Номер 219807.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София14-ти граждански
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502810 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Р. чрез адв. Е. Ф. против разпореждане от
12.06.2020г., с което на осн. чл.130 ГПК е върната подадената от нея искова молба против
Прокуратура на РБ в частта, в която е предявен иск по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от наследодателя й Ф. Т. Р. вследствие нарушение на
правата му по чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото му в разумен срок.
В частната жалба се поддържа оплаквания за неправилност на разпореждането в
обжалваната му част по съображения, че решаващият съд е интерпретирал исковата молба и
се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен по чл.2б ЗОДОВ вр. чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС за
вреди търпени от покойния й съпруг. Развити са съображения, че макар и наказателно по
националните процедури, забавеното дело попада в приложното поле на чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС,
и че още през 1996г съпругът й заедно с още 93-ма пострадали са внесли претенции за
обезщетяване на морални и материални вреди до Главния прокурор, на която и до ден
днешен не е постъпил отговор. В тази жалба ясно били изразени претенциите на тези 94
лица за обезщетения за вреди, като разследването по забавеното наказателно дело било
важно за тяхното идентифициране. Изтъкват се още съображения, че съдът е смесил общото
правило, че обезщетението за неимуществени вреди не се наследява и игнорирал
специфичните стандарти, изведени в практиката на ЕСПЧ. Иска се обезсилване, респ.
отмяна на разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
САС в настоящия състав приема частната жалба за процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
1
Пред Софийски градски съд е бил предявен иск от Н. А. Р. против Прокуратура на РБ
за заплащане на обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди в размер на
120 000лв. В обстоятелствената част на исковата молба пространно са изложени факти и
обстоятелства, отнасящи се насилственото провеждане на т.нар. Възродителен процес, при
който нейният съпруг Ф. Р. е един от пряко пострадалите от престъпните деяния, предмет на
сл.д. 1/1991г. по описа на Прокуратура на ВС, в последствие преобразувано в сл.д. № 780-II
/1998г по описа на ВОП София, а сега ДП № II-048/1999г по описа на ВОП София, който
починал през 2003г. и не доживял приключването му, а след неговата смърт на осн. чл. 74,
ал.2 НПК правата на пострадалото лице преминали върху неговите наследници. В исковата
молба са изтъкнати още обстоятелства във връзка с деянията, от които съпругът й е
пострадал /лишаване от свобода и настаняване в лагери за период повече от три години/,
така и обстоятелства, че макар да не е лично задържана, ищцата се явява пряко пострадала
от престъпленията, защото години наред е било засегнато правото на личен и семеен живот
и в периода 1985-1988г била принудена да избяга. По наказателното дело били извършени
поредица спирания и възобновявания, довели до забавяне на производството и това
наложило пострадалите лица, включително ищцата да подаде искане по чл.368 НПК за
определянето на мерки за ускоряване на наказателния процес. Изтъква се още, че в резултат
на забавеното разглеждане на делото ищцата е търпяла лично неимуществени вреди с
посочено конкретно изражение- страх, притеснения, загуба на доверие в институциите, а
приключването на наказателното дело било от огромно значение за нея, съпругът й /вече
покойник/ и цялото им семейство. Въз основа на тези фактически обстоятелства е
формулирано искане /петитум/ към съда за присъждане на обезщетение на ищцата в размер
на 120 000лв за компенсиране на претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й
от нарушаване на правото на разглеждане и приключване на делото в разумен срок.
С разпореждане от 12.06.2020г. в обжалваната му част първостепенният съд е върнал
исковата молба в частта по иска по чл.2б ЗОДОВ, който има за предмет обезщетение за
неимуществените вреди, които наследодателят на ищцата е понесъл от забавеното
разглеждане и приключване на делото, като са изложени мотиви, че ищцата няма
процесуалната легитимация да предявява правата на наследодателя си, доколкото и
съгласно чл.6, ал.1 ЗОДОВ тези права, предмет на настоящото производство, не са били
предявени от увредения пред съд.
Разпореждането в обжалваната му част е неправилно, поради това, че почива на
съображения за недопустимост във връзка с липсата на процесуална легитимация на
наследника да предявява пред съд неимуществени права на наследодателя си. От
фактическите обстоятелства, обаче /представляващи основанието на иска по чл.127 т.4 ГПК/
не може да се изведе извод, че ищцата претендира обезщетение за моралните страдания на
покойния си вече съпруг, за се разсъждава дали наследникът на увреденото лице е
процесуално легитимиран да предяви и води иск по чл.2б ЗОДОВ за неимуществени вреди.
Като правопораждащи притезанието за обезвреда факти в исковата молба са посочени
2
неблагоприятните емоционални преживявания на ищцата, свързани с нарушено чувство за
справедливост от забавеното разглеждане на делото, изгубена вяра в институциите,
състояние на безпомощност и безнадеждност за един продължителен период. Във
формулираното към съда петитум съвсем ясно се иска обезщетение в размер на исковата
сума от 120 000лв за причинените на ищцата неимуществени вреди от нарушаване правото
на разглеждане и приключване на делото в разумен срок. Действително в част от
изложението се изтъква, че ищцата е наследник на един от пряко пострадалите, и че
приключването на делото в разумен срок е било от огромно значение освен за нея и за
покойния й съпруг- лишен от свобода за повече от три години, настанен в лагери без съд и
присъда, но тези обстоятелства се явяват пояснителни към правопораждащите спорното
притезание факти. Ако все пак първостепенният съд е имал неяснота дали ищецът
претендира обезщетение за забавено правосъдие по чл.2б ЗОДОВ лично за собствените си
морални страдания или като наследник на съпруга си, пряко подложен на репресия по време
на т.нар. Възродителен процес, то е следвало по реда на чл.127 и сл. ГПК да му даде
възможност да поясни процесуалното си качество и едва тогава да прецени дали
наследникът на увреденото лице е процесуално легитимиран в този случай да предяви иск
по чл.2б ЗОДОВ. Като преждевременно постановено разпореждането в обжалваната му част
се явява неправилно и ще подлежи на отмяна, като делото бъде върнато на първостепенния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба,
респ. при неяснота във фактическите обстоятелства по реда на чл.127 и сл. ГПК предостави
възможност на ищеца да поясни процесуалното си качество и тогава прави преценка за
процесуална легитимация на страната.
С оглед на изложеното САС в настоящият си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.06.2020г., с което на осн. чл.130 ГПК е върната
подадената от Н. А. Р. чрез адв. Е. Ф. искова молба против Прокуратура на РБ в частта, в
която е предявен иск по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
наследодателя й Ф. Т. Р. вследствие нарушение на правата му по чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС за
разглеждане на делото му в разумен срок.
Връща делото на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно указанията в мотивната част на определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4