Решение по дело №557/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 179 – 184 от АПК.

Образувано е по жалба от Сдружение „Черно море 2005“, ЕИК ********* с председател и представляващ А. В. Т., чрез адв. В. С. против Заповед № 3-111/27.02.2024 г. издадена от директор на Дирекция „Морска администрация – Варна" /ДМА – Варна/ в частта, с която относно кей рибарско сдружение „Черно море 2005“, Западна промишлена зона, северния бряг на Варненското езеро - Протокол №20 от 12.02.2024 г. е забранено швартоването на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях до привеждане на обекта в състояние, което не застрашава живота и здравето на хората.

Жалбоподателят намира, че оспорената заповед е нищожна, а в условията на евентуалност незаконосъобразна. Не е посочено на какви изисквания не отговаря кея по т.34, за които оспорва заповедта, поради това е нарушено правото му на защита. Не е определен срок за отстраняване на нередностите и не са посочени собствениците на кейовете, които трябва да са адресати на заповедта, поради което протоколите за проверка на експлоатационната годност на кейовете не отговарят на чл. 96 и сл. от Наредба № 9/17.10.2013 г. С молба № 15271/23.10.2024 г. /л. 160/ жалбоподателят е уточнил, че оспорва заповедта само в частта за кея, който стопанисва - кей рибарско сдружение „Черно море 2005“, Западна промишлена зона, северния бряг на Варненското езеро. В писмено становище жалбата се поддържа.

Ответник - директор на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, чрез процесуален представител С. К. – младши експерт в Дирекция „Административно - наказателна дейност и информационни системи“ на Дирекция „Морска администрация – Варна“ към Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с Удостоверение за правоспособност № 1699 от 14.10.2005 г. на Министерството на правосъдието, оспорва жалбата. Изразено е становище за недопустимост, в условията на евентуалност за неоснователност на оспорването. Счита, че липсва пряко засягане на законни права и интереси на жалбоподателя. Заповедта има легитимна цел да бъде съхранен живота и здравето на гражданите, като този интерес е общ. В писмено становище е изложено, че в сайта на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е публикуван регистър на пристанищата, който е публично достъпен. От този регистър се установява, че относно имот с ид. 10135.3514.856 няма регистрирано пристанище и не издадено удостоверение за експлоатационно годност за ползване на имота. Представени са на хартиен носител посочените справки от сайта.

Съдът приема за установено следното:

Със Заповед № 3-135/01.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ е упълномощил директора на ДМА – Варна – капитан на пристанище Варна в съответствие с териториалната компетентност да издава разпореждания със задължителен характер за лицата и корабите посочени в чл. 362, ал.1 от Кодекс на търговското корабоплаване /КТК/ - л.80.

Издаден е Чек лист № 20/12.02.2024 г. от гл. специалист отдел ПОРКК и двама инспектори отдел ЕГП в ДМА – Варна, относно кейове „Клуб за спортен риболов черно море“ и рибарско сдружение „Черно море 2005“, Западна промишлена зона, северния бряг на Варненското езеро /л.81-101/.

С писмо № РД-21-35008/43/26.02.2024 г. от областен управител на област с административен център – Варна до РДНСК – Варна, кмет на Община Варна, кмет на район „Младост“ в Община Варна, началник отдел „Приемна“ в Министерски съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, управителя на „Геозащита“ ЕООД, директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, Директора на РИОСВ – Варна, директор на ДМА – Варна и председателя на управителния съвет на СНЦ Спортен клуб „Черно море – бриз кану каяк“ е посочено, че съоръженията в [ПИ] са използвани от „Клуб за спортен риболов Черно море“, Рибарско сдружение „Черно море 2005“ и физически лица /л. 111/.

Издадена е оспорената Заповед № 3-111/27.02.2024 г. с която на основание чл. 362, ал.1, т.1-4 от КТК и чл.22, ал.1, т.23, б. “в“ пр.1 и чл.21, ал.1, т.1 от Устройствен правилник на ИА „Морска администрация“ и във връзка с извършени проверки от служители на ДМА – Варна на посочени обекти, сред които в т.34 са „кейове „Клуб за спортен риболов Черно море“ и рибарско сдружение „Черно море 2005“, Западна промишлена зона, северния бряг на Варненското езеро, Протокол №20 от 12.02.2024 г., поради установените несъответствия с изискванията на Наредба № 9/17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и пристанищните обекти, а именно: знаци и табели – липсващи или недостатъчни за обекти установени с протоколи сред които е №20; състояние на основната конструкция – липсващи, корозирали елементи, износени, липсващи връзки между елементите, видими деформации, установени с протоколи сред които е №20; места за швартоване – липсващи отбивачки, швартови устройства, компрометирани конструкции, стърчащи елементи, създаващи опасности за обекти, установени с протоколи сред които е №20, в резултат на което е забранено швартоването на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях на гореизброените обекти до привеждането на обектите в състояние, което не застрашава живота и здравето на хората.

Писмо № РД-21-3500-8/80/21.10.2024 г. от областен управител – Варна е изпратено до Сдружение „Черно море 2005“, с което е уведомено, че следва в едномесечен срок от получаване на писмото да предаде ползвания поземлен имот с [идентификатор] от КККР – Варна, начин на трайно ползване за спортна водна база с площ 607 кв. м, актуван с Акт за частна държавна собственост № 10045/25.08.2020 г., с предоставени права на управление на областния управител на област с административен център Варна.

С писмено становище след приключване на съдебното дирене от ответника са представени справка на регистрирани пристанища в района на дирекция „Морска администрация – Варна“ и справка за поземлените имоти, от които се състоят вписаните в регистъра на пристанищата на РБългария рибарски пристанища по см. на чл. 107 ЗМП, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБългария. Уточнено е от ответника, че тези данни са публикувани в сайта на ИА „Морска администрация“. Посочените писмени доказателства не са приобщени към доказателствата по делото, поради което съдът ги прилага към корицата по делото.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно Тълкувателно решение №2/12.02.2010 г. по тълк. дело №4/2009 г. на ВАС, съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.

Сдружение „ЧЕРНО МОРЕ 2005“ е със следните цели: подпомага организацията по съблюдаване на установения паспортно-граничен, брегови и плавателен режим на морския участък от държавната граница на територията на Община Варна, режим на дислокация, реда и екологичните изисквания на пристанището и прилежащия му регион, обединяване усилията на собствениците риболовци и държавните органи за въвеждане на правила за ред и сигурност в пристанището и района към него; подпомагане охраната и експлоатацията на пристанищните съоръжения и плавателните съдове; участие в подготовката, обсъждането и разясняването на правните актове на държавните органи, свързани с дейността на пристанището; защита интересите на членовете по изграждане, поддържане, ползване и опазване на водните бази на рибарските лодки.

Жалбоподателят е заявил, че Сдружение „ЧЕРНО МОРЕ 2005“ не притежава плавателни съдове. Членове на сдружението притежават плавателни съдове и ползват кея посочен в т.34 кей рибарско сдружение „Черно море 2005“ /л.137/. В т.6 от Устав на сдружение с нестопанска цел „Черно море 2005“ е посочено, че в предмета на дейност е да защитава интересите на членовете по изграждане, поддържане и ползване и опазване на водните бази на рибарските лодки. Представен е протокол от общо събрание на Сдружение „Черно море 2005“ от 04.02.2021 г., в който е посочено, че са приети като пълноправни членове тринадесет юридически и физически лица описани в протокола /л.154/ и Актуален списък към 04.02.2021 г. на членовете на сдружението, съставен от председателя на сдружението Т. и подписан от всеки член в списъка /л.154/. Представени са доказателства от жалбоподателя, че следните членове на сдружението притежават плавателни съдове /л.114-123/: „А. шипс“ ЕООД моторни лодки: Вн 8987, Вн 8186, Вн 8844, „Илто 17“ ООД рибарски кораб „Борей“, вписан в том 29, стр.105, № 7177 и моторна лодка Вн 9290; Р. А. Г. моторна лодка Вн8673, С. Й. Т. моторна лодка Вн 9382, С. И. П. моторна лодка Вн 5158, „БГ М. 2“ООД моторна лодка Вн 2971, П. М. П. моторна лодка ВН 8669.

Установено е, че сред целите на сдружението е подпомагане охраната и експлоатацията на пристанищните съоръжения и плавателните съдове и защита интересите на членовете по изграждане, поддържане, ползване и опазване на водните бази на рибарските лодки. Също така негови членове са собственици на плавателни съдове, поради което съобразно Тълкувателно решение №2/12.02.2010 г. по тълк. дело №4/2009 г. на ВАС, жалбоподателят има правен интерес от оспорването.

В Протокол /наименуван чек лист/ №20.02.2024 г. издаден от трима служители от ДМА – Варна е посочено, че [рег. номер].3514.856 – частна държавна собственост е предоставен за ползване на СК „Черно море – Б. кану- каяк“, като при извършена проверка е установено, че ползватели на част от хидротехническите съоръжения, както и други неустановени ползватели в имота са рибарско сдружение „Черно море 2005“, клуб за спортен риболов „Черно море“. Следва, че ответникът също е установил, че членове на жалбоподателя ползват кей наименуван от ответника рибарско сдружение „Черно море 2005“. Това потвърждава, че жалбоподателят е с правен интерес от оспорването.

Заповед № 3-111/27.02.2024 г. на директор на ДМА – Варна е съобщена чрез система за електронен обмен на информация на 28.02.2024 г. Жалбата е подадена на 13.03.2024 г. в 14-дневния срок по чл.179 от АПК. От изложеното следва, че оспорването е от надлежна страна в установения срок, поради което е допустимо.

На основание чл. 181, ал.1 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в Държавен вестник бр. 94/05.11.2024 г. На основание чл. 181, ал.2 от АПК копие от обявление за оспорването е поставено на табло на Адм. съд – Варна на 28.10.2024 г. и свалено на 02.12.2024 г., също така е публикувано в Интернет страницата на ВАС на 05.11.2024 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед № 3-135/01.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ е упълномощил директора на ДМА – Варна – капитан на пристанище Варна в съответствие с териториалната компетентност да издава разпореждания със задължителен характер за лицата и корабите посочени в чл. 362, ал.1 от Кодекс на търговското корабоплаване /КТК/ - л.80. Съгласно чл. 22, ал.1, т.23, б. “в“, пр.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Морска администрация", в рамките на териториалната си компетентност дирекциите по чл. 21, ал. 1, събират информация за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1 ЗМПВВППРБ, като контролират спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В съответствие с делегираните правомощия, на основание чл.362, ал.1, т.1 - 4 от КТК и чл. 22, ал.1, т.23, б. “в“, пр.1 и чл.21, ал.1, т.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Морска администрация" директорът на ДМА – Варна е издал оспорената заповед, при наличие на материална и териториална компетентност. Процесният кей е във Варненското езеро. Съобразно чл. чл.6, т.3 б. “а“ от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България във вътрешните морски води на Република България е Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. К. с нос Иланджик. Варненското езеро е крайбрежен лиман и е свързано с Варненския залив и Белославското езеро, чрез изкуствено прокопани канали. На основание чл. 34, ал.1, т.1 и т.6 от Задължителни правила за морските пристанища на Република България, Варненското езеро е в района на дирекция "Морска администрация - Варна", в което са определени две места за заставане на котва. От това следва че процесния кей е разположен сред морските пространства и попада в компетентността на директора на ДМА – Варна, с делегирани правомощия, съобразно чл.4, ал.1, т.1 от Устройствен правилник на ИА “Морска администрация“ да организира и координира дейности по осигуряване безопасността на корабоплаването в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България. От изложеното се обосновава извод за неоснователност на довода на жалбоподателя, че оспорената заповед е нищожна.

Оспорената заповед е общ административен акт, по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като е с еднократно действие, въведена е забрана за неограничен брой лица, но определяем кръг, а именно забрана за швартоване на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях за обект – кей посочен от директор на ДМА – Варна с наименование - рибарско сдружение „Черно море 2005“. В този смисъл е определение № 10331/15.11.2022 г. на ВАС по адм. дело № 9016/2022 г.

Не е извършено откриването на производството по издаване на общия административен акт, чрез оповестяване публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, в което уведомяване да се включат и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството, от което следва, че не са спазени изискванията на чл. 66, ал.1 и 2 от АПК.

На основание чл. 73 от АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

Ответникът в писмо № 18231/29.11.2024 г. е посочил, че оспорената заповед е издадена в неотложен случай по смисъла на чл. 73 от АПК, като административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения свързани с осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. Уточнено е, че снимките в Протокол /чек лист/ № 20/12.02.2024 г. доказват, че ползването на хидротехническите съоръжения без да са в съответствие със строителните и техническите правила и нормативи поставят в опасност здравето и живота на гражданите.

Предпоставка за издаване на Заповед № 3-111/27.02.2024 г. на директора на ДМА – Варна е Протокол /наименуван чек лист/ № 20/12.02.2024 г. съставен от трима служители на ДМА – Варна за състоянието на процесния кей. В него е посочено, че е извършена проверка на [ПИ] – частна държавна собственост, направено е заключение в т.4, че на бетонна площадка с хладилен контейнер са швартовани плавателни съдове с регистрационни номера ВН 9290 /собственост на „Илто 17“ ООД/, ВН 2971 /собственост на БГ М. 2“ ООД, Вн 8186 /собственост на „А. шипс“ ЕООД/, поради което съдът приема, че това е кея наименуван от ответника кей рибарско сдружение „Черно море 2005“. В протокола е посочено, че са установени в имота пирсове/мостове 13 бр., бетонни слипове 4 бр., бетонен кей с приблизителни размери 5х20 м и понтон с размери 12,5х2,5, направено е заключение че: 1. За отбивните съоръжения на дървените мостове се използват стари гуми, като на места липсват или са в лошо състояние, 2. На големият понтон, за отбивачи са използвани полиетиленови тръби, 3. Някой от плавателните съдове швартовани на писровете/мостовете са завързани по начин, който не осигурява безопасно качване, слизане и движение на хора, 4. На места в акваторията са констатирани стърчащи от водата предмети, които представляват опасност при приставане. Протокол № 20/12.02.2024 г. е издаден от трима служители на ДМА – Варна и е официален свидетелстващ документ, същият не е оспорен от жалбоподателя, поради което съдът приема, че установените факти са налице към 12.02.2024 г. Протокол № 20/12.02.2024 г. е с подробно описание на пирсове/мостове, бетонни слипове, бетонен кей и понтон, от което описание се установява състоянието на обектите, поради което не е основателен довода на жалбоподателя, че не отговаря на изискванията чл.96 и сл. от Наредба № 9/17.10.2013 г. Също така е без значение за случая, че установеното положение е от години и въпреки това кея се използва, поради което доводът в тази насока на жалбоподателят за незаконосъобразност на заповедта е неоснователен.

От описанието се установява, че ползването на установените пирове/мостове, бетонни слипове, кей и понтон са в състояние, което застрашава живота и здравето на неограничен брой лица, поради което са налице предпоставките на чл. 73 от АПК. От това следва извода, че липсата на откриване на производството по издаване на оспорената заповед по реда на чл. 66, ал.1 и 2 от АПК не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяната на заповедта.

В оспорения административен акт са изложени фактически и правни основания за издаването му, като относно процесния кей е посочено, че са установени несъответствия с изискванията на Наредба № 9/17.10.2013 г. относно знаци и табели – липсващи и/или недостатъчни, състоянието на основната конструкция – липсващи, корозирали елементи, износени, липсващи връзки между елементите, видими деформации и места за швартоване – липсващи отбивачки, швартови устройства компрометирани конструкции, стърчащи елементи, създаващи опасности. От установеното става ясно относно процесния кей, поради какви факти и обстоятелства е издадена заповедта. В същата са посочени и правните основания за издаването й. Заповедта е в съответствие с чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, вр. чл. 74 от АПК.

Процесната заповед е мотивирана и с Протокол /чек лист/ №20/12.02.2024 г. издаден от служители на ДМА - Варна, в който са описани подробно установяванията относно [ПИ] и кейовете разположен на него. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, поради което съдът приема, че мотивите на заповедта са в достатъчна пълнота и дават възможност да се установяват фактите, които са послужили като основание за издаването й.

От изложеното следва, че заповедта в процесната част е издадена при липса на съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяната й.

На основание чл. 2, ал.1, т.4 от Наредба № 9 от 17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти, Удостоверение за експлоатационна годност се издава: за специализиран пристанищен обект по чл. 111а или 111б ЗМПВВППРБ. Съгласно чл.2, ал.3 от Наредба № 9/17.10.2023 г., удостоверение за експлоатационна годност по ал. 1, т. 4 се издава, в случай че специализираният пристанищен обект е съоръжен и поддържан в съответствие с изискванията на тази наредба и собственикът е създал организация за безопасното му използване по предназначение, предвидено е с чл.2, ал.4 от същата наредба, че удостоверението за експлоатационна годност не може да се преотстъпва от неговия титуляр (титуляри) на трети лица.

На основание чл. 111а, ал.1 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/, специализирани пристанищни обекти за обслужване на риболовните дейности са пристаните за разтоварване на улови от прясна риба или други водни организми и лодкостоянките, ал.2 определя, че пристан за разтоварване на уловите от прясна риба или други водни организми е стационарно или плаващо съоръжение, или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на риболовни кораби и служещ единствено за разтоварване на уловите, разпределянето им по видове и за осъществяване на първа продажба, ал.3 определя, че лодкостоянка е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море, река Дунав или в устията на вливащите се в тях реки, използвани за корабоплаване, което позволява заставането на котва или приставането, престояването, изтеглянето на брега и обслужването, в т.ч. разтоварване на уловите, зареждане с гориво, вода или хранителни продукти, извършване на дребни ремонти, на малки риболовни кораби с дължина до 12 метра за дребномащабен крайбрежен риболов.

От Протокол № 20/12.02.2024 г. т.4 се установява, че на бетонна площадка са установени швартовани пет плавателни съда, като три от тях са Вн 9290, Вн 2971 и Вн 8186, като от представените доказателства от собствениците се установява, че са на членове на сдружение „Черно море 2005“. Швартоване е маневра, в резултат на която плавателен съд странично се приближава към кея и се закрепва към него чрез швартовите краища. Тази бетонна площадка ответникът е наименувал кей рибарско сдружение „Черно море 2005“, защото местата за швартоване не са преминали регистрационен режим, съответно нямат конкретни легални наименования. Съдът приема, че мястото наименувано „кей рибарско сдружение „Черно море 2005“ е пристан по смисъла на чл. 111а, ал.2 от ЗМПВВППРБ, защото служи за разтоварване на уловите от прясна риба или други водни организми, същият е стационарен в акваторията на Черно море и служи за приставане и швартоване на риболовни кораби. Поради това, че обекта не е преминал през регистрационен режим би могло да се приеме, че е и лодкостоянка, което в случая е без значение за решаване на спора.

На основание чл.112, ал.2 от ЗМПВВППРБ, специализираните пристанищни обекти може да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица. В случая след като [ПИ] е частна държавна собственост, то и пристаните и лодкостоянките към него принадлежат на Държавата. Съответно задължение за съответния областен управител съобразно чл.112, ал.3 от ЗМПВВППРБ да прецени дали да заяви пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" правата си върху притежаваните от Държавата обекти за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4 от същия закон. В случая това не е сторено. Поради това, че тези обекти не са регистрирани и не е издадено Удостоверение за експлоатационна годност на обекта от министъра на транспорта и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на чл.111в, ал.2 от ЗМПВВППРБ, не е възникнало и правото по чл.111в, ал.3 от ЗМПВВППРБ на министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед да преустанови временно експлоатацията на специализиран пристанищен обект по ал. 1. Изложеното потвърждава, посоченото по-горе, че заповедта е издадена от компетентен орган на основание чл. 362, ал.1, т. 1-4 от КТК, чл. 22, ал.1, т.23, б. “в“ и чл.21, ал.1, т.1 от Устройствен правилник на ИА “Морска администрация“.

Ползвателите на кей, разположен на [ПИ] – частна държавна собственост не са собственици на имота, съответно и на специализирани пристанищни обекти за обслужване на риболовните дейности. Ето защо не е било необходимо на тях да се вменяват конкретни задължения за привеждане на обектите в състояние, което да не застрашава живота и здравето на хората. Законосъобразно не е вменено такова задължение и на Държавата, съответно на длъжностните лица, които я представляват, защото само собственикът на имота и кея /пристан и/или лодкостоянка/ има право да прецени да провежда ли производство по регистрация на обекта. След като тези обекти не притежават съответното удостоверение за експлоатационна годност, законосъобразно е забранено швартоване на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях до привеждането на обектите в състояние, което не застрашава живота и здравето на хората. От изложеното следва и извода, че е неоснователен довода, че е следвало собствениците на плавателни съдове, които ползват кея да са адресати на заповедта.

Съдът приема, че при липса на удостоверение за експлоатационна годност на процесния кей по чл.2, ал.1, т.4 от Наредба №9/17.10.2013 г., вр. чл. 111а ЗМПВВППРБ само на базата на този факт е достатъчно да се издаде процесната заповед. В този смисъл това, че в Протокол № 20/12.02.2024 г. издаден от трима служител в ДМА – Варна обектите са описани общо, като от установените плавателни съдове на бетонна площадка по т.4 се установява, че това е кей рибарско сдружение „Черно море 2005“ не е съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта в процесната част.

Не са оспорени установяванията посочени в оспорената заповед, че на процесния кей липсват знаци и табели предвидени с чл. 7, т.2, б. “а“, чл. 10, ал.3, чл. 54, ал.3, чл. 56, ал.2 от Наредба № 9/17.10.2013 г., състоянието на основната конструкция е с липсващи елементи, налице са износени и липсващи връзки между елементите, при местата за швартоване липсват отбивачки, швартови устройства и е налице компрометирана конструкция. Поради това съдът приема, че оспорената заповед е в съответствие с целта на закона – чл.6, ал.2 от АПК, тъй като се цели запазването живота и здравето на лицата, които използват обекта за риболов и швартоване на плавателните съдове.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила, материалните разпоредби и целта на закона, следва че липсва основание по чл. 146, т.1-5, вр. чл. 184 от АПК за отмяната й, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Страните не са претендирали за присъждане на сторени разноски, поради което те остават в тяхна тежест, така както са сторени.

Съобразно изложеното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК, вр. чл.184 от АПК и чл.182а от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Сдружение „Черно море 2005“, ЕИК ********* с председател и представляващ А. В. Т., против Заповед № 3-111/27.02.2024 г. издадена от директор на Дирекция „Морска администрация – Варна" в частта, с която относно кей рибарско сдружение „Черно море 2005“, Западна промишлена зона, северния бряг на Варненското езеро - Протокол №20 от 12.02.2024 г. е забранено швартоването на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях до привеждане на обекта в състояние, което не застрашава живота и здравето на хората.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.