Решение по дело №4833/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3323
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20191100504833
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 08.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI -17 състав, в закрито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година,  в следния състав: 

                                                   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                                               ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                Д. ГОСПОДИНОВА           

 

като  разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 4833 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по три жалби, подадени от длъжника „К.А.” ЕООД, от ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД и от дружеството „К.А.2.” ЕООД срещу действието на съдебния изпълнител по определяне на трето лице, а именно И.С.М., за пазач на недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден, което е извършено по изп.д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС. Жалбоподателите твърдят, че в изпълнителното производство не се установява да са налице която и да е от предвидените в чл. 486, ал. 2 ГПК предпоставки, при които единствено съдебният изпълнител може да предаде управлението на имотите на трето лице, различно от техния собственик за времето от техния опис до публичната им продажба. Считат, че нормата на чл. 470 ГПК не е приложима, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбите, подадени от длъжника „К.А.” ЕООД и от дружеството „К.А.2.” ЕООД са недопустими. Счита, че жалбата, подадена от „С.г.” ЕООД е неоснователна, тъй като собственикът на имотите не е изпратил представител при извършване на техния опис, което означава, че той не ги управлява с грижа и следователно са налице предвидените в ГПК предпоставки за назначаване на пазач.

 

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят „К.А.” ЕООД има качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя „Л.и.” АД парични вземания.

В производството се установява, че другият жалбоподател „К.А.2.” ЕООД е имал качеството ипотекарен длъжник към момента на издаване на изпълнителния лист за присъждане на паричните вземания, които са предмет на принудителното изпълнение по процесното изпълнително дело, доколкото е бил собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.1203.708 и недвижим имот с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден, върху които има учредена договорна ипотека в полза на взискателя „Л.и.” АД. Именно с оглед качество му на ипотекарен длъжник срещу това лице е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

От представените материали се доказва, че след образуване на изпълнителното производство „К.А.2.” ЕООД се е разпоредило с притежаваните от него недвижими имоти, върху които в полза на взискателя има вписана ипотека за обезпечаване на вземанията му, които се събират принудително, като е прехвърлило правото на собственост върху тях в полза на лицето „С.г.” ЕООД, което е третият жалбоподател. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му, както и нормата на чл. 429, ал. 3 ГПК, съгласно която изпълнителният лист има сила не само срещу главния длъжник, но срещу лицата, които са дали своя вещ в ипотека за обезпечаване на дълга, дори и когато исковият процес не е воден срещу тези лица или когато заповедта за изпълнение не е издадена срещу тях, то трябва да се заключи, че субективните предели на издадения в полза на взискателя „Л.и.” АД изпълнителен лит има сила и срещу „С.г.” ЕООД, който е собственик на ипотекираните имоти, към които е насочено изпълнението. От момента на придобиване на правото на собственост посоченият правен субект придобива качеството на ипотекарен длъжник. Същевременно от момента на разпореждане с ипотекирания недвижим имот такова качество вече няма неговия предишен собственик „К.А.2.” ЕООД, който след като е прехвърлил притежаваната вещ вече не е лицето, което търпи принудата от провеждания изпълнителен процес. Засегнат от нея е само този, който притежава вещно право на собственост върху ипотекираните имоти, който е „С.г.” ЕООД. При съобразяване на задължителните указания, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 4 ОТ 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, трябва да се приеме, че ипотекарният длъжник „С.г.” ЕООД има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, когато изпълнението е насочено срещу вещ, върху която той е учредил ипотека за чуждо задължение, какъвто е настоящия случай, а не на трето лице. Доколкото „К.А.2.” ЕООД е загубил качеството на ипотекарен длъжник, то това дружество е трето за изпълнителното дело лице.

 

По жалбите на длъжника „К.А.” ЕООД и от ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД:

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

При съобразяване на оплакванията, направени от длъжника „К.А.” ЕООД и от ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД в подадените жалби, може да се приеме, че и двете дружества обжалват действието на съдебния изпълнител по определяне на трето лице, а именно И.С.М., за пазач на недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден, при твърдения, че е нарушена разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ГПК. Ето защо и предвид изложеното за това кои действия и в какви хипотези длъжникът има установено от закона право да обжалва,  следва да се приеме, че подадените от „К.А.” ЕООД и „С.г.” ЕООД  жалби са допустими и следва да се разгледат по същество.

Принудителното изпълнение по изп.д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС е насочено срещу два недвижими имота, поради което и за да отговори на въпроса дали действията на съдебния изпълнител по определяне на трето лице за пазач на същите са законосъобразни, съдът трябва да извърши преценка дали са спазени условията за това, които са предвидени в закона, които са тези, посочени в нормата на чл. 486, ал. 2 ГПК. Изискванията за определяна на трето лице за пазач, които са регламентирани в разпоредбата на чл. 470 ГПК, на която се позовава взискателят, не са приложими в настоящия случай, тъй като те касаят само хипотезите, при които принудителното изпълнение се насочва към собствена на длъжника или на трето лице движима вещ. Този извод следва както от систематичното място на нормата, която е включена в главата, наименувана „изпълнение върху движими вещи”, а така също и при анализ на нейното съдържание, от което е видно, че уредените с нея правила са създадени при съобразяване на спецификите, които имат движимите вещи спрямо недвижимите имоти с оглед на които се налагат различни изисквания за тяхното съхранение и опазване. Ето защо и предвид наличието на изрични правила, които се прилагат при определяне на пазач на недвижимите имоти, към които е насочено изпълнението, то не е допустимо прилагането в тези случаи на нормата на чл. 470 ГПК, както счита съдебният изпълнител.

В чл. 486, ал. 1 ГПК е предвидено, че имотът, към който е насочено изпълнението чрез извършване на опис, се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, като той е длъжен да го управлява като добър стопанин и да го предаде в същото състояние, в което го е приел при извършване на описа. Съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. При тълкуване на тези две разпоредби във връзката им една с друга е видно, че принципът е, че когато се продава един недвижим имот на публична продан, от момента на извършване на описа до приключване на проданта той се оставя във владение на неговия собственик, който има качеството на длъжник в изпълнителното производство, включително и на ипотекарен длъжник, като само ако той не изпълнява задължението си, предвидено в закона, да го управлява с грижата на добър стопанин или пречи имотът да бъде огледан от трети лица, т.е. извършва действия, с които цели осуетяване на продажбата в хода на изпълнителното производство, съдебният изпълнител иззема имота от неговата фактическа власт и го предава за управление на трето лице, което се определя за негов пазач.

В случая от съдържанието на съставения протокол за опис на недвижими имоти, извършен на 26.02.2019 г., не се установява съдебният изпълнител да е констатирал каквито и да е обстоятелства, от които да може да се направи извод, че собственикът на недвижимите имоти, към които е насочено изпълнението, е предприел някакви действия по тяхното повреждане. Не се доказва той да ги е изоставил безстопанствени, с което да се създават предпоставки за тяхното разграбване. Напротив, установява се обратното, че той ги управлява с грижата на добър стопанин като ги е отдал пода наем на трети лица, които ги ползват с предназначение за паркинг, което не се твърди и не се доказва да води до тяхното увреждане. В изпълнителното производство няма данни, от които да се установява, че собственикът „С.г.” ЕООД чрез свои представители е пречил на трети лица да извършат оглед на имота. Липсата на представител на ипотекарния длъжник при извършване на опис на имотите не презюмира, че той ги управлява лошо, както счита съдебния изпълнител или че ще извършва действия, с които да осуети продажбата им като не допуска трети лица да ги огледат. Ето защо трябва да се заключи, че по делото няма събрани никакви доказателства, от които да може да се заключи, че са налице която и да е от двете предпоставки, предвидени в чл. 486, ал. 2 ГПК, само при осъществяване на които съдебният изпълнител може да предаде управлението на недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден, към които е насочено принудителното изпълнение на трето лице, както е направил. Това прави действието му по определяна на третото за делото лице И.С.М. за пазач на имотите незаконосъобразно и то трябва да се отмени. Имотите следва да останат в управление на ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД, който е техен собственик, за времето до приключване на публичната продан върху тях.

В жалбата на ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД не се сочи, че недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението, са несеквестируеми, поради което и за това лице не възниква правото да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението към недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК насочването на изпълнението върху определено имущество може да бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи за неговата несеквестируемост, каквито няма изложени в подадената жалба. Това прави жалбата в тази й част недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

 

По жалбата на третото за изпълнителния процес лице „К.А.2.” ЕООД :

В чл. 435, ал. 4 ГПК е предвидено, че третото за принудителното изпълнение лице има право да обжалва действията на съдебния изпълнител, с които принудителното изпълнение се насочва спрямо вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движима вещ, се намират във владение на това лице.

С жалбата, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, третото за изпълнението лице оспорва пред съда действията на съдебния изпълнител по определяне на трето лице, а именно И.С.М., за пазач на недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925, при твърдения, че е нарушена разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ГПК. Това действие обаче не попада сред тези, които са посочени в чл. 435, ал. 4 ГПК като такива, които могат да бъдат обжалвани от третото лице. Право да обжалва това действие има само длъжникът по изпълнението съгласно чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК. Освен това жалбоподателят изобщо не твърди той да се е намирал във владение на недвижимите имоти, към които е насочено изпълнението, в деня на налагане на възбраната, които се изискват в чл. 435, ал. 4 ГПК, за да се приеме, че за него възниква правото на жалба. Ето защо следва да се приеме, че „К.А.2.” ЕООД няма признато от закона право да обжалва действията на съдебния изпълнител по определяне на трето лице И.С.М. за пазач на недвижимите имоти, което прави подадената от него жалба недопустима.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалби, подадени от длъжника „К.А.” ЕООД и от ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД, действието на съдебния изпълнител по определяне на трето лице, а именно И.С.М., за пазач на недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден, което действие е извършено по изп.д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС, като недвижимите имоти на основание чл. 486, ал. 1 ГПК остават в управление на ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД, който е техен собственик, за времето до приключване на публичната продан върху тях.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от ипотекарния длъжник „С.г.” ЕООД, в частта, с която се обжалва действието на съдебния изпълнител, извърщено по и.д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС, по насочване на изпълнението към недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. на ЧСИ № 11536/ 01.03.2019 г., подадена от „К.А.2.” ЕООД, с която се обжалва действието на съдебния изпълнител по определяне на трето лице, а именно И.С.М., за пазач на недвижимите имоти с идентификатор 68134.1203.708 и с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, местност Илинден, което действие е извършено по изп.д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС.

 

 

Решението в  частта, с която подадените от „К.А.2.” ЕООД и „С.г.” ЕООД жалби са оставени без разглеждане, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.