Присъда по дело №2469/2017 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 16/25.02.2019г. по НЧХД № 2469/2017г. на НРС

 

 

Производството е образувано по повод постъпила  тъжба от А.С.С. с ЕГН-********** *** против П.Х.Д. с ЕГН-********** ***.

            Видно от сложената за разглеждане тъжба повдигнати са против подсъдимия обвинения за  това, че на 24.04.2017г., около 08.00 часа в местността „Ю.“, в землището на с.Е., общ.Несебър, обиждал тъжителя А.С.С., като го наричал „Охлюв“; „Дрисльо, нещастник“; „Маймуна мръсна“, „Нещастник с нещастник“-престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Приет е за съвместно разглеждане и предявен и инкорпориранив тъжбата граждански иск в размер на по 4400 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на извършване на деянието – 24.04.2017г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно деловодни разноски.

Тъжителят, лично и чрез своя повереник поддържа обвинението и предявената гражданска претенция. Ангажира писмени и гласни доказателства, както и СТЕ и относно обвинението и относно гражданския иск.

Упълномощеният от него защитник пледира за оправдателна присъда, с мотив, че деянието, в което е обвинен неговият подзащитен не е доказано по несъмнен начин. Пледира се и за пълно отхвърляне на гражданския иск.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде признат за невиновен.

 След преценка на събраните в производството доказателства, разгледани  поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за  установена следната фактическа обстановка:

Установено е по делото, а и не е спорно между страните, че както тъжителя, така и подсъдимия към 2017г. са  били регистрирани животновъди, като са отглеждали стада крави в пасища на територията на общ.Несебър. Така на 24.04.2017г. тъжителя заедно със св.К.рано сутринта около 06,00ч.  потеглили към фермата на С., за да се погрижат за голям черен бик от стадото му. За да могат да комуникират по между си в планината двамата имали радиостанции, а тъжителя носел и видеокамера. Установили бика на един хълм и св.К.останала до него, а тъжителя продължил към фермата, тъй като липсвали други животни от стадото му. Междувременно двамата забелязали, че подсъдимия и баща му водят своето стадо крави по черен път в гората, като се опитвали да подведат и няколко от животните на тъжителя. По този повод на 24.04.2017г. около 08,00ч. сутринта в землището на с.Е., общ.Несебър между двамата е възникнал словесен конфликт, който е записан с носената от тъжителя видеокамера и на който лично е присъствал и св.Х.Д.-баща на подсъдимия, а св.К.чувала репликите през включената радиостанция.

Видно от показанията на св.К.през носената от нея радиостанция е чула репликите „Охлюв“; „Дрисльо, нещастник“; „Маймуна мръсна“, „Нещастник с нещастник“.

От заключението по първоначалната СТЕ се установява, че върху видеофайловете върху оптичния носител не са установени следи от манипулация, но експерта посочва, че не разполага с необходимата техника в БНТЛ за извършване на лицево разпознаване. Ето защо е допуснато извършване на повторна СТЕ, от заключението на която се потвърждава, че върху видеофайловете върху оптичния носител не са установени следи от манипулация, липсват прекъсвания и смущения в аудио звука от видеофайловете, не се установяват нарушения в пикселната решетка на картината, нито допълнителни шумови смущения в образа. Експерта е извършил лицево разпознаване и е идентифицирал и извел изречените от подсъдимия реплики: „Охлюв“; „Дрисльо“; „Маймуна мръсна“, „Нещастник“.

  Горната фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като намира същите за последователни, безпристрастни, непротиворечащи си и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства. Ето защо при така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

  С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че подсъдимият П.Х.Д. е извършил от обективна и от субективна страна престъпление по чл.146 ал.1 от НК, като на 24.04.2017г. около 08,00ч. в местността Ю., зелището на с.Е., общ.Несебър  при възникнал спор с тъжителя е изрекъл обидните реплики „Охлюв“; „Дрисльо“; „Маймуна мръсна“, „Нещастник“ по адрес на тъжителя С. и в негово присъствие, с което е накърнил неговото достойнство и чест.

От субективна страна деянието е извършено умишлено по смисъла чл.11 ал.2 предложение първо НК, тъй като Д. е разбирал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял именно тяхното настъпване.

Не се възприема тезата на защитата на подсъдимия, че настоящото производство е недопустимо, тъй като за същия случай по тъжба отново на С. против подс.Д. е образувано и приключило със спогодба НЧХД № ..../17г. по описа на НРС, тъй като видно от съдържанието на приложеното дело, то действително се е развило между същите страни но по обвинение по чл.130, ал.1 от НК, като е приключило със спогодба именно по този текст.

При определяне на наказанието съдът съобрази следното:

Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия момента на извършването на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.  като за извършеното от него престъпление се предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева. С престъплението не са причинени имуществени вреди. Отчитайки гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, като за извършеното деяние следва да му бъде наложено административно наказание “глоба”. Отчитайки горното съдът намира, че санкцията следва да бъде определена при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства в размер на 1000 лв. в полза на държавата.

Съобразно изхода на делото доказан по своето основание се явява предявеният граждански иск, но с оглед естеството и условията при които са изречени обидните реплики, иконмическото развитие на страната, същия следва да бъде уважен до 500лв., като подлежи на отхвърляне до претендирания размер от 4400лв., като неоснователен.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Д. следва да заплати на тъжителя А.С.  сумата от 1043,68лв., представляващи направените по делото съдебни разноски, изчислени съобразно изхода по делото. На същото основание в тежест на С. следва да бъдат възложени сторените по подсъдимия разноски съобразно изхода по гражданската претенция в размер на 31,80лв.

С оглед изхода по делото и на осн.чл.189, ал.3 от НПК подс.Д. следва да понесе дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 25лв., които следва да се внесат по с/ка на РС-Несебър, а тъжителят С. съответно следва да понесе дължимата държавна такса върху отхвърлената част от гражданската претенция в размер на 156лв., които следва да бъдат заплатени в полза на Държавата по с/ка на РС-Несебър..

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: