О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 194 Година,
2016
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
на единадесети февруари ….……...…...…….. Година две хиляди и шестнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ……… 294....…. по описа за……….2015…………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод
исковите претенции на Д.М.Б., гражданин на Ирландия чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес ***, пл.“Славейков“№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против
„Добринище ски“ЕАД - в несъстоятелност със седалище град Поморие и адрес на
управление ул.“Чайка“№1 за приемане за установено по отношение на ответното
дружество, че същото дължи на ищеца сумата от 47941.22 лева, представляваща
лихва за периода от 28.11.2013 година /крайната дата за плащане на
задължението/ до 12.02.2015 година /датата на предявяване на вземането/ за забавено изпълнение на задължението за плащане на сумата от
199 183.43 евро съгласно сключено тристранно споразумение между „Добринище ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ ЕООД и Д.М.Б., както и лихва от 13.02.2015 година до окончателното
плащане на задължението, която дата ще подлежи на изчисление от синдика към
момента на изплащане на задължението. Претендират се от ищцовата страна и
направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
В исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, ищцовата страна твърди, с решение № 352 от 06.11.2014
година по търговско дело №293/2014 по описа на Бургаски окръжен съд е било открито
производството по несъстоятелност по отношение на ответника. Същото е било
вписано във водения от Агенция по вписванията търговски регистър на 12.11.2014
година.
На 19.12.2014 година с молба с вх. №21660/19.12.2014
година в законоустановения срок ищецът Д.М.Б. предявил вземането си срещу
„Добринище ски“ЕАД и по-специално сумата от 199183.43 евро съгласно сключено
тристранно споразумение между последното, „Ахелой Резидънс“ЕООД и него. В
списъка, изготвен от синдика в срока по чл.685 от Търговския закон това вземане
не е било прието, без синдикът да е изложи каквото и да е било становище по
този въпрос. Във връзка с това на 19.03.2015 година той депозирал писмено
възражение с вх.№ 5077, с което оспорил съставените от синдика списъци на
предявените неприети вземания и отправил искане същото да бъде прието в пълен
размер. Било е проведено производство по така депозираното възражение срещу
списъците по реда на чл.690 ал.1 от Търговския закон, като с определение № 574
от 08.05.2015 година по търговско дело № 293/2014 година по описа на Бургаски
окръжен съд вземането на ищеца е било изцяло включено в списъка на предявинети
приети вземания
В установения в
чл.688 от Търговския закон срок на 12.02.2015 година с молба с вх.№
2908/16.02.2015 година ищецът предявил и вземанията си срещу „Добринище ски“ЕАД
за лихва в размер на 47941.22 лева за периода от 28.11.2013 година /крайната
дата за плащане на задължението/ до 12.02.2015 година /датата на предявяване на
вземането/ във връзка със забавата на плащането на посочената по-горе сума съгласно
сключено тристранно споразумение между „Добринище ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ЕООД
и Д.М.Б., както и това за лихва от 13.02.2015 година до окончателното плащане
на задължението, която дата ще подлежи на изчисление от синдика към момента на
изплащане на задължението.
В списъка,
изготвен от синдика в срока по чл.688 от Търговския закон, тези негови вземания
не са били приети без синдикът да е изложи каквото и да е било становище. Във
връзка с това на 07.04.2015 година с писмено възражение ищецът е изразил
становище пред съда и синдика за приемане на вземанията му в пълен размер като
акцесорни такива на приетото му вече вземане в срока по чл.685 от Търговския
закон. С възражение с вх.№ 6634 от 09.04.2015 година в срока по чл.690 ал.1 от
Търговския закон ищецът оспорил списъка на неприетите от синдика вземания в
срока по чл.688 от Търговскя закон. В резултат на това оспорване и проведеното
производство съдът постановил определение № 650 от 28.05.2015
година по търговско дело № 293/2014 година по описа на Бургаски окръжен съд, обявено
на 28.05.2015 година в търговския регистър, с което вземането му е било изцяло
изключено.
Мотивите на съда
за неприемането на процесното вземане са, че с оглед характера му то е било
предявено след изтичане на установения в чл.688 ал.1 във връзка с чл.685 от Търговския
закон тримесечен срок от датата на вписване в Tърговския регистър на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, поради което и като предявено
след срока и не следва да бъде прието съгласно чл.688 ал.1 изр.2-ро от
Търговския закон.
Видно от справка
в системата на Еконт, от самата товарителница, както и от издадено от Еконт
удостоверение, молбата за предявяване на вземания от ищеца е била изпратена
именно на 12.02.2015 година, т.е в законоустановения тримесечен срок, а не
както е приел съда по несъстоятелността на 13.02.2015 година, след изтичането му.
Като се изключи така възприетото от съда, квалифицирано от ищеца като допусната
от него явна фактическа грешка, която той поискал да бъде отстранена по
указания в закона ред, липсва основание да не бъде прието предявеното него
вземане, имащо акцесорен характер по отношение на вече приетото му такова и
включено в списъка по чл.685 от Търговския закон.
Излагат се от него и допълнителни доводи във връзка с процесното вземане и
по-точно, че в края на октомври 2010 година е било
подписано тристранно споразумение между ищеца, ответника и „Ахелой
Резидънс“ЕООД. Със същото е било постигнато споразумение между тях „Добринище
ски“ЕАД да замести частично в дълг „Ахелой Резидънс“ЕООД, а именно за сумата от
199183.43 евро, както и че ответното дружество дължи на ищеца връщане на заем
от 199183.43 евро, платими в срок от три години от датата на подписването му.
Тъй като крайният
срок за връщане на заема от „Добринище ски“ ЕАД, предвиден в чл.5 от сключеното
тристранно споразумение е изтекъл в края на октомври 2013 година, на 19.11.2013
година ищецът изпратил покана до ответника, с искане за връщане на дължимата,
съгласно споразумението сума в размер на 199183.43 евро, като му предоставил
едноседмичен срок да преведе същата по посочена от него банкова сметка. ***пълномощен
представител на дружеството на 20.11.2013 година. Отговор от страна на длъжника
не последвал. До настоящия момент същият не е изпълнил задълженията си спрямо
ищеца съгласно горецитираното тристранно споразумение за връщане на сумата от
199183.43 евро.
Ищецът, освен
вземане за посочената по-горе сума, има към ответника и такова за законна лихва
за забава в размер на 47941.22 лева, ведно със дължима законна лихва за забава
на плащането считано от 13.02.2015 година до окончателното плащане на
задължението.
С оглед разпоредбата на чл.367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба
и доказателствата към нея на ответника по делото, като същевременно му е
указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или
неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок ответното
дружество е депозирало отговор, като със същия е изразило становище по така
предявената против него искова претенция. Същата е оспорена изцяло по основание
и размер, като е отправено искане като неоснователна и недоказана да бъде
отхвърлена.
На първо място е оспорена
представителната власт на процесуалния представител на ищеца. Въведени са
твърдения, че същият не е упълномощен да завежда настоящия иск. Представеното с
исковата молба пълномощно е общо и не дава права на процесуалния представител
на ищеца да завежда иск по чл.694 от Търговскя закон, а още по-малко за
конкретното дело. Нещо повече, пълномощното е заверено преди повече от две
години - през 2013 година - далеч преди да е образувано производството по
несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД.
Твърди се на
следващо място, че предявяването на вземането е извършено след законния срок,
посочен в чл.688 ал.1 от Търговския закон. Видно от товарителницата, писмото с
молбата за предявяване на вземанията е било изпратено на 13.02.2015 година.
Крайният срок, в който е следвало да се предявят всички вземания в
производството по несъстоятелност е 12.02.2015 година. В случая, по горните
доводи, предявяването е след срока, поради което приемането на същото е
недопустимо. Товарителницата е единствения документ, от който съгласно
съдебната практика може да се установи датата на изпращане на пратката за съда;
всички останали документи са ирелевантни.
Изтъква се, че претенцията
на ищеца представлява акцесорно вземане за лихви, произтичащо от вземане
основано на представено тристранно споразумение без дата, изготвено на база
други договори, които не са представени с исковата молба. Тази претенция е неоснователна,
тъй като „Добринище ски“ЕАД не е било поканено да плати главницата по
задължението. Поканата, с която се твърди от ищеца да е било отправено искане
за изпълнение на задължението е била получена от „адв. П. Николова“. Към датата, на която ищецът твърди да е
изпратил същата, съответно ответникът да я е получил, последният е имал
назначен, като обезпечителна мярка, временен синдик с правомощията по чл.635 от
Търговския закон, без чието предварително съгласие не биха могли да се извършват
правни сделки. Упълномощаването по съществото си е едностранна правна сделка,
т.е. ограничението по чл.635 от Търговския закон следва да важи и за
предоставяне на пълномощно. Към исковата молба не е представено доказателство,
че синдикът е дал предварително съгласие за упълномощаване на адвокат
П.Николова да извършва подобни действия или за сключване на договор с нея. Дори
и да е давано такова пълномощно и/или договор с този адвокат от представляващия
към онзи момент дружеството длъжник, поради обстоятелството, че временният
синдик не е дал предварително съгласие за тези едностранна сделка и/или договор
/двустранна сделка/, то те не са произвели действие по отношение на останалите
кредитори в производството.
Твърди се, освен
това, че липсват доказателства за определяне на размера на лихвите, а и
периода, за който същите се претендират, обхваща такъв и след откриване на
производството по несъстоятелност - 12.11.2014 година до 12.02.2015 година.
Вземанията за законна лихва до решението за откриване на производството и
законната лихва върху необезпечено вземане след откриване на производството се
предявяват и удовлетворяват по различен ред. Това е така по аргумент на чл.616
ал.2 т.1 и чл.722 ал.1 т.9 от Търговския закон.
Препис от така постъпилия отговор е бил изпратен на
ищцовата страна, като наред с това и е била предоставена възможност в срока по
чл.372 от ГПК да упражни дадените и с ал.2 на цитираната разпоредба права. В
този срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба, направил е пояснения и
допълнения на депозираната от него, по повод на която е образувано настоящото
производство, както и е представил допълнителни доказателства. Сочи се от него
в същата, че ангажирания от ищеца адвокат разполага с надлежни пълномощния
относно неговото представителство пред съда в настоящото производство, което се
установява от съдържанието на оспореното пълномощно.
Оспорено е
твърдението за предявяване на процесното вземане след законния срок, посочен в
чл.688 от Търговския закон. Изтъква се отново, че от справка в системата на
Еконт, от самата товарителница, както и от издаденото от Еконт удостоверение се
установява изпращането на молбата за предявяване на вземане от ищеца именно на
12.02.2015 година, т.е. в законоустановения тримесечен срок, а не както е приел
съда на 13.02.2015 година, след неговото изтичане.
Оспорени са на
следващо място и възраженията относно редовността на връчването на поканата за
плащане на главницата по задължението. Сочи се в тази връзка, че е бил сключен
анекс към тристранното споразумение от 25.11.2013 година, в който изрично е било
уговорено, че крайният срок за изплащане на задължението е 30.04.2013 година. В
анекса е посочено още, че поканата е била надлежно връчена на длъжника чрез
упълномощен представител на дружеството на 18.11.2013 година.
Счита връчването
на поканата чрез адвокат Николова за редовно. Същата е била редовно
упълномощена от Ноел Ричард Донован с пълномощно, редовно заверено завеждащия
Консулската служба при посолството на Република България в Дъблин на 20.10.2013
година. В пълномощното са изрично изброени правата на адвокат Павлина Николова,
като в т.1 е уточнена представителната и власт, а с т.19 същата изрично е била упълномощена
„да подписва, подава, и получава документи, включително, но не само договори,
нотариални покани, искания, заявления, молби, искови моливи, и други, както и
да подписва и други документи и споразумения, както и декларации, и всякакви
други изявления, дори и да не са изрично посочени в настоящото пълномощно.“ При
това положение е очевидно, че поканата е била редовно получена на 18.11.2013 година
от адвокат Павлина Николова.
По отношение
определянето на размера на заявеното вземане за лихва са дадени от ищцовата
страна следните пояснения:
Ищецът има
дължимо и изискуемо вземане в размер на 199183.43 евро, платимо в срок от три
години от датата на подписване на тристранното споразумение. Тъй като крайния
срок за връщане на заема от „Добринище ски“ЕАД, предвиден в чл.5 от сключеното
тристранно споразумение е изтекъл в края на октомври 2013 година, на 19.11.2013
година ищецът изпратил покана до ответника с искане да изпълни задължението си
и върне дадената му в заем сума в едноседмичен срок чрез превеждането на същата
по посочена от него банкова сметка. ***пълномощен представител на дружеството
на 18.11.2013 година. До настоящия момент „Добринище ски“ЕАД не е изпълнило
задълженията си за връщане на сумата от 199183.43 евро, от което следва, че
ищецът има дължимо и изискуемо парично вземане от „Добринище ски“ЕАД в този размер,
възникнало по силата на чл.5 от посоченото по-горе тристранно споразумение. Наличието
на главен дълг, прави доказано и вземането за обезщетение под формата на
дължима законна лихва за забава в размер на 47941.22 лева, ведно със законната
лихва за забава от 13.02.2015 година до окончателното плащане на задължението.
На ответника по делото е бил изпратен препис от
допълнителната искова молба, като същевременно му е било указано, че в срока по
чл.373 ал.1 от ГПК може да предприеме действията, посочени в същата. Ответникът
е депозирал допълнителен отговор, в който е посочено от него, че поддържа
направеното с отговора на исковата молба оспорване на представителната власт на
процесуалния представител на ищеца, като счита, че същият не е упълномощен да
завежда настоящия иск.
Отново се сочи, че предявяването на процесното вземане е направено след
изтичане на крайния срок, в който следва да се предявят всички вземания в
производството по несъстоятелност, поради което и предявяването на вземането е
недопустимо. Поддържа и изложеното, че претенцията за лихва е неоснователна, тъй
като „Добринище ски“ЕАД не е било поканено да плати главницата по задължението,
като оспорва получаването на поканата от името на дружеството-длъжник. Счита, че връчването на поканата от кредитора
не е извършено редовно по надлежния ред.
Анексът към тристранно споразумение е оспорен като като неавтентичен,
неверен и антидатиран документ. Този анекс не е бил представен нито с молбата
за предявяване на главницата по тристранното споразумение, нито с молбата за
предявяване на процесната лихва, нито с исковата молба в настоящото
производство. Неговото представяне става за първи път едва след направеното
оспорване на процесното вземане от страна на ответното дружество. От друга
страна, ако се касае за подписване на анекс към договор, в случая към
тристранно споразумение, то всички участвали в основния договор страни, в
конкретния случай - тристранното споразумение, следва да са страни и по анекса
към него. В представения анекс само две от страните по тристранното
споразумение са страни и по него; третата страна не участвала при подписването
му, което отново буди съмнение за неговата автентичност и вярност.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, следва да се посочи, че исковата
претенция, по повод на която е образувано настоящото производство с правно
основание чл.694 от Търговския закон е предявена от активно легитимирано за
това лице - кредитор, чието възражение против неприетото от синдика негово вземане
е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Исковата молба е изпратена
по куриер на 05.06.2015 година и съответно постъпила в съда на 08.06.2015 година, а
определението на съда за одобряване на списъка по чл.692 ал.4 от Търговския
закон е обявено в търговския регистър на 29.05.2015 година, т.е. искът е
предявен в преклузивния 7-дневен срок по чл.694 ал.1 от Търговския закон,
поради което и е допустим. В тази връзка следва да се отбележи допълнително, че
предпоставките за надлежното упражняване от кредитор на правото на иск по
чл.694 ал.1 от Търговския закон, са: да е налице предявено от кредитор вземане пред
синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да е депозирал в срока по чл.690
ал.1 от Търговския закон възражение срещу неприемане на вземането, съдът да се
е произнесъл с определение по чл.692 от цитирания нормативен акт. Съдебната
практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл.690 ал.1 от
Търговския закон е положителна процесуална предпоставка за предявяването на
иска по чл.694 ал.1 от същия, че пропускането на посочените в закона срокове
или процедура на предявяване и оспорване на вземането преклудира възможността
да се предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на вземането и че
без надлежно да е упражнено правото на възражение по чл.690 ал.1 от Търговския
закон, е недопустим иск по чл.694 ал.1 от посочения по-горе закон, ищец по
който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно са предявили
възраженията си срещу неприето, съответно прието вземане. В конкретния случай,
по горните доводи, всички положителни процесуални предпоставки са налице,
поради което не съществува пречка предявения иск да бъде разгледан по същество.
Последният е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл.694
ал.1 от Търговския закон. Представените към исковата молба, а така също и към
допълнителната искова молба писмени доказателства са допустими и относими към
правния спор и като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му
съдебен акт. Относими и допустими са и представените с отговора на исковата
молба от ответната страна писмени доказателства и като такива същите също следва
да бъдат приети от съда. С отговора на исковата молба е направено оспорване на
представеното от ищцовата страна с допълнителната и искова молба писмено
доказателство, а именно анекс към тристранно споразумение от 25.11.2013 година,
по което оспорване съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание. Това се налага при съобразяване на това обстоятелство, че ищецът към
настоящия момент не е получил препис от допълнителния отговор на ответника и
поради това не е запознат със същото, поради което и следва да му бъде
предоставена възможност в тази връзка и насока. Съдът намира, че следва да
приеме като доказателства и служебно изисканите и постъпили по делото писмено
предявяване на вземането на ищеца, приложенията към него и произнасянето на
синдика, които безспорно са известни на страните по делото. Към настоящия
момент следва да бъде изискана служебна справка за момента на депозиране на
писменото възражение на ищеца против неприемането на вземането му от страна на
синдика по чл.690 ал.1 от Търговския закон, приложено като доказателство по
делото.
Съдът намира отправеното от ответника по делото искане за оставянето му без
движение поради липса на надлежна представителна власт за пълномощника на ищеца
за неоснователно. Представеното пълномощно изхожда от ищеца и с него са
предоставени множество права на адв. Д., включително представителство пред съд
с изричната възможност за предявяване на искове от негово име. Действително,
изрично не е упоменат иск по чл.694 ал.1 от Търговския закон, но това безспорно
не е необходимо, тъй като законът не поставя каквито и да са допълнителни
изисквания към предявяването на иск с такова правно основание, когато това
процесуално действие се извършва от пълномощник на страната, за разлика
например от участието в първото събрание на кредиторите. Пълномощното не е
ограничено със срок, поради което и факта, че с него на пълномощника са
предоставени описаните в същото права още през 2013 година е без всякакво
значение. На последно място следва да се отбележи, че нотариална заверка на
подписа на упълномощителя - ищеца по делото върху пълномощното, с което неговия
пълномощник-адвокат се легитимира като такъв по делото и за целите на
последното не е необходима.
По делото е постъпила молба от „Инерт билд“ЕООД със седалище град Несебър и
адрес на управление ж.к.“Златна дюна“, бл.А, ап.2, представлявано от Николай
Койчев Георгиев чрез процесуалните му пълномощници, с което е отправено искане от
същото по изложените в молбата доводи и съображения да бъде конституирано като
трето лице-помагач на страната на ответника - дружеството в несъстоятелност. Исковото
производство по чл.694 ал.1 от Търговския закон, макар и да подлежи на
разглеждане от съда по несъстоятелност, представлява допълнително /паралелно/
производство, което има обслужващо предназначение по отношение на основното,
същинско производство по несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно
съществуването или несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане,
решението по който ще има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността - чл.694 ал.3 от Търговския
закон. При това положение и при отчитане на изложените по-горе особености на
иск от вида на настоящия, както и установените в закона предпоставки за
допускане участието на трето лице в един образуван и висящ съдебен процес, то
съдът намира направеното от ответника искане за основателно. Този извод се
налага при съобразяване както на обсъдените по-горе изискуеми от закона процесуални
предпоставки за предявяване на настоящия иск, така и от неговия характер, цел и
последици, включително и най-вече на съдебния акт, с който се слага край на
производство по такъв един иск и не на последно по важност място при
съобразяване на развитието на производството по чл.690 във връзка с чл.692 от
Търговския закон до настоящия момент. Поредността в случая - предявено от ищеца
и невключено от синдика в списъка на предявените приети вземания, оспорено от
ищеца пред съда и отново невключено в посочения списък поради оставяне на
възражението без уважение налага извода, че недопускането на молителя до
участие в настоящия процес като трето лице-помагач на страната на длъжника би
довело до неговото пълно лишаване от правото да направи възражение срещу
приемането на вземането на ищеца. Така създаденото положение е резултат на
последователното невключване на претендираното вземане на ищеца в списъка на
предявените приети вземания, поради което именно за същия не е възникнала в
един по-ранен момент възможността да направи своите възражения против същото.
Очевидно е, че той има правен интерес от встъпването в настоящия процес, тъй
като има качеството на кредитор на длъжника /включен е в списъка на предявените
приети вземания/ и за него не е без значение кои точно ще бъдат участниците в
производството по несъстоятелност на длъжника и с какъв глас същите ще участват
при вземането на решения от органите при управление масата на
несъстоятелността.
Съдът намира, че следва да укаже на страните, че съобразно чл.154 от ГПК
всяка от тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици. Разпределението на доказателствената
тежест следва непосредствено от материалноправните норми. В конкретния случай ищецът
следва да установи всички въведени от него доводи за предявяване на вземането
му в сроковете по закон, съществуване на главния дълг, от който се извежда
съществуването и на акцесорните вземания за лихви за посочения период от време,
настъпване изискуемост на твърдяното като съществуващо вземане, предмет на
настоящия процес. Ответното дружество следва да установи всички направени от
него възражения против съществуването на вземането, включително липса на
изискуемост на същото по посочените в отговора, съответно допълнителния отговор
на исковата молба доводи и съображения. На конституираното с настоящото
определение като трето лице-помагач търговско дружество следва да бъде
предоставен двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение,
в който същото да изрази становище по предявената искова претенция, съответно
представи и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Същото следва
да бъде изразено в писмен вид и придружено с преписи за останалите страни по
делото - ищец и ответник.
Ето защо и по изложените съображения и на основание чл.374 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявената от Д.М.Б., гражданин
на Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***,
пл.“Славейков“№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „Добринище ски“ЕАД - в
несъстоятелност със седалище град Поморие и адрес на управление ул.“Чайка“№1 искова
претенция за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че
същото дължи на ищеца сумата от 47941.22 лева, представляваща лихва за периода
от 28.11.2013 година /крайната дата за плащане на задължението/ до 12.02.2015
година /датата на предявяване на вземането/ за забавено изпълнение на
задължението за плащане на сумата от 199183.43 евро съгласно сключено
тристранно споразумение между „Добринище ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ ЕООД и Д.М.Б.,
както и лихва от 13.02.2015 година до окончателното плащане на задължението,
която дата ще подлежи на изчисление от синдика към момента на изплащане на
задължението.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, както и към отговора на ответника и към допълнителната
искова молба на ищеца, писмени доказателства, както и служебно изисканите и
постъпили по делото писмено предявяване на вземането на ищеца, приложенията към
него и произнасянето на синдика.
КОНСТИТУИРА „Инерт билд“ЕООД със седалище град Несебър и адрес на
управление ж.к.“Златна дюна“, бл.А, ап.2, представлявано от Николай Койчев
Георгиев чрез процесуалните му пълномощници като трето лице-помагач на страната
на ответника - дружеството в несъстоятелност.
ОБЯВЯВА, че по направеното от ответника с депозирания от него допълнителен
отговор на допълнителната искова молба оспорване на представеното от ищцовата
страна с допълнителната и искова молба писмено доказателство, а именно анекс
към тристранно споразумение от 25.11.2013 година ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка за момента на депозиране на писменото
възражение на ищеца против неприемането на вземането му от страна на синдика по
чл.690 ал.1 от Търговския закон, приложено като доказателство по делото.
ДАВА възможност на „Инерт билд“ЕООД със седалище град Несебър и адрес на
управление ж.к.“Златна дюна“, бл.А, ап.2, представлявано от Николай Койчев
Георгиев чрез процесуалните му пълномощници като трето лице-помагач двуседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да изрази становище по
предявената искова претенция, съответно представи и ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2016 година - 14.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, включително
и на третото лице-помагач, а препис от допълнителния отговор на допълнителната
искова молба, депозиран от ответника да се изпрати на ищцовата страна.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: