Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 16.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 4137 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20023539 от 26.01.2021
г. по гр.д. № 75110 по описа за 2019 г. на СРС, 165 с-в, е осъден З. „Л.и.“ АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Д.Х., ЕГН:**********,
следните суми: сума от 4 268,48 лв., представляваща остатък от застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а „Фолксваген“, модел „Фаетон“
peг. №*******, по повод на ПТП, настъпило на 18.05.2019г., около 19:30 ч., на
Републикански път II-62 в района на с.Крайници, община Дупница, в посока към
гр.София, между л.а „Фолксваген“, модел „Фаетон“ peг. №*******, управляван от
ищеца и л.а. „Мерцедес“, модел „С220“, peг. №*******, управляван от С.П.И.,
причинено от застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
лице, застрахователна полица №BG/22/l 19000294212, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сума от 256,11 лв., представляваща законна лихва за
забава, за периода: 21.05.2019г.- 22.12.2019г.
Срещу постановеното
съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника З. „Л.и.“ АД. Изложени
са съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателя, неправилно
съдът не е отчел при определяне на обезщетението съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на другия участник в ПТП- водачът на л.а „Фолксваген“,
модел „Фаетон“. Освен това съдът не е съобразил и направеното в срока за
отговор на исковата молба възражение, че цената на причинените имуществени
вреди на л.а „Фолксваген“, модел „Фаетон“ е силно завишена. Чрез приетите пред
първата инстанция СТЕ /основна и допълнителна/ е установено, че средната
пазарна цена за възстановяване на увредения лек автомобил възлиза на сумата
3148.61 лв. Освен това чрез разпита на свидетеля – водач на другия участник в
ПТП- л.а. „Мерцедес“, модел „С220“ се установява, че водачът на лекия автомобил
„Фолксваген“, модел „Фаетон“ е предприел маневра завой наляво без да подаде
светлинен сигнал и без да се убеди, че в платното за насрещно движение не се
намира вече друг автомобил, който извършва маневра „изпреварване“. При
установяване причините за настъпване на ПТП- противоправното поведение и на
двамата водачи, съдът е следвало да съобрази това при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение.
Въззивникът отправя
искане за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на исковете в
цялост при съобразяване изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
1580.52 лв. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Г.Д.Х.. Заявява, че
по делото е установен чрез събраните писмени доказателства и констатациите на
САТЕ при какъв механизъм е настъпило ПТП. Категорично са счетени за невъзможни
и неверни обстоятелствата, при които се сочи от свидетеля С.И. – водач на лекия
автомобил „Мерцедес“, че е настъпило ПТП. Главната му теза, че лекия автомобил
„Фолксваген“, модел „Фаетон“ не е бил в лявата лента, когато свидетеля И. е
предприел маневрата изпреварване е счетена за невъзможна и абсурдна. В приетата
пред първата инстанция експертиза изрично е прието и такива са дадените
обяснения от експерта, че лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Фаетон“ е бил в
лява лента към момента на извършваната маневра от лекия автомобил „Мерцедес“ и
не е навлязъл внезапно в лява лента. С оглед това правилно и законосъобразно в
своето решение, съдът не е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на водача на увредения автомобил. Правилно е бил
определен от съда и размера на действителната вреда. Чрез представените в
производството описи на застрахователя, фактури и констатациите на САТЕ се
установява по категоричен и несъмнен начин вида и размера на нанесените в
резултат на ПТП вреди на лекия автомобил „Фолксваген“, поради което
възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл, правилно са били оставени без
уважение.
Заявява че въззивната
жалба е неоснователна и постановеното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав на
въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за
имуществени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка
"гражданска отговорност" - по чл. 432, ал. 1 КЗ на виновния водач. Съгласно разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може
да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо
застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н.
пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден към
момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и
настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият е
отговорен, както и че твърдените вреди са настъпили в патримониума на ищеца и
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
В
случая, чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ /основна и
допълнителна/ се установява механизмът на настъпване на ПТП: На 18.05.2019 г.
около 18.00 часа лек автомобил Мерцедес модел
„С220“ се движил по път II-62 с посока от гр.Дупница към гр.Самоков и в района на
село Крайници водачът предприел маневра изпреварване на движещия се пред него
товарен автомобил. В същото време и в същата посока се движел пред товарния
автомобил и лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Фаетон“. След възникване на
опасността водачите и на двата автомобила са предприели спасителна маневра и
отклонение вляво, но траекториите им се пресичат и настъпва удар между тях. В
проведеното на 25.11.2020 г. открито с.з. пред СРС вещото лице е заявило с
категоричност, че към момента на предприемане на маневрата изпреварване от
страна на водача на лекия автомобил Мерцедес
в лявата лента вече се е намирал лекия автомобил Фолксваген, за което
сочат и причинените на последния щети. С оглед тази констатация на
авто-техническата експертиза, която настоящия състав кредитира по реда на
чл.202 ГПК, съдът намира че дадените от свидетеля С.П.И. показания в обратен
смисъл- че лекия автомобил Фолксваген е предприел внезапна маневра за навлизане
в лявото платно без подаден светлинен сигнал не следва да бъдат кредитирани,
като противоречащи на събраните в производството доказателства. За настъпилото ПТП е съставен и двустранен констативен
протокол за ПТП, в който водачът И. е посочил, че „вината е негова“.
В
производството е установено, че причина за настъпване на ПТП е виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил Мерцедес, който при
управление на описаното МПС е нарушил правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП- управлявал
с несъобразена скорост и е загубил управление на автомобила, правилата на
чл.42, ал.1, т. 2 и чл.43, т.4 ЗДвП, тъй като е предприел и извършил неправилно
маневра изпреварване. По този начин е навлязъл в насрещната лента за движение,
където е реализирал удар с движещия се пред него лек автомобил Фолксваген. Според указаното в разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след
като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение. Същевременно според указаното в
чл.43, т.4 от ЗДвП, изпреварването на моторни превозни средства, с изключение
на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента
за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено
в напуснатата пътна лента.
Обоснован и в съответствие с доказателствата е и извода на СРС, че
вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент ищецът е
претърпял претендираните за обезщетяване имуществени вреди.
Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от
застрахования при ответника водач не е оборена в производството. Основателно
СРС е приел, че поведението на свидетеля С.П.И. водач на лекия автомобил Мерцедес е
противоправно, поради допуснато нарушение на правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.42,
ал.1, т. 2 и чл.43, т.4 ЗДвП.
Предвид изложеното, въззивният състав споделя изводите на СРС, че както
настъпването на ПТП, така и механизмът му се установяват от събраните пред СРС
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число от САТЕ,
обсъдени подробно от СРС.
Чрез
събраните в производството пред първата инстанция доказателства е установено,
че към датата на процесното събитие – 18.05.2019 г. застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на лекия автомобил л.а. Мерцедес
е бил ответникът.
По отношение вида на настъпилите за ищеца имуществени вреди и техния
размер, СРС основателно е съобразил приетото без възражения заключение на САТЕ, която настоящия състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК. Чрез последната е установено,
че средната стойност за възстановяване на щетите на лекия автомобил на ищеца възлиза
на сумата 3 148,61 лв.; всички ремонтни дейности на МПС- то на ищеца са
свързани с процесното застрахователно събитие, като могат да бъдат
отремонтирани във всеки от изброените от вещото лице сервизи и стойността на
уврежданията по МПС- то за сумата от 3 788,92 лв., която е определена чрез
софтуерен продукт Аудатекс; извършения ремонт във фирмен сервиз на увредения
автомобил възлиза на сумата 6247.44 лева с ДДС според представените в
производството фактура от 02.08.2019 г. и фактура от 04.06.2019 г. или общо
ищецът е направил разходи за оглед и ремонт от 5 849 лева; установено е, че от
тази сума на ищеца е заплатено от ответника застрахователно обезщетение в
размер на 1580,52 лева. В резултат на това правилно и законосъобразно СРС е
приел за доказан искът за заплащане на остатъка от 4 268, 48 лева.
По основното оплакване във въззивната жалба, което касае наличието на
50 % съпричиняване на вредоностния резултат от ищеца, по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на
увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало
да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката
на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия ( действие или
бездействие ), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
Подобно разбиране, свързано с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, макар
и в различни от разглежданата хипотези, е застъпено в множество решения на ВКС:
решение № 39 от 16.07.2010 г., по т. д. № 551/2009 г. на ІІ - ро т. о.; № 25/2010
г., по т. д. № 211/2009 г.; решение № 97/2009 г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ -
ро т. о., решение № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на І - во т. о., решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ІІ т. о. и т. н. Такова е
становището на ВКС и в последното ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014
г., ОСГТК на ВКС.
Следователно съобразно трайно установената практика на ВКС,
съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. №
1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС)
В заключение, за да се приеме, че е налице съпричиняване, което да
обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът следва да
докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите
от произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и настъпването на
вредите следва да е пряка.
Във връзка възражението на ответника за съпричиняване на резултата от ищеца, настоящият състав
споделя изводите на СРС, че в производството не се установява вредите от ПТП за ищеца да са
настъпили пряко и
несъмнено в резултат негово поведение поради нарушение на правилата на ЗДвП и в частност правилата на чл.42
и чл.43 ЗДвП при извършване на маневра изпреварване или на чл.35-чл.37 ЗДвП при
извършване на маневра завиване наляво. В производството не е установено
извършване на сочените маневри от водача- ищец в отклонение на предвидените с
цитираните разпоредби правила за движение по пътищата. Не е установено и доколко
такова поведение се е отразило пряко и несъмнено като причина и следствие за настъпване
на уврежданията от ПТП.
Поради съвпадане изводите
на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 800.00 лв. /по представен договор за правна защита/.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20023539 от 26.01.2021 г. по гр.д. № 75110 по описа за 2019 г. на СРС, 165 с-в.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Д.Х., ЕГН:**********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 800.00 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.