Р Е
Ш Е
Н И
Е № 4793
гр. Пловдив, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 06.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18029 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано
е по искова молба от „Агенция за събиране на
вземяания“ ЕООД срещу А.Н.И., с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1091.87 лева – главница –
неплатени месечни погасителни вноски за периода 27.09.2016 г. до 27.08.2017 г.
по договор за стоков кредит № ***,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Допълнително споразумение за цедиране на вземания
от 20.04.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания от
20.04.2017 г., 235.85 лева – договорна лихва за периода 27.09.2016 г,. до
27.08.2019 г. и 174.45 лева – обезщетение за забава за периода 27.09.2016 г. до
02.08.2018 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.08.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12522/2018 г. по
описа на ПРС. Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че договорът
за цесия не е породил действие спрямо нея, доколкото не е уведомена надлежно за
прехвърлянето на вземането, както и поради факта, че прехвърляне на вземането
не е предвидено в договора за кредит. На
следващо място не било ясно дали ответника е получил стоките, за които е
изтеглил кредит. Оспорва се действителността на договора за кредит по чл.11,
ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Договорът бил недействителе и защото не било посочено в
него колко реално е оскъпяването на кредита, било посочено единствено ГПР в
размер на 45 %. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 12522/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени
в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на
разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във
вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и
падеж на вземанията, уговрка за наказателна надбавка, размер на същата,
сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за
прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на
упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията си.
Видно от договор за
стоков кредит № *** /л.5/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на
ответника, като кредитоплучател стоков кредит в размер на 1091.87 лева, за закупуване на преносим компютър Леново – с цена
699 лева и мобилен телефон с цена 345 лева. В договора е уговорена фиксирана
годишна възнаградителна лихва в размер
на 37.74 % годишно. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да
бъде издължен за срок от 12 месеца, считано от 27.09.2016 г. до 27.08.2017 г.
По делото е
представен и оригинал на договора за кредит, ведно с общите условия и
погасителен план, ответникът не е оспорил, че е подписал договора, а и от изготвената
ССчЕ се установява, че сумата, предмет на кредита е преведена на Техномаркет
България на 27.08.2016 г., с която е погасено задължение на ответника за
закупуване на стоките, описани в договора за кредит, поради което съдът приема,
че страните са сключили договор за кредит.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите – като не е необходимо в договора изрично да се посочва какво се
включва в него, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер
на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.8 ОУ, неразделна част от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да
се откаже от договора /чл.18 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са
подписани на всяка страница от заемателя.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация на
ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2017 г. и
приложение № 1 към него /л.28 и л.33/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /пар.8, т.8.3 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 36/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.37/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на
връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което
независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна
изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен
представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за
прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
Не се споделят възраженията на ответника, че в
договора за кредит не била предвидена възможност за прехвърлена на вземанията
по него, поради което няма как да породи действие цесията, доколкото това право
изрично е предвидено в чл.16 от ОУ, неразделна част от договора
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 1091.87 лева, представляваща неплатени вноски за периода от 27.09.2016 до
27.08.2017 г., тоест се твърди, че по договора не е платена нито една от
вноските, което се потвърждава и от изслушаната и приета по делото ССчЕ
/л.115/. По делото се установи, че по договора е предвидено заплащане на
застрахователна премия в еднократен размер от 47.87 лева, която формира, заедно
с цената на стоките, главницата по кредита и е част от нея, поради което се
дължи заедно с главницата.
В тежест на ответника е да докаже заплащане на
вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за
главница се явява основателен до пълния предявен размер, поради което следва да
бъде уважен. И последната вноска по кредита е с настъпил падеж – 27.08.2017 г.
Като законна последица от уважаване на иска за
главница, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г. до окончателното плащане на
вземането.
По отношение на възнаградителната
лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 235.85
лева за периода 27.09.2016 г. до 27.08.2017 г., като от ССчЕ се установи, че
именно това е непогасения размер на договорната лихва по договора.
В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер и искът следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на обезщетението за забава
- неустойка
В чл.12 от ОУ, неразделна част от договора е уговорена, че при забава на
плащане на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта.
От ССчЕ се установява, че претендираната
неустойка за периода 27.09.2016 г. до 02.08.2018 г., изчислена съгласно чл.12
от ОУ е в размер на 150.06 лева. Експертизата не е оспорена от страните, поради
което съдът я кредитира и приема за доказана претенцията за обезщетение за
забава – неустойка в изчисления от вещото лице размер от 150.06 лева, до който
размер искът ще се уважи. За горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 174.45 лева искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни. Ищецът доказа следните разноски в заповедното
производство - 30.04 лева – платена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 80.04 лева.
Разноски в исковото производство – 30.04 лева –
платена държавна такса и 150 лева – депозит за ССчЕ и 250 лева – депозит за
особен представител. В исковото производство ищецът се е представлявал от
юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо
разноски в исковото производство – 530.04 лева
Общо разноски, които следва да
бъдат присъдени на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената
част от претенцията са - за заповедното производство – 78.74 лева, а за
исковото – 521.43 лева.
Ответникът не доказа направата
на разноски. Същият е участвал по делото чрез назначен особен представител.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.
и М. Д. Д. – и. д. сумата в размер на 1091.87 лева
– главница по погасителни вноски
за периода 27.09.2016 г. до 27.08.2017 г. по договор за стоков кредит № ***, сключен със „Банка
ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 20.04.2017
г., 235.85 лева
– договорна лихва за периода 27.09.2016
г,. до 27.08.2017 г. и 150.06 лева
– обезщетение за забава за периода от 27.09.2016 г. до 02.08.2018 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.08.2018 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12522/2018
г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетението за забава за горницата над уважения
размер от 150.06 лева до пълния предявен размер от 174.45 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 521.43 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 78.74 лева –
разноски по ч.гр.д. № 12522/2018 г. по описа на
ПРС по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ