№ 2019
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100502217 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 19.12.2024 г., гр.д. № 70833/2023 г., СРС, 148 с-в се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. А. И. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ дължи на „Tоплофикация
София“ ЕАД сумата 2 294,23 лв. – стойност на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, район „Надежда“, ж.к. „*******,
абонатен № ******* през периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата
380,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г.
по отношение на цялата топлинна енергия; сумата 15,21 лв. - цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва върху двете главници от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за разликата над
2 294,23 лв. до пълния предявен размер от 2 365,92 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия, иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
1
ЗЗД за разликата над 380,75 лв. до пълния предявен размер от 392,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава по отношение на цената за топлинна
енергия и за сумата 3,32 лв. - обезщетение за забава през периода 15.11.2020 г.
– 02.10.2023 г. по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
56072/2023 г., СРС, 148 с-в, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. И. на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ дължи на „Tоплофикация София“ ЕАД сумата 2 294,23 лв. – стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район
„Надежда“, ж.к. „*******, абонатен № ******* през периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г., сумата 380,75 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. по отношение на цялата топлинна енергия;
сумата 15,21 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху двете главници от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до изплащане на
вземането, ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за разликата над 2 294,23 лв. до пълния предявен
размер от 2 365,92 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 380,75 лв. до
пълния предявен размер от 392,65 лв., представляваща обезщетение за забава
по отношение на цената за топлинна енергия и за сумата 3,32 лв. -
обезщетение за забава през периода 15.11.2020 г. – 02.10.2023 г. по отношение
на цената за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 56072/2023 г., СРС, 148 с-в,
като ОСЪЖДА всеки от ответниците да заплати поотделно на ищеца по
470,87 лв. – разноски за заповедно и исково производство, а ищецът да
заплати на адв. Н. К. сумата 56,67 лв. – възнаграждение за безплатна помощ на
ответниците за заповедно и исково производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Й.
А. И. в частта, с която са уважени предявените срещу него искове. Възразява,
че не е потребител на топлинна енергия, т.к. през процесния период имотът се
ползва само от другия съсобственик И. И., открил партида на свое име.
Законна лихва върху цената за топлинна енергия не се дължи поради
непубликуване на месечните сметки за главния дълг в интернет страницата на
2
ищеца. Не е доказано основанието за заплащане на услугата за дялово
разпределение. Претендира се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете И.
А. И. в частта, с която са уважени предявените срещу него искове за цената на
дялово разпределение и за мораторна лихва върху стойността на топлинна
енергия. Счита, че законна лихва върху цената за топлинна енергия не се
дължи поради липса на публикуване на месечните сметки за главния дълг в
интернет страницата на ищеца. Не е доказано основанието за заплащане на
услугата за дялово разпределение. Претендира се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбите, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
3
1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответниците по исковете Й. А. И. и И. А. И. са
потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период
01.08.2020 г. - 30.04.2022 г. се установява чрез притежаваното от тях право на
собственост върху топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, район
„Надежда“, ж.к. „*******, с абонатен № *******. Имотът е бил предоставен
като обезщетение на баща им И. Й.ов И. със Заповед № А-0-08-1482 от
29.05.1979 г. на ИС на СОНС. По силата на наследствено правоприемство от
приобретателя И. Й.ов И., поч. 2002 г. и съпругата му С.С. И.а, поч. 2006 г.,
които са имали син А. И. И., поч. 2001 г. преди родителите си и оставил
двамата си сина - ответниците и съпруга Р. Й.ова И.а, при условията на чл. 10,
ал. 1 ЗН по право на заместване ответниците придобиват право на собственост
върху имота при равни права от по 1/2 ид.ч. Договорът за замяна, сключен
между ответниците, по силата на който ответникът Й. И. прехвърля на брат си
И. И. своята 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот срещу 1/6 ид.ч. от друг
самостоятелен обект в сграда и доплащане, поради което е ирелевантен за
правилния изход на делото.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. По силата на законовата
разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за
битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
По делото не е проведено успешно доказване, фактическото използване
на имота през процесния период да се осъществява само от ответника И. И.. В
тази насока следва да се има предвид приетото в съдебно-техническата
експертиза, че не е предоставен достъп до имота за целия процесен период,
поради което стойността на предоставена топлинна енергия е начислена на
база 2 души. Не се установява и подадени преди или в рамките на процесния
период заявление за открИ.е партида на името на ответника И. И., или
декларация, че живее там. Затова само по себе си наличието на партида за
имота на името същия ответник, но без доказан момент на искането за
открИ.ето й, не обосновава извод за постигнато съгласие между
4
съсобствениците за начин на ползването през исковия период и не
освобождава другия съсобственик – ответникът Й. И. от отговорността към
ищеца за спорните вземания съразмерно притежаваната квота в
съсобствеността. Евентуалното неоснователно разместване на имуществени
блага във вътрешните отношения между съсобствениците би следвало да се
уреди отделно, извън предметния обхват на настоящото дело. В тази връзка,
не са приложими и разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г., тълк.д. 2/2017 г.,
ОСГК на ВКС, дадени във връзка с ползване на имота от трето лице, което не
е собственик или вещен ползвател, а именно че клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, като същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на
т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
След като в случая, ответникът Й. И. притежава качество потребител на
топлинна енергия, той дължи цена с лихви съразмерно правата си на
собствеността от 1/2 ид.ч.
Противно на оплакванията, поддържани в жалбите и на двамата
ответници, неприложими към процесния период са клаузите от Общите
условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г. и в частност тази по чл. 33 ОУ,
според която клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-
дневен срок от публикуването им в интернет страницата на търговеца. Към
исковия период действат Общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР на
27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
5
количество през отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на
топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 45-дневен срок, считано от
периода, за който се отнася фактурата. С обжалваното решение, размерите и
периодите на законните лихви върху главницата са определени при
съобразяване именно на приложимите Общи условия от 2016 г.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, вещото лице
проверява едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител
документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби.
Установени са прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното
дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в
абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне
между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. При съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител се изчислява окончателната стойност на неплатените и
дължими главница и лихва.
Исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуване на
вземанията за главници и мораторна лихва са основателни до уважените
размери с обжалваното решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени всички искове
предявени срещу ответника Й. И. и са уважени предявените срещу ответника
И. И. исковете за дялово разпределение и за лихва върху стойността на
топлинна енергия.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. процесуалните му действия се изчерпват
с подаване на бланкетни отговори на въззивните жалби и становище, с които
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19.12.2024 г., гр.д. № 70833/2023 г., СРС,
148 с-в в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. А. И. на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ дължи на „Tоплофикация София“ ЕАД сумата 2 294,23 лв. – стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район
„Надежда“, ж.к. „*******, абонатен № ******* през периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г., сумата 380,75 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. по отношение на цялата топлинна енергия;
сумата 15,21 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху двете главници от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до изплащане на
вземането, както и се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. И. на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ дължи на „Tоплофикация София“ ЕАД сумата 380,75 лв. – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. по отношение на цялата
топлинна енергия (за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район
„Надежда“, ж.к. „*******, абонатен № *******) и сумата 15,21 лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва върху двете главници от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7