Решение по дело №65/2021 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 45
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20214320200065
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Луковит, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. П.
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200065 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалба на ET „Н.“ ЕИК **********, срещу Наказателно
постановление № 542853-F571441/19.10.2020 г., издадено от Ж. И. А. – началник на сектор
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се правят оплаквания, че в наказателното постановление са
възпроизведени констатациите от Протокол за извършената проверка сер. АА № 0374920/
06.09.2020 г. и АУАН № F571441/ 24.09.2020 г., които не отговаряли на истината. Твърди,
че в ресторанта е създадена трайна практика да бъдат поддържани средства в малък размер,
около 200-300 лв., в касата на фискалния апарат, използвани за покриване на текущи
плащания, свързани с поддържането на търговския обект, а не били средства от продажби.
Разликата в касовата наличност се дължала на бакшиши. Твърди се, че фискалното
устройство в обекта отговаря на изискванията на закона, въпреки че не притежава функции
за служебно въвеждане и служебно отчитане на средства. В тази връзка се прави искане да
бъдат допуснати свидетелски показания и представя писмено становище от фирмата
осигуряваща поддръжката на въпросното устройство. Твърди се, че не са събрани
достатъчно доказателства в подкрепа на направените констатации в протокола за
извършената проверка и в двата АУАН-а. Излагат се доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди, че извършеното нарушение е маловажно, като излага доводи за това. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ю.М., която
поддържа жалбата и изложените в нея основания. Излага съображения за отмяната на
наказателното постановление.
1
Административно наказващият орган взема участие в съдебното заседание, чрез
юрисконсулт П.С., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като излага доводи за това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема следното от
фактическа страна:
На 06.09.2020 г. е извършена проверка от В. М. П. - инспектор по приходите в ЦУ на
НАП и св. Х. К. Д. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в търговски обект по смисъла
на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – снек-бар „В.“, находящ се в гр. Л., ул. „В.“ № ***,
стопанисван от жалбоподателя ЕТ „Н.“ с ЕИК **********.
Преди легитимирането си контролните органи са извършили контролна покупка на
храни и напитки на стойност 9 лева, за което не им бил издаден фискален касов бон, а само
бележка от нефискален принтер.
След легитимирането си, установили, че в обекта се намира инсталирано фискално
устройство /ФУ/ модел EPSON TM-81F DV с индивидуален номер /ИН/ на ФУ ED ***** и
ИН на фискалната памет /ФП/ ******** с програмен продукт „Елтрейд“. При извършеното
фактическо засичане на касовата наличност в проверявания обект в момента на проверката,
в касата е установена сума в брой в размер на 2023.30 лева, за която служител на обекта /св.
М. Т. Р. - сервитьор/ съставил опис на паричните средства /2023.30 лв./, а разчетеният оборот
от инсталираното в обекта ФУ, към момента на проверката, съгласно отпечатания и иззет
като доказателство дневен финансов отчет /ДФО/, бил в размер на 1827,90 лева. Установено
е, че ФУ (фискален принтер) в обекта притежава функциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми за регистриране на извършената промяна в касовата наличност
/видно и от разпечатания ДФО/. По този начин е установена положителна разлика в
касовата наличност в размер на 195.40 лева, която сума представлява въведени пари в
касата, които не са отразени във ФУ с функцията "служебно въведени" суми, каквото е
изискването на закона.
За осъществените действия на място е изготвен протокол за извършена проверка №
0374920 от 06.09.2020 г., с който проверяващите иззели документи – междинен отчет
сервитьори, контролна лента, разпечатания ДФО, направения опис на фактическата касова
наличност. Протоколът е съставен в присъствието на служител в обекта – М. Т. Р. на
длъжност сервитьор.
Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на АУАН
№ *******/ 24.09.2020 г. от В. М. П., участвала в проверката, за това, че едноличният
търговец в снек-бар „В.“ в гр. Л., не е изпълнил задължението си, извън случаите на
продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми, като установената промяна в касовата наличност е в размер на
195.40 лева, и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването й с точност до минута. Нарушението е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 33, ал.1 Наредба № Н-18.
Актът е съставен на 24.09.2020 г. и връчен на собственика Л. А., който го подписал с
възражения, че сумата от 195.40 лв. не е служебно въведена в касата, тъй като това не са
неотчетени приходи, а е бакшиш на сервитьора. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило
възражение с вх. № 10785/ 28.09.2020 г., което била преценено за неоснователно.
Към депозираното писмено възражение било представено Удостоверение издадено на
25.09.2020 г. от „Л.“ ЕООД гр. Я. от съдържанието на което е видно, че през 2012 г. ЕТ „Н.“
е закупил програмният продукт на Елтрейд АД „Д. Л.*“ и фискален принтер модел „EPSON
TM-T81F DV“ с фабр. № Е0*****. Закупените и въведени в употреба от ЕТ „Н.“ софтуер и
фискален принтер са от одобрените типове съгласно Наредба Н-18, но към днешна дата
2
/25.09.2020 г. датата на издаване на удостоверението/ се третират като остарели, но
позволени типове оборудване. Фискалният принтер е с регистрация до 2021 г, съгласно
паспорта му. Техническите параметри на въведения в експлоатация софтуер и фискален
принтер са такива, че не поддържат функцията „служебно въведени/изведени суми“ .
Фискалното устройство е с ЕКЛ, не е с КЛЕН, след приключване на деня /Z отчет/
технически не позволяват да се извади дубликат на фискален бон. ЕТ „Н.“ е направил заявка
за оферта и пускане в експлоатация считано от 01.01.2021 г. на подходящ софтуер с
фискален принтер от съвременен тип, съобразно действащите нормативни изисквания, По
искане на ЕТ „Н.“, в качеството на осъществяващо сервизна поддръжка и обслужване на
горните технически средства за отчитане на продажби, от дружеството „Л.“ ЕООД
извършили проверка на софтуера - „дневник продажби“ и установили фискален бон със
системен № ****** за датата 06.09.2020 г., 15.04 часа, на стойност 9 лева.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е установено и посочване на правната му квалификация, на
19.10.2020 г. е издадено атакуваното НП от началника на сектор "Оперативни дейности" - В.
Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500.00 лева, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, за това, че при извършена
проверка на 06.09.2020 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
снек-бар „В.“, находящ се в гр. Л., ул. „В." № ***, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Н. -Л.
А." с ЕИК **********, се установило, че всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени“ суми в касата. Инсталираното и въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство притежава функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“.
От наличното фискално устройство модел „Елтрейд EPSONTM DV" с рег. № ******* в
НАП, ИН на ФУ ED***** и ИН на ФП ******** е разчетена наличност в размер на 1827,90
лева, видно от дневен финансов отчет /ДФО/ № 56661/ 06.09.2020 г. Касовата наличност
установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в опис на паричните
средства от М. Т. Р., на длъжност сервитьор е в размер на 2023.30 лева. Установената
разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента
на проверката в размер на +195,40 лева, не е отразена в наличното в обекта ФУ чрез
функцията „служебно въведени“, което е нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на Министерството на Финансите за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства: АУАН № ******* от 24.09.2020 г., протокол за извършена
проверка № 0374920 от 06.09.2020 г., ведно с опис на паричните средства в касата и дневен
финансов отчет, декларации от работещите по трудово/гражданско правоотношение в
процесния обект, заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и
други.
Съдът прие като писмени доказателства по делото - Протокол за извършена проверка
№ 0449952/ 24.02.2021 г. и Протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства.
От тези доказателства се установява, че при проверка в същия обект на
жалбоподателя, органите по приходите са иззели фискалното устройство модел EPSON TM-
81F DV с инд. номер на ФУ ED***** и инд. номер на ФП ********, защото е в неодобрен
вид, въпреки че се твърди в удостоверението /издадено на 25.09.2020 г. от „Л.“ ЕООД/, че
същото е законно. В устройството са липсвали функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“.
3
По отношение на свидетелските показания дадени от свидетелите В. М. П. и Х. К. Д.,
работещи към ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Отдел „Оперативни
дейности“, Сектор „Мобилни групи“ Плевен на длъжност инспектор по приходите, съдът
приема, че същите са в достатъчна степен допустими, относими и необходими за разкриване
на обективната истина, като същите възпроизвеждат пряко факти и обстоятелства
установени при проверката в обекта стопанисван от жалбоподателя. От свидетелските
показания на тези свидетели се установява, че като инспектори в НАП извършили
проверката в обекта, в който имало фискално устройство, но за направената от тях поръчка
не им е бил издаден фискален касов бон.
В с.з. свидетелката П. поясни, че вместо фискален бон била издадена бележка от
нефискалния принтер в заведението. Свидетелите потвърждават и констатираната в
протокола за проверка и съставения АУАН разлика в касовата наличност на апарата в
размер на 195.40 лева. Съдът кредитира показанията на този свидетел, като няма основание
да се съмнява в тях, тъй като същите кореспондират с останалите писмени и гласни
доказателства.
По конкретно, от показанията на свид. В.П. /актосъставителя/ се установява, че преди
да започне проверката, направили така наречената контролна покупка с колежката Х.Д..
Заплатили в брой сумата от 9,00 лева на сервитьорката, за което не им бил предоставен
фискален касов бон, а само бележка от нефискалния принтер, който се намира в обекта.
След това от фискалното устройство бил разпечатан дневен финансов отчет за установяване
на касовата наличност, след което сервитьорката изброила наличните пари в обекта, за което
е съставен и опис на тези парични средства. Освен неиздадения касов бон, при проверката
установили и разлика между отчетените във фискалното устройство парична наличност и
реално изброените средства в обекта. Другото нарушение била, че този бон, който бил
издаден от нефискалния принтер, не трябва да има това съдържание. Върху него трябва да е
отбелязано, че по тази бележка не се дължи плащане. Когато има нефискален принтер и от
него се издава някаква бележка, която стига до клиента, върху нея трябва да има надпис, че
по нея не се дължи плащане. Това е изискване на НАП.
Проверяващите направили разпечатка на информацията, която се съдържа от
електронната лента на фискалното устройство, от която разпечатка също се потвърдило
неиздаването на фискален касов бон за сумата от 9,00 лева, в определеното време, в което те
са платили в брой – и като сума, и като консумация.
Според свидетелката П. фискалното устройство притежавало функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“, но в случая самата програма не е била направена така, че
те да си въвеждат тези средства, софтуерът им не бил настроен. В проверявания обект имало
фискален принтер, нефискален принтер и двата били свързани с един и същи софтуер, тоест
в обекта работели едновременно с двата принтера. В тази връзка свидетелката поясни, че е
тяхно право да ползват и нефискално /нефискален принтер/, но задължително е при плащане
в брой, както и с карта, в случая те имали и пост терминал, при всяко получаване на пари да
издават фискален касов бон, независимо дали след това следва нова поръчка, или не. При
извършване на проверки, първо проверяващите правят така наречената контролна покупка,
като скрити клиенти, след което следва легитимация и първото нещо, което се прави е
броене на наличните парични средства и фискален отчет от устройството.
За пояснение, свидетелката П. допълни, че от 2019 г. търговците не са длъжни да
имат касова книга и това, което е вписано там, няма никаква стойност. Съгласно
изискванията на наредбата фискалните устройства трябва да притежават функциите и
съответно всяко движение на парични средства да се регистрира във фискалното устройство.
Съдът допусна разпит на свидетелката М.Р., сервитьор в проверявания обект. Същата
поясни, че в деня на проверката не е разбрала, че е имало проверяващи, тъй като са били
седнали като клиенти. Когато поискали сметката за да разберат каква е стойността на
4
поръчката им, тя им представила /на проверяващите/ служебен бон, тъй като не била
приключила сметката. Това било практика в обекта, защото и други клиенти така желаят -
просто до момента да видят до колко им е сметката и когато пожелаят да платят, накрая тя
пуска фискален бон. Според нейните твърдения, в конкретния случай не била разбрала, че
клиентите /проверяващите/ искат сметката и заради това им пуснала служебен бон.
Пак според свидетелката, в заведението няма каса/чекмедже, а има портмоне, което
стои на бара и всички, които са на смяна боравят с това портмоне. Всичките им пари /от
оборота/ стояли там в това портмоне. В деня на проверката били двама човека на смяна, тя
била оставила в портмонето свои лични пари – 150 лева, най-вероятно по-погрешка заради
интензивна работата ги била бутнала направо в оборота. Бакшишът слагат в портмонето и
накрая на смяната се дели между всички, които били на смяна.
Съдът не кредитира твърденията на свидетелката М.Р., че в портмонето ползвано
като каса е била оставила свои лични пари – 150 лева, приемайки, че тези твърдения са опит
от нейна страна да прикрие извършеното нарушение.
Съдът допусна разпит на свидетеля И. Т., работещ като системен администратор и
супервайзор в „Л.-Е.“ ЕООД гр. Я., което дружество поддържа фискални устройства и
системни управления на различни видове обекти, т.ч. поддържа системите и фискалните
устройства на снек-бар „В.“.
Според неговите твърдения, търговският обект „В.“ се управлява със система и с
фискален принтер. Фискалният принтер не може да работи самостоятелно, а работи само с
даден вид продукт, който да управлява него. Задължително продуктът е лицензиран. Ползват
програмен продукт „Д. Л.*“. Това е продукт на Елтрейд, по-стар е, но е законен, както и
фискалният принтер е Epson TM-T81F DV. Продуктът е законно, защото е лицензиран и
одобрен в Агенцията по приходите, но също така има и свидетелство и разрешение от
метеорологията за използване. Софтуерът е много по-стар и нямало драйвъри, с които да
работи и функцията – служебно въведени и изведени, не работела.
Според свидетеля Т. фискалното устройство не пускало тези бележки, при което
казал на жалбоподателя /едноличния търговец/, че в касовата книга има редове за служебно
въведени и служебно изведени суми и да ги пишат ръчно в т.н. касова книга. Пак според
този свидетел фискалното устройство позволявало да се използва функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“, но самият софтуер, който го командвал, не позволявал да
се извършва тази операция. Софтуерът в снек-бар „В.“ бил сменен в началото на 2021 г. и
сега тези функции работят.
Съдът предяви на свидетеля два броя извадки от дневен отчет на стр. 13 от делото,
при което свид. Т. заяви, че „Това не са фискални бонове. Това са проверки на оборота, това
е служебен бон, чрез който се проверяват оборотите до момента. Това е т.н. междинен отчет.
Тогава фискалното устройство нямаше КЛЕН, а електронна контролна лента“.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, като няма основание да се съмнява в
тях, тъй като същите кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно т. 1.1, б. „г“ от Заповед №
ЗЦУ-1149/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
5
АУАН също е съставен от компетентно лице - инспектор по приходите в ЦУ на НАП
съгласно т. 2.1 от цитираната заповед, ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл. 60 от цитираната наредба е посочено, че контролът за спазване
на наредбата се осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл. 193, ал. 1 от ЗДДС е
посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления
се извършват по реда на ЗАНН, а съгласно ал. 2 на чл. 193 актовете за нарушение се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно
чл. 193, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни
актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията. Приложени са доказателства потвърждаващи извършеното
нарушение – Протокол за извършена проверка и АУАН. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.
Съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени
оспореното НП.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 185, ал. 2, предл. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18/ 2006 г. на Министъра на финансите.
Относно описаното в АУАН и НП нарушение, същото е доказано от събраните
писмени доказателства - протокол за извършена проверка, разпечатка от фискалното
устройство на дневен отчет и служебни бонове, опис на паричните средства в касата към
момента на започване на работа от 06.09.2020 г., декларации от лица, работещи на трудово
правоотношение от 06.09.2020 г., Удостоверение издадено на 25.09.2020 г. от „Л.“ ЕООД гр.
Я., от показанията на свидетеля В. М. П., Х. К. Д., И. Т. които са непредубедени,
безпротиворечиви и почиващи на личните им възприятия, както и частично от показанията
на свидетелката М.Р.. Показанията им установяват, че при проверката на касовата наличност
на фискалното устройство в обекта притежаващо конструктивно възможността да се
извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, не е
регистрирана сумата от 195.40 лв. чрез операцията „..служебно въведени суми“ - парични
средства въведени в касата за започване на работния ден.
В конкретния случай административното нарушение се изразява в неотразяване в
електронната касова памет на наличния в обекта ФУ на въведена сума от 195.40 лева, чрез
опцията „служебно въвеждане“, тъй като фискалното устройство притежава конструктивна
възможност да се извършват операциите „служебно въведени“, но тези функция /за
служебно въвеждане и извеждане на суми/ не са функционирали /не са били активирани/,
поради липса на настроен софтуер на ФУ - което е нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ, а съгласно същата разпоредба в редакцията й към момента на
проверката /ДВ, бр. 08 от 2018 г./ законодателят е предвидил извън случаите на продажби
6
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на свидетелката М.Р., че в портмонето
ползвано като каса е била оставила свои лични пари – 150 лева, приемайки, че тези
твърдения са опит от нейна страна да прикрие извършеното нарушение. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, и в депозираните възражения срещу съставения АУАН, представляващият
търговеца е заявил, че разликата в касовата наличност се дължи на практиката в търговския
обект, сервитьорите да държат парите от бакшиши в касата. Подобно твърдение не е било
изложено и с жалбата, предмет на настоящото производство. Ето защо състав намира, че
подобни твърдения не могат да се приемат за достоверно.
В съответствие с предвиденото в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. правило
нормата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС въвежда санкция за лицата, които нарушат реда за
въвеждане, извеждане, респ. отчитане на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства. Доколкото по делото беше установено, че към момента на проверката
фискалното устройство не притежава софтуер, който да позволява служебно въвеждане и
служебно извеждане на средства, следва изводът, че жалбоподателят не е изпълнил и
задължението си да приведе фискалното устройство според изискванията на цитираната
наредба, в редакцията й към момента на проверката /ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г./, и след
отмяна на ал. 2 от чл. 33 от Наредба № Н-18/ 2006г. /Отм. ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от
29.03.2019 г./.
Ето защо съдът подкрепя становището на процесуалния представител на АНО, че
обстоятелството, че търговеца по време на проверката не е притежавал фискално
устройство, което да има тези функции не го оневинява за извършеното нарушение. Това, че
софтуера не позволява тези функции, не е основание да се счита, че не е извършил
визираното в АУАН и НП нарушение. По смисъла на горепосочените текстове от Наредба
Н-18/ 13.12.2006 г. до 31.12.2020 г. е бил длъжен да има ФУ, което да отговаря на
изискванията съгласно приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006
г.
От друга страна не възприема възражението на жалбоподателя, че в НП контролният
орган е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 42. т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в
неправилна правна квалификация на твърдяното за извършено деяние, като конкретен
състав на административно нарушение, с посочването му като такова по чл. 33, ал. 1
Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, тъй като текстът на санкционната норма, посочен в НП, не препраща
директно към чл. 33, ал. I от Наредбата № Н-18/ 13.12.2006 г.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че в търговския обект-ресторант
е създадена трайна практика в касата да се поддържат така наречените „оборотни средства“,
в размер на около 200 - 300 лева, които не са средства от продажби в търговския обект, а са
предоставени за покриване на плащания към доставчици, и други дребни текущи плащания,
свързани с поддържането на търговския обект. В тази връзка следва да се отбележи, че по
делото се събраха данни, че в проверявания обект очевидно съществува порочна практика
във връзка с отчетността, която не отговаря на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18/
13.12.2006 г.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагане на глоба в
размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в случаите,
когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС /фискален или системен бон,
регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски обект/.
7
Втората алинея на чл. 185 ЗДДС се прилага, когато лицето, извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 /извън случаите на чл. 118, ал. 1/ или на нормативен
акт по неговото прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не
са търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци от 3000 до 10000 лева. Предвидена е и привилегирована разпоредба,
приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, като тогава
се налагат по-ниските по размер санкции - тези по ал. 1.
Безспорно е установено по делото, че на описаните в АУАН и НП дата и място,
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.,
като извън случай на продажба не е регистрирало във ФУ промяна в касовата наличност -
въвеждането на пари в касата на дружеството, чрез операцията „служебно въведени“ суми.
Очевидно АНО е приел, че констатираната разлика в касовата наличност не се дължи
на приходи, а е резултат от служебно въведени в касата суми от бакшиши. Доколкото по
делото безспорно са налице данни, че разликата в касата се дължи на получени бакшиши,
които не се явяват приход на заведението, а съответно допълнително възнаграждение за
персонала от клиентите, то тяхното внасяне в касата в обекта е следвало да се отрази чрез
посочената операция „служебно въведени“ суми. От изложеното съдът намира, че от
обективна страна е налице неизпълнение на задължението в чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18/2006
г.
В конкретния случай наказващият орган законосъобразно е приел, че се касае за
суми, които не са приход на дружеството /в каквато посока са и доказателствата по делото/,
но не са надлежно отразени и именно поради това е санкционирал жалбоподателят по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС (ненадлежна отчетност на ФУ), но с по-лека санкция, предвидена в чл.
185, ал. 1, поради липсата на неотразени приходи и е наложил минималното по размер и
предвидено по вид наказание - имуществена санкция от 500 лева, като същото не подлежи
на намаляване (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН/.
Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя, че в НП липсват мотиви, защо
АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Такива мотиви са изложени, но
и дори те да не са достатъчно убедителни, то следва да се отбележи, че липсата на мотиви не
е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение
да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма
задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх. № 10785/ 28.09.2020 г. което
е разгледано по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно. За да се
определи административното наказание, административно-наказващият орган /АНО/ е взел
предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е
констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. АНО е приел
за безспорно установено, че е извършено визираното в АУАН нарушение. Приел е, че
независимо от обстоятелството, че нарушението е за първи път, същото спрямо други
нарушения се явява такова с по-висока степен на обществена опасност, поради факта, че
става въпрос за нарушаване на данъчното законодателство и спазване на фискалната
дисциплина от страна на данъчно задължените лица. Приел е, че не се касае за маловажен
случай, позовавайки се на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
8
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, която е
императивна, а не правна възможност и спазването и е задължително. Правният субект е
длъжен да я изпълнява, а не да постъпва по удобен за него начин.
Съдът споделя направения от АНО извод, че процесното административно
нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път
не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят
не е наказван за други подобни нарушения има решаващо значение за индивидуализацията
на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Обстоятелството, че
нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да обуслови извод
за маловажност, защото именно този факт е предпоставка за налагане на санкция по по-леко
наказуемия състав на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не по основния на чл. 185, ал.2 от същия
закон. Важността на обществените отношения, регламентирани с разпоредбите на Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. и необходимостта от стриктно спазване на изискванията за
регистрация и отчетност при осъществяване на търговските операции е взето предвид и от
законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и то в не малък размер, поради
което и за да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва
да са налице някакви изключителни обстоятелства, отличаващи го от всички останали
нарушения от този род, а такива по делото не са установени. В тази връзка следва да се
отбележи, че нерегистрираната сума /195.40 лв./ като абсолютен размер е голяма, малко
повече от 10% от общо отчетения чрез фискално устройство /ФУ/ оборот от 1827.90 лева.
При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че наказателно
постановление № *******/ 19.10.2020 г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал.
2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ е
законосъобразно и обосновано.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 542853-F571441/ 19.10.2020 г.,
издадено от Ж. А. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на
НАП, с което на ЕТ „Н.“, ЕИК **********, с адрес на управление в с. П., община Луковит,
ул. „С. П.“ № *, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл.
185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
9