Определение по дело №172/2019 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

по хода на делото

 

гр. Велико Търново, 18.4.2019 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април   две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова 

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №172/2019г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди (ЗОДОВ)

Същото е образувано по подадена искова молба от К.Т.Ч. *** с адрес за призоваване гр.В.Търново ,ул“Васил Левски“ № 27, вх. В , апа2 чрез адв. Н.  против Национална агенция за приходите НАП гр. София.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение  №395/17.11.2016г. по адм.д. 607/2016г. на Административен съд Велико Търново е отменен мълчалив отказ на ИД на НАП да се произнесе по молбата за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност –Началник сектор , Дирекция Контрол, отдел Ревизии, дейност Сектор Ревизии. Считано от 8.1.2019г. е възстановен на заеманата от него длъжност в ТД на НАП В.Търново. С решение №490/30.11.2018г. по адм.д. 523/2018г. е обезщетен за претърпените от него имуществени вреди от незаконосъобразно отстраняване от работа, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода от 15.7.2016г. до 3.7.2018г.

От посочения акт на администрацията за ищеца  са възникнали имуществени вреди за периода от 4.7.2018г. до 7.1.2019г. в размер на 7918,18 лева и лихва за забава от 1.8.2018г. до 15.3.2019г. датата на исковата молба в размер на 321,45 лева.

І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.1 АЛ 1 ОТ ЗОДОВ

            Настоящата инстанция намира, че същият е допустим от формална страна, доколкото е спазвано на изискването на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като от  съдържанието на исковата молба става ясно, че се  претендира  разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен  от гражданин или организация срещу  субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност административен акт.

На следващо място е изпълнена и другата положителна процесуална предпоставка, а именно  предварителна отмяна на акт на администрацията, което има отношение както към  допустимостта на иска, така и  към материалното право за обезщетение.

Искът е предявен пред родово компетентния съд -Административен такъв , съгласно ТП от 19.5.2015г. по описа на ВКС по т.д. 2/2014г. и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл.133 от АПК- доколкото е налице изборна местна подсъдност , в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца.

Направеното възражение за недопустимост на иска от страна на ответника е неоснователно, тъй като не се касае за сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.299, ал.1 от ГПК. . Според Тълкувателно решение по т.д. 3/2016г. и  мотивите по т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е констатацията на съда относно спорното право, съдържаща се в диспозитива на влязлото в сила решение. В синхрон с доктрината, тълкувателната практика на ВКС отрича сила на пресъдено нещо относно констатациите по юридическите и доказателствени факти, както и преюдициалните правоотношения, част от мотивите на решението. По тази причина те не могат да бъдат обект на самостоятелно обжалване. Стриктното тълкуване на т. 18 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС обосновава извод, че решението, включително в случаите на частичен иск, се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото.

След като по волята на ищеца предметът на делото при частичен иск е ограничен до количествено определената част от спорното право, твърдяна и очертана от него чрез основанието и петитума, обективните предели на силата на пресъдено нещо на уважаващото го съдебно решение също са ограничени до установяване на съдебно предявената част. Правопораждащите за спорното право юридически факти, част от основанието на иска, установени в мотивите на решението, не се превръщат в самостоятелен предмет на силата на пресъдено нещо. Няма законова норма, която да подкрепя разширяването на обективните предели на тази правна последица на уважаващото частичния иск съдебно решение спрямо фактите от значение за непредявената част от правото, която не е предмет на делото. По тези причини в следващия исков процес за горницата, произтичаща от същото право, правопораждащите за спорното право юридически факти като част от основанието на иска подлежат на пълно главно доказване[1]. Защитата, търсена от ищеца чрез иска за разликата до заявения пълен размер на същото право, е самостоятелна, а не допълваща спрямо приключилото производство. Приемането на обратното становище би означавало по наше мнение недопустимо ограничаване предмета на делото и съдебната дейност в исковия процес за горницата до установяване на остатъчния размер, произтичащ от същото право[2]. Това би означавало прекомерно ограничаване правото на защита на ответника в следващия процес чрез преклудиране на ненаправените или неуважени в приключилото производство негови възражения срещу общите правопораждащи факти, част от основанието на иска за остатъчната част на спорното право. По тези съображения то не може да бъде споделено. С оглед на така изложеното възражението за наличие на сила на пресъдено нещо, като абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на иска се явява неоснователно.

ІІ.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРИИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

С влязло в сила решение №395/17.11.2016г. по адм.д. 607/2016г. на Административен съд Велико Търново е отменен мълчалив отказ на ИД на НАП да се произнесе по молбата за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност –Началник сектор , Дирекция Контрол, отдел Ревизии, дейност Сектор Ревизии. Считано от 8.1.2019г. е възстановен на заеманата от него длъжност в ТД на НАП В.Търново. С решение №490/30.11.2018г. по адм.д. 523/2018г. е обезщетен за претърпените от него имуществени вреди от незаконосъобразно отстраняване от работа, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода от 15.7.2016г. до 3.7.2018г.

От посочения акт на администрацията за ищеца  са възникнали имуществени вреди за периода от 4.7.2018г. до 7.1.2019г. в размер на 7918,18 лева и лихва за забава от 1.8.2018г. до 15.3.2019г. датата на исковата молба в размер на 321,45 лева.

От ответника се прави възражение за неоснователност на предявения иск, доколкото тъй като не са доказани твърдените имуществени вреди, както и причинно- следствената връзка с отменения акт. Счита, алтернативно, че ако искът е основателен, но същият е в завишен размер.

ІІІ.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД .Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от  ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има  значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на  задължението за поправяне на причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.”.

 

          ІV. КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА  се признават- НЯМА такива.

          V. КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва ВИНА ,тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност..

          VІ.КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, което съгласно  т.3 и т.4,  е елемент на фактическия състав, като в конкретния случай отменено НП, което се доказва от приложеното НАХД .

        .  2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия: , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

              3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно  наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и отменения административен акт или бездействията и действията на администрацията.  В решение №1258/2008г. на ВКС по  гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя,  в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата.  Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба .като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции.     „По повод”  изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други. 

            В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ  Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът  следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.

На страните следва да се предостави възможност да сочат доказателства в подкрепа на твърденията, освен писмените приложени към исковата молба  изпратеното АХД.

Следва да се изиска за прилагане от Административен съд Велико Търново АХД 523/2018г, и АХД  607/2016г.

Необходимо е да се допусне на основание чл. 195, ал 1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК назначаването на съдебно – счетоводна експертиза , която след като извърши проверка в ТД на НАП В.Търново да даде заключение относно размера на дължимото възнаграждение като държавен служител на заеманата от ищеца длъжност за периода 4.7.2018г. -7.1.2019г. както и дължимата лихва за забава при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в 7- дневен срок от получаване на настоящото определение.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И: :

 

 

 

 

КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ  К.Т.Ч. *** с адрес за призоваване гр.В.Търново ,ул“Васил Левски“ № 27, вх. В , апа2 чрез адв. Н.

 

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ гр. София бул Княз Дондуков № 52

 

 Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново.

 

ОБЯВЯВА на страните проекто- доклад по чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

ДОПУСКА назначаването на СИЕ , която след като извърши проверка в ТД на НАП В.Търново да даде заключение относно размера на дължимото възнаграждение като държавен служител на заеманата от ищеца длъжност за периода 4.7.2018г. -7.1.2019г. както и дължимата лихва за забава при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в 7- дневен срок от получаване на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Даниел Дончев Донев от гр.В.Търново ,ул Ален Мак № 4 вх. Г.

ИЗИСКВА от Административен съд Велико Търново за послужване  АХД 523/2018г, и АХД  607/2016г.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.6.2019г.  9,30 часа, за която дата да се призоват страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните и  на ОТВЕТНИКА и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК