Решение по дело №288/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. Д. Г., с адрес [населено място], ***, [улица], против Решение № 173 от 14.05.2024 г., постановено по АНД № 20232230201201/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-003728/01.08.2023г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР - Сливен, с което на М. Д. Г. с [ЕГН] от [населено място], *** на основание чл.175а, ал.1, предл. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ месеца за нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи обсъждането на наличните по делото доказателства. Касаторът посочва, че: фактическите констатации, описани в акта, не били подкрепени с убедителни доказателства за вида на нарушението и за авторството му; не се доказало извършването на нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП; не бил отчетен фактът, че има разлика от един час между посоченият час в записа и този, отразен в обстоятелствената част на НП. Счита, че решението на Сливенския районен съд е неправилно, а административно-наказващият орган е издал един незаконосъобразен и неправилен акт, който моли съда да бъде отменен.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. По същество счита, че обжалваният съдебен акт е в съответствие с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да се остави в сила първоинстанционното решение. В случай, че насрещната страна претендира разноски, се прави възражение за прекомерност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че са налице условия решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.07.2023г. в 22,42 часа касационният жалбоподател се намирал в [населено място], общ. С. на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и е участвал в нерегламентирано състезание по въпросната улица. Точно до кръстовището с ул. „23 септември“ пред него в посока центъра на селото са били позиционирани два автомобила. В лявата лента е бил позициониран лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № [рег. номер] с водач М. Г., а в дясната лента е позициониран лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № [рег. номер] с водач И. Д. Г.. Двата автомобила са били с работещи двигатели и в един момент са потеглили рязко едновременно, много бързо са ускорили движейки се отново един до друг. Нарушението е било констатирано, въз основа на получен сигнал в РУ на МВР- Сливен. Извършена е проверка от служители на РУ на МВР-Сливен като от служител на кметството в [населено място], св. П. Г. е бил получен запис от охранителна камера от изграденото в селото видеонаблюдение. Свидетелите К. С. и Н. Н. изгледали записите и установили с кои автомобили е извършено дрифтирането по тази улица. Установили са кои са лицата управлявали въпросните автомобили, един от които бил и касационният жалбоподател. Посетили го на адреса, на който живее и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. От него било снето и сведение като той сам е признал, че е допуснал грешка и разказал накратко какво се е случило. Въз основа на АУАН и установената в него фактическа обстановка, Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР – Сливен издал атакуваното НП, с което на М. Д. Г. било наложено наказание "глоба" в размер на 3 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца", на основание чл. 175а, ал. 1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Административните наказания са правилно определени и съответстват на вината на жалбоподателя и на извършеното от него нарушение. В НП били отразени достатъчно факти относно дата, място и начин на извършване на нарушението. Съдът счел за неоснователно направеното възражение за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в разлика в часа, записан в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление от една страна и на камерата от друга, като приел за установено от приобщените по делото доказателства, че камерата е била на зимно часово време, т. е. не е бил сверен таймера. При така установеното въззивният съд стигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на касатора била правилно и законосъобразно ангажирана, тъй като визираното в АУАН и НП нарушение било несъмнено установено и доказано.

Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

При правилна и пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила Изцяло обосновани и законосъобразни са изводите на районният съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените. Доколкото същите изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, то не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е приложен и материалният закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни и няма да бъдат преповтаряни. В допълнение следва да се посочи, че действително в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "нерегламентирано състезание". Понятието "състезание" смислово означава надпревара, съревнование, което само себе си предполага наличие на повече от един субект. Както в АУАН, така и в НП е посочено и друго МПС, участващо в надпреварата. Предвид това и съобразявайки факта, че в санкционният акт са описани датата и мястото на осъществяване на твърдяното нарушение, формата на изпълнителното деяние, пътят, отворен за обществено ползване, по който са се движели автомобилите, както и моторните превозни средства, взели участие в нерегламентираното състезание, настоящият съдебен състав намира, че нарушението е описано от АНО достатъчна пълно, за да даде възможност на наказаното лице да разбере всички съставомерни признаци на деянието и осъществи адекватно правото си на защита в производството, което то безспорно е направило.

Нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Това поведение на водачите на МПС е обявено за наказуемо с нормата на чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП, според която водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000 лева.

Както обосновано е приел въззивният съд вмененото на касатора административно нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Установява се от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели, ангажирани от ответника по касация, които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН, че двата автомобила посочени в АУАН и НП, единият от който управляван от касатора са били позиционирани един до друг до кръстовището с ул. „23 септември“, [населено място], били с работещи двигатели и в един момент са потеглили рязко едновременно, много бързо са ускорили движейки се отново един до друг. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля на защитата – П. Т. И., съобразявайки факта, че показанията й противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и същата е заинтересована от изхода на делото, тъй като живее на съпружески начала с касатора.

Всичко изложено обосновава извода, че в конкретния случай наказаното лице, съзнавайки действията си, в качеството си на водач на описаното в преписката МПС е предприел действия по участие в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване. Установените от въззивния съд факти относно начина на разположение на двата леки автомобила на пътното платно, движението им успоредно един на друг, последователността на действията им по управление на превозните средство, обосновават извода за участие на касатора в нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Размерът на наложеното наказание е точно определен, в съответствие с посоченото в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173 от 14.05.2024 г., постановено по АНД № 20232230201201/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА М. Д. Г. с [ЕГН], с адрес [населено място], ***, [улица], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.