О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 02.03.2020 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори март
две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 6100 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че
предявеният иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на
процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените
към исковата молба документи.
Ч.гр.д.5165/2017г.
е изискано и приложено, така че искането за товва направено с исковата молба е
удовлетворено.
Следва страните да бъдат напътени
към доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 26.03.2020 год., от 14,00 часа, за
която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.
240, ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Финанс груп 1“ ООД твърди, че И.Г.М., ЕГН ********** и „Идица“ ЕООД,
с ЕИК ********* били солидарно отговорни длъжници по отношение на „Финанс груп
1“ ООД, като вземането на ищцовото дружество срещу длъжниците произтичало от
сключен между тях договор за заем от 26.10.2016 г., обективиран в Нотариален
Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.I, рег. № 2398, н.дело №
143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара,
с район на действие - района на PC гр. Стара Загора. Съгласно този договор
заемополучателят „Идица“ ЕООД получило заем в размер 50 000 /петдесет хиляди/
лева, която сума се задължило да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017 г.
Заемателят-длъжник дължал и договорна лихва в размер 2% /два процента/ върху
неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на всеки месец), или
по 1000 /хиляда/ лева месечно, като първата вноска за договорна лихва била
дължима до 26.11.2016 г. В договора било предвидено и че при неплащане на която
и да е месечна лихва, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо. При
просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при настъпване на
предсрочна изискуемост, заемателят дължал освен цялата неиздължена главница,
заедно с дължимите лихви, и неустойка в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Договорът бил подписан и от И.Г.М. ЕГН, **********, в качеството му на
физическо лице - солидарен длъжник.
Дружеството заемодател, поради неизплащане от длъжника на дължимите
съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните им падежи
се сдобивало с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни договорни
лихви поотделно.
В процесния случай се касаело за изпълнителен лист, издаден по реда на
чл.417 ГПК в полза на кредитора „Финанс груп 1“ ООД срещу горепосочените
солидарни длъжници, както следва:
Изпълнителен лист от 14.09.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 5165/2017 г. по
описа на PC - гр. Стара Загора (за сумата от 1 000 /хиляда/ лева, за дължими
договорни лихви за м. август 2017 г. по договор за заем, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.09.2017 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца изпълнително дело (изп.
д. № 372/2019 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, рег. № 868 на КЧСИ, с район
на действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора) против ответниците, по което до
настоящия момент нямало събрани суми.
По горепосоченото частно гражданско дело постъпило възражение от
солидарните длъжници, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на солидарните длъжници „Идица“ ЕООД, с ЕИК
********* и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ №
165, представлявано от И.Г.М., ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН ********** с адрес ***,
в качеството му на физическо лице, съществуването на вземането на „Финанс груп
1“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №
6, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********,
към горепосочените солидарни длъжници, в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
представляващи дължими договорни лихви за м. август 2017 г. по договор за заем
от 26.10.2016 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 193, т.I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка
Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC
гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на
325 /триста двадесет и пет/ лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците „Идица“ ЕООД и И.Г.М., с който оспорват
предявения иск изцяло, както по основание, така и по размер по следните
съображения:
Твърдят, че липсвал сключен между страните в производството договор за
заем. Такъв не съществувал и не можело да бъде инкорпориран в нотариален акт №
193, том I, рег. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016 год. по описа на нотариус
Елка Тенчева, Нотариус с рег. № 364 с район на действие - районен съд гр. Стара
Загора. Договорът за заем представлявал реален, двустранен и писмен договор. В
случая липсвало волеизявление за сключване на договор за заем, поради което твърдят,
че същият е нищожен. Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен
договор за заем.В този смисъл било Решение № 180/26.11.2019 г. по дело № 4345/2018
г. на Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско
отделение.
Липсвали и доказателства за предаване на паричната сума.
Правят възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност.
Правят възражения за недействителност на уговорката за лихва.
Отделно от горното, искането на ищеца едновременно на неустойка и на
обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на парично задължение
означавало длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а
кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Неустойката можело
да се договаря за неточно изпълнение в количествено, качествено или временно
отношение. Нямало пречка във връзка с неизпълнени договорни задължения
кредиторът да търси едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка,
но само ако неустойката била предвидена като обезщетение при количествени или
качествени отклонения от договореното. Кумулиране на обезщетение по чл.86 и 92 ЗЗД обаче било недопустимо, когато и двете били за забавено плащане на една и
съща сума.
Следвало също така, да се има предвид, че съгласно действащата практика
солидарния длъжник имал качеството на поръчител и неговата отговорност би се
запазила при условията на чл.147, ал.1 ЗЗД , т.е. ако в шестмесечен срок от
падежа бъде предявен иск срещу главния длъжник, което в настоящия случай не било
станало. С изтичане на срока по чл.147, ал.1 ,пр.1 ЗЗД правото на кредитора да
търси изплащане на сумите от поръчителя - И.Г.М. било погасено. Фактическият
състав на нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на
поръчителството, обхващал двата кумулативно дадени елемента: 1) период от време
от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора спрямо длъжника
в преклузивния шестмесечен срок след това. В случая било налице кредиторово бездействие
от датата на изискуемостга на вземането, а именно от 26.10.2017 год., от когато
настъпвало и изискуемостта на вземането. От тогава започвал да тече и
6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който бездействието на
кредитора спрямо длъжника водило до преклудиране отговорността на поръчителя
/солидарен длъжник/, защото отговорността на поръчителя била акцесорна и предназначена
да обезпечава изпълнението на главното задължение.
В условия на евентуалност, ако не бъдат приети гореописаните възражения, молят
да бъде прието възражението за заплащане на лихва от солидарния длъжник, като
лихвата бъде намалена „по право“ до минимално допустимия съгласно чл.10, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както
следва:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.
417 ГПК. В случая това означава по иска по чл. 422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 240, ал.2 ЗЗД, че следва да
установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с ответниците
договор за заем, съдържанието на това правоотношение, предаването на заемната
сума, падежа на задължението, уговарянето на договорна лихва, нейният размер и
падеж.
Ответниците следва да докажат всички
свои правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи възражения срещу
съществуването на вземането, респ.
изискуемостта му, в т.ч. и не само възражението си за нищожност на клаузата за
договорна лихва и възраженията си за изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба: заверени
копия на: нотариален акт за учредяване договорна ипотека върху недвижим имот №
193, том І, рег. № 2398, дело 143 от 2016 г., и изпълнителен лист от 14.09.2017
г., пълномощни.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА
ИЩЕЦА препис от отговора на ответниците,
ведно с приложенията, като му се укаже, че може да изрази становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно
заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: