Присъда по дело №480/2021 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 18 от 18.11.2021г. по НЧХД № 480/2021г. по описа на
Районен съд Несебър, VI състав, Валери Събев.
СН. Н. Г. е подала тъжба против Б. ЯК. Й. за това, че на 01.05.2021г., на общото събрание
на етажната собственост на комплекс „С.Х.“ в гр. Несебър, проведено около басейна в комплекса,
приписала на СН. Н. Г., ЕГН **********, извършването на данъчно престъпление, изразяващо се в
неподаване на годишни данъчни декларации на представляваното от Г. дружество „Ц.е.ф.“ ЕООД
пред компетентните органи по приходите с цел укриване на данъци, като заявила публично – в
присъствието на 25 души, че Г. не е подавала годишна данъчна декларация от 2018г. и фирмата е
неправоспособна да упражнява дейност - престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 147, ал. 1 от НK. С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 01.05.2021г.
Тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата. Излага, че подсъдимата е
извършила една предварителна подготовка като се опитала да организира собствениците за отпор
срещу фирмата, която управлява общите части – „Ц.е.ф.“ ЕООД. Сочи, че на събранието Б.Й. е
била против всичко. Акцентира се върху реплика подсъдимата, че С.Г. не е подала годишни
данъчни декларации за 2018г. и за 2019г. за ЦЕФ ЕООД и въпреки че дружеството отдавна не
работи, тя продължавала да събира от собствениците такси. Сочи се, че това изказване е довело до
съответните последици, тъй като 30 - 40 процента от собствениците не заплатили таксата за
поддръжка. Акцентира се върху обстоятелството, че фирмата ЦЕФ се занимава с проекти,
свързани с европейско финансиране и обслужва много български общини, като за нея е
изключително важно доверието, състоянието на фирмата да бъде отлично, да няма задължения, да
няма проверки. Сочи се, че в следствие на репликата С.Г. развила страхов синдром. От съда се
иска да признае Б.Й. за виновна в това, че е приписала на С.Я. Й. извършване на данъчно
престъпление пред 25 души, изразяващо се в неподаване на годишни данъчни декларации за
2018г. и 2019г. за представляваното от нея дружество „Ц.е.ф.“ ЕООД, като й се наложи
справедливо наказание. Претендира се присъждане на сумата 7000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с направените разноски.
Защитникът на подсъдимата сочи, че единият от свидетелите е в родствени отношения с
частната тъжителка, другият - в професионални отношения, а третият отдава имота си под наем с
нейно съдействие. Счита за доказано, че има изявления, които не са се записвали в протокола.
Счита, че някой умишлено и самоцелно е съставил този протокол и конкретно изявленията на Б.Й.
с цел да се използва срещу нея. Намира, че подсъдимата по никакъв начин не е желала да приписва
каквото и да било престъпление на частната тъжителка, а единствено е задавала въпрос, на който в
крайна сметка е получила отговор и е заявила, че въпросът е приключен. Счита, че деянието, в
което е обвинена подзащитната му, не се доказва както от обективна, така и от субективна страна.
Моли подсъдимата да бъде призната за невинна по повод отправеното й обвинение за това, че на
01.05.2021г., в присъствието на множество лица е преписала на частната тъжителка извършването
на данъчно престъпление с цел укриване на данъци по повод дружество, което тя ръководи.
Претендира разноски по изрично съставен списък (на л. 115 от делото).
Подсъдимата сочи, че единствено е поискала информация и се надява г-жа Г. да се оправи
скоро. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимата Б. ЯК. Й. e родена на 16.05.1970г. в гр. София, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, средно-специално образование, адрес: гр. Несебър, местност
„****, вх. 2, ет. 3, ап. 23, ЕГН: **********.
През месец септември 2019г. синът на Б.Й. (А.Й.) закупил апартамент в комплекс „С.Х.“. В
апартамента се настанили да живеят подсъдимата и съпругът й. Те провели среща със свидетеля
В.И. – управител на комплекса и с майка му – тъжителката Г.. Последните им представили
протокол от общо събрание на етажната собственост в комплекс „С.Х.“, проведено на 01.07.2013г.
1

(на л. 106 – л. 109 от делото), на което за управител бил избран св. В.И.. В същия комплекс
дружеството „Ц.е.ф.“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала – тъжителката Г.,
било собственик на дворното място и разположените в него басейн, зони за отдих, шатри, паркинг.
Подсъдимата Й. извършила проучване във връзка с управлението на комплекса, като изискала
справка от Община Несебър и на 26.11.2020г. била издадената такава (на л. 110 от делото), според
която няма данни за подавани уведомления по чл. 46б ЗУЕС за сграда, находяща се в гр. Несебър,
местност „Кокалу“, комплекс „С.Х. Фемили“. Извършила и справка в търговския регистър по
отношение на „Ц.е.ф.“ ЕООД (на л. 112 – л. 114 от делото), от която констатирала, че последният
вписан годишен финансов отчет е от 13.10.2018г.
На 01.05.2021г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в
сграда „С.Х. Фемили“ в гр. Несебър, кв. „Аурелия“, район „****. Общото събрание следвало да
приеме отчет на досегашния управител и да обсъди и вземе решение за определяне размера на
таксите и вноските. За целта от управителя (св. И.) бил изготвен отчет (на л. 111 от делото), който
бил предоставен за запознаване на собствениците, вкл. на подсъдимата. Събранието се провело
около 12:30 часа, в двора на комплекса, под една от шатрите, находящи се в близост до басейна. За
провеждането на събранието бил съставен протокол (на л. 70 – л. 85 от делото). На събранието
присъствали тъжителката Г., подсъдимата Й., свидетелите В.С. (собственик на обект в сградата),
Л.Н. (собственик), В.И. (управител), П.В. (протоколчик) и О.К., която извършвала превод на
собственичката на ап. 33 – Н.Д.. На събранието присъствали общо 25 човека – собственици и техни
представители. Преди събранието подсъдимата изразявала пред част от собствениците (вкл.
съпруга на св. С.) недоволство от настоящото управление на етажната собственост. Й. направила
собствено проучване на управляващите фирми на територията на община Несебър и таксите, които
изискват за управление на комплекса. Изразила пред сегашните управляващи неодобрение поради
липсата на изготвени отчети за извършената в комплекса дейност. Когато се пристъпило към
обсъждане на въпросите по т. 2 от дневния ред Й. предложила да се възложи управлението на
външна фирма, на която да се заплати такса от 4 евро на кв. м., за целогодишно управление на
общите части на сградата, заедно с дворното място и басейна, както и такса от 1 евро на кв. м. за
фонд „Ремонт и обновление на сградата“. По повод недоволството на подсъдимата от
управлението на комплекса и така отправеното от нея предложение, между нея и тъжителката
възникнал спор, съпроводен от размяна на по-остри реплики. С.Г. заявила, че „Ц.е.ф.“ ЕООД е
собственик на дворното място и басейна, както и зоните за отдих, шатри и паркинг, поради което
като представляващ дружеството възразява външна фирма да управлява тези части, но не
възразява външна фирма да управлява сградата на етажната собственост. От подсъдимата била
направена реплика, че „Ц.е.ф.“ ЕООД не развива дейност и не е подавала данъчна декларация от
2018 година, но неправомерно събирала такси от собствениците. По повод на тази реплика
възникнал още по-сериозен спор, като тъжителката реагирала и посочила, че същата е
провокативна, не отговаря на истината и я намира за предумишлено злепоставяне, с цел уронване
нейния авторитет и този на дружеството. Св. Вълканова обяснила, че подадените данъчни
декларации не се обработват веднага в търговския регистър, оставят се на изчакване и се
обработват на по-късен етап, ако се направи друга промяна на обстоятелствата. Св. С. реагирала,
че има собственост от 2016г. и не е имала досега никакви проблеми. В крайна сметка било
проведено гласуване по направените предложение и общото събрание взело решение таксата от 5
евро на кв. м. за сезонно управление на общите части на сградата, без паркинг, дворно място и
басейн, шатри да се заплаща по сметка на управителя, като била определена и такса в размер на 1
евро на кв. м. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“.
След възникналия конфликт по време на събранието и острата размяна на реплики, вкл.
между подсъдимата и тъжителката, същото се провело. Вследствие на конфликта тъжителката се
изнервила, напрегнала се, видимо се зачервила. В следващи дни споделяла на свои близки (в това
число св. Н., С., св. Вълканова, св. И.), че не се чувства добре, има главоболие. Във връзка със
състоянието й на 24.08.2021г. бил извършен преглед от психиатър – д-р И.Д., който й поставил
диагноза „Силна тревожност, панически атаки и засилваща се депресивна симптоматика“.
Видно от съобщения, ведно с декларации (на л. 84 – л. 103 от делото) „Ц.е.ф.“ ЕООД
подало годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2017г., 2018г. и 2019г.
2

За да достигне до изводите си относно фактическата страна спора съдът в пълнота
кредитира всички събрани писмени доказателства по делото, от които се установяват различни
факти и обстоятелства. На първо място основен източник за хронологията на събитията, развили се
на общото събрание на етажната собственост от 01.05.2021г., е протокол за проведеното общо
събрание, който (за вписаните в него факти и обстоятелства) има значението на официален
документ, съставен по предвидения в ЗУЕС ред. От записаните в него изказвания от св. Вълканова
(протоколчик) става ясно какви реплики са си разменили помежду си тъжителката и подсъдимата.
Друга част от събраните писмени доказателства – протокол от общо събрание на ЕС от
01.07.2013г., справка от Община Несебър, отчет за 2020г., дават възможност да се изяснят
отношенията, свързани с управлението на етажната собственост преди събранието от 01.05.2021г.
Всички разпитани по делото свидетели – С., Н., И., Вълканова, Катаева, са участвали в събранието.
Техните показания съответстват на отразеното в протокола относно начина на провеждане на
събранието, размяната на реплики между участниците в събранието и по-специално – размяната на
реплики между подсъдимата и тъжителката. Показанията на всички тези свидетели се допълват
помежду си и съответстват едни на други, поради което в пълнота се кредитират от съда. Всички
те потвърждават отразеното в протокола, че подсъдимата е заявила, че „Ц.е.ф.“ ЕООД не е
подавало данъчни декларации след 2018г. и не развива дейност. От показанията на свидетелите се
установява и реплика на подсъдимата, която не е протоколирана, а именно, че въпреки това
дружеството събира пари от собствениците в сградата. Съдът намира, че по отношение на мястото
на провеждане на събранието, обстановката, при която е проведено и разменените на събранието
реплики, показанията на всички свидетели са еднопосочни. Същите съответстват и на обясненията
на подсъдимата, която потвърждава, че на събранието е заявила, че според нея управлението е
нелегитимно, че фирмата не е подавала декларации от 2018г. и е изразила съмнение дали
функционира. Ето защо съдът намира, че всички доказателствени източници (вкл. обясненията на
подсъдимата, които освен средство за защита са и гласно доказателствено средство за процеса)
потвърждават установените по делото факти и най-вече използваните на събранието реплики.
От показанията на свидетелите С., Н., И. и Вълканова се установява и начинът, по който
репликите са подействали върху състоянието на тъжителката, в това число моментното и
зачервяване, последащо главоболие и влошаване на настроението й в близкото бъдеще. Влошено
(от психическа гледна точка) състояние на тъжителката се установява и от приетото по делото
експертно заключение.
От писмените доказателства - съобщения, ведно с декларации (на л. 84 – л. 103 от делото)
се установява, че „Ц.е.ф.“ ЕООД е подало годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2017г.,
2018г. и 2019г.
От представена справка от търговския регистър (на л. 112 от делото) се установява
последно вписано подаване на данъчна декларация от дружеството на 13.10.2018г.
Изводът е, че всички доказателствени източници по делото са сравнително еднопосочни и
от тях по безпротиворечив начин се установява описаната по-горе фактическа обстановка. Между
страните по делото не са налице съществени противоречия относно използваните думи от
подсъдимата по време на събранието, като спорът им е концентриран върху правната страна, а
именно дали с използването на тези реплики подсъдимата е осъществила състав на престъпление.
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна
намира следното:
В настоящото производство съдът е обвързан от поставените с тъжбата (респ. с
допълнителната тъжба на л. 61 – л. 62 от делото) рамки на частното обвинение, като дължи
произнасяне дали е налице претендираният от тъжителката състав на престъпление. В тъжбата и
допълнителната тъжба е очертано обвинението от фактическа страна, а именно: че Б.Й. заявила на
С.Г., че тя, в качеството си на управител на „Ц.е.ф.“ ЕООД, не е подавала годишна данъчна
декларация от 2018г. и, че фирмата е неправоспособна да упражнява дейност, но въпреки това от
нейно име се събират такси. Дадена е и квалификация на това изказване, като според тъжителката
то е осъществило състава на публична клевета – приписване на С.Г. на данъчна престъпление,
изразяващо се в неподаване на годишни данъчни декларации за 2018г. и 2019г. за
3

представляваното от нея дружество – „Ц.е.ф.“ ЕООД, с цел укриване на данъци.
На първо място съдът приема за доказано по делото, че действително подсъдимата е
заявила на общото събрание на етажната собственост, че „„Ц.е.ф.“ ЕООД не развива дейност, не е
подавало данъчна декларация от 2018г. и събира такси от собствениците. Въпреки това съдът
достигна до извод, че чрез използването на тези думи и изрази не е осъществен съставът на
престъплението „клевета”.
По отношение на престъплението „клевета” в правната теория е застъпено разбирането, че
деянието се осъществява чрез приписване на конкретни обстоятелства, свързани с проявите на
засегнатото лице, които по своя характер са позорни, засягащи честта – „Наказателно право на
Народна Република България – особена част, том I”, проф. д-р. И.Н., София – 1956г., стр. 432.
Приписаните позорни обстоятелства трябва да са определени факти, конкретни явления на
миналото или настоящето, а не само отрицателни оценки, съждения, епитети и др. такива (пак там
– стр. 433). Цитираните разбирания са намерили своето отражение и в съдебната практика на
ВКС. В Решение №167/26.09.2016 по дело №742/2016 на ВКС, НК, III н.о. е прието, че позорното
обстоятелство по смисъла на чл. 147 от НК е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от
личния му живот, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ
отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно (мързелив, корумпиран, страдащ
от алкохолизъм, наркомания); който е от естество на накърни доброто име в обществото, да
компрометира честта и достойнството. Изискването за конкретизирано съдържание на
твърдението за позорното обстоятелство, включващо информация за времевите му и
пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат, и всички релевантни детайли, е
предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на
доказване в наказателния процес. Логическо следствие от това е заключението, че
предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други
проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното
или чутото; изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния състав на
клеветата. Както е прието в правната теория когато става въпрос за приписване на престъпление не
е необходимо същото да бъде напълно индивидуализирано – с оглед на неговия предмет, време,
място на извършване и пр. - „Наказателно право на Народна Република България – особена част,
том I”, проф. д-р. И.Н., София – 1956г., стр. 433. Необходима е такава индивидуализация, от която
да могат да се изведат конкретни престъпления, които са приписани на тъжителката.
Съдът намира, че от използваните от подсъдимата изрази не могат да се изведат
обстоятелства, навеждащи към соченото в тъжбата престъпление. Според чл. 255, ал. 1, т. 1 НК
който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като не подаде
данъчна декларация се наказва за извършено данъчно престъпление. Прави впечатление, че за
описание на това престъпление е нужно да се наведат факти не само за неподадени данъчни
декларации, но и в насока, че това е направено с цел да се избегне установяване или плащане на
данъчни задължения и то в големи размери. В настоящия случай от подсъдимата е направено
единствено твърдение, че за „Ц.е.ф.“ ЕООД не е подавана данъчна декларация от 2018г. Само по
себе си това изказване по никакъв начин не може да насочи към вменяване на престъпление по чл.
255, ал. 1, т. 1 НК. Както се посочи за съставомерност на престъплението „клевета“ не е нужно
всички елементи от обективната и субективната страна на престъплението да са посочени по
подробен и пълен начин, но все пак трябва да са цитирани такива факти, които биха могли да
насочат към извод са осъществен състав на престъпление. Т.е. в конкретния случай за реализиране
на престъплението „клевета“ е било необходимо подсъдимата не само да заяви, че тъжителката не
е подавала данъчни декларации, но и да посочи (или поне да направи изказване в такава насока),
че това е сторено с цел избягване плащането на данъчни задължения в големи размери. От самото
изказване на Б.Й. такъв извод не може да бъде направен. Това следва от контекста, в който е
направено изказването. Същото е направено в отговор на твърдение на тъжителката Г., че „Ц.е.ф.“
ЕООД е собственик на земята в комплекса и собствените на това дружество съоръжения не следва
да се обслужват от чужда фирма. Разискванията са проведени във връзка с различни предложения,
свързани с поддръжката на комплекса и таксата, която следва да се заплаща за нея. Изказването на
4

Й., че дружеството не е подавало данъчни декларации е съпроводено с твърдение, че то не „развива
дейност“. Следователно от самия контекст, при който е изказана репликата на подсъдимата, може
да се направи извод, че тя не вменява укриване на данъци във връзка с дейността на това
дружество. Укриването на данъци предполага, че дружеството развива активна дейност, реализира
големи печалби, но не ги декларира, респ. избягва заплащането на данъци за тях. Точно обратното
– Й. е заявила, че според нея дружеството не развива дейност. Т.е. с изказването си изначално тя
няма как да насочва към обективната страна на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК. Както се
посочи – контекстът на използваната реплика е свързан с управлението на етажната собственост и
таксите, които се заплащат за това. Ето защо изказването представлява по-скоро опасение от
страна на Й., че комплексът не се управлява по добър начин, но по никакъв начин не насочва към
извършено във връзка с дейността на дружеството данъчно престъпление.
Налага се краен извод, че с оглед изложеното от подсъдимата и контекстът, в който думите
са използвани от нея, не е налице състав на престъпление „клевета“ в описаната в тъжбата форма –
чрез приписване на данъчно престъпление, тъй като в изказването липсват индивидуализиращи
белези, които да насочват към състав на престъпление.
Нещо повече – цитираното изказване не представлява и престъпление „клевета“ в
проявната му форма „разгласяване на позорно обстоятелство“. Вече се посочи, че съгласно
трайните теория и съдебна практика предположенията; създаването на различни версии и
аналогии; изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и
интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото; изказаните мнения, съждения,
оценки и внушения не консумират престъпния състав на клеветата. В случая подсъдимата Й. е
изказала мнение, че управляваното от тъжителката дружество не извършва дейност, не е подавало
данъчни декларации след 2018г. и въпреки това събира такси. Това мнение тя е формирала (видно
и от представените от нея доказателства) след като е извършила проучване, констатирала е, че за
етажната собственост не е регистриран управител и е установила (след справка в търговския
регистър), че годишни отчети не са обявени в търговския регистър след 2018г. Т.е. тя е
интерпретирала по свой начин (макар и грешен) факти и обстоятелства, които е установила при
извършените от нея проверка, като въз основа на тези интерпретации е изложила и свои собствени
съждения и внушения, които обаче не попадат в обхвата на престъплението „клевета“. На
практика от Й. е направена една отрицателна оценка за управлението в етажната собственост, но
по никакъв начин не са изложени позорни за личността на тъжителката обстоятелства. Това е така,
тъй като неподаването на данъчни декларации и липсата на развита дейност от страна на
определено юридическо лице не представляват непременно позорни обстоятелства. Данъчни
декларации могат да не се подават по различни причини, които невинаги могат да бъдат
определени като „позорящи“ лицето, което не ги е подало. В случая става въпрос за субективна
оценка на подсъдимата, но не и за приписване на позорящи обстоятелства, свързани с тъжителката.
Ето защо не може да се приеме, че от Й. е разгласено и позорящо личността на тъжителката
обстоятелство. По делото по безспорен начин се установи, че подсъдимата е извършила проверка,
сдобила се е с определена информация, която очевидно е интерпретирала по погрешен начин (с
оглед представените доказателства за подадени данъчни декларации за дружеството). Т.е. по-скоро
става въпрос за недостатъчна осведоменост на подсъдимата (както се сочи и от св. Вълканова за
публикуването на декларации се изисква време), а не за намерение от нейна страна да се изложи
позорно за личността на тъжителката обстоятелство.
От всичко изложено до тук може да се направи извод, че използваните изрази (подробно
обсъдени по-горе) са резултат от версии и интерпретации, които подсъдимата си е направила. Те
са я подтикнали да формулира свои мнения, съждения, оценки и да се опита да направи
определени внушения, но не могат да се приемат за годни за осъществяване на състава на
престъплението „клевета”, в която и да е от проявните му форми.
Нещо повече – липсва и субективен елемент за извършване на престъплението клевета
(чрез тези думи и изрази), тъй като клеветата може да бъде осъществена при форми на вината пряк
и евентуален умисъл, а такъв липсва при основавана на обективни факти (макар и грешно
интерпретирани) увереност в истинността на изнесеното. В случая увереността на подсъдимата в
изнесените от нея обстоятелства е формирана от обективни факти – установените вписвания в
5

Община Несебър и Търговския регистър. Ето защо увереността й не е била единствено субективна
(само в нейните вътрешни представи), а тя е формирала отрицателната си оценка на база
конкретни източници на факти.
При липсата на състав на престъплението „клевета“, който да е извършен с посочените в
тъжбата думи и изрази, съдът на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимата по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от
НK. Вярно е, че използваните от подсъдимата думи и изрази са употребени публично (в
присъствието на много хора), но при липсата на „клевета“ този елемент от обективната страна на
деянието не следва да бъде обсъждан.
С оглед оправдаването на подсъдимата за извършване на престъплението по . 148, ал. 2 вр.
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НK, то и предявеният граждански иск се явява
неоснователен. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на подсъдимия, в
причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. По делото не се доказва подсъдимата
да е извършила състава на престъплението „клевета“ спрямо тъжителката. Поради тази причина
предявеният граждански иск - за присъждане на сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2021г., беше
отхвърлен.
Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, разноските се възлагат на частния тъжител. От
защитника на подсъдимия е направено искане за присъждане на разноски (представен е и списък
на разноските). Доказано е извършването на разноски в размер на 600 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат (видно от договор на л. 116 от делото), поради което именно тази
сума беше присъдена в полза на подсъдимото лице. С оглед липсата на представени доказателства
за осъществени разноски в размер на 50 лв. – услуги за преводач, тази сума не беше присъдена в
полза на подсъдимата.
Така мотивиран съдът произнесе присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	18
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия:	Валери Владимиров Събев

Дело:	20212150200480
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	30 юни 2021 г.

Присъда по дело №480/2021 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите