че платеното от ответното дружество обезщетение се явява в занижен размер,
тъй като ищецът не могъл да възстанови дори и половината от причинените му вреди.
Поради което от името на ищеца пред РС – Свиленград е образувано гр. дело № 335 от 2023
г., по което е постановено влязло в сила решение № 222 от 14.12.2023 г., с което решение
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 100 лева, предявена частично
от 3500.00 лева, представляваща имуществени вреди в следствие на ПТП от 10.07.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. В мотивите на
решението на РС Свиленград, съдът бил стигнал до извод, че справедливия размер на
обезщетението следва да се определи на 1783.89 лева, като от тази сума следва да се
приспадне платеното от застрахователя обезщетение в размер на 1500. 27 лева и уважения
частичен иск от 100.00 лева. Поради това иска от съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 183.62 лв., представляващи претърпени имуществени вреди на
1
собственото му МПС - марка „Пежо“ 607 с рег. № ******, ведно със законната лихва от
11.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в който
се прави признание на иска на основание чл. 237 от ГПК и моли съда да постанови решение
при признание на иска. Молбата е подписана от упълномощен юрисконсулт на дружеството,
като видно от представеното пълномощно, същия разполага с представителна власт да
направи признание на исковете.
Ищецът с нарочна молба, изразява становище и прави искане за постановяване на
решение съобразно признанието.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение, основано на признание на иска. Налице е ясно и недвусмислено
признание на иска, направено от ответното дружество. Направеното в случая признание на
иска е процесуално действие, с което ответната страна по същество заявява, че се отказва от
защитата си, защото искът е основателен. Признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави и страната има право да се разпорежда с него. Налице е и валидно заявено
искане от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, като искът
не попада в изключенията, по отношение на които по силата на закона или с оглед предмета
на спора, не може да бъде постановено решение, основано на признанието на иска.
С оглед посоченото и доколкото са налице предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК и
не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, предявеният от Г. А. Я. иск следва да бъде
уважен изцяло въз основа на признанието, като съдът не следва да мотивира решението си
по същество съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По отношение на разноските съдът намира следното:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски, които се установиха
в размер на 50,00 лв. – за държавна такса.
От ищеца се претендират и разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната му по
делото безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие , видно от който ищецът е
договорил безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът на ищеца, осъществил
безплатното представителство, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА (Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения). От ответника е направено
възражение за прекомерност на договореното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Неговият минимален размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. и
съобразно фактическата и правна сложност на предявения иск, възлиза на 400,00 лв., който с
ДДС с оглед на направеното изявление за присъждане с ДДС е 480.00 лева. Този минимален
размер на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ищеца в производството не е прекомерен, и следва да бъде присъден, след като се уважава
искът.
Мотивиран така и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на Г. А. Я., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Свиленград, ул. „Страшимир Дочков“ № 20А, сумата 183.62 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка
2
„Пежо 607“ с рег. № ******, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 10.07.2020 г., в гр. Свиленград, причинено виновно от водача на лек автомобил
марка „Мерцедес Е200“, с рег. № ******, застрахован по риска “Гражданска отговорност” в
ЗК „Лев Инс“ АД, за което е заведена щета № 2611-5000-20-300179.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на Г. А. Я., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Свиленград, ул. „Страшимир Дочков“ № 20А, сумата 50,00 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на Адвокатско дружество „Г. и
Марков“, с код по Булстат: *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, бул. „Македония“ № 10, вх. 2, ет. 1, ап. 12, сумата 480,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3