Р Е Ш Е Н И Е
№ 1621 /03.09.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2328 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 6, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. Т.В. *** срещу Наказателно
постановление № 03 – 011066 от 25.04.2019 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса
на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 150 лева за това, че на 01.04.2019 г. в гр. Варна, дружеството „П.“ ЕООД в
качеството си на работодател, не държи на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред в обекта, където се полага
наемен труд – детски център, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 201,
тяло Б, ет. 2, стопанисван от дружеството „П.“ ЕООД – нарушение на разпоредбата
на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател „П.“
ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
подчертава, че нарушението, което е било констатирано от инспекторите от
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна на 01.04.2019 г. е било веднага
отстранено след установяването му. Навеждат се твърдения, че правилника за
вътрешния трудов ред се е съхранявал в офиса на дружеството в гр. София, където
е седалището и адреса на управление на дружеството, което обстоятелство, според
дружеството, обосновава по – ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение. Поради гореизложените съображения намира, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, тъй като не са настъпили някакви
вредни последици от извършеното нарушение, поради което и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 08.07.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2328 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество „П.“ ЕООД не
изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията
му в дадения ход на делото по същество. На 02.07.2019 г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд е получена молба от адв. Т.В., в
качеството му на процесуален представител на дружеството – жалбоподател, в
която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 08.07.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2328 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Богомил Николов,
който моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, мотивирайки се в своята пледоария, че от събраните в хода на административно
– наказателното производство писмени доказателства категорично се установява
извършването на нарушението, както и изразява становище, че наложеното
административно наказание е справедливо индивидуализирано от административно –
наказващия орган.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
На 01.04.2019 г. св. К.В.Д. –
гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила проверка по
спазване на трудовото законодателство в детски център, находящ се в гр. Варна,
бул. „Сливница“ № 201, тяло Б, ет. 2, стопанисван от дружеството „П.“ ЕООД.
В хода на проверката св. Д.
изискала да й бъде предоставен екземпляр от правилника за вътрешен
трудов ред в обекта, където се полага наемен труд, но такъв не й бил
предоставен.
Едва на 16.04.2019 г.
дружеството „П.“ ЕООД предоставило на св. Д. екземпляр от
правилника за вътрешен трудов ред в обекта, като св. Д. преценила, че със
своето поведение на датата 01.04.2019 г. дружеството „П.“ ЕООД е извършило
нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което и на 16.04.2019
г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 25.04.2019 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил
на дружеството „П.“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 150 лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
я намира за частично основателна, поради следните причини:
На практика
дружеството не оспорва достоверността на фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него наказателно
постановление, а впрочем приета за установена и от съда.
Още повече, че съдът
безусловно кредитира показанията на св. К.В.Д., която сподели пред съда, че в
хода на проверката на място в детския център, находящ се в гр.
Варна, бул. „Сливница“ № 201, тяло Б, ет. 2, стопанисван от дружеството „П.“
ЕООД, не й е бил предоставен екземпляр от правилника за вътрешен
трудов ред в обекта, поради което и следва логичния извод, че дружеството –
работодател не го държи в обекта на разположение на контролните органи. Впрочем
това обстоятелство се признава и във въззивната жалба, че по време на
проверката на 01.04.2019 г. екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред не
се е намирал в обекта в гр. Варна, а се е съхранявал в офиса на дружеството в
гр. София.
Описаното в обжалваното
наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно
нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл.403а,
ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че в предприятието, в неговите поделения,
обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен
труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.
В конкретния случай от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и от
писмени доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство
се установява, че на 01.04.2019 г. дружеството „П.“ ЕООД не е изпълнило това
свое задължение, с което свое поведение е нарушило разпоредбата на чл. 403а,
ал. 1 от Кодекса на труда и правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
Съдът не установи в рамките
на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се
изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита.
Съобразно установеното по делото от фактическа страна, съдът
намира че правилно административно – наказващият орган е приложил разпоредбата
на чл. 415 „в“ от Кодекса на труда, доколкото нарушението е било отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда, и от самото
нарушение не са произтекли вредни последици за работници и служители. Наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение, но необосновано, според съда, е наложил наказание
за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 100 лева.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „П.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален
размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Доколкото
нарушението е формално, на просто извършване и не се отличава по никакъв начин
от всички останали случаи на подобни нарушения, напротив касае се за типичен
случай на нарушение, съдът не
намира, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. И доколкото в случая не са
налице основания да се приеме, че конкретното нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
и след като наказващият орган е издал наказателно постановление, то същият
очевидно е приел, че деянието не е маловажно, а и следва да се отбележи, че
сред реквизитите на наказателното постановление не попада излагането на мотиви
за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН,
поради което и съдът не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 03 – 011066 от 25.04.2019 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си
част, като размера на наложеното административно наказание бъде редуциран до
размер от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
Наказателно постановление № 03 – 011066 от 25.04.2019 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „П.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***№ 6, на основание разпоредбите
на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 150 лева за това,
че на 01.04.2019 г. в гр. Варна, дружеството „П.“ ЕООД в качеството си на
работодател, не държи на разположение на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешен трудов ред в обекта, където се полага наемен труд –
детски център, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 201, тяло Б, ет. 2,
стопанисван от дружеството „П.“ ЕООД – нарушение на разпоредбата на чл. 403а,
ал. 1 от Кодекса на труда, като намалява размера на
санкцията до размер от 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: