Решение по дело №2463/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260547
Дата: 15 декември 2020 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20205300502463
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260547

гр. Пловдив,14.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на девети ноември,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Изева

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова                                                                                Силвия Алексова   

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2463/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 260202/31.08.20г.на РС-Пловдив,15-ти гр.състав,постановено по  гр.д.№ 19050/19г.,с което е признато за незаконно и отменено като такова уволнението на М.Т.М.,ЕГН- **********,извършено със Заповед № РД-1166/13.11.2019 г., издадена от Кмета на Община С.,с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ и е възстановена М.Т.М. на заеманата преди уволнението ѝ длъжност „директор детска градина” при Детска градина „Светлина”, с. Ц.,общ.С.,обл.Пловдив,Булстат-*********, с под по НКПД на изпълняваната длъжност 13456004 и код по КИД – 8510.

Жалбоподателят-Детска градина „Светлина“,село Ц.,обл.Пловдивска чрез пълномощника си адв.И.К. иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искови претенции като неоснователни.Счита за неверен крайния извод на ПдРС,че не се доказва извършването  от страна на ищцата на вменените ѝ нарушения на трудовата дисциплина.Излагат се съображения в подкрепа на това становище.Претендират се разноски пред двете инстанции.

 Въззиваемата М.Т.М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в писмен отговор аргументи.Иска ПдОС да потвърди  атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и  основателността на жалбата, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакуваният съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

            Пред ПдРС са предявени от М.Т.М. против Детска градина „Светлина”,с.Ц.,общ.С.,обл.Пловдив обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и 2 от КТ.

Не се спори между страните,че ищцата е работила на длъжността „***“ на ДГ“Светлина“,с.Ц. по тр.договор от 31.08.17г.,сключен за неопределено време и след проведен конкурс за заемане на длъжността,като на същата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“на осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ със Заповед № 1166/13.11.2019г.,издадена от Кмета на Община С. за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.7 от КТ-неизпълнение на законно разпореждане на работодателя и по чл.187,ал.1,т.8,предл.второ-за уронване доброто име на предприятието.Безспорно е също,че заповедта е връчена на М.Т.М. на 13.11.19г.при условията на отказ за получаване от страна на  М..

В уволнителната заповед се излагат мотиви,че до налагането на  дисциплинарното наказание „уволнение“ се е стигнало след публикуване на снимки на хранителни продукти с влошено качество в соц.мрежи,като се посочва,че с тях се хранят децата в детските градини на територията на Община С..Тази публикация предизвикала назначаването на комисия за извършване на проверка във връзка с изнесената в медиите информация.За проверката бил съставен Констативен протокол от 01.11.2019г., в който била отразена констатация, че наличните в склада на градината продукти са в добро състояние,не са констатирани продукти с лош външен вид,установено било наличие на документи, удостоверяващи извършването и приемането на доставката на установените продукти.Направени били снимки на намерените в складовете хранителни продукти,от които се установява,че същите са във видимо добро състояние.

Въпреки извършените констатации,с процесната Заповед са вменени нарушения на трудовата дисциплина на ищцата – по чл. 187 ал.1 т.7 КТ за неизпълнение на законно разпореждане на работодателя,изразяващо се в нарушаване на забраната за допълнително внасяне в складовите помещения на детското заведение на хранителни продукти и напитки, и по чл. 187 ал.1 т.8 КТ по уронване доброто име на ответника, доколкото е допуснато внасянето на хранителни продукти с влошени качества,както и е допуснато трето лице до помещението за хранителни продукти,което е снимало същите и е публикувало снимките в публичното пространство.В заповедта се посочва, че дори да се приеме за вярно твърдението на ищцата,че снимките не отговарят на действителното фактическо положение,то отново ѝ е вменено извършено от нея нарушение по допускане да бъде внесена, снимана и публикувана информация за храна в детското заведение с лошо качество, по който начин се създавали предпоставки за умишлено уронване на доброто име на детската градина.

В изпълнение на разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ от ищцата са поискани и са дадени обяснения във връзка със започналото дисцилинарно производство.В обясненията си  М. посочва,че от назначаването ѝ винаги са спазвани изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детската градина и нито тя,нито колективът на ръководената от нея детската градина имат връзка и отношение с качената информация и снимков материал в социалните мрежи.

По делото са представени решения на Община С.,като единственото от тях,което има отношение към спора е от протокол на проведеното на 21.11.2019г.заседание,на което е коментиран въпросът за детска градина „Светлина”.Посочените изявления от лицето Г. Р.,който твърди,че е снимал и качил  снимките в соц.мрежи,според първостепенния съд представляват свидетелски показания в писмен вид,и съдът го е приел като недопустими доказателства в производството.

По делото са разпитани двама свидетели,по един на всяка от страните: свидетелят на ищцата Г. Р. и свидетелят на ответника-С. П..

От показанията на свидетеля Р. се установява,че е общински съветник при Община С..Същият получил сигнал за влошено качество на храните в детските градини на територията на посочената община.Поради тази причина свидетелят Р. настоявал пред Общински съвет да бъдат взети мерки за предотвратяване на доставка на некачествени хранителни продукти,но такива не били предприети.Ето защо той направил снимки от ЦДГ „Осми март”,гр.С. на хранителни продукти с лошо качество,които представил на общинския съвет.Свидетелят изрично посочва,че не е правил снимки в ДГ „Светлина”,с. Ц.,а в  склада на ЦДГ“Осми  март“,гр.С..Снимките,направени от свидетеля, били качени от него в социалните мрежи и били представени на заседание на общински съвет.

Свидетелката П. работи като финансов контрольор при Община С..В показанията си същата заявява,че е присъствала на среща между изпълнителя и всички директори на детски градини преди подписване на договора за доставка на хранителни продукти.На посочената среща били уговорено, че ако някой от хранителните продукти не отговаря на изискванията като качество, следва същият да се върне и в определен срок да бъде доставен нов.В Община С. писмено не било постъпвало нищо във връзка с получени некачествени стоки, включително за месец ноември 2019г. за ДГ „Светлина”,с.Ц.. През този период в социалните мрежи излязла публикация за некачествени храни в посочената детска градина, към която имало приложени снимки на развалени плодове и зеленчуци. На следващия ден,след като свидетелката видяла приложените в соц.мрежа снимки,била съставена комисия,в която участвала и свидетелката за извършване на проверка на складовете на детските градини.Била извършена проверка и в ДГ „Светлина”,с.Ц.,при която обаче не били установени негодни продукти.Плодовете и зеленчуците били в идеално качество.При извършената проверка в детска градина „Светлина”,свидетелката посочва,че подът бил с мозаечни плочки,каквито имало и на приложените към публикацията снимки,но плодовете и зеленчуците били в добър вид. Не намерили развалена продукция на следващата сутрин.При разговор с фирмата – доставчик, от същата посочили, че не доставят в такива опаковки продукти, каквито били опаковани тези от снимките.

По отношение на първото вменено на ищцата дисциплинарно нарушение по чл.187,ал.1,т.7 от КТ– неизпълнение на законово нареждане на работодателя, а именно Заповед № РД-694/07.06.2016 г. на Кмета на Община С., с която е забранено внасянето на хранителни продукти и напитки, различни от вода, в детските заведения на територията на Общината,районният съд е приел,че не се установява по несъмнен начин ищцата да е допуснала внасянето на хранителни продукти и напитки в детското заведение извън тези от доставчика.Акцентирал е,че в заповедта за уволнение не е посочена дата на извършване на твърдяното нарушение,посочена е единствено датата на  публикуване на снимки от профила на свидетеля Г. Р..Дори и да се приемела като дата на нарушението датата на публикуване в социалните мрежи на процесните снимки,то пак не се установявало по несъмнен начин, че ищцата е допуснала внасяне на хранителни продукти на територията на детската градина.За да стигне до този извод,районният съд се е позовал на показанията на св.Г. Р.,който е категоричен,че не е  правил снимки  на продукти в ДГ „Светлина”, а само в ЦДГ „Осми март”.Никъде в представените писм.доказателства,включително в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение,не се посочвало,че цитата от публикацията касае именно ДГ „Светлина”.Освен това още на следващия ден след  публикацията на процесните снимки в социалните мрежи била извършена проверка на ДГ „Светлина”,и в хода на тази проверка не било установено извършването на каквото и да било нарушение във връзка с качеството на храните,даже напротив,констатирано е,че състоянието на хранителните продукти е било много добро.Първостепенният съд не намира логика в това да се наложи дисциплинарно наказание за посоченото вменено на ищцата нарушение,при положение,че изрично е извършена проверка на ДГ „Светлина”,именно за установяване на  изложеното в публикацията и от резултата от проверката не се установяват никакви извършени нарушения.На практика наказващият орган,пренебрегвайки резултатите от проверката,е наложил наказание единствено на база  публикацията в соц.мрежи.Поради това правилно районният съд в мотивите си посочва,че ако наказващият орган е искал да ангажира дисциплинарната отговорност на ищцата единствено въз основа на тази публикация,при която въобще не се споменава конкретно ДГ „Светлина”,то тогава е било напълно безпредметно възлагането и извършването на проверка.

Недоказаността на посоченото нарушение според ПдРС води до извод и за недоказаност на другото вменено на ищцата дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1,т.8, предл.второ  от КТ–уронване доброто име на предприятието, доколкото посочените снимки с лошо качество на хранителните продукти довели до трайно негативно отношение на населението на Община Съединение към детското заведение.Районният съд намира,че не се доказва подобни снимки да са направени в детското заведение,като отново  се позовава на  показанията на св.Георги Руменов,който е категоричен,че е правил снимки в друго детско заведение.Неговите показания се потвърждавали и от извършената на следващия ден проверка.Още повече, че ищцата не е осъществила каквито и да е било активни действия по публикуване на снимки в социалните мрежи,по който начин се твърди от ответника да е уронен престижът на детското заведение.

Що се отнася до соченото нарушение,изразяващо се в уронване доброто име на детската градина чрез създаване на невярно впечатление у трети лица – адресати в публичното пространство,че на децата се предоставят храни и хранителни продукти с лошо качество,районният съд отново стига до извод,че от събраните по делото доказателства не се установява по никакъв начин ищцата да е провокирала посоченото невярно впечатление за предоставяне на некачествени хранителни продукти на децата,след като несъмнено се е установило,че тя не е публикувала процесните снимки в социалните мрежи.

Така районният съд е намерил за недоказани  посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения и е отменил извършеното уволнение като незаконно,а като акцесорен е уважил и иска по чл.344,ал.1,т.2 от КТ,като е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

Настоящата инстанция споделя изводите на ПдРС,като намира,че същите почиват на правилно изяснена фактическа обстановка,а събраните доказателства са подробно и задълбочено анализирани и адекватно отнесени към приложимото право,поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното решение.

Не се споделят  доводите на жалбоподателя,че от показанията на св.П. категорично се установявало,че част от снимките с некачествени хранителни продукти,публикувани в публ.мрежи,са направени в ДГ“Светлина“,както и че показанията на св.Г. Р. са заинтересовани.Този свидетел няма нито роднинска,нито служебна връзка с  ищцата,за да се приеме,че е заинтересуван от изхода на делото.Ако е налице някаква заинтересованост на свидетелските показания,то тя би следвало да се търси в показанията на свидетелката на ответника,която се намира в служебни правоотношения с него.Единствено тази свидетелка посочва,че е открила съвпадащи белези между мястото,в което са направени снимките,и ДГ „Светлина“,но дори и тогава свидетелката  заявява,че е налице такова съвпадение при част от снимките.Такава съпоставка е невъзможно да бъде направена с представените по делото копия от снимки,които са неясни и размазани,а и оставанеясно как самата свидетелка е успяла да различи детайли в снимковия материал,при положение,че снимките в социалната мрежа  са били  премахнати още на следващия ден след публикацията им и свидетелката не би могла да сравнява с тях личните си впечатления от помещението в детското заведение при проверката.

В жалбата се твърди,че същността на извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение  се изразява именно в това,че тя е допуснала да бъдат внесени в детското заведение некачествени храни само за да бъдат заснети и публикувани в соц.мрежи,без действително такива храни да са предоставени на децата за хранене.Именно поради това в тежест на ответника е било да докаже извършването на това нарушение от ищцата.Не са представени обаче доказателства,които  с категоричност да установяват,че именно в ръководеното от ищцата детско заведение е допуснато внасянето на некачествени хранителни продукти,нито кога е извършено нарушението,нито че целта е била да се урони доброто име на детската градина.Напротив,налице са доказателства за обратното-св.показания на Г.Р.,които и настоящата инстанция кредитира като незаинтересовани и обективни,констатациите при извършената проверка,обективирани в констативния протокол от 01.11.19г.,постановлението на РП-Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство от  20.01.20г.

Предвид горното,изложените от районния съд изводи са правилни и законосъобразни,поради което и атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

Разноски са претендирани и от двете страни,като с оглед изхода на спора такива се дължат на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция,доколкото се представят доказателства,че са направени-ДПЗС,ф-ра и банков превод за сумата от  732лв.с ДДС

            Воден от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260202/31.08.20г.на РС-Пловдив,15-ти гр.състав,постановено по  гр.д.№ 19050/19г.

ОСЪЖДА Детска градина „Светлина”,с.Ц.,общ.С.,обл. Пловдив,Булстат-*********,да заплати на М.Т.М.,ЕГН- **********,сумата в размер на 732(седемстотин тридесет и два)лв.,представляваща разноски за адв.възнаграждение пред въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: