Мотиви към присъда по НОХД № 247/2018 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу С.Й.Н. *** по обвинение за престъпление по чл. 194, ал.1
вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от неустановена дата през м.10.2017 г.
до 25.12.2017 г. в с.Петревене Ловешка обл., от дом на ул. "О.„ № 8, при
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи както следва:
на неустановена дата през м.10.17 г. - лед фенерче на стойност 28.80 лв.; на
неустановена дата през м.10.17 г. - портативно радио Leotec на стойност 12.00
лв., на неустановена дата през м.11.2017 г. - парична сума в размер на 185.00
лв.; на 12.12.2017 г. парична сума в размер на 100 лв.; на 25.12.2017 г.
парична сума в размер на 88 лв. или всичко на обща стойност 413.80 лв.,
собственост на В.П.С., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги
присвои.
В
съдебното производство съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от пострадалата В.П.С. против подсъдимия С.Й.Н. граждански иск за сумата от 413,80 лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. до
окончателното изплащане, а В.П.С. бе конституирана като граждански ищец и частен обвинител.
Производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване
подсъдимият Н. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянията,
описани в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП Луковит поддържа
обвинението срещу подсъдимия Н. така, както е повдигнато с
обвинителния акт, счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин
и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване престъплението по обвинението. По отношение индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ НПК във формата по чл. 371, т. 2 НПК, прокурорът предлага на подсъдимия за престъплението по чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК да се редуцира с една трета,
т.е. осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. По приетия за разглеждане граждански иск прокурорът счита, че следва да бъде уважен
частично до размера на невъзстановената парична сума, доколкото част от вещите
предмет на деянието са приобщени като веществени доказателства по делото.
Защитникът на подсъдимия - адв. Л. не възразява по фактите. Счита, че деянието, извършено
от подзащитния й представлява маловажен случай и следва да се преквалифицира по
чл. 194, ал.3 от НК, като изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства: младата възраст на подсъдимия (извършил е деянието скоро след като е навършил 18 години/, в период, в който се е налагало да се грижи сам
за себе си /баща му е бил в затвора, ниската стойност на предмета на
престъплението. Изтъква като смекчаващо вината
обстоятелство самопризнанието на подсъдимия, съдействието му за разкриване на
обективната истина в хода на досъдебното производство. Алтернативно, в случай че съдът
не приеме, че случаят е маловажен, моли за определяне на наказанието на
подзащитния й при условията на чл. 55 от НК. По отношение на гражданския иск
счита, че следва да бъде частично уважен.
Подсъдимият Н.
изказва съжаление за постъпката си и моли за справедлива присъда.
Гражданският ищец и
частен обвинител В.С. моли за уважаване на гражданския иск. Иска подсъдимия да бъде
„жестоко наказан“.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.
371 т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание, и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл.
372, ал. 4 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Й.Н. е роден на *** ***, български гражданин,
българин, начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Св. В.П.С.
живеела сама в дома си на ул."О.„ № 8, като често била посещавана
от дъщеря си - св. С.П.С.,***.
Един ден на неустановена дата през м.10.17г.
обвиняемият решил да влезе в дома на св. С., за която знаел, че живее сама и да
види какво може да открадне. Прескочил каменния дувар и се насочил към прозореца
на стаята й, като отворил комарната мрежа и самия прозорец. Влезнал вътре и на
лавица над леглото видял лед фенерче и портативно радио. Сетил се, че в къщи
няма ток и взел фенерчето. Излязъл от къщата като притворил прозореца и
мрежата.
Малко след това, също на неустановена дата през
м.10.17г. се сетил за радиото, което видял на лавицата и влязъл в къщата по
същия начин, като го взел. Фенерчето предложил на св.Р.Х., а портативното радио
Leotec
на св.В.К..
Един ден през м.11.2017г. решил пак да влезе в същата
къща. Отново през прозореца влязъл в стаята, вдигнал покривката на масата и
намерил оставена парична сума в размер на 185.00 лв., която взел. След като
напуснал къщата похарчил парите в гр. Луковит за храна. Св.С. забелязала оставяния
няколко пъти притворен прозорец и установила липсата на гореизброените вещи, за
което споделила с дъщеря си, но сигнал за това не подали.
На 12.12.2017г. обвиняемият отново влязъл в къщата на
св. С. и откраднал парична сума в размер на 100 лв., също оставена под
покривката, която отново похарчил. Установила и тази кражба, С. се развикала на
улицата, че пак е обрана, чул я съседът й И.Ц.С. и отишъл да види калните
стъпки оставени в двора й, за които тя му казала.
След тази дата обвиняемият влизал отново два пъти в
дома й със същата цел да търси пари. Дори тогава С. била в дома си и го видяла.
Без да вземе нищо, той бързо избягал отново през прозореца, като го оставил
отворен.
На 25.12.2017г. за пореден път влязъл по обичайния начин, търсейки пари на същото
място - под покривката. Намерил оставена от пострадалата парична сума в размер
на 88 лв., която взел. Ровил и из багажа, дрехите и покъщнината й, но друго
освен парите не взел.Тогава тя пак го усетила и дори подгонила, като се
развикала някой да хване крадеца. Чул я съседът й И.С. и веднага излязъл, като
се разминал на улицата с обвиняемия, когото разпознал.След това С. уведомила
дъщеря си, която подала сигнал в РУ МВР Луковит.
В процеса на работа по кражбата били установени
лицата, на които обвиняемият продал фенерчето и радиото, които с Протоколи
рег.№ 297р- 357 и № 297р - 359/ 03.01.18г.
били предадени на полицейски служител. За деянията си С.Н. признал пред
св. И.Т.. Изготвено е заключение по съдебно-оценителна експертиза, от което е
видно, че лед фенерчето възлиза на стойност 28.80лв., а портативното радио - на
стойност 12.00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373,
ал. 3 НПК - съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите В.П.С., С.П.С., В.К.М., Р.Н.Х., И.Ц.С., Д.С.Д., И.Т.И.,
М.П.В., съдебно-оценителна експертиза, протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, както
и останалите приложени писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимият С.Й.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Н. е извършил пет
деяния, всяко от които осъществява състава на престъплението кражба по смисъла
на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на посочените дати, отнемайки вещите от дома на св. С., във всеки един от случаите е извършил действия по прекратяване
владението на собственика върху вещите и установяване на свое такова, т. е. във всеки един от
случаите е налице прекратяване на фактическата власт на собственика върху
вещите, което е настъпило вследствие на
деянията на подсъдимия, при липса на съгласие за това от страна на
самия
собственик.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерение за своене, тъй като във всеки от
случаите след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със свои.
И обективно, и субективно, подсъдимият
е действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като в един непродължителен период от време (в рамките на около два месеца) е извършил пет
деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състав на престъплението
кражба. Деянията са извършени при еднородност на вината, при една и съща
обстановка, като обективно и субективно последащите деяния се явяват продължение на предшестващите.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ
За извършеното от
подсъдимия Н. престъпление по 194, ал.1 вр.
чл. 26, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. При
индивидуализацията на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено
при условията на чл. 58а от НК. Съгласно тази норма при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца.
Спрямо подсъдимия Н. съдът
счете, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.4 от НК
и в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК – чрез замяна на наказанието
лишаване от свобода с наказание пробация, и с конкретни пробационни мерки: по
чл. 42а, ал.2, т.1 НК - задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично; по чл. 42а, ал.2, т.2 НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, по чл. 42а, ал.2, т.4 НК –
включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
За да приложи разпоредбите
на чл.58а, ал.4 и на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК при определяне вида на
наказанието на подсъдимия, съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността
му обстоятелства – чистото му съдебно минало и младата му възраст към момента
на извършване на деянието (около месец след навършване на пълнолетие),
оказаното на досъдебното производство съдействие за разкриване на обективната
истина и установяване на част от инкриминираните вещи, изразеното съжаление и проявената
критичност към извършеното, ниската стойност на предмета на престъплението /под
минималната работна заплата за страната/, фактът на възстановяване на част от
отнетите вещи на техния собственик, както и социалното му положение и липсата
на средства за задоволяване на елементарни потребности в инкриминирания период,
които са основната причина за извършване
на престъплението и намери, че спрямо него и най-лекото предвидено в закона наказание
от три месеца лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко. От друга
страна, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната и в региона, обстоятелството, че в продължаваното престъпление са
включени пет деяния, извършени в сравнително кратък период и намери, че спрямо
него не е оправдано определяне на наказанието пробация в законовия минимум.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
При това положение, тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът намери предявения от
гражданския ищец В.С. граждански иск за основателен и доказан и го уважи
частично – до размера от 373,00 лева, върху която сума, съобразно направеното искане присъди и законна лихва,
считано от датата на деянието – 25.12.2017 г., до окончателното й изплащане, като за разликата
до пълния предявен размер от 413,80 лева отхвърли иска. За да уважи претенцията в този размер, съдът взе предвид обстоятелството,
че част от вещите - лед фенерче и портативно радио на обща
стойност40,80 лв. са приобщени като веществени доказателства по делото /на
съхранение при домакина на РУ – Луковит/
и постанови същите да се върнат
на гражданския ищец В.П.С..
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият Н. беше осъден да заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от 30,00
лева, представляваща сторените по делото разноски - в досъдебното производство,
както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: