РЕШЕНИЕ
Номер 2011/8.11.2019г.
Година 2019 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На девети септември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа докладваното от съдията
анд № 2748 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба, предявена от «М.Г.Б.
представлявано от
П.Д.П. чрез адв. С.Ж., срещу НП № 403/2018/15.05.2019 год. на Заместник –дикректора на Териториална
дирекция «Северна морска» в
Агенция «Митници» – в., с което на юридическото лице на основание чл. 234 ал.2
т.1, вр. ал.1 т.1 от Закона за митниците
във вр. с чл. 70, параграф
1 и 2 от Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент
и на Съвета, във вр. с чл. 128, параграф 1 и 2 от регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено административно наказание „Имуществена санкция”в размер на 13 113,97 /тринадесет хиляди сто и тринадесет 0,97/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е необосновано, като се оспорват основните аргументи в подкрепа на обвинението, а именно наличието
на износна декларация със стойност, различна от тази, посочена във вносната
декларация и писмо на Бланка на ОЛАФ/Европейската служба за борба с измамите/ с №
ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г. По дело № ОС/2018/0052/В1
с отбелязване, че е подпсана
с електронен подпис на
директор отдел В1, адресирано
до г-жа Пачеджиева в Агенция
«Митници». Твърди се, че представеният документ, озаглавен
Бланка на ОЛАФ, не представлява окончателен доклад по
смисъла на чл. 11 от Регламент /ЕС, Евратом/ №
883/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 септември
2013 г. , в сила от 01.10.2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите. Сочи се, че писмото от
Директора на отдел В1-Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г. представлява само кореспонденция
и има уведомителен
характер. Сочи се, че в подкрепа на изложените аргументи е съдържанието на писмо № ОС/2018/0052LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на
Генералния Директор на ОЛАФ до „М.Г.Б.“ЕАД, с което дружеството е уведомено, че
проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад. Оспорва се
съдържанието на износната декларация, представена от митницата, като се сочи,
че същата не е придружена с договор и фактура, нито с доказателство за плащане.
Твърди се, че според трайната съдебна практика на АС-в. и ВАС износната
митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява
действителната договорена цена и реално платената такава. Излага се становище,
че износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоките и
вносителят не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея,
а същият може да носи отговорност единствено за верността на данните във
вносната декларация, която кореспондира със стойността в договора, фактурата и
извършените плащания на дружеството. Твърди се, че безспорно е доказано по
делото от въззивника, че цената по договора и
фактурата, приложена към вносната митническа декларация, както и
доказателствата за плащането й, отговаря на декларираното. Сочи се, че тъждествеността между
декларираната и договорената стойност се установява и от описания рамков
договор към приложение 6 от Доклада от проверка на място N ОС/2018/0052/B1 от 22.08.2018 г. в офиса на
дружеството, в който е уговорена 30% търговска отстъпка за купувача като
толкова се твърди и занижаването на митническата стойност във въпросната
декларация, като в същото време, видно от съдържанието на износната декларация
, за стоките няма износно мито, но износителят има право да направи искане за
възстановяване на данъка върху покупките съгласно GST ACT 2014 г. По посочения начин се твърди,
че в износната декларация, при попълване на стойността не е отразена
търговската отстъпка на дружеството, но износителят ползва право за
възстановяване на суми, които са процент от цената на стоките. Излага се
становище, че мотивите на издаденото НП изцяло възпроизвеждат съдържанието на
решение към МRN 18BG002005H0005022/03.04.2018 г. за увеличаване на
митническата стойност от началника на митница – в., понастоящем директор на ТД
„Северна Морска“ в Агенция „Морска“, по което има висящо адм.д.
№ 1491/2019 г. пред Административен съд –в.. Твърди се, че обстоятелството, че
фактурата към вносната декларация е свързана с договор № BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017 ч. , се установява безспорно от
представената проформа фактура /цитирана в
търговската фактура/, която има идентичен номер с този на договор № BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017 ч. и е
издадена именно въз основа на него. В тази връзка се сочи, че е представено
като доказателство по преписката обяснение
от доставчика ФИЛДА ИФКО СДН от 27.03.2018 г. , че упоменатия във фактурата
вътрешен номер на договор от SAP системата на IFFCO е само за
вътрешна справка на IFFСО. Сочи
се, че процесният договор е договор за продажба на
отложено плащане , като договореният в полза на клиента кредитен лимит няма
отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размерът на
задължението, който следва да се надхвърля за срока на отложеното плащане.
Твърди се , че е ирелевантно към определянето на
митническата стойност обстоятелството, че в коносамента
липсва позоваване на договора с доставчика, доколкото съгласно нормите на КМТ
липсва изискване за вписване в коносамента на
указание за договора за продажба, като същият удостоверява , че товарът означен
в него е приет за превоз и се намира на съответния кораб. Сочи се, че нарушението, описано в обжалваното
НП не се установява безспорно, с оглед на което и доколкото тежестта на
доказване се носи от АНО, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, изпраща
представител – адв. С.Ж., която в заседание по
същество поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено въз основа
на посочените в жалбата основания.
В съдебно
заседание АНО редовно призован
изпраща представител – юк Т., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано. Твърди, че в хода на административно-наказателното
производство безспорно е установено,
че декларираната от дружеството-жалбоподател
митническа стойност на процесните стоки е занижена спрямо
реално платената при износа
от М., с което е избегнато
частично заплащане на публични
държавни вземания и е осъществен твърдяния състав на нарушението, което е вменено с обжалваното НП.
Сочи се, че представените писма
от ОЛАФ подкрепят изводите, въз
основа на износната декларация, които са обективирани в официална служебна кореспонденция. Сочи се, че износната декларация, макар да е частен документ, дава пълна характеристика на стоките
по отношение на вид, количество и цена, така че стойността й представлява договорената стойност на стоките, продадени за износ в митническата територия на съюза, съобразно изискванията на чл. 128 §1 и §2 от Регламента за изпълнение № 2447, във връзка с приложимостта на чл. 70
§1 от Митническия кодекс на съюза. Сочи се, че видно от получената
информация, всички реквизити
на процесната декларация и малайзийската
износна декларация са идентични, с изключение на номера
на фактурата и обявената стойност на стоката с тази, декларирана пред българските митнически власти. Излага се
становище за необоснованост на доводите на въззивника за договорена 30 % максимална
търговска отстъпка, тъй като съгласно
изискванията на чл. 130 от Регламента за изпълнение за целите на митническата
стойност отстъпките се вземат предвид , ако към момента на на приемане
на митническата декларация, тяхното
прилагане и техния размер са предвидени в договора за продажба, като в случая в договорът за продажба не е
предвидена такава отстъпка.
След преценка на доводите на въззивника и становището
на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2018 г. на пристанище в. З., с м/к A.
M. пристигнали контейнери №№ CAIU3049454; CXDU1400424; DFSU2748000;
IPXU3968161; TGHU3375414, натоварени с общо 5600 колета, бруто тегло 116480
кг., „палмов олеин IFFCO TRISTAR" на заповед на
изпращача и страна за нотификация "М.Г.Б." ЕАД, ***, р-н И.в, п. код*,
ул. „А.. М. П." № *, П.П.. Стоката в
контейнерите била представена пред митническите органи с Декларация за временно
складиране № 2002/285/23.03.2018, ст. 48,49, 50, 51, 52.
На
23.03.2018 г. за стоката, вложена в контейнери №№ CAIU3049454; CXDU1400424;
DFSU2748000; IPXU3968161; TGHU3375414 била подадена митническа декларация за
поставяне под режим „митническо складиране", регистрирана в митническата
информационна система под № MRN
18BG002002J0003179/23.03.2018 г. В митнически склад тип С, идентификационен
номер BG00200000076 със складодържател "М.Г.Б."
ЕАД, ЕИК ********* били поставени на митническо складиране: 5600 колета, бруто
тегло 116480 кг., „палмов олеин IFFCO TRISTAR",
5x20= CAIU3049454; CXDU1400424; DFSU2748000; IPXU3968161; TGHU3375414. С
митническата декларация стоката „палмов олеин IFFCO
TRISTAR", вложена в гореописаните контейнери била декларирана с обща фактурна стойност 64288 USD,
митническа стойност 112600,72 лв., бруто тегло 116 480,00 кг, нето тегло
112000,00 кг, тарифен код ********** и държава на произход Малайзия.
Към
декларацията за митническо складиране № MRN 18BG002002J0003179/ 23.03.2018 г.,
отнасяща се за пет броя контейнери с 5600 колета по 20 кг нето тегло „палмов олеин IFFCO TRISTAR" били приложени следните
документи:
1. Международна товарителница №
4510-0155-801,012/ 03.02.2018 за пет броя контейнера, натоварени с 116480 кг
бруто палмов олеин IFFCO TRISTAR, опаковани в 5, 600
колета, изпратени от пристанище Порт К., М..
2. Фактура за данъчни цели (Tax Invoice) № 37638403 с дата
03/02/2018г., на фирмена бланка, заверена с подпис и печат от FELDA IFFCO SDN
BHD към "М.Г.Б."ЕАД, ЕИК *********, България за 5х20ТТ контейнера
съдържащи 112 метрични тона палмов олеин IFFCO
TRISTAR, опаковани в 5, 600 колета.
3. Опаковъчен лист № PL/SI 8908-3 от
03/02/2018 г., на фирмена бланка, заверена с подпис и печат от FELDA IFFCO SDN
BHD, със страна за нотификация "М.Г.Б." ЕАД, ***, р-н И., п. код
1113, ул. „А.. М.Попов" № 22а, ет. 5, ап. 12, П.П.
за 5х20ТТ контейнера съдържащи 112 метрични тона палмов олеин
IFFCO TRISTAR, опаковани в 5, 600 колета.
4. Сертификат за анализ от дата
03/02/2018 г. на фирмена бланка, заверена с подпис и печат от FELDA IFFCO SDN
BHD за 5х20ТТ контейнера съдържащи 112 метрични тона RBD палмов олеин IFFCO TRISTAR, опаковани в 5, 600 колета, коносамент 4510-0155-801,012 за превоз на контейнери:
CAIU3049454; CXDU1400424; DFSU2748000; IPXU3968161; TGHU3375414, лот на доставката №8908-3.
5. Здравен сертификат № FSQD 0503007 от
дата 30/01/2018 г., за стока с лот № 8908-3, заверен
от Министерство на здравеопазването на М..
На
03.04.2018 г., на МП „Пристанище в." 2005 към Митница в., стоката,
поставена под режим „Митническо складиране" с митническа декларация MRN
18BG002002J0003179/23.03.2018 г., отнасяща се за пет броя контейнери №№
CAIU3049454; CXDU1400424; DFSU2748000; IPXU3968161; TGHU3375414 и намираща се в
митнически склад № BG00200000076 със складодържател
"М.Г.Б." ЕАД, ЕИК ********* била
поставена под митнически режим „Допускане до свободно обращение
с крайно потребление", с митническа декларация, регистрирана в
митническата информационна система под MRN 18BG002005H0005022/ 03.04.2018г.
с получател "М.Г.Б." ЕАД, ЕИК ********* и пряк представител на
получателя - "Джи Ес Консулт" ЕООД, ЕИК *********, гр. в., бул. „С."
№ *, с управител Ж.В. В.. С декларацията за допускане
до свободно обращение от митническо складиране били
освободени 5600 по 20 кг колета палмов олеин IFFCO
TRISTAR, с обща фактурна стойност в кл. 22 USD 64288,
единична цена FOB 574,00 USD за метричен тон, митническа стойност 112816,73
лв., бруто тегло 116 480 кг, нето тегло 112 000 кг, тарифен код ********** и
държава на произход М..
Към
митническа декларация MRN № 18BG002005H0005022/ 03.04.2018 г. били приложени
следните документи:
• Фактура за данъчни цели (Tax
Invoice) № 37638403 с дата 03/02/2018 г., на фирмена
бланка, заверена с подпис и печат от FELDA IFFCO SDN BHD към "М.Г.Б."
ЕАД, ЕИК *********, България за 5x20'FT контейнера, съдържащи 112 метрични тона
палмов олеин IFFCO TRISTAR, опаковани в 5, 600
колета.
• Опаковъчен лист № PL/SI 8908-3 от 03/02/2018
г., на фирмена бланка, заверена с подпис и печат от FELDA IFFCO SDN BHD на
заповед и страна за нотификация "М.Г.Б." ЕАД, ***, р-н И., п. код *,
ул. „А. М.П." № *, П.П. за 5х20ТТ контейнера,
съдържащи 112 метрични тона палмов олеин IFFCO
TRISTAR, опаковани в 5, 600 колета.
• Международна товарителница № 4510-0155-801,012/
03.02.2018 за пет броя контейнера, натоварени с 116480 кг бруто палмов олеин IFFCO TRISTAR, опаковани в 5, 600 колета, изпратени
от пристанище П. К., М..
• Сертификат за анализ от дата 03/02/2018г. на
фирмена бланка, заверена с подпис и печат от FELDA IFFCO SDN BHD за 5x20TT
контейнера, съдържащи 112 метрични тона RBD палмов олеин
IFFCO TRISTAR, опаковани в 5, 600 колета, коносамент
4510-0155-801,012 за превоз на контейнери: CAIU3049454; CXDU1400424;
DFSU2748000; IPXU3968161; TGHU3375414, лот на
доставката №8908-3.
• Здравен сертификат № FSQD 0503007 от дата
30/01/2018 г., за стока с лот № 8908-3, заверен от
Министерство на здравеопазването на М..
• Фитосанитарен
сертификат № 0027077/ MY007703B12018, P. K., 29/01/2018.
• Сертификат за произход № KL2018/005802 от
03/02/2018 г. за 5x20'FT контейнера съдържащи 112 метрични тона RBD палмов олеин IFFCO TRISTAR с износител FELDA IFFCO SDN BHD,
заверен от МСС1/ М. международна търговска камара.
• Фактура за транспортни разходи № **********
/07.03.2018 г.
• Декларация за данните, свързани с митническата
стойност D.V. 1.
На
13.04.2018 г. с писмо peг. индекс № 32-106288/
13.04.2018 г. от Митнически пункт - Пристанище в. до отдел „Тарифна
политика" били изпратени копия на горецитираната
митническа декларация, заедно с придружаващите я документи, както и
допълнително представените от получателя документи.
Със
Служебна бележка peг. индекс № 32-110616/18.04.2018
г. от отдел „Тарифна политика" било изготвено становище относно
митническата стойност на палмов олеин IFFCO TRISTAR,
5600 колета по 20 кг. нето тегло, 112 000 кг. нето, с произход М., ТАРИК код
********** по митническа декларация за режим „Допускане за свободно обращение" с MRN № 18BG002005H0005022/03.04.2018г.,
като е формиран извод, че съществува основателно съмнение относно реалността на декларираната
митническа стойност.
Позовавайки
са на посочените изводи , по реда на чл. 70 от МКС във вр.
с чл. чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на
Европейския парламент и на съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е
изискана допълнително информация по случая от митническите органи.
С
писмо № 32-98201/ 04.04.201
8г. до фирмата вносител било изпратено писмо - искане на допълнителни
документи, предвид проверка на декларираната митническа стойност.
С
писмо № 32-104631/12.04.2018г. управителят на "М.Г.Б." ЕАД, ЕИК
********* представил допълнително документи, както следва:
- Договор за продажба № BUL/SV/171120/256/01 от
20.11.2017 г. на английски език и на български език.
- Проформа фактура
№BUL/SV/171120/256/01 от дата 20.11.2017г.
- Потвърждение за извършено плащане на
застраховка от „Групама Застраховане и животозастраховане" ЕАД;
- Информация за платена застраховка по цитираните
по горе коносаменти;
- Фактура №**********/07.03,2018г. за извършени
транспортни разходи към „Кюне и Нагел"
ЕООД;
- Декларация за разкриване на банкова тайна съгл.
чл.62 от закона за кредитните институции;
- Вътрешни фактури за покупко-продажби за по-ранни
периоди към купувачи в Румъния и България;
- Обяснение за номера на договора във фактурите
ИФКО;
На
29.05.2018 г. с писмо peг. индекс № 32-151550/
29.05.2018 г. от Агенция „Митници" била отправена молба до Директорат
„Разследване II" към Европейската служба
за борба с измамите (OLAF), Б., за съдействие на основание регламент (ЕО) №
515/97 на Съвета относно взаимопомощта между административните органи на
държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране
на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и
земеделски въпроси, относно внос на палмово масло от М., за които
започнала процедура по оспорване на митническата стойност, поради съмнение за
деклариране на занижени стойности.
На
17.09.2018 г. в Митница в. с вх. № 32-267756/ 17.09.2018 г. е постъпило писмо
от Агенция „Митници", с което Митница в. е уведомена, че във връзка с
извършваната проверка на митнически декларации за допускане за свободно обращение и крайна употреба на палмова мазнина с изпращач
FELDA IFFCO SDN BHD, М. и получател "М.Г.Б." ЕАД с деклариран
произход М., е получен отговор с писмо № ОСМ(2018) 18661/ 03.09.2018 г.,
изпратено на 04.09.2018 г. по AFIS-mail от OLAF.
В резултат на
разследването, с писмо № ОСМ(2018)18175/ 24.08.2018 г. от OLAF са представени
23 броя малайзийски митнически деклараци, отнасящи се за износ от FELDA IFFCO SDN BHD към "М.Г.Б."
ЕАД, които са съпоставени с документите, представени при вноса в България по
съответните доставки на палмово масло. Съгласно
фактура с № 24119031, цитирана в малайзийската митническата декларация за износ
е декларирана обща фактурна стойност на доставката между FELDA IFFCO SDN BHD
към "М.Г.Б." ЕАД в кл. 20 Получена сума (Amount received) в размер на
91 840 USD, което е цена FOB пристанището на натоварване.
С
писмо получено по AFIS-mail на 04.09.2018 г. №
ОСМ(2018)18175/ 24.08.2018 г. от OLAF е констатирано в резултат на извършеното
разследване, че представените в България фактури са неистински.
На 22.10.2018 г. във връзка с Докладна записка peг. индекс № 32-292758/ 10.10.2018
г. на Митница в. е постъпила служебна бележка на ЦМУ, Дирекция „Митническа
дейност и методология" с вх. № 32-305973/ 22.10.2018 г., с която е
изразено становище, че декларираната пред митническите органи стойност на
палмово масло е различна от реално платената при износа му от М..
С
писмо изх. № 32-312993/ 30.10.2018 г. чрез Митница Столична е изпратена покана
до управителя на "М.Г.Б." ЕАД, ЕИК *********, за явяване в Митница в.
на датите 7-8 ноември 2018 год., за даване на обяснения по случая и за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С
писмо peг. № 32-322841/ 07.11.2018 г. в Митница в. е
върнат екземпляр от покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, връчена на 05.11.2018 г. на А.Ц. Й., член на борда
на директорите на "М.Г.Б." ЕАД, ЕИК *********. В нея А. Ц. Й. е
посочила, че поканата се приема със забележка, тъй като управителят на
дружеството не е в състояние да се яви на посочените дати в Митница в..
Впоследствие,
на 06.11.2018 г. в Митница в. е постъпило писмо вх. № 32-321207/ 06.11.2018 г.,
подписано от управителя на "М.Г.Б." ЕАД, П.Д.П., в което тя е
посочила, че на определените в поканата дати 7-8 ноември 2018 г., е в обективна
невъзможност да се яви в Митница в., тъй като ще е извън страната. Към писмото
не са приложени доказателствени средства в подкрепа
на посочените обстоятелствата за неявяване.
На
08.11.2018 г., с писмо изх. № 32-323406/ 08.11.2018 г. чрез Митница Столична до
управителя на "М.Г.Б." ЕАД, ЕИК ********* отново е изпратена покана
за даване на обяснения по случая и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за периода от 21.11.2018 г. до 23.11.2018 г.
С
писмо peг. № 32-328201/ 13.11.2018 г. в Митница в. е
върнат екземпляр от покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, връчена на 12.11.2018 г. на П.Д.П., управител на
дружеството.
На
20.11.2018 г. с писмо вх. № 32-336913/ 20.11.2018 г. в Митница в. е постъпила
молба, депозирана от упълномощено да подава жалби и да извършва всякакви
процесуални действия лице, с която се иска отново определяне на нов срок за
явяване за даване на обяснения и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Посочени са следните причини: извършване на проверка
от Службата за борба с измамите - ОЛАФ и отново пътуване на управителя П.Д.П.
извън страната на конкретна дата, за което отново не са приложени подкрепящи
доказателства.
Предвид
неявяването на П.Д.П., в качеството на собственик и управител на дружеството
"М.Г.Б." ЕАД, както и неявяване на упълномощено лице за получаване на
актове за установяване на административно нарушение, както и предвид това, че
дружеството е било уведомено с покана изх. № 32-312993/ 30.10.2018 г., връчена
на 05.11.2018 г. и повторно с покана изх. № 32-323406/ 08.11.2018 г., връчена
лично на 12.11.2018 г., Т.Д.Н., на длъжност старши митнически инспектор (към
момента на съставяне на акта) е съставил срещу "М.Г.Б." ЕАД, ЕИК
********* акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.
234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 70, параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл. 128, параграф 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на
Комисията за това, че на 03.04.2018 г., на МП „Пристанище в." 2005 към
Митница в., е декларирана с митническа декларация MRN 18BG002005H0005022/ 03.04.2018г. стока „палмов олеин
IFFCO TRISTAR, 5600 колета x 20кг нето тегло", с обща фактурна стойност в кл. 22 USD 64 288 (единична цена FOB 574 USD за метричен
тон), митническа стойност 112 816,73 лв., бруто тегло 116480 кг, нето тегло
112000 кг, тарифен код ********** и държава на произход Малайзия, с начислени
държавни вземания в размер на 10 153,51 лв. мито и 24989,13 лв. ДДС, общо 35
142 ,64лв., вместо деклариране на стоката с фактурна стойност в кл. 22 USD 91 840 (единична цена FOB 820.00 USD за метричен
тон), митническа стойност 156 677.31 лв. и дължими държавни вземания в размер
на 14 100.96 лв. мито и 341 55.65 лв. ДДС, в следствие на което е избегнато
частично заплащане на публични държавни вземания в размер на: 3947.45 лв. мито
и 9166.52 лв. ДДС, чийто общ размер на щетата - 13 113.97 лв. не надхвърля 35
на сто от митническата стойност на стоката, "М.Г.Б." ЕАД, ЕИК
*********
Актът
е съставен в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател „М.Г.Б."
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания и заведен с вх. № 342/ 24.11.2018 год. по описа на
Митница в..
АУАН вх. № 342/ 24.11.2018 год. е връчен на 10.12.2018
год. на представляващата П.Д.П., със съдействието на Митница Столична.
След предаването на акта и документите към него на административнонаказващия орган, е образувана административнонаказателна преписка 403/ 14.12.2018 год. по
описа на Митница в..
След
образуване на административнонаказателната преписка,
към нея са приложени и преводи на български език, изготвени по поръчка на
Митница в. от лицензирана Агенция за преводи „Спийк" ООД - гр. в., на
следните документи:
• писмо № ОСМ(2018) 18661/ 03.09.2018 г. от OLAF.
• писмо № ОСМ(2018)18175/ 24.08.2018 г. от OLAF с
приложение - Протокол от срещата, проведена в К. Л. на 30.07.2018 г. с
участието на представители на OLAF, Министерството на международната търговия и
промишленост на М., Департамента на Кралските М.митници, Съвета по палмово
масло на М. и дружеството износител FELDA IFFCO SDN BHD, М..
• писмо изх. № 32-151550/ 29.05.2018 год. на
директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване" в Агенция
„Митници".
• 2 бр. таблици, приложания
към писма от OLAF, съдържащи засегнатите доставки, износи декларации, фактури и
сравнение на стойностите.
• малайзийска износна декларация № В18202000379 от 01/02/2018.
В законоустановения срок,
срещу акта е постъпило Възражение вх № 32-365265/
13.12.2018 год., подадено от „М.Г.Б." ЕАД, ЕИК ********* чрез адв. С.Ж..
Като е преценил
възражението за неоснователно, АНО е издал обжалваното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 234 ал.2 т.1 от ЗМ като му е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 13 113,97 лева ,
представляваща 100% от размера на избегнатите според обвинението публични
задължения.
В хода на
съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел свидетеля по акта – П.М..
Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и заверени
за вярност с оригинала копия на: писмо на Генералния директор на ОЛАФ, ведно с
превод на български език; договор за продажба от 20.11.2017 г.; писмо от ФЕЛДА
ИФКО с дата 27.03.2018 г., ведно с превод на български език; споразумение за
дистрибуция с дата 24.02.2017 г., ведно с превод на английски език; доклад д
рег. № 32-198150/09.07.2018 г.; опис за плащане по фактури, издадени от адв. Ж. на „М.Г.Б.“ ЕАД и преводно нареждане с дата
04.06.2019 г.
Събраните по делото гласни
и писмени доказателства съдът оцени като
последователни, взаимносвързани
и непротиворечащи помежду си, които анализирани
в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима и приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 403/2018/15.05.2019 год. е издадено от компетентен
орган- от Заместник-директора на ТД“Северна морска“ в Агенция „Митници“, съгласно чл.
231 от Закона за митниците и приложеното към материалите по делото заверено
копие на Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати и други съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа
жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
В хода на съдебното производство, въпреки извършването на
всички необходими и възможни процесуално-следствени действия не се установи, че
дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение. Формираните от
АНО фактически и правни изводи са
необосновани и не съответстват на законовите разпоредби и на трайната съдебна практика за начина на
определяне и установяване на действителната митническата стойност.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui &
Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т.20;
Решение от 15 юли 2010г.,GastonSchul, С-354/ 09,
EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл.70, пар.1
и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без
да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716,
т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена
по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74,
пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на митническата
стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките
приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да
отхвърлят декларираната цена. При липсата на уточнение с коя друга стойност
трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки, в този смисъл Решение на ВАС №
14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г.
Съгласно чл.141, пар.1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл.74, пар.2, буква а) или б) от МК
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са
дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) от
Регламента за прилагане и според тях в рамките на определянето на митническата
стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния
вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението,
от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата
държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
Въз основа на гореизложените правила за начина на
определяне на действителната митническа стойност, съдът намира, че след
извършено разследване и анализиране на събраните в хода на проверката документи
са формирани неправилни фактически съждения и правни изводи от
административно-наказващия орган.
Обстоятелството, че не са представени уведомления от
изпращача, както и на представена справка за осъществената кореспонденция между
страните по договора и проведените телефонни разговори с доставчика не може да
се тълкува във вреда на дружеството, тъй като не е спазено условието изисканата
информация да бъде съобразена с възможностите на лицето, което се извежда от
практиката на СЕС по дело С-263/06.
Ирелевантно за определянето на
митническата стойност и към проверката за нейната достоверност е
обстоятелството, че в представения коносамент
/товарителница за океански превоз или мултимодален
превоз/ липсва позоваване на договора с доставчика. Съгласно чл. 103 и чл. 108,
ал.1 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/, коносаментът
е едностранно издаден от превозвача превозен документ, който удостоверява
наличието и съдържанието на превозния договор. Освен доказателство за наличието
на превозен договор, с издаването на коносамента се
доказва и приемането на посочения в него товар. Съдържанието на коносамента е регламентирано с разпоредбата на чл.110 от
КТМ, в която липсва изискване за вписване на указание за договора за продажба.
В случая, представеният коносамент отговаря на
посочените изисквания и предвид удостоверителната му функция по чл.117, ал.1 от
КТМ – че товарът, означен в него е приет за превоз и се намира вече на кораба,
неизпълнението на т.5d от договора с доставчика може да има значение само за
страните по договора – при спор за доставените количества, но не е
обстоятелство, което може да породи и обоснове съмнения в достоверността на
договорената стойност.
Необосновани са и изводите на АНО относно разминаване на
декларираната и декларираната стойност на процесната
стока формирани въз основа на преценката, че във фактурата от 27.11.2017г.,
представена при вноса, е посочен номер на договор, какъвто не е представен. В
тази връзка, към доказателствения материал по делото
е налично писмо от доставчика Ф. И. С. от 27.03.2018г., според което посоченият във фактурата договор
е вътрешния номер, под който системата съхранява поредността
на записа. Освен това, обстоятелството, че процесната
фактура към вносната декларация е свързана именно с договора от 20.11.2017 г.
се установява от представената проформа фактура (цитирана във фактурата ), издадена именно въз
основа на договор № BUL/SV171120/01/20.11.2017 г. и съдържаща номер, идентичен с този на договора.
Не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя и
обстоятелството, че не е представил износната декларация. Износната митническа
декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната
договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата
декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат
приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5,
т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК -
поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по
смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп,
С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Поради изложеното,
наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна
стойност на стоката от тази, която е декларирана в процесната
ЕАД не може да се приеме безспорно като
доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката.
След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия
орган е било да докаже, че действителната стойност на стоката, посочена от
износителя, е всъщност реално договорената стойност. Следва да се отбележи, че
с подписването на митническата декларация от митническия орган, същата не става
официален документ, който да се ползва с материална доказателствена
сила. В решение по дело С-138/10 г. на СЕС е прието, че митническата декларация
представлява едностранен акт и с
подписването и подпечатването и от митническия орган не придобива статут на решение, т.е. тя не е
официален документ.
Следователно, стойността на стоката, декларирана при
износа, не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и
подлежи на преценка, каквато в случая от страна на митническите органи не е
извършена. Както подадената вносна ЕАД пред митническите органи в РБ., така и
износната митническа декларация, подадена пред митническите органи в М.,
представляват частни писмени документи с
еднаква доказателствена сила. Съгласно практиката на
СЕС отговорност за данните, посочени в ЕАД носи декларатора, като митническите
органи нямат задължение да извършват проверка на истинността им. След като са
налице два документа с еднаква доказателствена сила и
различно съдържание, е необосновано да изводите на АНО за реалната стойност на процесната стока да
се базират именно на данните, посочени в
износната ЕАД.
Писмото на Европейска служба за борба с измамите, в което
е посочено, че вносителят системно занижава с 30 % стоката при деклариране на
вноса в Б. също не може да послужи за определяне на действителната митническа
стойност на процесната стока. Видно от писмо №
ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на генералния директор на Европейска
служба за борба с измамите до „М.Г.Б." ЕАД, проверката не е приключила и
не е издаден окончателен доклад. Съдът
намира, че писмото от Европейска служба за борба с измамите не представлява
окончателен доклад по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕС, Евратом)
№ 883/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията,
провеждани от Европейската служба за борба с измамите, тъй като не съдържа
реквизитите, посочени в цитираната разпоредба и не е подписан от генералния
директор, както изисква същата. Следователно същото няма характеристиките на
документ, който да има обвързваща доказателствена
сила по реда на чл.127, ал.1 от НПК,
приложим по препращане от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, каквато би имал
окончателния доклад по чл.11 от Регламент (ЕС, Евратом)
№ 883/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията,
провеждани от Европейската служба за борба с измамите, а представлява само кореспонденция
с уведомителен характер. Ирелевантна за случая е
и информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния
пазар, доколкото от значение за определяне на митническата стойност е не цената
по последващите продажби – след реализацията на
вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза.
На следващо
място, съдът намира че в случая митническите органи не са извършили правилно анализ,
съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са
обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, въз
основа на извършените доставки на сходни или идентични стоки. Средно-месечната
цена на палмов облеин за посочения в НП период през
2017 г. е изчислена без да се извърши анализ на разликата в договорените
количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е
изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за
изпълнение. Не е извършен и анализ относно различния производител на стоките,
което обстоятелство е релевантно по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и
не е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) от Регламента за прилагане и според тях
в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като
идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред
факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките,
репутацията им и съществуването на търговската марка. Тарифното класиране на
стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се
установи сходство на стоките, съгласно чл.1, §2, т.14/ от Регламента за
прилагане. Данните за предходните периоди са неотносими,
т.к. не отговарят на изискването на чл.74, пар.2,
буква б/ от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия
момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Данните за стойността на
внесените количества в други държави членки, без извършен анализ на
потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват
стоките, също не отговарят на изискването по чл.141, пар.1
от Регламента за прилагане.
Относно анализа на договора с доставчика и договорения
кредитен лимит следва да се посочи, че от клаузите на договора от 20.11.2017 г.
следва, че същият е за продажба с отложено плащане. Както основателно
жалбоподателят сочи, договорения в полза на клиента кредитен лимит няма
отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на
задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui &
Co. Deutschland, C 256/07, т.20; Решение от 15 юли
2010г., Gaston Schul,
С-354/09.
В горепосочения смисъл е и практиката на Административен съд – в. в Решение по адм.
дело №896 по описа на съда за 2019г., Решение по адм.дело
№ 744 по описа за 2019 год, Решение по адм.дело
№ 892 по описа за 2019 год., Решение
по адм. дело №
894 по описа на съда за 2019г., решение по адм.дело №
1082 по описа на съда за 2019г.и др.
Изцяло в тежест
на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена
от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по
смисъла на чл.29,§1 от Регламента. Доказателства, обосноваващи този извод не са събрани както
в административното, така и в съдебното производство.
По изложените съображения съдът намира, че в хода на
проведеното административно-наказателно производство не е установено по
несъмнен начин, че договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена за процесното количество
палмова мазнина е в размера, посочен в съставения на дружеството-жалбоподател
АУАН и обжалваното НП. .С оглед на това не
може да се направи категоричен
извод, че „М.г.б.“ ЕАД е осъществило административното нарушение по
повдигнатото му обвинение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано, поради което на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
403/2018/15.05.2019 год. на Заместник
–дикректора на Териториална
дирекция «Северна морска» в
Агенция «Митници» – в., с което на «М.Г.Б. на основание чл. чл.
234 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.1 от Закона за митниците
във вр. с чл. 70, параграф
1 и 2 от Регламент № 952/2013 г. На Европейския
парламент и на Съвета, във вр. С чл. 128, параграф 1 и 2 от регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено административно наказание „Имуществена санкция”в размер на 13 113,97 /тринадесет хиляди сто и тринадесет 0,97/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила
на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: