Р Е Ш Е Н И Е
№:799 03.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На единадесети юни
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Илияна Г.
Прокурор: Росица Дапчева
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно административно дело № 370 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на К.К.Н., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора гр.Бургас, подадена лично от
него и допълнена от пълномощника му адвокат Г.П. ***, против решение № 1133/19.06.2019г.,
постановено по адм.дело № 2656/2018г. на Административен съд - гр.Бургас, с
което е отхвърлен предявения от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, за присъждане
на обезщетение за периода от 14.03.2017г. до 12.09.2018г., в размер на 10`000
лева, претърпени неимуществени вреди, ведно с направените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и дължимите такси и разноски за
производството.
Касаторът Н. счита атакуваното от него съдебно решение за неправилно, тъй
като съдът не се е съобразил с представените от него доказателства за влошаване
на зрението му, а големината на прозорците и осветеността на помещенията, които
е обитавал, не отговарят на законовите норми. С това са му причинени
неимуществени вреди, за които желае да бъде възмезден чрез присъждане на
претендираното обезщетение. Освен това в допълнителната касационна жалба
подадена от адвокат П. се посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил
неспазването на изискуемата по чл.113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба
№ 7 от 22.12.2003г.) площ на прозорците на помещенията в които е бил настанен Н..
Също зад прозорците имало мрежи и решетки, които допълнително препятствали
достъпа на дневна светлина. Липсата на такава е увредило зрението му, което се
доказва от показанията на свидетелите. Твърди също, че не са били спазени
изискванията за наличието достатъчно въздух и проветряване в помещенията,
защото не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. по чл.43,
ал.3 от ЗИНЗС (сега ал.4) и съгласно показанията на свидетелите, тези прозорци
били отваряни за много кратки периоди. Касаторът счита, че атакуваното решение
е издадено при съществени процесуални нарушения, защото първоинстанционният съд
не е изложили мотиви за аргументите на ищеца досежно причинната връзка между
условията в затвора и влошаване на зрението му по представената медицинска
документация. На последно място намира решението и за неправилно, защото не кореспондира
със събраните по делото доказателства, които подкрепят изцяло тезата на ищеца –
той е постъпил в затвора здрав и вследствие условията при които е пребивавал
там, неговото зрение се е влошило, заболял е от бронхит, изпитал е страдания и
унижения.
Касаторът иска от настоящата инстанция да отмени оспореното съдебно решение
и да уважи предявения иск изцяло или алтернативно да върне делото за
разглеждане от друг състав. Пред съда се явява лично и се представлява от адвокат
П., която поддържа касационната жалба на изложените основания и пледира за
уважаването й, с присъждане на разноските по делото. Представя писмено
становище и допълнение към него в които доразвива тезите си.
Ответникът ГДИН, в представения отговор на касационната жалба, чрез редовно
упълномощения процесуален представител юрисконсулт Лилия Николова, намира
касационната жалба за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд правилно
е установил, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на
администрацията на Затвора гр.Бургас, които да са довели до нарушение на чл.3
от ЗИНЗС. Размерът на прозорците е съпоставим с допустимите стандарти в чл.113, ал.2, вр. ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. В стаите е имало и
изкуствена светлина от една или повече крушки, като никой от лишените от
свобода не е правил искане наличната изкуствена светлина да бъде по-силна. Счита,
че правилно е било прието за недоказано в оспореното решение, че влошаване
зрението на ищеца се дължи на условията в затвора. Иска отхвърляне на
касационната жалба и потвърждаване на атакуваното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по предявен
иск от К.Н. против ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10`000 лева за периода от 14.03.2017г. до 12.09.2018г., следствие
неосигуряване достъп на пряка слънчева светлина, достатъчно изкуствено
осветление и приток на чист въздух в помещенията, в които бил настанен в Затвора
Бургас през периода.
Съдът е установил, че Н. *** на 14.03.2017г., като до 06.04.2017г. бил
настанен в приемно отделение, след това до 14.06.2018г. – във втора група
„Обвиняеми и подсъдими“, като обитавал спални помещения № 410, 207 и 208. В №
410 помещение има три прозореца с размери 130см./65см. с които се осигурявал достъп
на пряка слънчева светлина и две електрически крушки по 60W с нажежаема жичка,
които доставяли изкуствено осветление. Обитаемата жилищна площ на въпросното
помещение била 20,86 кв.м. В помещението са били настанени 13 лица, което
отговаряло на 1,67 кв.м. обитаема жилищна площ за всеки. От 01.09.2017г., Н. бил
настанен в новооткритите ремонтирани спални помещения в затвора. Първото от тях
било помещение № 207, където пребивавал до 05.01.2018г. В него имало два
прозореца с размери 130см./65см. за пряка слънчева светлина, както и за проветряване.
Монтирани били от два плафона с LED крушки по 6 W за изкуствено осветление. Санитарният
възел на спалното помещение бил оборудван с дежурно осветление на 12W, което
светело през цялата нощ. Обитаемата жилищна площ на въпросното помещение била
19,43 кв.м., като са били настанени 6 лица, отговарящо на 3,24 кв.м. обитаема
жилищна площ за всеки. След това до 14.06.2018г. Н. пребивавал в спално
помещение № 208, в което имало три прозореца с размери 130см./65см., а осветлението
се осъществявало от три плафона с 6W LED крушки. Санитарният възел имал същото
дежурно осветление. Обитаемата жилищна площ на това помещение била 28,03 кв.м.
В него били настанени 8 лица, което отговаря на 2,43 кв. м. обитаема жилищна
площ на човек.
На 14.06.2018г. Н. бил преразпределен в трета група в корпуса на затвора,
където до предявяването на иска пребивава в ремонтирано спално помещение № 308.
В него има 3 бр. прозорци с размер 120см./60см., с достъп до пряка слънчева светлина.
Осветителните тела са три, като в тях има разположени две LED крушки с
консумирана мощност 10-12W. Прозорците били подменени с нови изработени от ПВЦ петкамерен
профил, с двоен стъклопакет.
В подкрепа на твърденията за неосигурен достъп на пряка слънчева светлина,
достатъчно изкуствено осветление и приток на чист въздух в помещенията в които
обитавал, К.Н. е ангажирал показанията на двама свидетели, които са пребивавали
с него в съответните затворнически помещения през различните периоди. В
основната си част тези показания съответстват на предоставената информация от
администрацията на затвора. Освен това свидетелите посочват, че ищецът се е
оплаквал пред тях, че има проблеми със зрението си, които са настъпили след
влизането му в затвора. От предоставената медицинска документация, включително
тази пред настоящата инстанция, се установява, че Н. има намалено зрение, както
и е страдал от бронхит. Той е поискал в хода на първоинстанционното и
извършването на две експертизи – съдебно-медицинска за установяване какво е
влиянието на условията в затвора върху здравословното му състояние и
съдебно-техническа за установяване дали помещенията и прозорците в затвора
отговарят на нормативните изисквания, но не е заплатил определените депозити,
поради което те не са били извършени.
От друга страна доказателствена активност е проявила само ищцовата страна.
Ответникът по никакъв начин не е оборил презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС,
според която настъпването на неимуществени вреди по
ал.1 на този член се предполага до доказване на противното.
Въпреки несправянето с изискванията на доказателствената тежест от
ответната страна, първоинстанционният съд е постановил оспореното решение с
което е отхвърлил предявения иск изцяло. Приел е, че е не налице нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, а състоянието в което се намира ищеца – влошено зрение, не е
пряка последица от престоя му в затвора. В диспозитива на съдебния акт освен
исковата претенция с което е бил сезиран, съдът е отхвърлил и отправеното
искане на ищеца за разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева
и дължимите такси и разноски за производството.
Така постановеното решение е неправилно в частта с която искът е отхвърлен
изцяло и не съответства на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Ал.2 от същия
член изрично указва, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление и проветряване. Тази
разпоредба е законова гаранция за съществуването на нормална битова среда в
местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Относима към спора е и
друга материалноправна разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от
България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона.
Обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват елементите незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. Както се посочи специфичното в случая е, че
съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като доказването
на противното се извършва от ответната страна – ГДИН. За квалифицирането на
едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено
неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, се
определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството им се определя
в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно изискванията на чл.113, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2013г., стаите и
кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е
най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи,
кабинетите и кухните. Намаляването на нормативите по ал.2 на същия член не
намира приложение в случая, тъй като видно от представеното по делото
техническа документация, не се касае за горно осветление или при осветление в
наклонени плоскости.
Необосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че
всяко едно от помещенията, в които е бил настанен Н., отговаря на изискванията
на Наредба № 7 от 22.12.2003г., а прозорците в тях са били с необходимите
размери за осигуряване на нормален приток от дневна светлина.
Помещение № 410 е било площ от 20,86 кв.м. и в него е имало три прозореца с размери от по 130см./65см. Дори при изчисление с коефициент
от 1/7, каквото е изискването за спалните помещения, прозорците не са имали изискуемите
размери ((1,3 м. х 0,65 м.) х 3 = 2,54 кв.м. площ на прозорците, при изискуеми
2,98 кв.м. = 1/7 от 20,86 кв.м.). Обитаемата жилищна площ това помещение от
1,67 кв.м.за всеки лишен от свобода, също не отговаря нормативно изискуемите 4
кв.м. по чл.43, ал.3, съотв. ал.4 от ЗИНЗС.
Второто помещение под № 207 било с площ от 19,43 кв.м., при два прозореца с
размери 130см./65см. за пряка слънчева светлина и при него прозорците също не
отговарят на изискванията ((1,3 м. х 0,65 м.) х 2 = 1,69 кв.м. площ на
прозорците, при изискуеми 2,77 кв.м. = 1/7 от 19,43 кв.м.). Не съответства и обитаема
жилищна площ, макар същата да е значително по-голяма – 3,24 кв.м.
Същото се отнася и за помещение № 208 с площ от 28,03 кв.м. и три прозореца
с размери 130см./65см. ((1,3 м. х 0,65 м.) х 3 = 2,54 кв.м. площ на прозорците,
при изискуеми 4,00 кв.м. = 1/7 от 28,03 кв.м.). Липсва и съответна жилищна
площ, която в случая е била 2,43 кв.м.
За помещение № 308, въпреки вмененото задължение от първоинстанционния съд,
затворническата администрация не е представила данни за неговата площ, което
заради невъзможността да се изчисли дали размерът на прозорците съответства на
изискванията, се налага извода на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за доказаност
на твърдението на ищеца за недостатъчност на площите по отношение и на това
помещение.
Заради констатираните несъответствия между нормативно изискуемите и
установените по делото стойности на обитаваната площ за всеки един лишен от
свобода и площта на прозорците осигуряващи осветеността на помещенията, се
налага извода, че е налице нарушение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, изразяващо се липса
на достатъчно жилищна площ и осветеност.
По отношение отваряемостта на прозорците в помещенията обаче, изводите на
първоинстанционния съд съответстват на доказателствата по делото, тъй като и
двамата свидетели посочват, че тези прозорци са били отваряеми, поради което
възможността на проветрение и достъп на свеж въздух е била предоставена от
администрацията на затворниците. Въпрос на личен техен избор е било дали да
отворят прозорците, респективно да осигурят проветрение, или да не го сторят.
Това налага да бъдат споделени изводите в оспореното решение, че няма нарушение
по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС по повод твърдяната липса на чист въздух. Същото се
отнася и за изкуственото осветление в помещенията. Такова е съществувало, което
се доказа както от справките на затворническата администрация, така и от
показанията на свидетелите, като част от него дори е било съвременно LED-осветление. При това положение и заради потвърдената от св.Великов липса
на искания за по-силно осветление, се достига до извода, че при осигуреното в съответните помещения на
затвора изкуствено осветление липсва нарушение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Ето защо поради установеното нарушението по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, изразяващо
се липса на достатъчно жилищна площ и естествено осветление и липсата на доказване
за противното от страна на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС се приема
наличието на твърдените неимуществените вреди изразяващите в увреждане зрението
на Н. поради неосигуряването на достатъчен достъп до пряка слънчева светлина. Съдебната
практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ) в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на
спалните помещения, лошото осветление и др., кореспондират на понятието
„нечовешко“ и „унизително“ отношение, като превишават целите на изтърпяване на
наказанието. Поради това, твърденията за основателност на претенцията в частта
за липсата на достатъчно пряка естествена светлина, се квалифицира като
нарушение по смисъла на чл.13 вр. чл.3 от ЕКЗПЧОС.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани
фактите по исковата претенция относно несъответствието с изискванията на
битовите условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Затвора
гр.Бургас за периода от 14.03.2017 г. до 12.09.2018 г. – общо почти 18 месеца.
Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради
незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в
затвора за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е
рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност,
защитена с нормата на чл.3 от ЕКЗПЧОС. При осъществяване на
правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на затвора са
нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на
правото на лишеното от свобода лице на хуманно отношение и на уважение на
присъщата на човешката личност достойнство. По делото няма данни за извършени
умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което
уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС (решение
от 09.06.2005г. Иванов срещу България, решение от 15.07.2002г. Калашников срещу
Русия). Освен това отговорността е обективна, т.е. държавата отговаря за
вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Ирелевантно е обстоятелството, че
съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в
съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за
лишаване от свобода – необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване
на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което
следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
Спазването на принципа на справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта,
че на ищеца са причинени вреди за периода от осемнадесет месеца, който е
сравнително дълъг за характера на причинените неудобства и страдания. Поради това,
справедливото обезщетение, което Н. трябва да получи е в размер на 400,00 лева,
като следва да посочи, че това обезщетение обхваща само влошаването на зрението
на ищеца в вследствие доказаната липса на достатъчно естествена светлина, тъй
като останалите факти на исковата претенция – че заболяването от бронхит е било
вследствие на липсата на чист въздух и недостатъчното изкуствено осветление, не
бяха установени.
В този ред на правни съждения се налага частична
отмяна за оспореното съдебно решение, като предявеният иск бъде уважен до
размера от 400лв., а в останалата част за отхвърлянето на иска до пълния
претендиран размер от 10`000 лева, решението следва да бъде оставено в сила. Решението
трябва да бъде отменено и в частта с
която първоинстанционният се е произнесъл в диспозитива си по искането за
присъждане на направените по делото разноски, като е отхвърлил претендираното
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и дължимите такси
и разноски за производството.
Това е така, защото когато намери, че претендираните
от страната разноски не се дължат, съдът не се произнася с отхвърлителен
диспозитив по искането за присъждането им, а го обсъжда само в мотивите на
решението си, доколкото вземането за разноски не е част от предмета на иска.
Чл.236 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 АПК, задължава съда в
своята т.5 да се произнесе по съществото на спора – т.е. по иска, а т.6 изрично
е предвидено произнасяне само в тежест на кого се възлагат разноските, т.е.
когато на някое от страните се отказва присъждане на разноски, това не се
включва в диспозитива. (В същия смисъл Определение № 7 от
05.01.2012г. по ч.гр.д. № 505/2011г., на ВКС, I г.о., ГК и мн. други).
По
делото е направено искане за присъждане на разноски само от касатора. Същият е
заплатил държавна такса от 10лв. за образуване на делото и 5 лева за
касационното обжалване, която следва да му бъде присъдена изцяло, на основание
чл.286, ал.3 от ЗИНЗС. Доказаният по делото договорен и заплатен адвокатски
хонорар възлиза на 1000 лева, а цената на предявения иск възлиза на 10`000 лева,
от които уважено е обезщетение в размер на 400 лева. При това положение, заради
липсата на възражение за прекомерност и на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
дължимото като съдебно-деловодни разноски от ответника на ищеца адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, възлиза на 40 лева (400лв.
х 1000лв. / 10`000лв.). За доказан се приема единствено заплатеният адвокатски
хонорар в хода на първоинстанционното производство, защото представения втори
договор за правна помощ с касационната жалба, с договорен хонорар от още 1000
лева, не е подписан от адвоката.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1133/19.06.2019г.,
постановено по адм.дело № 2656/2018г. на Административен съд - гр.Бургас, в частта му, с която е отхвърлен искът
на К.К.Н., ЕГН-**********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 14.03.2017г. до 12.09.2018г., в размер до 400
лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.284 от ЗИНЗС, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на К.К.Н., ЕГН-**********,
обезщетение в размер от 400 лева за причинени му неимуществени вреди в периода от
14.03.2017г. до 12.09.2018г., вследствие неосигуряване достъп на пряка слънчева
светлина при престоя му в Затвора Бургас.
ОТМЕНЯ решение № 1133/19.06.2019г.,
постановено по адм.дело № 2656/2018г. на Административен съд - гр.Бургас, в частта му с която съдът се е
произнесъл по искането за присъждане на разноски, като е отхвърлил
претендираното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и
дължимите такси и разноски за производството.
ОСТАВЯ в сила решение №
1133/19.06.2019г., постановено по адм.дело № 2656/2018г. на Административен съд
- гр.Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието-София да заплати на К.К.Н., ЕГН-**********,
съдебно-деловодни разноски в размер на 55 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.