Решение по дело №8801/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8641
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100508801
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. София, 17.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                                                          

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                    ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 8801 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 15.03.2019 г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 27.02.2019 г. по гр. дело № 33809/2018 г. на Софийския районен съд, 85 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника А.С.С. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 919,72 лв. до пълния предявен размер от 1669,13 лв., представляваща половината от цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*****; за сумата над 226,53 лв. до пълния предявен размер от 411,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 05.09.2017 г.; за сумата над 9,41 лв. до пълния предявен размер от 20,84 лв., представляваща ½ от стойност на услугата дялово разпределение и за сумата над 2,44 лв. до пълния предявен размер от 4,30 лв.-обезщетение за забава върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 05.09.2017 г.

В жалбата се твърди че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според въззивника неправилно СРС е приел, че вземанията за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 31.08.2014 г., са погасени по давност, тъй като видно от представената по делото обща фактура, издадена на 31.07.2014 г., част от тези вземания, които касаят отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г., стават изискуеми едва на 15.09.2014 г., а останалата част от вземанията, за които е издадена обща фактура на 31.07.2015 г., стават изискуеми съответно на 15.09.2015 г., от който момент започва да тече и тригодишната погасителна давност, която с оглед датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 14.09.2017 г., не е изтекла. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна-ответник не е депозирал отговор на жалбата и не взема становище по нея.

Решението на СРС в частта, с която са уважени предявените от ищеца срещу ответника А.С.С., установителни искове, не е обжалвано от последния и е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата на ищеца.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Същото е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата на ищеца за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

     Предмет на разглеждане в производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника А. Согиров, в качеството му на съсобственик на процесния топлоснабден имота, за половината от цената на реално доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до 30.04.2015 г., за която са издадени 2 общи фактури - от 31.07.2014 г. и от 31.07.2015 г., т.е. за два отчетни периода, на вземане за обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 05.09.2017 г., на вземане за ½ от стойността на услугата дялово разпределение за два отчетни периода и обезщетение за забава върху нея за периода от 15.09.2014 г. до 05.09.2017 г.

     По делото няма спор, че ответникът е съсобственик при равни квоти / по ½ ид.ч./ на процесния топлоснабден имот, както и че партидата за последния е открита на негово име след подадено на 02.10.2006 г. заявление-декларация, т.е. няма спор, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които задължително се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

       Видно от издадената на 31.07.2014 г. обща фактура, в нея са включени вземания за цена на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за който сезон до м.03.2014 г. вкл. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., като съгласно същите, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. за стойността на топлинната енергия за първия месец от този период - м. 05.2013 г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2013 г. Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението – 14.09.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111,б.“в“ ЗЗД.

          По отношение на останалия период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно от възникването им, правилно първоинстанционният съд е приел по арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода от м.04.2014 г. до м.08.2014 г. вкл., също са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението - 14.09.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за този период се погасяват и вземанията за обезщетение за забава върху него. С оглед изложеното, неоснователен се явява наведения в жалбата довод за допуснато от СРС нарушение на материалния закон във връзка със своевременно заявеното от ответника възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност. За да определи размерите на претендираните вземания, съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което стойността на реално доставеното количество топлинна енергия за периода от м.09.2014 до м.04.2015 г. е в размер на 1839,44 лв., от която ответникът отговаря за ½ част, съобразно квотата си в съсобствеността, или до размера от 919,72 лв., а стойността на услугата за дялово разпределение е в размер на 18,81 лв. за втория отчетен период, от която ответникът дължи ½ част или сумата от 9,41 лв. Ето защо, решението на СРС в тези му части следва да бъде потвърдено.

      При действащите общи условия, обезщетение за забава се начислява само върху стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, считано  от изтичане на 30 дневния срок по чл.32, ал.2 от ОУ – в случая от 15.09.2015 г. до 05.09.2017 г. Размерът на лихвата за забава върху стойността на реално доставената топлинна енергия от 1839,44 лв., изчислен с помощта на ел.калкулатор, възлиза на 369,11 лв., от които ответникът дължи ½ част, или 184,55 лв. Първоинстанционният съд е определил по-висок размер на обезщетението за забава, тъй като е взел предвид заключението на ССЕ, в което е даден размер на обезщетението за период от 01.09.2014 г. до 30.09.2017 г. С оглед разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК – доколкото от ответника не е подадена жалба в тази част, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с въззивното решение. Ето защо, обжалваното решение и в тази му част следва да бъде потвърдено.

     При този изход на спора – неоснователност на въззивната жалба на ищеца, на последния не се дължат разноски. Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивното производство.

Така мотивиран Софийският градски съд,

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.02.2019 г. по гр. дело № 33809/2018 г. на Софийския районен съд, 85 състав, в обжалваните части.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД  

Решението не подлежи на обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.