№ 42762
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110154199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 272357/01.10.2023 г., подадено от [фирма] за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Н. В. за следните суми: 1 006,
53 лева (хиляда и шест лева и 53 стотинки), представляваща цена за предоставени
електронни съобщителни услуги, ведно със законна лихва за период от 01.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 188, 73 лева (сто осемдесет и осем лева и 73 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху цената, 943, 57 лева (деветстотин четиридесет и три
лева и 57 стотинки)– неустойка по договор за електронни съобщителни услуги, 144, 43 лева
(сто четиридесет и четири лева и 43 стотинки) мораторна лихва върху неустойката, 619, 34
лв. (шестстотин и деветнадесет лева и 34 стотинки) – дължими суми по договори за
продажба на изплащане, 108, 35 лв. (сто и осем лева и 35 стотинки) – мораторна лихва по
дължимите суми по договори за продажба на изплащане, както и държавна такса в размер
на 60,25 лева (шестдесет лева и 25 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 533,
25 лева (петстотин и тридесет и три лева и 25 стотинки), 4, 97 лв. – такса повторно
включване, дължима за периода от 09.05.2021 г. до 27.04.2022 г., 1, 02 лв. – лихва върху тази
такса за периода 12.07.2021 г. – 31.07.2023 г., 53, 21 лв. – такса за събиране на дължими
суми за периода 07.10.2020 г. – 27.09.2022 г., 9, 68 лв. – мораторна лихва върху сумата от 53,
21 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 31.07.2023 г., 2,00 лв. – обезщетение за обработка на
просрочени задължения по договор с партиден номер ***, 0, 41 лв. – мораторна лихва върху
сумата от 2 лв. за периода от 15.07.2021 – 31.07.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна
лихва и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира,
че следва да откаже издаването на такава за сумите: 4, 97 лв. – такса повторно включване,
дължима за периода от 09.05.2021 г. до 27.04.2022 г., 1, 02 лв. – лихва върху тази такса за
периода 12.07.2021 г. – 31.07.2023 г., 53, 21 лв. – такса за събиране на дължими суми за
периода 07.10.2020 г. – 27.09.2022 г., 9, 68 лв. – мораторна лихва върху сумата от 53, 21 лв.
за периода от 01.12.2020 г. до 31.07.2023 г., 2,00 лв. – обезщетение за обработка на
просрочени задължения по договор с партиден номер ***, 0, 41 лв. – мораторна лихва върху
сумата от 2 лв. за периода от 15.07.2021 – 31.07.2023 г.,
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителя да основава
вземанията си на различни точки от Общите си условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно – неплащане на
договорни задължения в срок и претендирането им.
1
Отделно от това в хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират
въпросните „такса“ и „неустойка“ и защо се предявяват в такъв размер. Всъщност се оказва,
че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а
самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за
вреди от забавата, респ. неизпълнението. Въобще не става ясно и какво представлява таксата
повторно включване за каква услуга се дължи, какво е извършено и във връзка с коя услуга,
за да бъде начислена.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 272357/01.10.2023 г.., подадено от [фирма], ЕИК ****
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Н. В., ЕГН ********** за
сумите, както следва: , 97 лв. – такса повторно включване, дължима за периода от 09.05.2021
г. до 27.04.2022 г., 1, 02 лв. – лихва върху тази такса за периода 12.07.2021 г. – 31.07.2023 г.,
53, 21 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода 07.10.2020 г. – 27.09.2022 г., 9, 68
лв. – мораторна лихва върху сумата от 53, 21 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 31.07.2023 г.,
2,00 лв. – обезщетение за обработка на просрочени задължения по договор с партиден номер
***, 0, 41 лв. – мораторна лихва върху сумата от 2 лв. за периода от 15.07.2021 – 31.07.2023
г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2