Решение по дело №1232/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник група при РУ Аксаково към ОД на МВР Варна срещу Решение № 598/21.04.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110201088/2023г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, тридесет и осми състав.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Оспорват се изводите на ВРС за липса на основание за квалифициране на нарушението като „системно“, като се счита, че дори да се приеме обратното, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е следвало районният съд да го преквалифицира и да измени наказателното постановление, прилагайки закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата. Формулирано е искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност е направено искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд с оглед изпълнение на правомощията на въззивната инстанция по чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В случай на отхвърляне на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна се моли същите да бъдат присъдени в минимален размер. По съображения, изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, жалбата се поддържа изцяло.

Ответникът – Е.М.М., в депозиран чрез представител по пълномощие писмен отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение тридесет и осми състав на Районен съд – Варна е отменил Наказателно постановление № 22-0445-001325/23.12.2022г., издадено от Началник група при РУ Аксаково към ОД на МВР Варна, с което на Е.М.М., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2022 г., около 10:59 ч., Е.М.М. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № **, по път II-29, в посока гр. Добрич със скорост, надвишаваща с 34 км/ч (след приспаднат толеранс) максимално допустимата такава от 60 км/ч. Нарушението е установено посредством заснемане на автомобила от функциониращо автоматизирано техническо средство. Предвид установени предходни нарушения, санкционирани с електронни фишове, нарушението е квалифицирано като системно, за което срещу водача е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН и констатациите в него е издадено процесното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е.М. на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Предвид установените факти въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушението в условията на системност по смисъла на § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, поради което повдигнатото административнонаказателно обвинение е необосновано. С оглед горното е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е отменил.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, които, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат обоснован извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Настоящият тричленен състав напълно споделя изводите на ВРС за необоснованост на административнонаказателното обвинение поради липсата на основания относно приложимостта на квалифициращия признак „системност“. Нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, на основание която е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник, предвижда завишени размери на административни наказания, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. За да обоснове наличието на квалифициращия признак „системност“, административнонаказващият орган /АНО/ е посочил в наказателното постановление само един електронен фиш за наложено предходно административно наказание на водача, което не е достатъчно да обоснове наличието на системност предвид посоченото определение на това понятие. Освен това, както правилно е констатирал районният съд, с посочения в наказателното постановление електронен фиш серия К № 3175943, Е.М. е санкциониран по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, което нарушение не попада сред изчерпателно изброените в нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП и не може да обуслови системност.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за наличие на основание преквалифициране на нарушението и изменение на наказателното постановление по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Упражняването на това правомощие от районния съд предполага установяването на обективна и субективна съставомерност на дадено противоправно деяние, за което следва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая извършването на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение не е доказано от АНО. Видно от фактическото описание на нарушението същото се изразява в управление от страна на Е.М. на собствения му лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № **, по път II-29, в посока гр.Добрич, със скорост, надвишаваща с 34 км/ч (след приспаднат толеранс), максимално допустимата такава от 60 км/ч. От приложената по административнонаказателната преписка снимка се установява, че заснетият от автоматизираното техническо средство автомобил е „Фолксваген Тигуан“ с рег. № **, като съгласно представената справка, същият е собственост на Г Н Г . От снимката се установява също така, че максималното допустимата скорост на движение е 50 км/ч, както и че заснемането е осъществено на 03.12.2022 г. в 16:52 часа. С оглед на това посоченото веществено доказателство не може да се обвърже с деянието на касационния ответник, което се твърди, че е осъществено на 06.07.2022 г., около 10:59 ч., при максимално допустима разрешена скорост от 60 км/ч и с различен автомобил („Ауди А8“ с рег. № **), собственост на М.. Липсата на доказателства за осъществен състав на административно нарушение препятства възможността за преквалифициране на деянието и изменение на наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, поради което направеното в условията на евентуалност искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС е неоснователно.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че отменяйки оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 598/21.04.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110201088/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, тридесет и осми състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: