Р Е Ш Е Н И
Е
№ 472
гр.С., 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 798
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Постъпила е жалба от Я.Д.И. ***, ЕГН
**********, чрез адвокат И.А. ***, против Наказателно постановление № 19-1099-000672/14.10.2019г.,
издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което жалбоподателят
е санкциониран за нарушения по чл.174, ал.3 и по чл.100, ал.1, т.1 - предл.
първо и предл. второ от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата са въведени твърдения, че
жалбоподателят е бил лишен от възможността да даде кръв за химически анализ
поради непредоставянето му на медицинския талон за изследване от полицейските
органи. Подчертава се, че в конкретния случай е имало отказ на водача да бъде
изпробван с техническо средство, но не е бил налице негов отказ да получи
талона, за да му се вменява нарушение по чл.174, ал.3 ЗДВП. Посочва се, че не е
установено жалбоподателят И. да е управлявал въпросното МПС, което е било
паркирано пред дома му и затова не може да се приема, че са осъществени двете
нарушения по чл.100, ал.1, т.1 ЗДВП. Моли се за цялостна отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Пред съда жалбата се поддържа чрез
процесуален представител, който изразява позиция, че отразеното в талона за
медицинско изследване обстоятелство, че жалбоподателят е отказал връчването му,
се опровергава от показанията на св.Я.С..
Административнонаказващият орган –
ст.инспектор Д., изразява становище за пълна съобразеност на процесното НП с
изискванията на процесуалния и материалния закон, и доказаност на
административното обвинение.
Районна прокуратура – С., при
редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират
становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото
доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 26.09.2019г., вече след полунощ, в гр.С., полицейски
патрул в състав – св.П. и св.И.,***, възприел, че движещият се по бул. „М.“, на
кратка дистанция пред служебния автомобил, т.а. „Дачия Сандеро“ с рег. №
СС7778СК, направил обратен завой. По тази причина решили да извършат рутинна
проверка на водача и подали светлинен и звуков сигнал. Процесният автомобил
спрял, св.П. изискал документите на водача – жалбоподателя И., който го
уведомил, че не носи СУМПС, а само лична карта, която предоставил. Св. П.
усетил, че жалбоподателят лъха на алкохол, поради което отправил искане за
съдействие от страна на „Пътен контрол“. На място пристигнал св.Т.
–мл.автоконтрольор, пред когото двамата полицейски служители заявили, че са
възприели И. да управлява автомобила и че същият не носи СУМПС и КТ.
Жалбоподателят отказал да бъде изпробван на място с техническо средство за
употреба на алкохол „Дрегер Алкотест 7510“. Бил отведен в РУ МВР-С., където
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „Drug Test 5000“. Св.Т. съставил
АУАН № 579/26.09.2019г., бл. № 587456, за
нарушения по чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 предл.1 и 2 ЗДВП.
При предявяването на акта жалбоподателят отказал да го
подпише, който отказ бил удостоверен по надлежния ред от св.Я.С.. Св.Т. издал
на жалбоподателя И. талон за медицинско изследване № 6060855/26.09.2019г., в който отразил, че в рамките на 45
минути следва да се предостави кръв за изследване в ЦСМП-С.. Посочено било в
талона, че лицето отказва да бъде изпробвано с техническо средство. Жалбоподателят
отказал да го подпише, както и да му бъде връчен екземпляр от талона, което
било удостоверено с подписа на св.С..
Въз основа на акта било издадено и процесното НП, в
което са отразени съдържащите се в АУАН факти и дадената им правна
квалификация, редом с констатацията за отказа да бъде извършено медицинско
изследване. Наложени са предвидените в санкционната част на чл.174, ал.3 ЗДВП
кумулативни наказания глоба в размер 2000 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от две години – за нарушение то по чл.174, ал.3 и наказанието глоба в размер 10 лева, предвидено
в чл.183, ал.1, т.1 пр.2 ЗДВП – за простъпката по чл.100, ал.1, т.1 от същия
закон.
При така изяснените факти по случая,
на база събрания по делото доказателствен материал и проследяване спазване
изискванията на закона, съдът констатира, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила откъм образуване на административно наказателното
производство, неговото протичане и зачитане правото на защита на наказаното
лице. Началото на производството е поставено със съставянето на АУАН, което е
станало в присъствието на жалбоподателя и същият е бил наясно за какви
нарушения се ангажира отговорността му.
Основният акцент в защитната теза е за невръчване
талона за медицинско изследване, въпреки отказа на водача да го подпише, и
нарушаване по този начин правото му да предостави кръв за изследване. При
проследяване на данните, в насока горните обстоятелства, съдържащи се в
показанията на свидетелите и отразени в официалните писмени документи по
случая, се установява по еднопосочен и категоричен начин, че жалбоподателят е
декларирал както отказ да подпише талона, така и отказ същият да му бъде
връчен. Видно от приетия като писмено доказателство Талон за медицинско
изследване № 6060855/26.09.2019г., на жалбоподателя е
била предоставена възможност от св.Т. да изпълни изискванията на закона чрез
изследване на кръв в интервал от 45 минути на процесната дата, която възможност
И. сам е препятствал със собственото си поведение. Фактът, че е отказал да
подпише талона, се явява установен не само от показанията на св.П., св.И., св.Т.
и св.С., но и от положения от последния свидетел подпис, удостоверяващ изрично
изразената по този начин воля на жалбоподателя. Тази негова воля е била в
насока и нежелание да му се предостави екземпляр от същия документ. По изричен
начин св.Я.С. е удостоверил, че жалбоподателят отказва да подпише и получи
талона. При предявяването на процесния документ на св.С., същият потвърди, че
подписът, положен под визираната декларация, е негов. Съдът приема, че визираното
удостоверяване е изпълнено съобразно изискванията на закона и съответства на
обективните фактически обстоятелства в процесната нощ.
Позицията на защита, че е налице опровергаване на
факта по отказа от жалбоподателя в горната насока поради това, че показанията
на св.Т. не съответствали на отразеното в талона, а тези на св.С. били по
неясен негов спомен, е несъстоятелна. Св.Т. депозира еднопосочни и убедителни
данни, че жалбоподателят категорично отказал да подпише всичко, които показания
са в пълен синхрон с останалите доказателства. Следва да се отчете, че
правнозначимите обстоятелства, съдържащи се в талона и АУАН, са отразени
непосредствено след прякото им възприемане от свидетелите, докато показанията
са депозирани след период от време, свързано с индивидуалните паметови
способности, но в конкретния случай същите тези свидетелски показания са пълен
синхрон с писмените данни.
По отношение на наложените две
административни наказания „глоба“ за неносенето на СУМПС и на КТ към него,
съдът намира, че същите са основателни. Административното обвинение в тази му
част е доказано по несъмнен начин от показанията на св.П. и св.И., пряко
възприели движението на автомобила на И. и осъщественото от последния
управление на същия този автомобил. Предвид това тезата, че автомобилът на
жалбоподателя не е бил в движение в него момент, а бил спрян пред дома му, се
явява опровергана.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1099-000672/14.10.2019г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към
ОДМВР-С., с което на Я.Д.И. ***, ЕГН **********, са наложени административни
наказания – глоба в размер 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години, на основание чл.174, ал.3 ЗДВП, глоба в
размер на 10 (десет) лева, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 ЗДВП - за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1, и глоба в размер на 10 (десет) лева, на основание чл.183,
ал.1, т.1 пр.2 ЗДВП за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: