Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9059 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Б.Х.Д., действаща лично и със съгласието на
законния си представител Р.Т.И. срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 27 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 69.10 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на
08.10.2017 г., ведно със законните лихви съответно от 08.12.2017 г./датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 08.10.2017 г. в гр. Пирдоп л.а. „Опел“, модел „Омега“, управляван
от В.И.В. при движени епо път без предимство навлязъл
в кръстовище, без да пропусне управляван от Р.Т.И. л.а. „Хюндай“, модел
„Акцент“, при което реализирал ПТП.
При
произшествието пострадала Б.Х.Д., пътник в л.а. „Хюндай“. В УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ й била оказана медицинска помощ, поради силни болки в главата, шията,
ръката и долните крайници. Установили се и множество охлузвания и наранявания
по лицето в околоочната област, контузия на дясна гривнена става, навяхване на шията и остра стресова
реакция.
Травмите
причинили на пострадалата болки и страдания със значителен интензитет през
първия месец след произшествието. Търпяла затруднения в движението в горния
десен крайник и шията, а гипсовата имобилизация и шийна яка налагали щадящ
режим, който пречел на ищцата да се самообслужва. Налагало се да ползва помощта
на близките си. Към момента състоянието й не било възстановено.
За
управлявания от л.а. „Опел“, модел „Омега“
За
лечение на нараняванията били сторени разходи на обща стойност 69.10 лева.
Гражданската
отговорност на водача В.И.В. била застрахована при ответното дружество, поради
което следвало да се ангажира отговорността на З. „Б.и.“ АД за обезщетяване на
търпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
На 08.12.2017
г. ищцата предявила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение,
но бил постановен отказ.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 27 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.12.2017
г. до окончателното изплащане и 69.10 лева обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва, че описаните в исковата
молба увреждания са настъпили при процесното ПТП. Счита претендираният размер
на обезщетението за неимуществени вреди за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 08.12.2017 г., а с писмо от 10.04.2018 г.
ответникът е отказал плащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Не се
спори между страните в производството, че за управлявания от В.И.В. лек автомобил
марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № СА 5456 е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. „Б.и.“ АД към 08.10.2017 г.
и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 18.01.2019
г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените от ищцата увреждания и противоправното поведение на
виновния водач.
От изслушаната
по делото авто-техническа експертиза се установява, че на 08.10.2017 г. около
13.50 часа л.а. „Опел“, модел „Омега“ с ДК № *******, управляван от В.И.В. се
движил в гр. Пирдоп по ул. „Христо Тотов“ в посока
към ул. „Цар Освободител“ с намерения да извърши маневра „завиване наляво“ в
посока към гр. София. За посоката на автомобила преди кръстовището с ул. „Цар
Освободител“ е имало знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ В същия момент л.а. „Хюндай“, модел „Акцент“ с ДК № *******,
управляван от Р.Т.И. се движил в посока от гр. Карлово към гр. София отдясно
наляво спрямо посоката на л.а. „Опел“ със скорост около 50 км/ч. Водачът В.В. след спиране потеглил и навлязъл в кръстовището и в пътната
лента на л.а. „Хюндай“ със скорост около 15 км/ч. В този момент л.а. „Хюндай“
отстоял на 7 м преди мястото на удара. Водачът Р.И. не е имала техническа
възможност да спре, поради което последвал челно-приплъзващ удар на л.а. „Опел“
с предния десен калник и врата в предна лява зона на л.а. „Хюндай“, който се
отклонил надясно и се ударил в крайпътно дърво.
На база
на така направените изводи от вещото лице относно механизма на произшествието и
при съобразяване на дадените от свидетеля В.В.
показания в съдебното заседание на 17.05.2019 г. се установява, че причината за
произшествието лежи в действията на водача на л.а. „Опел“. В. е реализирал
противоправно поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата – нормата
на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го при сигнализиран път с предимство да
пропусне движещия се по него л.а. „Хюндай“.
Като е
реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя а гражданската му отговорност – З. „Б.и.“ АД.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според
вещото лице д-р С. при ПТП на 08.10.2017 г. Б.Д. е получила контузия на двете
очи и околоочните области с множество жлебовидни драскотини и повърхностни рани, двустранно
възпаление на конюнктивита на двете очи, жлебовидни
драскотини отляво в областта около и под носа, навяхване на шията, лентовидни
охлузвания на гърдите отдясно и десния долен квадрант на корема, контузия на
дясна гривнена става и кръвонасядания по долните
крайници. Тези увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на
здравето, което не е поставило живота й в опасност. Търпените от пострадалата
болки продължили около 20 дни, като в първите 10 дни те били с по-висок
интензитет. Инцидентът предизвикал и стресова реакция у Д., за лечение на който
й е било назначено лечение.
В
показанията на свидетеля С.Г.се съдържат данни за състоянието на Б.
непосредствено след произшествието. Ищцата е имала кръв по лицето, контузия на
ръката и възпаление на очите. След преглед в „Пирогов“ поставили гипс на горния
й десен крайник, който носила повече от месец и през този период не можела да
се обслужва сама. Носила и шийна яка в продължение на повече от два месеца. Б.
не искала да излиза, затворила се в себе си и се чувствала депресирана от
външния си вид. Белегът на лицето й я загрозявал и се стараела да го прикрива с
косата си. Преди инцидента се занимавала с волейбол, рисувала и била общителна.
След това обаче здравословното й състояние не й позволявало да води предишния
си начин на живот.
Така
дадените от Г.показания съдът кредитира като обективни и съответстващи на медицинската
документация по делото: в амбулаторен лист от 09.10.2017 г. обективно са установени
едем и хиперемия на горните
и долни клепачи на двете очи, множество наранявания и изразена конюнктивна инекция; в амбулаторен лист от 10.10.2017
г. – състояние на тревожност, инсомния и болезнено
връщане на спомена от инцидента, във връзка с което са й изписани медикаменти.
Месец по-късно, при извършен на 10.11.2017 г. преглед е установен оток на
ръката вдясно и на дясна предмишница и функционална немощ на горния крайник.
Препоръчан е покой и са изписани обезболяващи медикаменти. През април 2018 г. е
проведен нов преглед в лекарски кабинет поради продължаващи психични проблеми –
кошмари, емоционална лабилност и антиципираща
тревожност. Отказана е хоспитализация, но са изписани лекарства за овладяване
на състоянието.
Неоснователно
е възражението на ответника, че увредата в областта на очите не се намира в
причинно-следствена връзка с произшествието. За неспособността да вижда
нормално и продължилите проблеми със зрението свидетелства очевидецът Самуил
Георгиев. В съдебното заседание на 25.10.2019 г. д-р С. също е пояснил, че
талкът и неговото термично въздействие могат да причинят алергична реакция.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 13 г. към датата на процесното ПТП, политравматичните
уреди, засегнали горен десен крайник, шията, очите и лицето и свързания с тях
продължителен емоционален дискомфорт, поведенческите промени и негативните
последици за качеството на живот и социални контакти и за самочувствието на
младото момиче, съдът намира, че 15 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Определянето
на размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за определяне
на обезщетението момент – 08.10.2017 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Ищцата е сезирала ответното
застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователно обезщетение
на 08.12.2017 г. Представени са били констативен протокол за ПТП и медицинска
документация. Посочена е била и банкова сметка, ***.
С писмо от 10.08.2018 г. З. „Б.и.“
АД е постановил отказ за изплащане на обезщетението. От съдържанието му става
ясно, че З. „Б.и.“ АД е изискал допълнителни документи, представени с молба от
21.03.2018 г. Тримесечният срок по чл. 497, ал. 1 от КЗ е изтекъл на 21.06.2018
г. и считано от 22.06.2018 г. ответникът дължи мораторни лихви върху
определеното от съда обезщетение в размер на 15 000 лева.
В настоящото производство ищцата
претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Доказателства за
сторени такива не са представени в настоящото производство, поради което тази
претенция подлежи на отхвърляне. Фискалният бон за сумата от 18.28 лева е за
заплатени медикаменти на 21.02.2019 г., след завеждане на исковата молба.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС сумата от 600 лева държавна такса и 332.48 лева депозит за
експертиза по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Б.Д. е била
представлявана от адвокат М. Николова - Трайкова, която е оказала безплатна
правна помощ, поради което й се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 893.33
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
съдебно предявените претенции. Представителят на ищеца е възразил за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 560 лева, което е
неоснователно. Същото е под минималния размер на дължимото такова, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. На З. „Б.и.“ АД се
следват разноски в размер на 695.55 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Б.Х.Д., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на законния си представител Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 08.10.2017 г., ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 27 000 лева и
за заплащане на законна лихва за периода 08.12.2017 г. – 21.03.2018 г. и за
сумата от 69.10 лева обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 600 лева държавна такса и 332.48 лева депозит за експертиза по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. М. Н. – Т., с адрес *** сумата от 893.33 лева
адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.Х.Д., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител Р.Т.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 695.55 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: