Normal;Body Text 2;Iiaiene;footer;5
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Георги Момчилов Везенков от гр. Пловдив против решение № 74/22.06.2005 година,постановено по НАХД № 39/2005 година по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 080/14.12.2004 година, издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта, с което за извършено административно нарушение на чл. 76 ал.1 от Закона за хазарта, на основание чл. 86 ал.1 от Закона за хазарта, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че наказателното постановление било редовно връчено на жалбодателя не кореспондирал с доказателствата по делото. Връчването било осъществено чрез пълномощник, чиито пълномощия били отнети към датата на връчването му. Нередовното връчване било основание да се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като самият текст на чл. 58 от ЗАНН не предвиждал връчването да става на упълномощено лице. Съдът освен това бил приел, че актът е съставен от компетентни лица, което жалбодателят оспорил. Актосъставителят и свидетелят по акта извършили проверката “визуално”, без да използват технически средства и специални знания. Не бил налице протокол от компетентните органи на ДТН, които одобрявали и издавали писмен документ, въз основа на който в издаваното разрешение се вписвали подлежащите на експлоатация игрални автомати. След като в закона била предвидена специална процедура по одобряване и вписване на игралните автомати, не можело други органи да одобрят или не автоматите. С оглед на изложеното, касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи. Ответникът по касация, не изпраща представител. В писмено становище заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема следното: Релевираното касационно основание за обжалване на първоинстанционно съдебно решение е това по чл. 218б ал.1 б. “в” от ГПК- неправилно съдебно решение поради нарушение на материалния закон. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № 080/14.12.2004 година, издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта против касатора в качеството му на организатор на хазартни игри и управител на “ММ-Плюс” ООД гр. Пловдив, с което за извършено административно нарушение на чл. 76 ал.1 от Закона за хазарта, на основание чл. 86 ал.1 от същия, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За да потвърди наказателното постановление като правилно, Момчилградският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че на дружеството, представлявано от управителя си- жалбодател пред него, има надлежно издадено разрешение от ДКХ за организиране на хазартни игри с игрални автомати в обект, находящ се в гр. Джебел. Приел е за доказана констатацията на проверяващите органи, че в обекта са поставени друг вид игрални автомати, като това ново обстоятелство не е съобщено в 14-дневен срок на ДКХ. Въз основа на тези факти по делото, съдът е приел, че за организатора на хазартните игри е било налице задължение да уведоми ДКХ и като не е сторил това е допуснал административно нарушение по чл. 76 ал.1 от Закона за хазарта. Съдът също така е обсъдил, че административното наказание глоба е наложено от административнонаказващия орган на лицето, допуснало нарушението и в минималния предвиден от закона размер. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилно връчване на наказателното постановление, както и за извършване на проверката и съставяне на акта за административно нарушение от некомпетентни лица. Т.е. това са доводи за допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, довели до незаконосъобразност на наказателното постановление,които, като не са отчетени от районния съд са довели до постановяване на неправилно съдебно решение поради нарушаване на материалния закон. Оплакването за неправилно приложение за материалния закон към установените по делото факти с оглед неточното им юридическо формулиране от районния съд е неоснователно по следните съображения. Надлежното връчването на препис от наказателното постановление на нарушителя е свързано с основно негово процесуално право, а именно своевременно и точно упражняване на правото на защита- да узнае, че воденото срещу него административнонаказателно производство е завършило с издаването на наказателно постановление, с което за описаното допуснато административно нарушение се налага съответно административно наказание, като предприеме своевременни действия по обжалването му. Обратното- невръчването на наказателното постановление на нарушителя, представлява винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната му като незаконосъобразно. По настоящото дело се установява, че наказателното постановление е връчено на 20.01.2005 година на жалбодателя Везенков чрез пълномощник: Иван Томов Незамов от гр. Пловдив, упълномощен с пълномощно № 19174/09.12.2004 година на нотариус, рег. № 136. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд е представена и приета като доказателство нотариално заверена декларация, произхождаща от касатора Везенков, с която отнема пълномощията на Незамов, дадени му с горното пълномощно, подписана от пълномощника. В разписката към наказателното постановление е посочено, че жалбодателят е получил НП чрез пълномощника си, като последният се е подписал за това. Т.е. към момента на връчване на НП, пълномощникът, независимо, че е знаел за оттегленото упълномощаване, е приел наказателното постановление от името на упълномощителя си, за което се е подписал, като е представил и пълномощното, въз основа на което е било извършено връчването на наказателното постановление. И тъй като последното има уведомителна роля с оглед своевременното осъществяване на правото на обжалването му от субекта на административна отговорност, то се установява по делото, че същото е обжалвано от касатора в срок пред съответния районен съд. Друг би бил въпросът, ако поради тази причина бе пропуснат срока за обжалване или нарушителят изобщо не е обжалвал наказателното постановление поради неуведомяването му. Т.е. дори и връчването на наказателното постановление да е станало на лице, чиито пълномощия са били оттеглени към този момент от жалбодателя, това нарушение не е съществено и не е довело до накърняване правото на защита на жалбодателя, което в случая се изразява в правото му да обжалва наказателното постановление, и същото е било надлежно и своевременно упражнено. Следващият довод, който се прави относно нарушение на материалния закон е този, че районният съд неправилно бил приел, че актът за установяване на административно нарушение неправилно бил издаден от компетентен орган. Този довод е несъстоятелен поради следното: съобразно разпоредбата на чл. 80 от Закона за хазарта, контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия по хазарта, които извършват проверки със заповед на председателя й. Установява се по делото, че такава заповед, а именно под № 320/23.09.2004 година е издадена от председателя на ДКХ, като длъжностните лица, извършили проверката и издали акта за установяване на административно нарушение, са определени за извършването на проверка по спазване законодателството по хазарта от “ММ-Плюс” ООД гр. Джебел. Редът за установяване на нарушенията е по реда на ЗАНН, като актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица по чл. 80 ал.2 от ЗХ, каквито са тези, съставили акта на нарушителя, а наказателното постановление е издадено от председателя на ДКХ. Т.е. и актът и наказателното постановление са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им. По отношение на довода, че проверката била извършена “визуално”, без да бъдат използвани технически средства следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 54 ал.1 от ЗХ, върху всеки игрален автомат има оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и фирмата на производителя, а от показанията на разпитаните по делото свидетели Димитров и Тодоров се установява, че във всеки игрален автомат, на екран-меню, от производителя са заложени данните относно вид, тип, конфигурация и версия, които се снемат визуално и по които се установява съответствието на игралните автомати с тези в издаденото разрешително от ДКХ. По тези външни индивидуализиращи белези именно проверителите са констатирали, че се касае за игрални автомати, различни от тези, за които жалбодателят притежава разрешение за експлоатация. В случая проверяващите органи не са извършили проверка относно редовността и експлоатацията на игралните автомати, както се твърди в касационната жалба, а са констатирали по данните, заложени в самите игрални автомати, че са различни такива от тези, които жалбодателят има право да експлоатира. Това обстоятелство само по себе си не се оспорва от жалбодателя, като същият не е направил твърдение, че се касае за едни и същи игрални автомати, т.е. , че тези, за които му е издадено разрешителното са същите, които е въвел в експлоатация. Ето защо и доводите на касатора за липса на извършено нарушение по чл. 76 ал.1 от Закона за хазарта, са неоснователни. Съдът, с оглед на изложеното, не констатира обжалваното решение да е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като не са допуснати грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед точното им юридическото квалифициране. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/22.06.2005 година, постановено по НАХД № 39/2005 година на Момчилградския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|